Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 10552 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.).
Представителят
на ищеца А.П.Ю. в исковата молба излага, че на 23.10.2015 г. около 18:00 ч. на
автомагистрала „Тракия“ при управление на л.а. „Форд Фокус“ с рег.№ ******в
посока от гр. Пловдив към гр. София, водачът на автомобила Л.В.Г.изгубил
контрола върху МПС и причинил ПТП, вследствие на което починал пътник в
автомобила – А.А.О., сестра на ищеца. Пу случая било образувано досъдебно
производство – ДП № 289/2015 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив,
пр.пр. № 2001/2014 г. на ОП Пловдив. Производството било прекратено поради
смъртта на водача на МПС, срещу когото било водено. Ищецът твърди, че смъртта
на сестра му А.А.О. била силно травмиращо събитие за него и семейството, поради
силната близост и дълбоката и пълноценна връзка, която е имала приживе с
близките си. Ищецът твърди, че поради силно травмиращото събитие у семейството
се развили различни психози и личностни разстройства.
Собственикът
на МПС бил застраховал отговорността на водачите на автомобила със
застрахователна полица № 08115001025985 от 09.04.2015 г. с ответното дружество, валидна от тази дата
до 09.04.2016 г.
На
основание изложените обстоятелства, представителят на ищеца А.П.Ю. прави искане
до съда да осъди ответника „Д.з.“ АД *** да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от
смъртта на сестра му А.А.О.
при ПТП на 23.10.2015 г., ведно със законната лихва с лихва за забава от същата
дата до окончателното изплащане.
Ответникът
„Д.з.“ АД *** оспорва иска със следните възражения:
-
възражение за недопустимост, поради неотправяне към застрахователя на
извънсъдебна застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ;
-
възражение за недоказаност на неимуществените вреди, претендирани от ищеца и за
недоказаност на особено близка връзка на ищеца с пострадалата;
-
възражение за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан от
пострадалата ОрмаHлийска;
-
възражение за прекомерност на размера на претенцията за обезщетение.
Искът
е процесуално допустим. Действащият към датата на настъпване на
застрахователното събитие 23.10.2015 г. Кодекс за застраховането (отм. § 34 ПЗР
КЗ, ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила 01.01.2016 г.) не изисква отправяне от
пострадалия на извънсъдебна застрахователна претенция като предпоставка за
предявяване на иск по чл. 226 от КЗ (отм). Поради това, възражението на
ответника за недопустимост на предявения иск е неоснователно и делото следва да
бъде разгледан по същество.
По
делото е прието за безспорно установено с доклада на съда, настъпилото ПТП на
23.10.2015 г. на АМ „Тракия“ с участие на л.а. „Форд Фокус“ с рег.№ ******,
управляван от Л.В.Г., и настъпилата смърт при ПТП на пострадалата А.А.О.. По
същество не се оспорва от ответника съществуването на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответното
дружество за управлявания от деликвента лек автомобил.
Механизмът
на ПТП е установен от приложените към делото материали от досъдебното
производство и заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза (автотехническа част). Според отговорите на вещото лице
автотехнически експерт, причината за ПТП е загуба на контрол върху управлението
на МПС от страна на водача Л.В.Г.при движението на автомобила по магистрала
„Тракия“ в посока към гр. София. Вследствие на това автомобилът се отклонил
наляво, преминал през лявата лента за движение и се ударил в левия стълб на
арка с указателни табели (схема на движението на л.а. КСМАТЕ л. 79). При удара
е силно деформирана лявата страна на автомобила, който е бил „пречупен и
прегънат в средата на удара, като деформациите са стигали почти до дясната
страна“ (КСМАТЕ л. 85). Вещото лице е определило скоростта на движение на
автомобила на 130 км/ч, а непосредствено преди удара в арката 105 км/ч (л. 82 –
изречението за л.а. „Ауди“ е техническа грешка). Вследствие получени при ПТП
травматични увреждания настъпила смъртта на водача Л.В.Г.и пътниците Й.В.В.и А.П.О..
По
делото не са установени технически или други обективни причини за загубата на
контрол върху МПС от страна на водача. От материалите по делото и приложеното към
него досъдебно производство няма данни за техническа неизправност на МПС, за влошено
качество на пътната настилка, хлъзгав участък от пътя, препятствие на пътя или
намалена видимост. Поради това съдът приема, че не е оборена презумпцията на
виновност на водача на МПС по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД и произшествието е настъпило
поради проявена непредпазливост от страна на водача при управление на
автомобила.
Механизмът
на настъпване на травматичните увреждания, причинили смъртта на пострадалата О.,
се установява от медицинската част на комплексната експертиза. Вследствие удара
при ПТП, пострадалата е получила закрита гръдна и закрита коремна травма, с
разкъсване на далак и черен дроб и излив на кръв в гръдната и коремната кухина
(л. 85). Според констатацията в протокола за оглед (ДП л. 3) трупът на
пострадалата е бил на задната седалка без предпазен колан. Обстоятелството, че
пострадалата О. е била без предпазен колан, се установява и от заключението на
комплексната експертиза. Според вещите лица по допълнителното заключение (л.
87) при поставен предпазен колан пострадалата също би получила тежки
увреждания, включително и смъртоносни такива.
Гореизложената
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че е осъществен
съставът на непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на смърт на
сестрата на ищеца А.Ю., вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило при
виновно нарушаване на правилата за движение от водач на МПС, за което е била с
сила застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество като
застраховател. Настъпилото ПТП и причинената с него смърт на пострадалата А.П.О.
имат характер на застрахователно събитие по смисъла на по смисъла на § 1 т. 3
от ДР във вр. с чл. 193 ал. 1 от КЗ (отм.) и са основание за пораждане на
задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за
настъпилите вреди. Ищецът А.П.Ю. е брат на пострадалата О.. В това си качество,
като лице извън кръга на най-близките, посочени в тълкувателната практика на ВС
с 4-61-ПП и 5-69-ПП, той е материално легитимиран да претендира обезщетение за
неимуществени вреди по изключение, при доказаност на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени (ВКС тълк. 1-2016-ОСНГТК).
От
показанията на свидетелката И.В.Ю.се установява, че пострадалата А.О. и ищецът А.П.Ю.
са били в много близки отношения на взаимна обич, уважение, доверие, взаимна
помощ и подкрепа. Тези отношения се задълбочили още повече, когато ищецът
посрадал със зрението си. Свидетелката излага, че семейсвата на ищеца и
пострадалата О. били много близки и пострадалата е подпомагала ищеца и
семейството му по време на неговото лечение. Според показанията на
свидетелката, ищецът Ю. изпитал силен шок, получил депресия, което наложило
посещения при психиатър. Това състояние на ищеца продължило дълго време. Тези
доказателства установяват по безспорен начин особено близките отношения между
ищеца Ю. и пострадалата О. и претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие нейната смърт, изразяващи се в душевни болки и страдания. Това дава
основание на съда да приеме, че ищецът като брат на пострадалата е легитимиран
да получи обезщетение за претърпените
вследствие нейната смърт неимуществени вреди. Съдът определя техния справедлив
размер на 60 000 лева. Искът с правно основание чл. 226 от КЗ е
основателен до този размер.
Неоснователен
е предявеният иск в частта му над сумата от 60 000 лева до пълния предявен
размер от 100 000 лева. От доказателствата по делото се установява, че
ищецът Ю. има свое семейство и въпреки особено близките отношения с
пострадалата, не е бил зависим единствено от нея за полагане на непосредствени
грижи и помощ. Това дава основание на съда да приеме, че определяне на
обезщетение в по-голям размер би противоречило на принципа на справедливостта.
Неоснователно
е направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата, поради непоставяне на предпазен колан. Според заключението на
вещите лица по комплексната експертиза, допълнено на 19.11.2019 г., според констатираните
деформации на автомобила, пострадалата би получила тежки, включително
смъртоносни увреждания, и при поставен предпазен колан. Поради това, няма
основание за прилагане на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и намаляване на обезщетението
поради съпричиняване.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи заплащане на законна лихва от датата
на ПТП 23.10.2015 г. до окончателното изплащане. Неоснователно е възражението
на ответника за недължимост на лихва за забава, поради непредявяването на
извънсъдебна претенция от ищеца. Предявяването на извънсъдебна претенция не е
било предпоставка за предявяване на иск срещу застрахователя, нито за дължимост
на лихва за забава, съгласно действалия към датата на възникване на
застрахователното събитие Кодекс за застраховането (отм.). Поради това, при
предявен пряк иск от пострадалото лице, застрахователят дължи лихва за забава
от датата на непозволеното увреждане, което е застрахователно събитие по
смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КЗ (отм.).
Ответникът
„Д.з.“ АД *** дължи на адвокат А.М. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2
от ЗА в размер на 2118 лева, а в полза на СГС държавна такса 2400 лева и
разноски в размер на 180 лева, според уважената част от иска.
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 120 лева според
отхвърлената част от иска. Съдът определя в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, което увеличава на 450 лева. От това
възнаграждение ищецът дължи заплащане на 180 лева, според отхвърлената част от
иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Д.з.“ АД ***, ЕИК ******,
адрес на управление:*** да заплати на А.П.Ю. ЕГН **********, адрес за
призоваване: гр. София ул. „******застрахователно обезщетение в размер на
60 000 (шестдесет хиляди) лева за неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие настъпила смърт на А.А.О. – сестра на ищеца, при ПТП на 23.10.2015
г. на автомагистрала „Тракия“, виновно причинено от Л.В.Г.при управление на
л.а. „Форд фокус“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от 23.10.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля предявения от А.П.Ю. срещу „Д.з.“
АД *** иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) над сумата от
60 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.
Осъжда „Д.з.“ АД *** да заплати на
адвокат А.М. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 2118
лева, а по сметка на СГС държавна такса 2400 лева и разноски в размер на 180
лева.
Осъжда А.П.Ю. срещу „Д.з.“ АД *** разноски
в размер на 120 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: