Р Е Ш
Е Н И Е
28.04.2023 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав
в о т к р и т о заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното търг.дело № 2055 по описа на съда за 2020 г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание с
чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и
договорите.
С исковата си молба „А.С.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** 1614, р-н Овча купел, ул. „******, представлявано от
управителя И.Е.Н.срещу А.-Б.ЕАД, ЕИК
******, със седалище
и адрес на управление:***, р-н Красно село, ул. ******, представлявано от
изпълнителния директор Е.М.твърди, че на 01.06.2018 г. са сключили
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, описани в
исковата молба, съгласно който страните са
поели задължението да сключат окончателен договор под формата на нотариален акт
в срок до 31.10.2019 г., като всички условия за неговото сключване са
настъпили.
С нотариална
покана от 08.10.2019 г., както и с нотариална покана от 01.12.2019 г., връчена
на 06.12.2019 г. ищцовото дружество поканило
ответника да сключат окончателен договор под формата на нотариален акт пред
нотариус С.Д.К.на 13.12.2019 г. от 10, 00 ч. Въпреки това ответникът не
изпълнил задълженията си от това се породил правен интерес от предявяване на
иска.
ИСКАНЕТО е ДА СЕ
ОБЯВИ за окончателен сключения предварителен договор между страните от
01.06.2018 г. за
покупко-продажба на недвижимите имоти, описани в исковата молба.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът не е
подал писмен отговор на исковата молба, не е изразил становище по твърденията
на ищеца и не е направил възражения.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
доказателства по свое убеждение прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените по делото писмени
доказателства Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.06.2018 г., сключен между
страните по делото; Нотариален акт № 55, том II,
рег. № 6137, дело № 219/2012 г. на нотариус Г.Й.-Д.с рег. № 343 на НК, вписан в
СВ вх. рег. № 36401/22.08.2012 г., от който е видно че ответникът е придобил и
се легитимира като носител на правото на собственост на продаваемите недвижим
имоти – офис и паркомясто, на основание
покупко-продажба и Електронна справка от 23.10.2020 г. от Имотния
регистър по партидата на А. ЕАД от Агенция
по вписванията за извършените вписвания, отбелязвания и заличавания по
партидата на ответника, се установи, че страните са сключили предварителен
договор за покупко-продажба в изискуемата се писмена форма, по силата на който
са се уговорили ответникът да прехвърли на ищеца правото си на собственост
върху недвижими имоти срещу цена от 190 000 евро, без ДДС, както и че
продавачът е собственик на имота.
Съгласно чл. 2.1. от предварителния договор за
покупко-продажба на недвижими имот от 01.06.2018 г., страните са се споразумели
общата продажна цена да се заплати от купувача, чрез прихващане с насрещно
вземане за цена по договор за цесия от 08.01.2018 г., извършено съгласно
допълнително споразумение от 01.06.2018 г. Видно от договора за цесия от
08.01.2028 г., сключен между търговските дружества – страни по делото, „А.С.2.“
ЕООД е прехвърлил възмездно на „А.България“ ЕАД свое вземане спрямо RAMBLER INVESTMENT COMPAY LLC, DELAWARE LIMITED – LIABILITY COMPANY (LLC)Q произтичащо от сключен договор за
заем от 28.02.2014 г. По делото са представен договорът за заем, уведомление за
цесия, връчено на 07.06.2018 г. и потвърждение от цедента
за извършеното прехвърляне на вземането.
Съгласно условията на предварителния договор, чрез
извършеното изявление за прихващане по
чл.103 и сл. от ЗЗД в Допълнително
споразумение от 01.06.2018 г. към договор за цесия от 08.01.2018 г., между А.С.2.
ЕООД и А.Б.ЕАД ищецът А.С.2. ЕООД е заплатил изцяло продажната цена в размер на
190 000 евро без ДДС, равняваща се на 371 604, 70 лв. без ДДС, или
445 939, 24 лв. с ДДС, в полза на ответника А. ЕАД. За да приеме, че е
настъпил погасителния му ефект относно вземането за продажната цена съдът
съобрази следното: Институтът
на прихващането е уреден в чл. 103
– чл.
