Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 13.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, в публично заседание на 02.07.2010 г.,
в състав:
Председател: Кирил Хаджитанев
при участието на секретаря М. И. и в присъствието на
прокурора …, като разгледа докладваното от съдия Кирил Хаджитанев НАХД 1094 по
описа за
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от страна на В.П.М., с ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление
№ 2965/09 от 13.07.2009 г., издадено от Николай Павлов Терзийски на
длъжност „началник РУМВР” към ОДМВР – гр. Велико Търново, в качеството
му на административнонаказващ орган, оправомощен със Заповед № Iз-993
от 04.06.2009 г. на министъра на Министерството на вътрешните работи, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за едно административно
нарушение е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС,
а на основание Наредба №I-1959
на МВР са му отнети 12 контролни
точки.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е съгласен с
НП № 2965/09 от 13.07.2009 г. като незаконосъобразно, поради което се
моли, наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание на 22.01.2010 г., жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. С.М. от Русенска адвокатска колегия.
Поддържа жалбата. Моли, да бъдат разпитани свидетелите Добрин Русев Русев и Ганчо Минчев Ганчев – и двамата в режим на
довеждане в съдебното заседание от страна на жалбоподателя, същите присъствали
на мястото на установяването на административното нарушение, както и да бъдат
изискани описания в НП видеоклип №2801 от системата за видеоконтрол TFR1-M,
разпечатка от работата на трафик-радар TR-4D с фабричен №514 за
процесната дата 30.04.2009 г., техническите характеристики и ръководството
за експлоатация на същото техническо средство. Съдът със свое протоколно определение
санкционира позитивно направените доказателствени искания от страна на защитата
на жалбоподателя. На цитираното съдебно заседание съдът допуска до разпит
свидетелите и сваля техните показания.
Въззиваемата страна – РУ на МВР – гр. Велико Търново,
редовно призована, не се представлява.
В съдебно заседание на 02.07.2010 г., от жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. С.М. от Русенска адвокатска колегия.
Поддържа жалбата. Сочи, че към момента на изпреварването на автобус от страна
на управлявания от жалбоподателя автомобил, жалбоподателят не е имал оптическа
видимост към намиращия се в участъка пътен знак B26. В подкрепа на това твърдение
са свидетелските показания по делото от съдебното заседание на
22.01.2010 г. С оглед на соченото, на основание чл. 11 във вр. с
чл. 6 от ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 1 от НК „незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва умисъла относно това престъпление”. Адв. М. моли, на това основание НП
да бъде отменено.
Въззиваемата страна – РУ на МВР – гр. Велико Търново,
редовно призована, се представлява от Г.Н.М. и К.Н.В. – и двамата на длъжности
в Група „Пътен контрол” към РУ „Полиция” – гр. Велико Търново. Св. М., той и
актосъставител на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2965
от 30.04.2009 г., с бланков номер 139740, въз основа на който е издадено
атакуваното НП, както и св. В. дават показания по делото и отговарят на въпроси
на защитника адв. М..
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
Атакуваното Наказателно постановление № 2965/09
от 13.07.2009 г. е издадено от Николай Павлов Терзийски на длъжност
„началник РУМВР” към ОДМВР – гр. Велико Търново, в качеството му на
административнонаказващ орган, оправомощен със Заповед № Iз-993
от 04.06.2009 г. на министъра на Министерството на вътрешните работи.
Същото е издадено въз основа на АУАН № 2965 от
30.04.2009 г., с бланков номер 139740, съставен от Г.Н.М. на длъжност „младши
автоконтрольор” в Група „Пътен контрол” към РУ МВР – гр. Велико Търново, и в
присъствието на св. К.Н.В..
В АУАН е отразено, че посоченият за нарушител –
жалбоподател, на 30.04.2009 г., в 19:18 ч., на първокласен път I-5, километър 109-ти,
в посока Габрово управлява личния си автомобил Форд Ескорт рег. №Р9776РВ със
скорост 115км/ч при ограничение с ПЗ B-26 60км/ч.
Нарушението установено, фиксирано и заснето с TR-4D фабр. №514 и FR1-M клип №2801.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП.
АУАН е връчен на 30.04.2009 г. на В.П.М. лично.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП.
От формална страна АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, не страдат от съществени процесуални пороци.
Административнонаказателното производство е протекло законосъобразно.
От материална страна:
В хода на съдебното заседание са разпитани в
качеството на свидетели присъствалите на мястото на установяването на
административното нарушение лица Добрин Русев Русев и
Ганчо Минчев Ганчев, както и актосъставителя М. и свидетеля по акта В.. В
свидетелските показания на първите две лица има противоречия в описанието на
фактическата обстановка, описана в акта, по отношение на показанията на
актосъставителя и свидетеля по АУАН.
Свидетелите Русев и Ганчев сочат, че процесният
автомобил „Форд Ескорт”, управляван от посочения за нарушител – жалбоподател,
първоначално се е движел след автобус с турска регистрация, който също се е
движел по първокласен път I-5, километър 109-ти, в посока Габрово. И двамата
свидетели твърдят, че жалбоподателят е предприел изпреварвне на въпросния
автобус, след което са били спрени от служителите на КАТ.
Видно от приложено на лист 27-и по делото
заверено извлечение от видеоклип №2801. На същото действително фигурира автобус.
И двамата свидетели обаче, сочат, че в района на
застигането на автобуса и неговото изпреварване е имало ограничение на
скоростта 60 кмч. Св. Русев твърди, че след като са извършили изпреварването
пътният знак за ограничение на скоростта е останал зад автобусът.
И звамата свидетели твърдят, че автобусът е пушил
много и затова след като автомобилът управляван от жалбоподателя го е
застигнал, последният е започнал изпреварването му.
Освен това жалбоподателят в своите показания твърди,
че в процесния участък автобусът се е движил с висока скорост – според него с
около 100 кмч или 80-90 кмч.
Свидетелите М. и В. сочат, че автомобилът на
жалбоподателя „Форд Ескорт” е навлязъл със скорост 115км/ч зоната на видимост
на скоростомерното устройство, в участъка след пътен знак, въвеждащ ограничение
за скоростта на движение на МПС – максимално допустима скорост 60км/ч. Твърдят,
че фиксираната от радара скорост е на посочения автомобил.
Съдът намира доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя изложени в пледоарията и в жалбата за несъстоятелни по следните
съображения.
На първо място се излагат съображения, че скоростта
фиксирана с техническото средство не е тази на лекият автомобил, а на автобус с
турска регистрация. Твърди се, че лекият автомобил е извършил изпреварване на
последния в зоната на видимост на актосъставителя и свидетеля по акта, след
като скоростомерното устройство е отчело вече скоростта на автобуса.
Съдът счита, че с оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се намира потвърждение на изложената теза. На първо
място видно от показанията на свидетелите и жалбоподателя е, че действително в
района на деянието жалбоподателят е застигнал и извършил изпреварване на
автобус. От показанията на жалбоподателя се установява, че същият се е движил
според него със скорост цит. „100 кмч” или „80-90 кмч”. Общоизвестен факт е, че не е физически
възможно да се застигне, камо ли да се изпревари движещ се с посочените
скорости автомобил със скорост по-ниска от тази, с която се е движил изпреварваният.
Очевидно е, че за да се застигне и изпревари движещият се с определена скорост
автобус следва лекият автомобил да се е движил с по-висока скорост. Несъстоятелно е и твърдението, че приложената
снимка показва скоростта на автобуса, а не на автомобила. Следва да се има
предвид, че това е само разпечатка от изгтотвения със система за видеозаписване
клип, който придружава показанието на скоростомера. Видно от приложените
техническа харасктеристика и инструкция за експлоатация на Трафик радар TR4 е че се засичма скоростта на най бърза движещото се
превозно средство. Очевидно е, че след
като лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е предприел и осъществил
изпреварване на автобуса то той се е движил с по висока скорост от него. Защитната теза, че изпреварването е
предприето в зоната на видимост на радара и то след като вече е била отчетена
превищената скорост на автобуса не е състоятелно и по друга причина. От
доказателствата по делото е видно, че пътният знак В-26 въвеждащ ограничение 60
кмч се намира извън зоната на пряка видимост на радара, т. е. в пътният участък предхождащ навлизането на
автомобилите в зоната на видимост на радара.
Това обстоятелство е в противоречие с втората защитна
теза, изложена в пледоарията, а именно, че към момента на изпреварването
пътният знак В-26 не е бил видим за жалбоподателя, поради това, че е бил закрит
от автобуса. Ако това е било така то,
изпреварването е започнало преди навлизане на автомобилите в зоната на видимост
на радарното устройство.
Съдът счита, че двете тези на защитата са взаимно
противоречащи си и не се подкрепят от доказателствата по делото.
Изложеното в жалбата становище, че непознаването на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението
изключват каквато и да е форма на вина на извършителя не се споделя от съда в
конкретния казус. Водачът е длъжен да
съобразява своето поведение с
поставените пътни знаци и маркировка. Той в този смисъл е бил длъжен преди
започване на маневрата изпреварване да огледа пътната обстановка включително и
наличните пътни знаци. Водачът в конкретния случай сам се е поставил в както се
твърди в невъзможност да види поставеният знак В-26, чрез неправомерното си
поведение.
С оглед на изложените съображения съдът счита, че
фактическата обстановка, установена в АУАН и залегнала в НП се доказа от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.
Актосъставителя и административнонаказващия орган са
определили правилно приложимият материален закон и
административнонаказателна санкционна
разпоредба. Наложеното наказание е в
рамките на предвиденото по закон и съобразно вида и тежестта на нарушението
съдът счита за справедливо.
По изложените съображения съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2965/09 от
13.07.2009 г., издадено от Николай Павлов Терзийски на длъжност „началник
РУМВР” към ОДМВР – гр. Велико Търново, в качеството му на
административнонаказващ орган, оправомощен със Заповед № Iз-993
от 04.06.2009 г. на министъра на Министерството на вътрешните работи, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на В.П.М., с ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС, а на
основание Наредба №I-1959 на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Кирил
Хаджитанев/