№ 1692
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100510284 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 09.06.2020г., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с
решение от 07.07.2021г., постановено по гр.д. № 10019/2018г. на СРС, ГО, 52
състав, е отхвърлен предявеният от “А. 02” ЕООД срещу “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 16 018, 52 лева, представляваща
получена без основание сума, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца “А. 02” ЕООД, в която са изложени
оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните
изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че
1
решението е постановено при липса на мотиви, тъй като съдът не е обсъдил
наведените в исковата молба твърдения. Поддържа, че ответната банка
незаконосъобразно е открила и обслужвала сметка на лице, по отношение на
което не съществуват учредителни книжа и е неправоспособно, като е
приемала парични преводи до титуляра на сметката. Счита, че банката дължи
връщане на платената от ищеца сума, тъй като липсва насрещен получател на
същата. Релевира твърдения, че банката има нормативно установено
задължение при искане за откриване на банкова сметка да извърши проверка
в различни регистри /БУЛСТАТ, Търговски регистър/, както и да изиска
представяне на учредителни книжа за юридическото лици и спесимен от
надлежен управител. Жалбоподателят навежда доводи, че с откриването на
сметка ответникът е подвел ищцовото дружество за съществуването на
неперсонифицирано лице “Етажна собственост апарт хотел Н. п.”. Доколкото
няма получател на сумата /титулярът на сметката е непровосубектно лице/
счита, че за банката е възникнало задължение да върне получените от
наредителите на банкови сметки суми. Освен това релевира възражения, че
сключеният между ответното дружество и неправосубектното лице е
нищожен. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
Насрещната страна “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД оспорва въззивната
жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Поддържа доводи,
че банката не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения
иск по чл. 55 от ЗЗД. Аргументира становището си с обстоятелството, че
процесната парична сума не е постъпила в нейния патримониум и не е налице
обогатяване за сметка на ищеца. Навежда съображения, че банката е
действала в качеството си на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 1 от ЗПУПС и като такъв е извършвала платежните услуги,
включително тези, свързани с внасянето на пари в наличност по платежната
сметка, както и свързаните операции по обслужване на платежна сметка, а
получателят е бил нейн клиент. Постъпилите суми по разплащателката сметка
са били разходвани от клиента чрез различни платежни операции. Оспорен е
предявеният иск и по размер по съображения, че част от претендираните суми
са били внасяни от трето за спора лице, а не от ищеца. С оглед изложеното е
направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от “А. 02” ООД
с искане за ангажиране на имуществената отговорност на “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД. Заявени са фактически твърдения, че без наличие на изрично
решение на етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти
в сграда “Апарт хотел Н. п.” по реда на чл. 25 от ЗУЕС, без никакво
правопораждащо основание, лицето, изпълняващо функциите на
“домоуправител”, е регистрирал „Етажна собственост – Апарт хотел Н. п. –
В.“ в Регистър БУЛСТАТ като юридическо лице и е открил отново без
никакво правопораждащо основание банкова сметка в ответната банка с
титуляр - невъзникналото и неправосубектно лице “Етажна собственост –
Апарт хотел Н. п. – В.”. Сочи, че нищожното вписване на етажната
собственост в Регистър БУЛСТАТ е заличено и е неактивно след осъществена
съдебна процедура пред АССГ и ВАС. В съдебните решения било посочено,
че не е налице правопораждащ акт по реда на чл. 25 от ЗУЕС за учредяване на
юридическо лице – етажна собственост, както и не е налице решение на съд
за учредяването и регистрацията на такова дружество. Навежда доводи, че
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД при липса на насрещна страна е сключила
договор за откриване на банкова сметка на неправосубектното юридическо
лице “Етажна собственост – Апарт хотел Н. п. – В.”, чрез неправомерно
определилия се като управител на етажната собственост – лицето Р.Д.Л..
Поддържа възражение, че така сключеният договор е нищожен поради липса
на правосубектна страна по него. Ищецът в качеството си на етажен
съсобственик е превеждал по така откритата банкова сметка парични суми в
полза на несъществуващо лице, а сумите са били събирани от ответното
дружество без правно основание. Навеждат се твърдения, че банката не е
изпълнила задължението си при откриването на банковата сметка да проучи
наличието на надлежна страна по договора. Счита, че ответникът е бил
длъжен да изиска и съхранява при себе си учредителния акт на юридическото
лице /клиент/ - решение на съд или на общо събрание с изрично указано
учредяване на юридическо лице с определени в него представители.
Ищцовото дружество твърди, че в периода, в който е превеждал парични
3
суми по процесната сметка, “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е поддържала у
него мнимо убеждение, че щом банката е сключила договор за банкова
сметка с едно лице, то значи следва да е проучила и най-вероятно наистина
има възникнало юридическо лице “Етажна собственост – Апарт хотел Н. п. –
В.”. Счита, че всички суми, заплатени от “А. 02” ЕООД по процесната
разплащателна сметка при ответника с несъществуващ в правния мир титуляр
на същата, са били събрани и се е боравило от ответника с тях без правно
основание – по нищожен договор за откриване на банкова сметка. В периода
от 01.04.2017г. до 01.12.2017г. ищцовото дружество е превело по банковата
сметка сума в общ размер на 16 018, 52 лева, която сума е била получена от
ответника без основание по нищожно открита банкова сметка на
несъществуващото в правния мир юридическо лице. Сумите са били внасяни
за погасяване на задължения на ищеца към неправосубектното лице.
Приемайки внесените суми при себе си, банката всъщност е поела
задължение да плати същите на несъществуващия титуляр на сметката, което
според ищеца означава, че е получила сумата без основание. Направено е
искане за осъждане на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД да върне така
получената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
При така заявените фактически твърдения СРС е приел, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на платена
без основание парична сума.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявения иск, тъй като не е страна по материалното правоотношение.
Посочено е, че банката-ответник е действала в качеството си на доставчик на
платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПУПС и в това си
качество е приемала наредените /внесените/ чрез съответните банкови
операции суми от ищеца, които са получени от “Етажна собственост – Апарт
хотел Н. п. – В.” по разплащателна банкова /платежна/ сметка, открита и
водена при “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД. Направил е извод, че получател
на внесените по банковата сметка суми не е ответното дружество, а лицето,
посочено като титуляр на сметката в съответните платежни документи. По
тези съображения е аргументирал становище, че ответникът не се е обогатил с
4
процесната сума, доколкото същата не е постъпила в неговия патримониум. В
допълнение е посочено, че за банката не съществуващо задължение като
доставчик на платежни услуги да контролира предмета и
законосъобразността на сделката, т.е. на материалното правоотношение със
страни “А. 02” ЕООД и “Етажна собственост – Апарт хотел Н. п. – В.”.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд
неправилно е определил правната квалификация на спорното право по 55, ал.
1, предл. 1-во от ЗЗД, вместо вярната такава по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. При
преценка допустимостта на обжалваното решение правно релевантно е дали
първоинстанционният съд е разгледал заявените от ищеца фактически
твърдения или не. По допустимостта на обжалваното решение настоящият
съдебен състав приема следното:
Предметът на делото е спорното материално субективно право -
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа
на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил
неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от
обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да
даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от
дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно
следва да се произнесе по съществото на спора. Погрешната правна
квалификация на иска е свързана с допустимостта на решението само тогава,
когато е нарушен принципът на диспозитивното начало – съдът е извел
правната квалификация въз основа на невъведени от ищеца обстоятелства,
подменяйки предмета на спора и обхвата на търсената защита. С оглед
принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен и е властен да се
произнесе само по правопораждащите фактически твърдения, изложени в
исковата молба, и съобразно заявения петитум на спорното право, чиято
защита се търси. Всяко произнасяне по други /освен надлежно релевираните с
исковата молба или по реда на чл. 214 от ГПК/ фактически основания на иска
5
/по други факти/ води до недопустимост на съдебното решение, а
недопустимото съдебно решение подлежи на обезсилване. Когато съдът
разгледа факти, които не са въведени като правопораждащи такива или
съответно замени едни фактически твърдения с други, без надлежно
проведено изменение на иска, съответно – когато се произнесе по различен от
заявения петитум, неговото решение се явява недопустимо като постановено
по непредявен иск.
В случая първоинстанционният съд е разгледал различни от заявените в
исковата молба фактически обстоятелства и по този начин е извел правната
квалификация на спорното право въз основа на невъведени от ищеца
правопораждащи факти, подменяйки предмета на спора и обхвата на
търсената защита. Ищцовото дружество не е твърдяло факти, относими към
хипотезата на престационната кондикция по чл. 55, ал. 1 от ГПК, доколкото
липсват твърдения за имуществено разместване - не е заявено, че
извършеното от ищеца плащане е довело до увеличаване на патримониума на
ответника. Искането за ангажиране на имуществената отговорност на
ответното дружество е обоснована с твърдение за осъществено
противоправно действие и бездействие, изразяващо се в нарушаване на
изискванията по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и
реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти /обн. ДВ, бр. 62 от 04.08.2009г., отм., бр. 37 от 4.05.2018 г., в
сила от 8.05.2018г./ за предоставяне на документи и информация във връзка с
процедурата по откриване на платежна сметка на юридическо лице. Ищецът
твърди, че ответната банка не е изпълнила задълженията си да изиска и
провери редовността на предвидените от разпоредбата на чл. 5 от Наредба №
3/16.07.2009г. документи, включително и тези установяващи лицата, които
управляват и представляват титуляра към момента на сключване на
процесните договори и да провери редовността им, добросъвестно и с
грижата на добър търговец по см. на чл. 302 ТЗ. Сочи, че с откриването на
банкова разплащателна сметка ответното дружество е създало у него мнимо
убеждение, че титулярът на сметката е правосубектно юридическо лице и
поради това е извършил процесните банкови преводи. Аргументирано е и
твърдение, че с получените средства ответникът е извършвал платежни
операции, наредени от същото неправосубектно лице, с което банката е
причинила имуществени вреди на „А. 02“ ЕООД, съизмеряващи се с
6
платените от ищеца парични средства по процесната банкова сметка за
исковия период.
При така заявените фактически твърдения се налага извод, че спорното
право следва да се квалифицира като иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на противоправно поведение на
служители на ответното дружество при или по повод извършване на
възложената им от ответната банка работа – иск по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. В
случая първоинстанционният съд не само е дал неправилна квалификация на
претенцията, но е извел същата въз основа на незаявени фактически
твърдения, поради което е излязъл извън спорния предмет и е нарушил
принципа на диспозитивното начало. По тези съображения и на основание
чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение подлежи на обезсилване, като делото
следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав по
предявения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, съобразно
заявените в исковата молба фактически твърдения.
По претендираните разноски в настоящото производство следва да се
произнесе СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 115242 от 09.06.2020г., допълнено по реда на
чл. 250 от ГПК с решение от 07.07.2021г., постановено по гр.д. №
10019/2018г., по описа на СРС, ГО, 52 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд и произнасяне по предявения иск с правно
основание чл. 49, вр. 45 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8