РЕШЕНИЕ
№ 1331
гр. Пловдив, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502249 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. Д. З. против Решение № 260062/09.04.2023г.,
пост. по гр.д.№ 18508/2019, ПРС, в частта, в която е признато за установено на осн чл.
422 ГПК съществуването на вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД, от П. Д.
З., конституирана като правоприемник на починалия в хода на процеса К. Д. Д. за
следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 00***26.10.2011г.,
а именно : 1815,53евро – договорна лихва, за периода 05.11.2011-05.10.2016г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от
ГПК №1905/01.03.2019г., по ч.гр.д.№2831/2019, ПРС.
Жалбоподателят П. Д. З. поддържа, че постановеното решение е неправилно, т.к.
от ССЕ се установява, че дължимата договорна лихва от договора за кредит извън
погасителната давност е в размер на 46,37 евро. Счита, че вземането за
възнаградителна лихва не може да се приравни на вземането за главница по договор за
заем, респ. че същото е неделимо. Развива съображения, че се касае за периодично,
частично и изискуемо плащане за всеки изминал месец, като давността за всяко
плащане започва да тече от настъпване на падежа му. Счита, че в този смисъл е
1
изричната разпоредба на чл.111, б.В от ЗЗД, както и че това вземане покрива
съдържанието на понятието „периодично плащане“. Последното, предвид липсата на
легална дефиниция е било предмет на казуално тълкуване. Позовава се на съдебна
практика в този смисъл. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
вместо това да постанови ново такова, с което да отхвърли претенцията за договорни
лихви. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД е подала отговор, в
който поддържа правилност и законосъобразност на обжалваната част на съдебното
решение. Развива съображения, че давностния срок за вземания за главница и лихви по
договорите за кредит, започват на текат от момента на изискуемост на целия кредит,
като също се позовава на съдебна практика.- Обосновават тезата си с това, че се касае
за разсрочване на едно задължение, което по естеството си е еднократно плащане на
цена, връщане на заем, като уговорката това да става разсрочено не го прави
периодично. Подобна уговорка е изцяло в интерес на длъжника при дадено съгласие на
кредитора. В този смисъл счита, че постановеното решение е правилно и моли за
неговото потвърждаване. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник по делото, останал недоволен от съдебното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с обективно съединени установителни искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане по Договор за
потребителски кредит , сключен между банката и праводателя му, починал в хода на
процеса – К. Д., за които претенции е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 185081/2019, ПРС.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че
между банката и праводателя на жалбоподателката сключен процесният договор с
предмет предоставяне на потребителски кредит от 3550евро, която сума е следвало да
2
бъде върната, съобразно погасителния план към договора до 05.10.2016г.. Приел е, че е
настъпил падежа на цялото задължение по договора, като не е извършено нито едно
плащане по него, поради което и е налице изискуемост на сумите, дадени като заем,
както и на сумата за възнаградителна лихва. По отношение направеното възражение за
погасяване на вземанията по давност е приел, че давностните срокове започват да текат
от момента на настъпване на изискуемост на цялото задължение, като се е позовал на
решаващите изводи на ТР№5/2022, пост. по т.д.№5/2019, ОСГТК, ВКС и на
последващата практика на ВКС.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Оплакванията на жалбоподателя са свързани с това, се същият счита за
недължимо вземането на банката за договорна лихва като погасено по давност. Така
отнесеният пред настоящата инстанция спор се заключава единствено в разрешаване
на правния въпрос от кога започва да тече погасителната давност за възнаградителна
лихва, дължима по договор за потребителски кредит. Доколкото няма даден конкретен
отговор на този въпрос, т.к. не е постановено решение по т.д.№3/2023,ОСГТК, ВКС,
настоящият състав намира, че следва да съобрази със задължителните указания, дадени
от върховния съд по аналогични дела. В решаващите мотиви на ТР№5/21.01.2022г.,
пост. по т.д.№5/2019, ОСГТК, ВКС е разяснено, че уговорките за връщане на заетата
сума и изплащане на възнаградителната лихва на части, на определени дати, не правят
задължението периодично, а същото продължава да бъде едно, с краен срок –
посочената като последна дата като падеж. В случаите на уговорена и настъпила
предсрочна изискуемост – падежът е датата на обявяване на последната. Така,
доколкото давностния срок започва да тече от настъпване на падежа, то именно от тази
дата започва да тече погасителната давност за цялото вземане – главница и
възнаградителна лихва. Това разбиране за правната същност на договорите за кредит е
застъпено и в последващи решения на ВКС – Р№50173/13.10.2022, гр.д.
№4674/2021,3г.о. Ето защо, в процесния случай, при уговорен падеж на цялото
задължение на 05.10.2016г. до предявяване на иска – 19.02.2019г. / когато е подадена
молбата за образуване на заповедно производство, въз основа на което се е развило и
производството по реда на чл.422 от ГПК/ не е налице погасяване на вземането по
давност, т.к. не е налице изтичане на законово предвидения срок за това.
Претенцията за дължимост на договорна лихва се явява доказана по основание и
размер, поради което и следва да бъде уважена.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
3
Въззиваемата страна е претендирала разноски, но по делото липсват данни за
сторени такива, както и липсва представен списък с разноски, поради което и такива
няма да се присъждат.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260062/09.04.2023г., пост. по гр.д.№ 18508/2019,
ПРС в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4