Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 613
гр.
Пловдив, 30.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на тринадесети март през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1069/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 20-0435-000009 от 22.01.202- г. на К.Г.А. – *** към
ОД на МВР Пловдив, 02 РУ на МВР, с което на Т.К.П., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че нарушението не е извършено, водачът е навлявзъл при зелен сигнал на
светофарната уредба и е излязъл на жълт сигнал, сочи се че неправилно му е
наложена санкция от 100 лева, а не от 50, ако се приеме че е осъществено
нарушението.
Жалбоподателят
Т.К.П., редовно и своевременно призован
се явява в съдебно заседание, сочи че акта няма пореден номер, не е следвало за
свидетел да се ползва другия ***, както и се сочи че не е минал на червен
сигнал на светофара, а е навлязъл на жълт сигнал и излязъл на червен, тъй като
е щял да бъде ударен от друг водач на МПС и иска отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата
страна – 02 РУ на МВР при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът
като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
На
04.01.2020 г. жалбоподателят Т.П. управлявал лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ***,
собственост на П.П. в гр.Пловдив. Около 19.45 часа същият се намирал в района
на кръстовището на бул. „Пещерско шосе” и ул. „Елин Пелин” в гр.Пловдив. По
същото време след кръстовището се намирали и *** към 02 РУ на МВР при ОД на МВР
Пловдив, св.Ц.Р. и колегата му И.А.. Междувременно жалбоподателят навлязъл в кръстовището
след като зеления сигнал на светофара се сменил. Действията му били възприети
от ***, които го спрели за проверка. За случилото се св.К. съставила на
жалбоподателят АУАН за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Същият бил подписан без
възражение от Т.П.. В законоустановения срок не било подадено възражение. Наказващия
орган, възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
АУАН, НП, оправомощителни заповеди, както и от показанията на св. Ц.Р., които
съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви. Показанията на св.
В. П. се кредитират с доверие от съдебния състав, но не са от значение за
преценка на това извършено ли е нарушение, тъй като П. не е бил очевидец.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При
така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на
визираните в НП нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП доколкото от материалите по
делото се доказва, че действително на 04.01.2020 г., около 19.45 часа
жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ***,
собственост на П.П. в гр.Пловдив в гр.Пловдив, като е навлязъл в кръстовището
на бул. „Пещерско шосе“ и ул.“Елин Пелин“ след изгасването на зеления сигнал на светофарната уредба. За да приеме,
че маневрата е осъществена на забранителен сигнал на светофарната уредба съдът
отчита следното :
От
една страна са налични показанията на свидетелят Р., който е бил разположен на
изградено КПП след кръстовището по начин позволяващ му безпрепятсвено да
възприема действията на намиращите се по това време в зоната на кръстовището
водачи. Същият сочи, че е възприел жалбоподателят да навлиза в кръстовището при
червен сигнал на светофарната уредба.
От
друга страна показанията му не са оборени от каквито и да било доказателства по
делото. Налични са показанията на св.П. относно дейността на светофарната
уредба на кръстовището и те се кредитират от съдебния състав, но свидетелят не
е бил очевидец на проверката и показанията му не оборват тези на
актосъставителя.
Ето
защо и съдът счита, че не са оборени показанията на св.К., които наред с
необорената презумптивна доказателствена сила на съставения АУАН и останалите доказателства
по делото, водят на извод, че жалбоподателят е осъществил соченото в АУАН и НП
нарушение. От друга страна не са доказани с никакви доказателства и твърденията
на жалбоподателят в жалбата, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал.
Следва да се отбележи, че в съдебно заседание се излага в пледоарията различно
становище – навлизане на жълт сигнал в кръстовището и излизане на червен
сигнал.
Не
може да се счита, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, доколкото АУАН е съставен в законоустановения
срок, в него и в НП са дадени подробни описания на извършените нарушения и
липсват основания да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било
нарушено. Направеното възражение за липса на пореден номер на АУАН довело до
процесуално нарушение не може да бъде намерено за основателно, тъй като
съставения АУАН има уникален бланков номер и по този начин във всеки момент е
възможно да се установи спрямо кое лице е съставен този АУАН. От друга страна
към жалбата е предоставено копие от връчения на водача АУАН, от което се
установява идентичност на двете копия на АУАН. С оглед на това не може да се
счита за нарушено правото на защита. От друга страна неоснователно е и
възражението за това, че свидетелят по акта неправилно е бил друг служител на
МВР. ЗАНН не въвежда забрана като свидетели при съставяне на АУАН да се ползват
други служители на институцията, която установява нарушението. Освен това
сочения в АУАН като свидетел *** е очевидец на действията на нарушителя, поради
което и правилно е бил посочен като свидетел в съставения АУАН.
Що
се касае до наложената санкции съдът счита, че следва да посочи, че за
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП санкцията е определена в твърд размер, поради
което и наказващия орган не е имал възможност за индивидуализация. Правилно е
приложена и санкционната норма, тъй като не са събрани доказателства с
поведението си нарушителят да е създал опасност за движението, в който случай
санкцията на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП би била по-висока.
Следва
да се посочи, че нарушението не се явява маловажно такова по смисъла на чл.28
от ЗАНН, доколкото обществената му опасност не се отличава с по-ниска степен в сравнение с останалите
нарушения от същия вид.
С оглед на всичко изложено обжалваното
НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0435-000009 от 22.01.202- г. на К.Г.А. – *** към
ОД на МВР Пловдив, 02 РУ на МВР, с което на Т.К.П., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
М.Р.