105 ЗЗД. Изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия
(активното вземане) да е изискуемо. Изискването за изискуемост и ликвидност на
вземането, с което се извършва прихващане, е залегнало в закона, поради което
изискуемостта и ликвидността са предпоставки за настъпване на погасителния
ефект на изявлението за извънсъдебно прихващане (компенсация) по чл. 103 ЗЗД. Съдържанието на понятието "ликвидност" също е изяснено,
както в съдебната практика, така и от правната доктрина, в които еднопосочно е
възприето разбирането, че ликвидно по смисъла на чл. 103 ЗЗД е вземането, което е безспорно по основание и определено по размер.
Задължението на прихващащия (пасивното
вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо.
След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока (чл.
70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока. Потестативното
право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи
предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на
по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират
всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса, т.
нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е
безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. В този смисъл съдът съобрази и
разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК
Всички тези предпоставки на чл.103 ЗЗД в
случая са налице, тъй като е извършено прихващане на вземането на купувача за
продажната цена, което е изискуемо и ликвидно, с насрещно вземане (на купувача към продавача) за сумата
от 540 000 лв. по договор за цесия, чиито падеж настъпва на 01.06.2019 г. Т.е. пасивното вземане още не е изискуемо,
но е ликвидно и изпълняемо.
Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане се
състои в прекратяване на задължението на прихващащия, тъй като замества
изпълнението на неговото задължение от момента, в който са били налице
елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД, като ефектът настъпва след като изявлението е достигнало до насрещната
страна, което безспорно се установява в настоящето производство от
представените и неоспорени писмени доказателства (двустранно подписан документ).Както
е изяснено в ТР №
2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, щом не са спорни насрещните вземания, а се прави
само заявление за настъпил вече ефект на погасяване чрез компенсиране, този
ефект трябва да може да бъде зачетен винаги. Изложеното се отнася и до правото
на купувача по предварителния договор, чието обявяване за окончателен се
претендира с иск чл.
19, ал. 3 ЗЗД да изпълни насрещното си задължение да плати цената по
договора на продавача/обещател чрез прихващане
със свое вземане.
Относно изпълнение
на другите изисквания по чл.363 от ГПК, по делото се представени писмо от СО,
Дирекция „ОП“ Отдел „ОП-Подуяне“ от 06.01.2023 г. за данъчна оценка на имотите,
скица № 15-765193/21.08.2019 г., схема № 15-804586/03.09.2019 г. и схема №
15-823017/09.09.2019 г.
При така
установеното от фактическа страна съдът счита, че предявеният конститутивен иск по чл.19, ал.3
от ЗЗД е основателен.
В производството по сключване на окончателен договор, когато се касае за
прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, съдът проверява дали отчуждителят е собственик на недвижимия имот, когато с
предварителния договор се обещава
прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот и дали са налице
другите предпоставки за прехвърляне по нотариален ред, ето защо като установи
съществуването им съдът счита, че искът да бъде уважен. Ищецът е изправна
страна по договора, тъй като е изпълнил своето задължение за заплащане на
цената, като погасителния ефект на плащането е настъпил от момента в който са
били налице условията за прихващането – 01.06.2018 г., а ответникът не е изпълнил
задължението си да прехвърли правото на собственост по нотариален ред в
уговорения срок – раздел III, чл.3 от предварителния договор.
Ето защо, следва
да се постанови решение, с което предварителният договро
между страните да се обяви за окончателен.
Съгласно чл.364 от ГПК ищецът следва да
заплати на Държавата нотариална такса по т.8 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за
нотариусите и нотариалната дейност в размер на
1422, 37 лв., респ. на Столична Община район „Подуяне“ по чл.47, ал.2 от ЗМДТ – 13 378,
18 лв.
и на основание чл.2 от Тарифа за ДТ, събирани от АВп
– 0, 1 или 148, 15 лв., за които да се впише възбрана върху имотите предмет на
договора, съгласно нормата на чл.364 от ГПК.
Следва
да се осъди ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски за
държавна такса по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД - 5925, 68 лв., за вписване на
исковата молба – 148,15 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение 6000 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.362,
ал.1 и чл.364 от ГПК, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за о к о н ч а т е л е н, сключеният на 01.06.2018
г. между
„А.С.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** 1614, р-н Овча купел, ул. „******, представлявано от
управителя И.Е.Н.и „А.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Красно село, ул. ******,
представлявано от изпълнителния директор Е.М.Предварителен договор за
покупко-продажба на следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, СО, район Подуяне, в административно -
търговската сграда на улица ******/девет/ (стар адрес улица „******/тридесет и
четири/), а именно:
1/
ОФИС № 7 /седем/, находящ се на кота +12.80 /плюс
дванадесет цяло и осемдесет стотни/метра, вход „Б“, със застроена площ от
129.40 /сто двадесет и девет цяло и четиридесет стотни/ кв. метра, състоящ се
от офисна площ и две тоалетни, при съседи: асансьорна
шахта, коридор, офис № 8 /осем/, бул. „Владимир Вазов“, заедно с 2.511 % /две
цяло петстотин и единадесет хилядни върху сто/ идеални части от общите части на
сградата, като в общите части на сградата не се включват коридорите на трети и
четвърти етажи, на коти +7.04 /плюс седем цяло и четири стотни/ метра и + 9.92
/плюс девет цяло и деветдесет и две стотни/ метра, които са обединени със
съответните офиси на тези етажи и заедно с 2.511 % /две цяло петстотин и единадесет
хилядни върху сто/ идеални части от правото на собственост върху поземления
имот, върху който е построена сградата, съставляващ УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № XIX-1077 (деветнадесети,
отреден за имот с планоснимачен номер хиляда
седемдесет и седем), от квартал 62 /шестдесет и две/ по плана на гр. София,
местност ж.к. „Хаджи Димитър“, целият с площ от 890 /осемстотин и деветдесет/
кв. метра, при съседи по скица: от две страни - улица, УПИ № XVIII-1082 /осемнадесети, отреден за имот планоснимачен номер хиляда осемдесет и две/, УПИ № I-1077/първи, отреден за имот планоснимачен
номер хиляда седемдесет и седем/;
2/
ПАРКОМЯСТО № 76-116
/седем буква „6“ - единадесет
буква „б“/ за две коли, в подземния паркинг на сградата, на кота — 2.70 /минус две цяло и седемдесет стотни/ метра, с
площ от 23.64 /двадесет и три цяло и шестдесет и четири стотни/кв.метра, при
съседи: зона за маневри, паркомясто № 86 - 126 /осем
буква „б“ — дванадесет бука „б“/, машинно асансьор, паркомясто
№ 66-106 /шест буква „б“ -
десет буква „б“/, заедно с 2.888% /две цяло осемстотин осемдесет и осем хилядни
върху сто/ идеални части от общите части на първи и втори сутерен на сградата и
заедно със съответното право на стореж върху
урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, подробно описан
по-горе, срещу цена от 190 000 евро (без ДДС).
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Красно село, ул. ******,
представлявано от изпълнителния директор Е.М.да заплати на „А.С.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** 1614, р-н Овча купел, ул. „******, представлявано от
управителя И.Е.Н.разноски за държавна такса по иска по
чл.19, ал.3 от ЗЗД 5925, 68 лв., за вписване на исковата молба – 148,15 лв. и
разноски за адвокатско възнаграждение 6000 лв., на основание чл.78, ал.1 от Гражданския
процесуален кодекс.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Красно село, ул. ******,
представлявано от изпълнителния директор Е.М.ДА ЗАПЛАТИ НА:
- Държавата нотариална такса по т.8 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за
нотариусите и нотариалната дейност в размер на 1422, 37 лв. и такса в размер на 148, 15 лв. на основание чл.2 от Тарифа за ДТ,
събирани от Агенция по вписванията;
- Столична община, район “Подуене“ по чл.47,
ал.2 от ЗМДТ местна такса в размер на 13 378,
18 лв.
Препис от съдебното решение да се
издаде, след като ищецът представи доказателства за това, че са заплатени
разноските по прехвърлянето и данъците и други публични задължения на праводателя му към Държавата и към СО, район “Подуяне”.
ДА
СЕ ВПИШЕ възбрана върху недвижимия
имот за разноските, присъдени в полза на Държавата и СО.
След влизането му в сила съдебното
решение следва да се отбележи в службата по вписвания по начина, посочен в чл.
12 от Правилника за вписванията, по
представен препис от същото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двесудмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: