Р Е Ш Е Н
И Е № 557
гр.Пловдив, 07.12.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Мая Крушева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №413
по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.31 ЗЕВИ.
Ищецът “ЕКО ЕНЕРДЖИ
МЕНИДЖМЪНТ”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Три
уши” №8, ет.6, представлявано от Н.П.Я., чрез пълномощник адв.М.Л.-Е.,
съдебен адрес ***, твърди, че притежава обект за производство на енергия от възобновяем източник – електрическа централа „БЕЦ ЕКО
ЕНЕРДЖИ СЪРНИЦА“, работеща чрез директно изгаряне на биомаса от дървесина, с
местонахождение ПИ 061057, местност „Кулата“, землището на с.Сърница,
общ.Велинград. Твърди, че централата е присъединена към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ЕАД, ЕИК *********, с договор за
присъединяване №**********/02.05.2012 г. Твърди още, че с „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“АД е сключил и договор за достъп до
електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници при общи условия №**********/30.09.2013
г. Твърди, че отношенията с ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД се
регулират от договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №1085/10.10.2013
г., сключен за срок 20 години, считано от датата на въвеждане на енергийния
обект в експлоатация. По силата на този договор ответникът е задължен да
изкупува количеството произведена от ищеца активна електрическа енергия по
преференциални цени от датата на издаване на документа, удостоверяващ
въвеждането на обекта в експлоатация по определения от закона ред. Твърди, че
за БЕЦ СЪРНИЦА е издадено разрешение за ползване от РДНСК на 28.10.2013 г. след
въвеждане на централата в експлоатация на същата дата. Преференциалната цена на
изкупуване се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране и се
актуализира ежегодно до 30 юни. Твърди, че в периода от 01.07.2015 г. до датата
на исковата молба е действаща преференциална цена в размер 233,89 лв. на MWh, определена в раздел IV, т.3 на Решение
№Ц-24/30.06.2015 г. на КЕВР. Твърди, че количеството произведена електрическа
енергия се отчита чрез средство за търговско измерване, собственост на
електроразпределителното дружество, и на база предоставената от него информация
от отчитането се съставя протокол за произведено количество енергия. На
30.04.2016 г. е съставен протокол за произведената електрическа енергия от БЕЦ
Сърница през месец април 2016 г., според който общото отчетено за периода от
01.04.2016 г. до 06.04.2016 г. количество енергия е 105 848 KWh. Със същия протокол от това
количество е приспадната енергия в размер 13 538 KWh
на стойност 3 799,68 лв. с ДДС. Така общото количество за целия месец (плюс
това от 07.04.2016 г. до 30.04.2016 г.), подлежащо на фактуриране след
приспадането, се равнява на 131 850,98 лв. с ДДС. За тази стойност ищецът е
издал фактура №**********/30.04.2016 г. Твърди, че с чл.5, ал.7 от договора за
изкупуване ответникът се е задължил да заплати цената на изкупената енергия в
срок от 10 работни дни след получаване на фактурата. В този срок не е постъпило
плащане от страна на ответника. С писмо от 30.05.2016 г. последният уведомил
ищеца, че е направена корекция на данните от измерванията за период от месец
юли 2015 г. до месец март 2016 г. на стойност 107 477,83 лв. без ДДС,
както и, че това си вземане ответникът прихваща от задължението си към ищеца по
ф-ра №42/30.04.2016 г. Във връзка с това ищецът
оспорва, както приспадането на количеството енергия за периода от 01.04.2016 г.
до 06.04.2016 г., така и корекциите на произведените количества за периода от
юли 2015 г. до март 2016 г., включително, оспорва изявлението за прихващане на
ответника да е породило правно действие, тъй като вземането на последния не е
изискуемо и ликвидно, и поддържа, че ответникът му дължи цялата цена за
произведеното през месец април 2016 г. количество електроенергия, в това число
сумата по ф-ра №42/30.04.2016 г. в размер
131 850,98 лв. с ДДС, и цената за енергията, произведена и доставена в
периода от 01.04.2016 г. до 06.04.2016 г., в размер 3 799,68 лв. с ДДС. Въз
основа на изложените обстоятелства, формулира петитум
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от общо 135 650,66 лв.,
представляваща неплатена цена за произведена през месец април 2016 г.
електрическа енергия от БЕЦ Сърница, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.
Ответникът “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление също в
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, чрез пълномощник юрк.И.И., оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен
посоченият от ищеца договор за изкупуване на електрическа енергия. В този
договор било предвидено произведената от ищеца енергия да се отчита със
средство за търговско измерване, собственост на оператора на
ел.разпределителната мрежа „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ЕАД. Според чл.8
от договора в случай на неправилно или неточно измерване продавачът издава данъчно
кредитно или дебитно известие, което е платимо или се приспада от плащането за
месеца, през който е издадено известието. В тази връзка възразява, че
произведеното от ищеца количество електроенергия през месец април 2016 г. не е
вярно отчетено. На 06.04.2016 г. била извършена проверка от служители на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ЕАД за съответствие на средството за търговско
измерване, монтирано в централата на ищеца, с изискванията за точност,
установени в Правилника за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). При проверката било констатирано посредством еталонен уред, че
електромерът отчита с грешка +15,14 %. Грешка в размер +14,87 % била установена
и след експертиза на СТИ, извършена от БИМ, ГД „Мерки и измервания на уреди“, РО
Пловдив. Според тази експертиза е бил осъществен достъп до вътрешността на
електромера, като в резултат от манипулацията последният отчита повече
електроенергия. По данни на оператора на разпределителната мрежа елетромерът работел с посочената грешка, считано от
16.07.2015 г. до 06.04.2016 г., когато бил подменен с нов. С оглед на това
ответникът отправил към ищеца искане за издаване от негова страна на съответния
счетоводен документ, съобразно действително установените произведени
количества. Ищецът отказал да го направил, за това ответникът пресметнал реално
произведените количества, отчитайки констатираната грешка и установил, че
стойността на непроизведената от ищеца, но платена от ответника електрическа
енергия в периода от 16.07.2015 г. до 31.03.2016 г. се равнява на
128 973,40 лв. с ДДС, а за периода от 01.04.2016 г. до 06.04.2016 г.
стойността на непроизведената ел.енергия е 3 799,68 лв. с ДДС. С вземането
си, произтичащо от платената без основание електрическа енергия, в размер 128
973,40 лв. през периода от 16.07.2015 г.
до 31.03.2016 г., ответникът прихванал своето задължение за плащане на цената
по ф-ра №**********/30.04.2016 г. След прихващането
остатъкът от дълга по последната фактура бил 2 397,99 лв., която сума се
твърди, че е платена на 07.07.2016 г. Ответникът
поддържа, че прихващането е извършено с ликвидно и изискуемо вземане и е
породило правно действие, поради което искът е неоснователен. По изложените
съображения моли същият да се отхвърли. Претендира деловодни разноски.
В допълнителна искова
молба ищецът оспорва да е осъществявал манипулация на средството за търговско
измерване, както и твърдението на ответника, че неправомерното въздействие
датира от 16.07.2015 г., а в отговор на допълнителната молба ответникът възразява,
че договорното неизпълнение на ищеца да издаде съответен счетоводен документ за
непроизведеното количество ел.енергия не рефлектира върху насрещните права на
ответника. Възразява още, че количеството на непроизведената енергия, както и
началният момент на манипулацията, са определени правилно. Развива подробни
съображения в тази насока.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от приетото по делото разрешение за ползване, че ищецът притежава
обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници – електрическа централа за производство на електроенергия чрез
използване на отпадъчна биомаса с комбиниран цикъл, находяща
се в ПИ 061057, м.“Кутлата“, землището на с.Сърница,
общ.Велинград, чието ползване е разрешено, считано от 28.10.2013 г. Няма спор,
че обектът е въведен в експлоатация.
Установява се, че ищецът
е сключил договор с „ЕВН ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ЕАД, гр.Пловдив, ЕИК *********, за
присъединяване на горепосочения обект към електроразпределителната мрежа на
последното дружество. От договора – т.2.4.1.2, се установява, че централата е с
обща инсталирана генераторна мощност 1 300 kVA и максимална активна
мощност, отдавана към мрежата 1 200 kW.
На 30.09.2013 г. между
ищеца и горното разпределително дружество е сключен договор за достъп до
електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници при общи условия.
Няма спор, а това се
установява и
от приетия по делото договор, че на 10.10.2013 г.
между “ЕКО ЕНЕРДЖИ МЕНИДЖМЪНТ”ООД и “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД е
сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, по силата на който
ищецът се е задължил да произвежда електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергиен обект БИО ТЕЦ „ЕКО ЕНЕРДЖИ – СЪРНИЦА“, находящ се в гр.Сърница, имот 061043, м.Кутлата,
а ответникът се е задължил да изкупува произведената енергия. Договорът е
сключен за срок от 20 години. В чл.4, ал.1 от договора е уговорено нетната
активна електрическа енергия, произведена от централата, да се измерва със
средства за търговско измерване (СТИ), собственост на разпределителното
предприятие. В ал.2 е уговорено на база предоставената от страна на последното
информация от отчитането купувачът да съставя протокол, съдържащ: отчетен
период, фабричен номер на СТИ, наименование на енергийния обект, константа на
измервателната група, измервателни единици, началните и крайни показания на
електромера за съответния период, разлика в деления, количеството активна
електрическа енергия в kWh за всяко отделно
мерене, както и общото количество на активната електрическа енергия, продадена
през предходния месец. В чл.5 е уговорено произведената от продавача енергия да
се изкупува от ответника по преференциална цена, определена от ДКЕВР. Уговорено
е продавачът да издава ежемесечно до 5-то число на месеца и представя на
купувача фактура за дължимите суми, изчислени по реда на договора, за
предходния месец, а купувачът да заплаща сумите в срок до 10 дни от
получаването на фактурата, придружена с подписан от продавача протокол за
количеството произведена електрическа енергия. В чл.7 е уговорено, че ако в
14-дневен срок от получаването на фактура, дебитно или кредитно известие,
съответният документ не бъде писмено оспорен, той се счита за обвързващ
страните. Според чл.8 в случай на неправилно и/или неточно измерване и/или
изчисляване на продадените количества електрическа енергия, продавачът издава
съответно данъчно дебитно/кредитно известие, което е платимо или се приспада от
плащането за месеца, през който е издадено.
Няма спор, а това се
установява и от приетото по делото решение №Ц-24/30.06.2015 г. на Комисия за
енергийно и водно регулиране (л.50 и л.58), че през процесния
период от време е определена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от биомаса, получена от дървесни отпадъци, в размер 233,89
лв./МВтч за електрически централи до 5 МВт с комбинирано производство.
Установява се, че на 30.04.2016
г. е съставен протокол за отчетените данни от средството за търговско измерване
и за произведеното количество електрическа енергия от обекта на ищеца през
месец април 2016 г. – л.128. Според протокола до 06.04.2016 г., включително, са
отчетени 105 848 кВтч електроенергия, от които са
приспаднати 13 538 кВтч. Разликата от 92 310 кВТч
е посочена в графа „енергия за фактуриране“ и същата е остойностена
на 21 590,39 лв. при цена 0,23389 лв./кВтч без
ДДС. За периода от 07.04.2016 г. до 30.04.2016 г. са отчетени 377 465,60 кВтч електроенергия на стойност 88 285,43 лв. Отразено
е общо количество за фактуриране 469 775,60 кВтч
на стойност 109 875,82 лв. без ДДС. Протоколът е подписан от представител
на ищцовото дружество.
Установява се, че ищецът
е издал фактура №**********/30.04.2016 г. с получател ответното дружество с
предмет „ел.енергия от БЕЦ Еко енерджи – Сърница за
месец април 2016 г.“, количество 469,7756 МВтч, ед.цена
233,89 лв., на стойност 109 875,82 без ДДС, или 131 850,98 лв. с ДДС.
Установява се от приетия
по делото констативен протокол №264227, че на 06.04.2016 г. е извършена
проверка на средството за търговско измерване в централата на ищеца от
служители на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ЕАД, при която чрез
т.нар.еталонен уред е констатирано, че електромерът отчита с грешка „+15,14 %“,
след което същият е сменен с друг и поставен в безшевна торба с пломба за
предаване за експертиза. С приложения на л.81 констативен протокол от
експертиза на средство за измерване №377/11.04.2016 г., съставен от Български
институт по метрология, Регионален отдел Пловдив, е констатирано, че е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера – в измервателната верига и
на трите фази са монтирани допълнителни съпротивления (непринадлежащи към
схемата), в резултат от която манипулация електромерът отчита повече
електроенергия.
С писмо
изх.№1592/30.05.2016 г. (л.64) ответникът е уведомил ищеца, че поради
установената нерегламентирана намеса в СТИ, отчитащо електрическата енергия,
произвеждана от него, в периода от 16.07.2015 г. до 31.03.2016 г. ответникът е
заплатил по-голямо количество електроенергия от реално произведеното от обекта.
Посочил е, че стойността на платената за горния период електроенергия, която не
е реално произведена, е 107 477,83 лв. без ДДС. Същевременно, ответникът
дължи на ищеца сумата 109 875,82 лв. без ДДС за изкупената през месец
април 2016 г. електроенергия, като на основание чл.104 и чл.103 ЗЗД ответникът
прихваща двете насрещни вземания до размера на по-малкото. Със същото писмо
последният е поискал да бъде издадено от ищеца данъчно кредитно известие в
размер на дължимите корекции. Няма спор, че ищецът не е издал такъв документ.
Установява се от
приетото по делото платежно нареждане за кредитен превод (л.85), че 07.07.2016 г. ответникът е заплатил по сметка на ищеца сумата
2 397,99 лв. с основание „/**********“.
Прието е заключение на единична
съдебно-техническа експертиза, според което горепосоченият констативен протокол
на БИМ отразява състояние на електромера, в резултат от външно неправомерно
въздействие върху него. Това е довело до работа на електромера с положителна
грешка над допустимата за одобрения му тип. С оглед констатираната грешка от
+14,87 %, е отчетена непроизведена ел.енергия в размер 459 522 кВтч на стойност 107 477,60 лв. без ДДС
(128 973,12 лв. с ДДС). Стойността на приспаднатата с протокола от
30.04.2016 г. електрическа енергия за периода от 01.04.2016 г. до 06.04.2016 г.
е 3 799,57 лв. Изчисляването на приспаднатото количество и остойностяването
му е извършено правилно съобразно отчетената грешка и съобразно решението на
КЕВР. В това заключение е направен извод, че неправилното измерване на
електромера води началото си от 16.07.2015 г. При сравнение на данните от
т.нар.“товаров профил“ на електромера, е
констатирано, че до април 2016 г. отчетените средни товари са между 800 и 850 кВтч, а след 06.04.2016 г., когато е сменен електромерът,
са отчитани по-ниски товари между 700 и 800 кВтч.
Прието е заключение и на
повторна единична СТЕ, според което неправилното измерване на електрическата
енергия от процесния електромер води началото си от
01.12.2015 г.
Приета е и комплексна
тройна съдебно-техническа експертиза, според която до 19.10.2015 г. не е
извършвано манипулиране на електромера и същият е работил с грешка на измерване
в рамките на допустимата за неговия клас на точност. В периода след 19.10.2015
г. до 06.04.2016 г., когато е констатирана грешката, е имало два случая, в
които електромерът е бил лишен от напрежение за повече от час без обективна
причина за това – на 22.11.2015 г. и на 01.12.2015 г. От тези два случая по-вероятен
като момент на манипулиране на електромера е 01.12.2015 г., съдейки по средната
произведена мощност, с която е работила централата – през ноември 2015 г.
мощността е близка до тази от октомври 2015 г., а през декември 2015 г. и
януари 2016 г. същата се е повишила от 680 и 670 на 820 и 830 кВт.
Разпитани са трима
свидетели.
От показанията на св.Д. Л.
се установява, че същият е служител на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ.
Свидетелят извършил проверката на СТИ на обекта на ищеца. Използвал еталонен
уред, с който установил грешка +15 % след неколкократни
измервания. Свилили електромера за експертиза, а на
негово място поставили друг изправен. При проверката присъствал дежурният на
централата, който подписал протокола. Преди проверката таблото било пломбирано.
Представляващият централата първоначално поискал да изключи машините за
производство, но проверяващите му казали, че за проверката е нужно да има
консумация, после поискал електромерът да не бъде сменян веднага, а по-късно,
но това не се случило.
От показанията на
свидетелите К.Т. и С.К. се установява, че електромерът е поставен на гърба на
сградата в специално табло, до който служителите на централата имат само
визуален достъп. Достъп до таблото имат само служителите на ЕВН. През юни 2015
г. бил правен ремонт на охлаждащата система. След ремонта забелязали
чувствително подобрение в работата на централата и последната започнала да
произвежда повече електроенергия. Централата можела да произвежда и по-големи
количества, но били ограничавани от ЕВН.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От приложените
доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за продажба на електроенергия,
произведена от възобновяеми източници, по който
ищецът е производител и продавач, а ответникът – купувач, който се е задължил
да изкупува произведената електроенергия по цени, определени от държавен
регулаторен орган. В договора е уговорено, че в края на всеки месец
произведената от ищеца през месеца електроенергия ще бъде отчитана чрез нарочно
монтирано средство за търговско измерване, собственост и поставено от оператора
на електроразпределителната мрежа. Уговорено е, че за отчетеното количество,
подлежащо на фактуриране, ще се съставя нарочен протокол от представители на
двете страни, след което продавачът ще издава фактура, в която ще остойностява
количеството, посочено в протокола, по определената от КЕВР цена и последната
ще бъда заплащана от ответника – купувач в определен срок след фактурирането и
прилагане към фактурата на подписан от продавача протокол. В изпълнение на
задълженията си по договора през периода от 01 до 30.04.2016 г. ищецът е
произвел електрическа енергия посредством собствената си централа, която няма
спор и се установява, че към онзи момент е била въведена в експлоатация.
Първият спор, който се формира, е относно количеството на произведената през
този месечен период електроенергия. В тази връзка ищецът твърди, че е произвел конкретно
количество електроенергия, а ответникът възразява, че това не е реалното
произведено от ищцовата страна количество, тъй като
на 06.04.2017 г. при проверка от оператора на електроразпределителната мрежа е
констатирана грешка в електромера, който отчита с 14,87 % повече от реалното
количество. Във връзка с това съдът намира, че в тежест на продавача по
договора за продажба е да докаже пълно и точно изпълнение на задължението си по
договора да предаде уговорената вещ или уговореното количество вещи. В
конкретния случай количеството енергия, предмет на продажба, е определяемо –
продавачът е длъжен да достави цялото количество произведена от него
електроенергия през съответния месец, съответно последното следва да се
определи след измерване посредством измервателен уред в края на всеки период. В
тежест на продавача в конкретния случай е да докаже точното количество на
доставената електроенергия. В договора е уговорено доказателствена стойност за
това да има нарочен двустранен протокол. По делото е представен такъв – на
л.128. В същия протокол, подписан от представител на ищцовото
дружество, е материализирано изявление за приспадане на електроенергия в размер
13 538 кВтч от общото отчетено количество, както
и, че подлежащото на фактуриране от ищеца количество след това приспадане е
469 775,60 кВтч. Именно за това количество е и
издадената от ищеца фактура №**********/30.04.2016 г. Съдът намира, че
посоченият протокол и издадената фактура, които не са оспорени от ищеца и в
които се съдържат негови изявления, се ползват не само с формална, но и с
материална доказателствена сила относно точното и пълно количество на
електрическата енергия, предмет на продажбата за месец април 2016 г. Последните
при конкретния спор са неизгодни за ищеца факти, за това извънсъдебните му
изявления за тях имат доказателствена тежест срещу него. С протокола е
извършено прихващане на насрещни вземания, което според уговорената в договора
хипотеза трябва да се извърши по реда на чл.8 – чрез фактуриране на цялото
количество и последващо издаване на кредитно
известие, само че тук това е направено още при изготвяне на протокола за отчет
и преди издаване на фактурата, за това и в последната е вписана само разликата
между двете вземания. Протоколът съставлява извънсъдебно признание на ищеца
относно това, че действителното предадено количество е именно 469 775,60 кВтч. По същия начин следва да бъде тълкувано и изявлението
му в издадената фактура. Освен това, от събраните писмени и гласни
доказателства – протокол за проверка от 06.04.2016 г., констативен протокол за
експертиза от БИМ, показанията на св.Л., както и от приетата съдебно-техническа
експертиза, се установява, че на 06.04.2016 г. електромерът, монтиран да измерва
електроенергията, произведена в централата на ищеца, е отчитал грешно
произведената енергия, като отчетената енергия е била с 14,87 % повече от
действително произведената такава. От комплексната експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективна и неоспорена от страните, се установява, че
началният момент на това погрешно отчитане датира от декември 2015 г., или
установява се от събраните доказателства, че през периода от 01 до 06.04.2016
г. произведената енергия е по-малко от отчетената с 14,87 %, като според
първоначалната техническа експертиза, неоспорена в тази й част, изчисляването
на приспаднатото количество в протокола за м.април 2016 г. и остойностяването
му е извършено правилно, съобразно отчетената грешка и съобразно решението на
КЕВР. Възраженията на ищеца, че не се доказва манипулацията да е извършена на
06.04.2017 г. или преди това, а е възможно да е извършена в периода от
свалянето на електромера до доставянето му в БИМ, не могат да доведат до друг
извод, тъй като доказването на ответника е насрещно и не е задължително да бъде
пълно и главно, достатъчно е същото да внесе съмнение в тезата на ищеца, който
доказва главно. В конкретния случай не става въпрос за договорна отговорност,
за да са от значение възраженията на ищеца относно това, че не той е извършил
