Определение по дело №1626/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/…….10.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

                                ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

ч.т.д. № 1626/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение от П.Й.К. с ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл.423 от ГПК срещу заповед № 1238/21.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2304/2017г. на ВРС.

В обстоятелствената част на възражението се сочи наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Твърди се, че в периода, в който домът му е бил посещаван от призовкаря, длъжникът е живял в Холандия при дъщеря си. В случай, че уведомление е било залепено, то това е станало на дворната врата, а не на входната врата на къщата, както е отбелязано в призовката, откъдето е можело да бъде скъсано от всекиго. Тъй като в деня на връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е имал обичайно местопребиваване извън страната, не е имал възможност да подаде възражение в срока по чл.414 от ГПК.

Ответникът по подаденото възражение „Мост Финанс Мениджмънт“АД, е депозирал писмен отговор в дадения му срок, с който счита възражението за неоснователно, поради недоказаност длъжникът да е имал обичайно местопребиваване в чужбина по смисъла на чл.6, параграф 1 от Директива 83/183.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК. В случая възражението е подадено в едномесечен срок, считано от получаване на запорното съобщение на 15.07.2019г., поради което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Във възражението се съдържат оплаквания на първо място за наличие на хипотезата на 423, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото се твърди, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника. В случая заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК съгласно действащата към този момент редакция преди измененията с ДВ, бр.86 от 27.10.2017г. Извършени са многократни посещения на адрес: с.Тополи, ул.“Акация“14, в периода от 06.04.2017г. до 09.05.2017г., когато уведомление е залепено на входната врата и е пуснато в пощенската кутия. Адресът, на който е залепено уведомлението, съвпада с постоянния и настоящ адрес на длъжника към този момент, видно от приложената справка от НБД „Население“ и с посочения от длъжника във възражението по чл.423 от ГПК. Твърденията на длъжника за липса на надлежно връчване са неконкретизирани, без да са посочени конкретни пороци на процедурата по призоваване. Материалната доказателствена сила на удостоверителното изявление на връчителя не е оспорена и опровергана от длъжника в настоящото производство. Не са ангажирани доказателства за неистинност на констатацията на връчителя или за допуснати от него нередовности при връчване на заповедта за изпълнение. Изложени са само хипотетични твърдения за вероятност уведомлението да е било премахнато, които са ирелевантни поради липса на данни това да се е осъществило в рамките на законоустановения 14-дневен срок. При тези обстоятелства заповедта за изпълнение се явява редовно връчена с прилагане на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Недоказано се явява и второто въведено оплакване за наличие на хипотезата на чл.423 от ГПК – липса на обичайно местопребиваване в страната. За обичайно местопребиваване следва да се приеме мястото, където лицето е установило постоянен център на своите интереси, професионални и лични връзки. Длъжникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал никакви доказателства да се е установил трайно в чужбина към момента на връчване на заповедта за изпълнение. Липсват данни дори временно да е отсъствал от страната в релевантния период.

Предвид изложеното, по делото не се установи наличието на хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което и подадено възражение не следва да бъде приемано.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ ПРИЕМА възражение от П.Й.К. с ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл.423 от ГПК срещу заповед № 1238/21.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2304/2017г. на ВРС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                      2.