№ 374
гр. Плевен, 13.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА
Въззивно частно наказателно дело № 20254400600281 по описа за 2025
година
Производството е въззивно по реда на глава Двадесет и първа, вр. чл.
306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НПК
Образувано е по повод жалба от осъдения М. А. М., чрез защитника му
адв. Ц. Ц., срещу Определение №265/10.03.2025 г. по ЧНД №2203 по описа за
2024 г. на Районен съд – Плевен, в частта, в която съдът е приложил нормата
на чл. 24 НК и е увеличил определеното общо най-тежко наказание с 6 месеца.
Счита същото за неправилно поради това, че осъденият е имал добро
процесуално поведение и повечето от осъжданията му са въз основа на
сключени доброволно споразумения, с които е признал вината си. Обръща
внимание, че при последното решаване на делото по същество по НОХД
№2067/24 на РС Плевен съдът е постановил кумулация без да увеличава
общото наказание. Счита, че допълнителното увеличаване на наказанието
няма да способства за изпълнение на целите на личната и генералната
превенция, а ще демотивира подсъдимия да съобразява поведението си с
обществените норми и ще попречи на бъдещата му ресоциализация.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция адв. Ц. поддържа
аргументите от жалбата си, към които се присъединява и осъденият М..
Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен счита, че атакуваното
1
първоинстанционно определение е правилно, тъй като в случая се касае за
лице с висока степен на обществена опасност, което налага приложението на
чл. 24 НК.
Плевенският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и сам
извърши пълна проверка на обжалваното определение, съгласно чл. 314, ал. 1
от НПК, прие следното:
Районен съд Плевен е сезиран с предложение от прокурора за определяне
на общо най-тежко наказание на осъдения М. М., позовавайки се на
последните три осъждания по НОХД №2067/24, НОХД №1002/23 и
НОХД№1610/24, трите по описа на РС Плевен, и НОХД №489/22 по описа на
ОС Плевен. Прокурорът е изразил становище, че първите три осъждания
попадат в една група, за която общото най-тежко наказание следва да бъде
лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим, а
на основание чл. 68, ал. 1 НК наказанието, наложено от ОС Плевен следва да
бъде изтърпяно отделно. Заедно с това прокурорът е поискал и увеличение на
общото наказание с 8 месеца.
Първоинстанционният съд въз основа на наличните писмени
доказателства е констатирал, че М. А. М. е осъждан, както следва:
1. С определение от 22.11.2024г., влязло в сила на същата дата по НОХД
№ 2067/2024г., РС Плевен е одобрил споразумение за прекратяване на
наказателното производство, по силата на което му е наложено наказание
шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, за
престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, извършено на
29.03.2023г.
2. С Определение от 29.06.2022г., влязло в сила на същата дата по НОХД
№ 489/2022г., ОС Плевен е одобрил споразумение за прекратяване на
наказателното производство, по силата на което му е наложено наказание
шест месеца лишаване от свобода, което изтърпяване е отложено за срок от
3 /три/ години на основание чл.66, ал.1 от НК, за престъпление по чл.249,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 06.05.2022г. до
07.05.2022г.
3. С определение от 11.05.2024г. по НОХД № 1002/2023г., РС Плевен
одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство, по
силата на което му е наложено наказание четири месеца лишаване от
2
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК,
извършено в периода 19.09.2023г.-03.10.2023г.
4. С присъда от 20.09.2024г., влязла в сила на 08.10.2024г., по НОХД
№1610/2024г., РС Плевен го е осъдил на две години лишаване от свобода,
при първоначален строг решим, за престъпления по чл.131, ал1, т.5а от НК,
по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК и по чл.142а, ал.4 от НК, извършено в
периода 17.01- 18.01.2024г.
При тези данни за съдебното минало на М., първоинстанционният съд е
приел, че са налице са условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за
определяне на едно общо най-тежко наказание от наложените му с присъди по
НОХД № 2067/2024г., НОХД №1002/2023г. и НОХД №1610/2024г. всички по
описа на Районен съд град Плевен, а именно – две години лишаване от
свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим,
с приспадане на изтърпяното наказание по две от присъдите в групата.
Съдът също така на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение
наложеното по НОХД №489/2022г. по описа на Окръжен съд град Плевен
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца което да бъде
изтърпяно отделно, при първоначален строг режим, с приспадане на
фактически изтърпяното изцяло.
По отношение на искането на прокурора за приложение на чл. 24 НК
съдът е приел, че то е частично основателно. Възприел е тезата на прокурора,
че е установена сериозна престъпна дейност от страна на осъдения М., като е
балансирал с процесуалното поведение на осъдения при решаване на повечето
от делата в групата със споразумение.
Отчел е също така, че престъпната деятелност на осъдения е
разнородната и той е извършвал престъпления против личността и
престъпления против собствеността, което е мотивирало съда да увеличи най-
тежко наказание от две години лишаване от свобода с шест месеца, който
размер намира за адекватен на личността на осъдения и на размера на
наложените му наказания до настоящият момент.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че ако не приложи чл. 24
НК няма да се окаже необходимото превантивно въздействие върху личността
на осъдения М., който следва да знае, че всяко негово престъпно поведение от
3
сега нататък ще бъде третирано със завишение.
Въззивният съд, като се запозна с доказателствата по делото и
оплакванията в жалбата, прие, че същата е неоснователна, а изложените
мотиви от първоинстанционния съд следва да бъдат споделени.
При групиране на наказанията и прилагане на последиците от това,
предвидени в чл. 24 НК, не се прави разграничение дали осъждането е в
резултат на влязла в сила присъда или одобрено от съда споразумение (в този
смисъл и Р-203-749/2020 г., III н. о. ВКС и др.).
Осъденият е получил привилегията да бъде третиран при смекчена
отговорност в отделното наказателно производство, приключило със
споразумение.
В случаи като настоящия, които разкриват сериозна престъпна
деятелност, именно с приложението на чл. 24 НК се компенсира отрицателния
ефект на поглъщането на по-леките наказания от най-тежкото. Всяко
наказание има възмезден характер (чл. 35, ал. 3 НК) и именно увеличението
на общото наказание съответства на интересите на пострадалите от отделните
престъпления, включени в съвкупността, които са общо 5 престъпления (две
закани с убийство спрямо различни граждани, квалифициран състав на
телесна повреда, противозаконно лишаване от свобода и ползване на чужд
платежен инструмент).
По тези съображения въззивният съд прие, че обжалваното
първоинстанционно определение е правилно и законосъобразно, което налага
неговото потвърждаване.
При тези съображения и на основание чл. 341, ал. 1, вр. 334, т. 6 НПК,
Окръжен съд - Плевен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №265/10.03.2025 г. по ЧНД
№2203/2024 г. на Районен съд – Плевен, в обжалваната част, с която съдът на
основание чл. 24 НК е увеличил определеното общо най-тежко наказание с 6
месеца
4
Определението е окончателно
ДА СЕ СЪОБЩИ за определението на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5