манипулация на СТИ и няма виновно поведение. Не се претендира обезщетение за
вреди от неизпълнение, а е предявен иск за реално изпълнение за заплащане на
цената по договор за продажба, при което от значение е точното количество
произведена и доставена електроенергия, като твърденията на ищеца за това, че в
периода от 01 до 06.04.2016 г. е произвел 105 848 кВтч,
вместо посочените след приспадането в протокола 92 310 кВтч,
е сериозно разколебано от доказателствата, ангажирани от ответната страна. Ето
защо и с оглед горепосочената доказателствена тежест в процеса, съдът намира,
че ищецът доказва, че през месец април 2016 г. е произвел и доставил на
ответника общо 469 775,60 кВтч електроенергия,
колкото е удостоверено в протокола и във фактурата. Твърденията за това, че е
доставил и приспаднатото количество от 13 538 кВтч,
не са пълно и главно доказани и не могат да бъдат възприети. За това съдът
намира, че претенцията за заплащане на сумата 3 799,68 лв. – цена на
произведена в периода от 01 до 06.04.2016 г. електроенергия в размер 13 538 кВтч, е неоснователна и следва да се отхвърли.
Няма спор, че през април
2016 г. цената на електроенергията от възобновяемия
източник, ползван от ищеца, е 0,23389 лв./кВтч без
ДДС. За произведените и доставени 469 775,60 кВтч
електроенергия за ответника е възникнало насрещното задължение да заплати
тяхната цена, която се равнява на 109 875,82 лв. с ДДС, или
131 850,98 лв. с ДДС. В хода на настоящия процес ответникът е заплатил
сумата 2 397,99 лв., поради което в тази част претенцията е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Вторият спорен по делото
момент е относно това дали остатъкът за плащане по ф-ра
№**********/30.04.2016 г. е погасен чрез прихващане с насрещно вземане на
ответника за връщане на платената от него цена за недоставена през предходен
период – от 16.07.2016 г. до 31.03.2016 г. електроенергия. В тази връзка следва
да се отбележи, че по делото не е направено процесуално възражение за
прихващане, при което се дължи произнасяне от съда с диспозитива
на съдебното решение относно съществуването на претендираното
насрещно вземане, а ответникът се позовава на извършено от него извън процеса материалноправно прихващане с насрещно вземане и на
настъпил в резултат от това погасителен ефект. По-специално се визира
изявлението за прихващане, направено с писмото на л.64 и л.65. При такова
възражение съдът следва да провери дали в полза на ответника към момента на
отправяне на едностранното изявление за прихващане е съществувало изискуемо и ликвидно
– безспорно установено по основание и размер вземане, защото само между такива
насрещни вземания законът в чл.104 допуска да се извърши валидно прихващане. За
целта само обстоятелството, че ищецът е предявил иск за сумите, за които
ответникът твърди, че е погасил чрез прихващане, е достатъчно, за да обоснове
извод, че между страните съществува спор относно насрещните вземания и същите
не са ликвидни, т.е. безспорно установени, за да породи ефект извършеното извънсъдебно
прихващане. Вземането на ответника нито е признато от ищеца към момента на
извършването му (не е издадено кредитно известие или друг документ, а признанието
в протокола на л.128 касае само периода от 01 до 06.04.2016 г.), нито за това
вземане съществува влязло в сила решение или заповед за изпълнение, за да се
приеме, че същото се характеризира с признака ликвидност – в тази насока т.4 от
ТР №1/09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК, относно възражението за прихващане,
направено във въззивното производство. Ето защо съдът
намира, че извънпроцесуалното изявление на ответника
за прихващане не е породило погасителен ефект. И доколкото съдът не е сезиран с
възражение за прихващане по смисъла на чл.298, ал.4 ГПК или с насрещен иск, не е
допустимо в рамките на това производство да разреши възникналия преюдициален спор относно съществуването на насрещното
вземане. За това и не следва да бъде обсъждано дали в полза на ответника е
възникнало правото да получи обратно платената от него цена за отчетена в
предходен период електроенергия.
В обобщение на горното съдът
намира, че след приспадане на платената в хода на делото сума, искът за
заплащане на цената по ф-ра №**********/30.04.2016 г.
