Решение по дело №328/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 215 във вр. с чл. 219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена жалба от М. Г. Д. от [населено място], обл.Монтана, [улица] против отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в становище изх.№19 от 10.07.2024г. на главния архитект на О. В. по повод заявление вх.№9400-1929/04.07.2024г. с правно основание § 16, ал. 1 и § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост на газов резервоар и газопроводна инсталация в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], планоснимачен №85, УПИ VII находящ се в [населено място], обл.Монтана, [улица].

В жалбата се излагат доводи, че оспореното становище представляващо ИАА е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на материалния закон, при съществено нарушение на административно производствените правила, немотивирано и постановено в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че отказа да се издаде удостоверение за търпимост на процесния газов резервоар и газопроводна инсталация в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] е постановен единствено с позоваване на това, че резервоарът бил съоражение, работещо под налягане и не било сертифицирано по реда на Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съдовете под налягане. Сочи се, че отказа е издаден в нарушение на чл.35 АПК, тъй като главния архитект на О. В. не е извършил преценка за допустимостта на строежа и съответствието с действащите строителни правила и нормативи, не само към момента на издаването му, но и към момента на неговото изграждане предвид представената нотариално заверена декларация за годината на изграждане, а именно през 2000г., когато е действал ЗТСУ и ППЗТСУ, както и подзаконовите нормативни актове по тяхното приложение. Единствената преценка на АО е, че строежът не е бил „сертифициран“, съгласно Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съдовете под налягане. Тази преценка е направена при липса на каквито и да било данни за обем, налягане на съоръжението, минимална температура, при която работи и др. относими обстоятелства, необходими, за да се прецени дали тази наредба е приложима за процесния строеж. Твърди се нарушение на основни принципи на административния процес при издаване на процесния ИАА, касаещи принципа на съразмерност и служебното начало. Именно допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са довели АО и до неправилна преценка относно приложимите материалноправни норми, което е довело до издаването на незаконосъобразен и неправилен ИАА.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Л. А., която поддържа жалбата. В писмена защита по делото излага подробни доводи, че оспорения отказ да се издаде удостоверение за търпимост е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила, очевидно противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, като моли за неговата отмяна. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по оспорването – главен архитект на Община Вършец, редовно призован се явява лично П. М. С.. В съдебно заседание оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. В подкрепа на становището си развива конкретни доводи свързани с приложението на действащия ЗУТ и ППЗТСУ, относно необходимостта от разрешение за строеж. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на становището, като законосъобразно.

Съдът намира оспорването за допустимо. Издаването на удостоверение за търпимост представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закон за администрацията, тъй като с него се удостоверяват факти с правно значение - в случая, че незаконният строеж е търпим и не подлежи на премахване и на забрана за ползване. По арг. на чл. 21, ал. 2 от АПК отказът - изричен или мълчалив /чл. 58, ал. 1 от АПК/ да се издаде удостоверение за търпимост е индивидуален административен акт, подлежащ на контрол - чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК.

В случая обжалваният отказ е съобщен с писмо изх.№9400-1929-/1/ от 11.07.2024г. на кмета на Община Върщец и е получен лично от жалбоподателя на 12.07.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 15.07.2024 г. и е заведена с вх.№9400-2029 по описа на Община Вършец т.е. в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ се явява допустима за разглеждане. Съдебният спор е иницииран от лице с правен интерес - заявител за издаване на удостоверение за търпимост и адресат на постановения отказ.

Административен съд – Монтана, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства и заключението по назначената и приета по делото съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по административната преписка писмени доказателства се установява, че М. Г. Д. от [населено място], обл.Монтана, [улица], подал заявление до Главния архитект на Община Вършец вх.№9400-1929/04.07.2024г. за издаване на удостоверение за търпимост с правно основание § 16, ал. 1 и § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ на газов резервоар и газопроводна инсталация в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], планоснимачен №85, УПИ VII находящ се в [населено място], обл.Монтана, [улица]. Към заявлението приложил нотариални актове установяващи собствеността върху имота и нотариално заверена декларация, в която декларирал, че в качеството си на съсобственик на ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], планоснимачен №85, УПИ VII находящ се в [населено място], обл.Монтана, [улица] е изграден газов резервоар и газопроводна инсталация през 2000г., за която няма техническа документация.

Приложен е договор от 06.09.2000г. сключен между „Строителство“ ЕООД с Булстат ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от инж. Н. Н. – управител, като изпълнител и Г. Д. Н. от [населено място], като възложител /наследен впоследствие от жалбоподателя, видно от приложеното удостоверение за наследници на л.39 по делото/ с предмет „поставяне на газов резервоар и газопроводни тръби в имот в квартал 85, парцел VII и протокол за предаване и приемане на СМР на обект „поставяне на газов резервоар и газопроводни тръби в имот в квартал 85, парцел VII от 14.09.2000г. Приложена е скица на имота и справка от Началник отдел „АСИП“, че няма изменение по действащия регулационен план от 19.05.2004г.

По така депозираното заявление, административният орган - главния архитект на Община Вършец постановил процесния отказ да издаде Удостоверение за търпимост обективиран в становище изх.№19 от 10.07.2024г. В мотивите органът, посочил че изграденият газов резервоар е съоръжение под налягане и не попада в изброените строежи в чл. 151 от ЗУТ, които не изискват издаване на разрешение за строеж. ( чл.151 ал.1 т. 10 от ЗУТ, „монтаж на сградни газови инсталации в жилищни и вилни сгради"). Посочил още, че газовият резервоар под налягане не попада и в строежите в чл. 147 ал. 1 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. (чл.147 ал.1 т.2 от ЗУТ „монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, е изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор".). Газовият резервоар под налягане е строеж първа категория съгл. чл. 137 ал.1 т.1 буква „г" от ЗУТ и изисква одобряване на строителни книжа, издаване на разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация от РДНСК. За да функционира такова съоръжение, същото следва да бъде и сертифицирано от нотифицираните органи в съответствие с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане, (§ 4 ал.1 и ал.2 от ПЗР на тази наредба указва как се процедира със съществуващи съоръжения.). В заключение е посочено, че изграденият газов резервоар с обем 5 м³ за пропан- бутан и газопроводна инсталация, за които няма техническа документация и строителни книжа са съоръжения под налягане, които за да функционират, следва да бъдат сертифицирани от нотифицираните органи в съответствие с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане. Поради отсъствието на такива сертификати от оторизирана фирма, удостоверяващи годността на съществуващите съоръжения, не може да бъде издадено удостоверение за търпимост на газов резервоар с обем 5 м³ за пропан-бутан, намиращо се в поземлен имот с [идентификатор] от КК и КР на [населено място], урегулиран в УПИ VII в кв.85 от подробния устройствен план на [населено място].

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допусната и приета съдебно - техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна, обективна и безпристрастно изготвена, съответстваща на останалите доказателства по делото, която не е оспорена от страните. При извършения оглед на място, приложения снимков материал и ситуационна скица на местонахождението на резервоара и свързващите тръби към газовия котел е установено, че в по-голямата си част съоръжението е подземно, като е видим люкът на газовия резервоар с диаметър 80см., а по данни на собственика резервоарът е с обем 5 куб.м. и приблизителни размери – дължина 4,50м. и диаметър 1,25м. За необходимостта съоръжението да бъде сертифицирано в съответствие с изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съдовете под налягане, не би могло да се отговори, тъй като строежът е извършен през 2000г., а тази наредба е приета с ПМС № 210 от 24.09.2001 г., обн., ДВ, бр. 85 от 2.10.2001 г., в сила от 3.10.2002 г. Посочено е, че резервоара е готов модул, който е монтиран подземно и захранва жилищната сграда в имота посредством свързващи тръби към газов котел, монтиран на външната стена на сградата. Вещото лице е посочило, че с оглед събраните доказателства по делото за годината на монтаж – 2000г. на резервоара и газовата инсталация в цялост, приложение следва да намерят ЗТСУ, Наредба №2/05.05.1986г. за противопожарни строително-технически норми, отменена с влизане в сила на Наредба Iз-1971/29.10.2009г.; Наредба №3 от 20.02.1995г. за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ отм. с Дв. бр.107/2004г.; Наредба №4/20.02.1995г. за контрол и приемане на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ, отм. с Дв. бр.107/2004г. и Наредба №28 за устройство и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане Дв. бр.16/1980г. и последващи изменения. В ЗТСУ липсва разпоредба, касаеща пряко индивидуални сградни газови инсталации и съоръжения от процесния вид, като в раздел IV, чл.54, ал.3 е указано, че за различните инсталации важат и са задължителни предписанията и разпорежданията по техническия надзор на органите на Комитета по качеството, издадени в рамките на тяхната компетентност, поради което вещото лице приема, че в случая са меродавни изискванията на съответните наредби. Посочено е, че в ППЗТСУ, също липсва изрична разпоредба, отнасяща се до регламентиране изграждането на индивидуални сградни газови инсталации и съоръжения от процесния вид – раздел III Благоустройство, т.2 „Топлоснабдяване и газоснабдяване“ чл.160-162. Конкретна разпоредба е предвидена в отменената Наредба №3 от 20.02.1995г. за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ, като в чл.4, ал.1 е разписано, че „Проектите на системи за газоснабдяване и газови инсталации се одобряват от органите на общините, на чиято територия се извършват строежите, след съгласие (писмено заверяване) от ведомствения технически надзор на експлоатационното предприятие на системата за газоснабдяване.“ В тази разпоредба липсват конкретни изисквания по отношение на проектирането на индивидуални газови инсталации, чието снабдяване е от собствен резервоар, разположен в собствен имот, такива изисквания изрично са цитирани единствено по отношение на отстояния от сгради в зависимост от обема на резервоара за съхранение на пропан-бутан в Наредба №2 за ПСТН, които отстояния са спазени, видно от приложената окомерна скица от вещото лице, тъй като резервоарът е на отстояние 9 /девет/ линейни метра от сграда с [идентификатор] и на отстояние 12 /дванадесет/ линейни метра от сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Отделно от това в о.с.з. вещото лице посочва, че разпоредбата на чл. 225. ал. 1. т. 2 от ППЗТСУ следва да се разглежда в светлината на чл. 4. ал, 1 от Наредба № 3 от 20.02.1995г за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ, предвиждаща, че проектите на системи за газоснабдяване и газови инсталации се одобряват от органите на Общините, на чиято територия се извършват строежите, след съгласие писмено заверяване/ от ведомствения технически надзор на експлоатационното предприятие на системата за газоснабдяване. Предвид това, че тази разпоредба не уточнява конкретни изисквания по отношение на проектирането на индивидуални газови инсталации, чието снабдяване е от собствен резервоар, разположен в собствен имот, конкретния строеж попада в изключенията, предвидени в ЗТСУ, както и в ППЗТСУ относно необходимостта от одобряване на проект и задаване на строително разрешение. Въз основа на изложеното вещото лице в заключение посочва, че „резервоар за пропан бутан и газопроводна инсталация“ е строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, както и че предвид приложените писмени доказателства, че е изпълнен през 2000г., може да се направи обоснован извод, че обектът отговаря на условията за търпимост по см. на § 127 във вр. § 16 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е бил изграден.

Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим на издаване е регламентиран със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Съгласно § 16, ал. 1, изречение последно от ПЗР на ЗУТ удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. Същото предвижда и § 127, ал. 1, изречение последно от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В разпоредбата на чл. 144, ал. 3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл. 145 от ЗУТ, съгласно който техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. Посочените императивни правни норми определят главния архитект на общината като органът, компетентен да издаде или да откаже издаването на удостоверение за търпимост по § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.

Актът е издаден в писмена форма, обективиран в становище изх.№19 от 10.07.2024г. на главния архитект на Община Вършец, като в същото е посочен и адресата му, поискал издаването на такова удостоверение за търпимост. В съдържанието на индивидуалния административен акт се откриват изложени някакви оскъдни фактически основания за издаването му, без обаче да са посочени конкретните правни основания, послужили на административния орган да се произнесе в такъв смисъл, отказвайки да признае процесния газов резервоар и газопроводна инсталация в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], т. е. налице е основанието по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорения акт - неспазване на установената от закона форма. Липсата на ясни мотиви, а в случая липсата и на посочени точни и ясни правни основания, винаги представлява такова основание за отмяна, тъй като възпрепятства осъществяването на съдебен контрол върху акта, а събраните в хода на настоящото съдебно производство писмени доказателства не могат да заместят липсващите мотиви на компетентния орган, както е невъзможно липсата им да бъде преодоляна и посредством мотивите към настоящия съдебен акт.

При извършения съдебен контрол се установява, че сезираният с процесното заявление ответник не е направил пълна преценка относно наличие на предпоставките по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ за издаване на исканото удостоверение за търпимост, а е счел, че не са налице изискуемите законови предпоставки по сега действащия ЗУТ и че за да функционира такова съоръжение, същото следва да бъде и сертифицирано от нотифицираните органи в съответствие с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане, (§ 4 ал.1 и ал.2 от ПЗР на тази наредба указва как се процедира със съществуващи съоръжения.). В заключение е посочено, че изграденият газов резервоар с обем 5 м³ за пропан- бутан и газопроводна инсталация, за които няма техническа документация и строителни книжа са съоръжения под налягане, които за да функционират, следва да бъдат сертифицирани от нотифицираните органи в съответствие с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане. Поради отсъствието на такива сертификати от оторизирана фирма, удостоверяващи годността на съществуващите съоръжения, не може да бъде издадено удостоверение за търпимост на газов резервоар с обем 5 м³ за пропан -бутан, намиращо се в поземлен имот с [идентификатор] от КК и КР на [населено място], урегулиран в УПИ VII в кв.85 от подробния устройствен план на [населено място].

Въпросът дали строежът е търпим по смисъла на цитираната законова разпоредба, е от правно естество и подлежи на преценка във всеки отделен случай. Съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ „Строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.", т. е. в производството по искане за издаване на такова удостоверение за търпимост, общинската администрация следва да изследва въпроса, налице ли са предпоставките на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и може ли на процесния обект да се признае качеството на търпим строеж, а за да се отговори положително на този въпрос, следва да са налице следните дадени кумулативно предпоставки: строежът да е изграден до 31 март 2001 г.; за него да няма строителни книжа, т. е. да е незаконен; да е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Това именно са фактите и обстоятелствата, за които административният орган следва задължително да събере данни при издаване или отказ от издаване на удостоверение за търпимост по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, което в случая не е направено. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и съответстващо на събрания доказателствен материал по делото, конкретна разпоредба е предвидена в отменената Наредба №3 от 20.02.1995г. за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ, където в чл.4, ал.1 е разписано, че „Проектите на системи за газоснабдяване и газови инсталации се одобряват от органите на общините, на чиято територия се извършват строежите, след съгласие (писмено заверяване) от ведомствения технически надзор на експлоатационното предприятие на системата за газоснабдяване.“ В тази разпоредба липсват конкретни изисквания по отношение на проектирането на индивидуални газови инсталации, чието снабдяване е от собствен резервоар, разположен в собствен имот, такива изисквания изрично са цитирани единствено по отношение на отстояния от сгради в зависимост от обема на резервоара за съхранение на пропан - бутан в Наредба №2 за ПСТН, които отстояния са спазени, видно от приложената окомерна скица от вещото лице. В тази връзка настоящият съдебен състав, счита че административният орган не е изложил мотиви относно това кои са били действащите разпоредби по времето на извършване на строежа на газов резервоар и газопроводна инсталация в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]. Посочената Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съдовете под налягане е приета с ПМС № 210 от 24.09.2001 г., обн., ДВ, бр. 85 от 2.10.2001 г., в сила от 3.10.2002 г. и не би могла да намери приложение по отношение на строежът извършен през 2000г., както е посочил ответника в отказа си за издаване на исканото удостоверение за търпимост.

Освен осъществяването на материалноправните предпоставки при издаване на удостоверение или отказ за издаването му, обаче, трябва да са спазени и административнопроцесуалните правила, установени в разпоредбите на чл. 35 – чл. 46 от АПК, т. е. да се издирят и съберат всички доказателства, необходими за пълното изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като становището на административния орган следва да бъде изложено в мотивите към крайния акт, при съблюдаване и изпълнение на посочените норми от АПК.

Съдът в настоящия състав намира, че освен посоченото по-горе основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК, налице е и друго такова – това по чл. 146, т. 3 от АПК, а именно - съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган, в пълно противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 35 от АПК, не е изяснил всички релевантни за приложимата норма на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ факти и обстоятелства, а административната преписка и не съдържа данни за събирани от органа в тази посока доказателства, наличието на които се установява в хода на настоящото съдебно производство. Разпоредбата на чл. 35 от АПК регламентира изрично, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, а нормата на чл. 36, ал. 1 от АПК, от своя страна, регламентира, че доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Според настоящия съдебен състав, оспореният отказ е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на случая, а е повече от ясно, че административният орган не е събрал служебно каквито и да е доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Дори нещо повече – административният орган не е указал на заявителя да представи допълнително такива доказателства, ако разполагат с тях, с които да се установят или изяснят правнозначимите факти и обстоятелства или поне да изиска допълнителни обяснения от тях. За пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 3. ал. 1 от АПК регламентира, че фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства, а чл. 40, ал. 1 от АПК регламентира, че писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството, като съгласно ал. 2, предл. първо на същия текст, силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право.

Всичко изложено по-горе води до извода за незаконосъобразност на оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост за процесния строеж, поради наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. След отмяната на отказа, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган, който при новото си произнасяне следва да мотивира своя акт при пълно съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 59 от АПК, ако този акт представлява отново отказ, защото мотивиране не е необходимо само при позитивен акт, тъй като тогава директно се пристъпва към издаване на удостоверение за търпимост. Що се касае до правилното приложение на административнопроизводствените правила, необходимо е органът първо да събере, при съблюдаване и спазване на посочените по-горе норми от АПК, необходимите доказателства по същество, с оглед установяване наличието или отсъствието на предпоставките на приложимия материален закон по нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.

При този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски, се явява основателна и следва да бъде уважена – за сумата в общ размер от 1760,00лв. /хиляда седемстотин и шестдесет/, от които: 500,00 лева – внесен депозит за вещото лице, 10,00лева държавна такса за образуване на делото и 1250,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие, които следва да се възстановят от бюджета на Община Вършец, която е юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Монтана.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Отказ за издаване на удостоверение за търпимост обективиран в становище изх.№19 от 10.07.2024г. на главния архитект на Община Вършец по повод заявление вх.№9400-1929/04.07.2024г. от М. Г. Д. от [населено място], обл.Монтана, [улица].

ВРЪЩА преписката на главен архитект на Община Вършец за ново разглеждане и произнасяне в едномесечен срок, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община - Вършец, с административен адрес: [населено място], обл.Монтана, бул. "България" № 10 да заплати на М. Г. Д. с [ЕГН] от [населено място] сумата от общо 1760,00лв. /хиляда седемстотин и шестдесет/ сторени разноски по делото, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.