е основателен и доказан до размер 129 452,99 лв., в рамките на който
следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
При този изход на спора и
с оглед направеното от всяка страна искане, на същите следва да се присъдят
разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от исковата претенция и съобразно отхвърлената
част от 2 397,99 лв., които са платени в хода на производството, по
аргумент от чл.78, ал.2 ГПК. Ищецът претендира и е направил разноски за
държавна такса в размер 5 426,03 лв., възнаграждение за адвокат в размер 5
400 лв. и възнаграждение за вещи лица в общ размер 1 900 лв., общо 12 726,03
лв. От тях на ищеца следва да се присъди сумата 12 369,56 лв. Ответникът е
направил разноски за депозити за вещи лица в общ размер 650 лв., като
претендира и юрисконсултско възнаграждение. Последното,
според съда, следва да се определи съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК в
редакцията й преди изменението с ДВ, бр.8/2017 г., в сила от 28.01.2017 г.
Отговорността за разноски е облигационна и нормите, определящи нейния обем, са материалноправни. Ето защо приложими в темпорално отношение
са тези норми, които са в сила към момента на осъществяване на разхода – в този
смисъл Определение №25/27.01.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№39/2016 г., I т.о. Когато
става въпрос за юрисконсултско процесуално
представителство, се презумира плащане от
представляваната страна, без да се доказва пряко направения разход за това (в
този смисъл решение №10 от 29.09.2016г. по к.д.№3/2016г. на Конституционния съд
на РБългария), или разходът за юрисконсултско
възнаграждение следва да се счита направен в момента на представяне на
пълномощното на юрисконсулта, извършващ представителство пред съответната
инстанция. В конкретния случай пълномощното е представено с отговора на
исковата молба на 09.08.2016 г. – преди изменението на чл.78, ал.8 ГПК,
предвиждащо определяне на възнаграждението по реда на чл.37 ЗЗП и Наредбата за
заплащане на правната помощ. Ето защо приложима е Наредба №1от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с оглед горепосочените
съображения следва да се приложи редакцията на Наредбата преди изменението с
ДВ, бр.84 от 25.10.2016 г. – чл.7, ал.2, т.4, предвиждащ, че при интерес над 10
000 лв. възнаграждението е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
3 000 лв., което е под минимума, установен в цитираната норма, поради
което същото следва да се включи изцяло към общият размер на разноските на
страната от 3 650 лв. От тази сума на ответника следва да се присъдят
съразмерно 102,24 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление също в гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, да заплати на
“ЕКО ЕНЕРДЖИ МЕНИДЖМЪНТ”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.”Три уши” №8, ет.6, представлявано от Н.П.Я., сумата 129 452,99 лв. (сто двадесет и девет
хиляди четиристотин петдесет и два лева и 99 ст.), ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 27.06.2017 г., до окончателното плащане, която сума
представлява неплатена част от цената за произведена и доставена през месец
април 2016 г. електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергиен обект БИО ТЕЦ „ЕКО ЕНЕРДЖИ – СЪРНИЦА“, находящ се в гр.Сърница, имот 061043, м.Кутлата,
по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №1085 от 10.10.2013
г., за която цена е издадена ф-ра №**********/30.04.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над горния до пълния предявен размер от 135 650,66 лв., от които за сумата
2 397,99 лв. – поради плащане в хода на процеса, и за сумата 3 799,68
лв. – стойност на приспаднато количество електроенергия в размер 13 538 кВтч за периода от 01.04.2016 г. до 06.04.2016 г. – като
неоснователен.
ОСЪЖДА “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление също в гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, да
заплати на “ЕКО ЕНЕРДЖИ МЕНИДЖМЪНТ”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.”Три уши” №8, ет.6, представлявано от Н.П.Я., сумата 12 369,56 лв. (дванадесет хиляди триста
шестдесет и девет лева и 56 ст.) – деловодни разноски в производството по т.д.№413/2016г.
по описа на ПОС, ХVІ гр.с.
ОСЪЖДА “ЕКО
ЕНЕРДЖИ МЕНИДЖМЪНТ”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.”Три уши” №8, ет.6, представлявано от Н.П.Я., да заплати на “ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление също в гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, сумата 102,24 лв. (сто и два лева и 24 ст.) –
деловодни разноски в производството по т.д.№413/2016г. по описа на ПОС, ХVІ
гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: