РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Божидарка Т. Попова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600507 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 20 ЗЕЕЗА.
С Решение № 154/28.11.2022г. по чнд № 526/2022г. Хасковският
окръжен съд е отказал екстрадиция и предаване на съдебните власти на
Република * на М. Л. Г. /M. L. G./, роден на 08.06.1959 г. в гр.*, *, Република
*, гражданин на Република * с персонален номер *, поискан от съдебните
власти на Република * с цел наказателно преследване за престъпления,
квалифицирани като „запланувано убийство“ /по чл.82, ал.1-а, вр. чл.38, ал.1
от Наказателния закон на Република */ и „членуване в организация,
образувана за извършване на престъпление“ /по чл.220, ал.1-4 от същия
закон/, извършени на 18.12.2002г. и разследвани по дело №
2022/10069/подготвителен номер 2004/121619/ на 4-ти второинстанционен
съд – *.
Недоволен от постановеното решение е останал прокурорът и го е
1
протестирал с искане да бъде отменено и да бъде допусната екстрадицията и
предаването на лицето на * съдебни власти.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
поддържа протеста по изложените в него съображения. Допълнително сочи,
че дадените от * власти гаранции са достатъчни за изключване опасността Г.
да бъде подложен на изтезания, гонения или на несправедлив съдебен процес.
Намира, че основанията по чл.7, т.4 и т.5 ЗЕЕЗА /Закон за екстрадицията и
Европейската заповед за арест/ не са налице и това прави решението на
първия съд незаконосъобразно. Претендира отмяната му и постановяване на
ново, с което да бъде уважена молбата за екстрадиция.
Защитата на исканото лице намира атакувания съдебен акт за обоснован
и законосъобразен, като навежда съображения за наличие на основанията,
визирани в чл. 7, т. 4 и т.5 от ЗЕЕЗА и сочи, че ако исканото лице бъде
екстрадирано ще бъде подложено на преследване или наказване за
политическо престъпление и ще бъде подложено в молещата държава на
насилие и нечовешко отношение. Защитата предлага решението да бъде
потвърдено.
Исканото лице М. Г. предлага на съда решението да бъде потвърдено и
да не бъде екстрадиран в Република *.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на страните, провери
изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение и за
да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови атакувания съдебен акт Хасковският окръжен съд е
приел от една страна, че са налице условията по чл. 9, ал.2 от ЗЕЕЗА и тези
по чл.12 от ЕКЕ /Европейската конвенция за екстрадицията/ и по-конкретно
молба и придружителните документи към нея. Съобразил е, че са налице
условията на чл. 5 ал. 1 от ЗЕЕЗА и е взел предвид, че липсва което и да е от
условията на чл. 6 и чл. 8 от ЗЕЕЗА, като е изложил подробни съображения за
тези си изводи.
От друга страна първата инстанция е намерила, че в случая се
установяват визираните в разпоредбата на чл.7, т.4 и т.5 ЗЕЕЗА основания за
отказ, а само за престъплението „членство в организация, образувана за
извършване на престъпление“ е налице и соченото в чл.7, т.6 ЗЕЕЗА
основание и поради това е отказал да уважи изцяло молбата на съдебните
2
власти на Република * за екстрадирането на Г..
Правилно Окръжният съд е преценил, че от молещата държава са
представени всички изискуеми документи, от които става ясно за какви
престъпления се иска екстрадирането на М. Г.. Точно е преценен и принципа
за двойна наказуемост, заложен в чл. 5 ал. 1 от ЗЕЕЗА, като обосновано е
отчетена съотносимостта между фактическите елементи на престъпленията,
за които е обвинен Г., както по българското наказателно законодателство,
така и по Наказателния закон на молещата държава, в случая Република *.
Въззивната инстанция намира, че първия съд вследствие на положените
процесуални усилия е установил всички релевантни за правилното решаване
на делото факти и е направил верен правен извод, че не са налице условията
по чл.6 и чл.8 ЗЕЕЗА, които са законова пречка определено лице да бъде
екстрадирано в държавата, която го иска.
Правилен е изводът, че досежно престъплението „членство в
организация, образувана за извършване на престъпление“ е налице и соченото
в чл.7, т.6 ЗЕЕЗА основание, поради настъпила погасителна давност за
наказателно преследване и законосъобразно съдът е отказал да уважи
молбата на съдебните власти на Република * в тази й част за екстрадирането
на Г., конкретно за това престъпление.
Незаконосъобразен обаче е изводът на първия съд, че са налице
основанията обхванати от разпоредбите на чл.7, т.4 и т.5 ЗЕЕЗА и свързани с
престъплението по чл.82, ал.1-а, вр. чл.38, ал.1 от Наказателния закон на
Република *, квалифицирано като „запланувано убийство“.
Първата инстанция е изложила пространни съображения, които не могат
да бъдат споделени от настоящата инстанция.
Синтезирано те са в две насоки.
Първо, според съда видно от Резолюцията на Европейския парламент
Република * допуска нарушения на ЕКЗПЧОС и на Международния пакт за
граждански и политически права, както и и прояви на унизително и
нечовешко отношение към обвиняемите.
Второ, съдът е преценил, че престъплението, за което Република * иска
екстрадирането на М. Г. е с политически характер и поради това са
основателни съмненията, че екстрадицията има за цел преследване или
3
наказване на лицето, поради неговите политически убеждения, свързани с
принадлежността му към организацията *.
Тези съображения са довели първия съд до извода, че дадените от
съдебните власти на Република * гаранции са неудовлетворителни и не
изключват основанията за отказ по чл.7, т.4 и т.5 ЗЕЕЗА.
Тези изводи не могат да бъдат споделени.
Неправилна е преценката на първата инстанция, че престъплението по
чл.82, ал.1-а, вр. чл.38, ал.1 от Наказателния закон на Република *,
квалифицирано като „запланувано убийство“ и за което Г. е търсен от *
съдебни власти е политическо.
„Политически“ са тези престъпления, които са израз на политическа
форма на противодържавна дейност и са насочени пряко срещу
политическите устои на Държавата. Такива напр. в българското наказателно
право са престъпленията по глава Първа от Особената част на НК, наречени
„Престъпления против републиката“. Ето защо, не всяко престъпление, в
което има политически мотив, е политическо. Обстоятелството, че
извършителят на престъпното деяние или пострадалият от него е лице,
свързано с политиката или пряко осъществява функции в сферата на
политиката също не може да му придаде вид на политическо. Дори
посегателството или опитът за посегателство върху живота на държавен глава
или на член на неговото семейство не се считат за политическо престъпление
по силата на чл.3, т.3 ЕКЕ.
Ето защо убийството на * Н. Х. не може да бъде определено като
„политическо“ независимо, че фактите, изложени в Решение по дело №
2022/331 на 36 – ти тежък наказателен съд – * сочат на принадлежност на
обвинените за него лица, между които и Г. към организацията *.
След като от доказателствата по делото се установява, че Г. е търсен от
съдебните власти на Република * за това, че е съпричастен към деяние,
квалифицирано като предумишлено убийство на Х. няма значение дали е член
на определена политическа организация, в случая * или някоя друга, защото
членството му в такива организации може да бъде само причина или мотив за
извършване на конкретното престъпление, но не може да заличи неговия
криминален характер и да му придаде вид на „политическо“.
4
При положение, че престъплението е „криминално“, а не такова с
политически характер съмненията, че екстрадицията има за цел преследване
или наказване на лицето, поради неговите политически убеждения, свързани с
принадлежността му към организацията * са неоснователни.
Съображенията изложени в атакуваното решение и касаещи наличие на
вероятност, че в случай на екстрадирането на Г., той ще бъде подложен на
насилие и унизително отношение от властите в Република * не намират опора
в доказателствената съвкупност по делото. Точно обратното, налице са
достатъчно доказателства за осъществена криминална деятелност от Г. на
територията на Република *, както и данни, че същият е напуснал незаконно
територията й с цел да осуети или да избегне наказателното преследване
срещу него, преминавайки през т.н. „зелена граница“ на територията на
Република България без надлежно разрешение на българските власти. Този
извод се подкрепя и от факта, че молбата, с която Г. е поискал политическо
убежище в Република България, е подадена след като същият е бил обявен за
международно издирване от * съдебни власти. Това сочи, че същият е
използвал политическия мотив, с цел да се опита да избегне търсенето на
наказателна отговорност за извършените на територията на Република * и
подробно описани в молбата за екстрадиция престъпления. Тук е местото да
се отбележи, че процедура за представяне на убежище на Г. не е открита, но
дори и същата да беше започнала, то това не е пречка на определеното лице
да бъде екстрадирано. В тази връзка е трайната практика на ВКС на РБ.
Все в тази връзка следва да се обърне внимание, че съдебните власти на
Република * са представили достатъчно убедителни гаранции, че в случай на
екстрадиране на Г., същият няма да бъде подложен на изтезания, жестоко,
нечовешко или унизително отношение и ще му бъде дадено право на
независим, справедлив и обективен съдебен процес чрез спазване на
презумпцията му за невиновност по време на наказателното производство.
Между другото, той е разчитал и е получил такъв справедлив процес по
делото „*“, образувано и водено срещу привърженици на организацията *, по
време на който макар и задържан за продължително и извън разумните
срокове време, в крайна сметка е бил оправдан и освободен. Тук е местото да
се отбележи, че всяка оправдателна присъда е висша форма на справедливост
за оправданото лице, в случая Г. и по – този начин правата му гарантирани от
5
международното право са били охранени в пълна степен.
Този извод се подкрепя и от изнесените данни от Г. по време на
последната му дума пред настоящият състав. Той самият заявява, че мотивът
за некорекетност и неоснователност на настоящето искане за екстрадиция се
корени в осъдителен акт на * съд, постановен на базата на дадени от него
уличаващи факти за магистрати, което показва нелогичност на неговото
опасение, че ще бъде погазени правата му в един бъдещ наказателен процес.
Поради това твърдението, че независимо от положителния завършек за
него на делото „*“, е налице опасност да бъдат погазени правата му в
наказателното производството за убийството на * Х. е най – малкото
несъстоятелно.
Нещо повече, тази оправдателна присъда му е дала основание да заведе
иск срещу Министерство на финансите на Република *, който иск е бил
уважен и с решение му е присъдено обезщетение за незаконното му
задържане в размер на около 700 000 * .
Наред с това * съдебни власти са дали категорични гаранции, че в
случай на екстрадирането на Г. до приключване на наказателното
производство срещу него същият ще бъде настанен в затвор, напълно
отговарящ на европейските стандарти за пенитенциарни заведения.
Всичко това сочи, че съмненията за подлагане на насилие и унизително
отношение от властите в Република * в случай на екстрадирането му са
неоснователни и обосновава липсата на основанията за отказ на
екстрадицията, посочени в чл.7, т.4 и т.5 ЗЕЕЗА.
На този извод не могат да бъдат противопоставени констатациите,
отразени в Резолюцията на Съвета на Европа. Те имат абстрактен,
презумптивен, общо препоръчителен и информационен характер и не могат
да имат приоритет пред конкретните гаранции, предоставени в случая от
съдебните власти на Република * във връзка с настоящето дело. Това е така,
защото тези гаранции са предоставени на съдебните власти на Република
България по линия на международното правно сътрудничество, имат
официален характер, удовлетворяват в достатъчна степен критериите по
ЗЕЕЗА и ЕКЕ и изхождайки от принципа на взаимно доверие, заложен в
Договора за правна помощ между Република България и Република *
настоящият състав намира, че тези гаранции убедително оборват
6
презумпцията за опасност исканото лице да бъде подложено на изтезания,
нечовешко отношение и несправедлив съдебен процес в Република * /в
каквато насока са констатациите в Резолюцията на СЕ/. Тази презумпция
допълнително е оборена и от доказателствата по конкретното дело за
предходните съдебни процеси с участието на Г., които в никакъв случай не
могат да бъдат определени като несправедливи или нарушаващи човешките
му права.
Тук е местото да се отбележи, че цитираните публикации в * и
българските електронни и печатни медии са ирелевантни за настоящето
производство. Това е така, защото те са насочени единствено и само към
обслужване на интереса на обществото от информация. След като тази
информация не е събрана по надлежния процесуален ред и чрез предвидените
в НПК способи тя няма доказателствен характер, не може да бъде използвана
при решаване на делото, поради което настоящият състав не намира за
необходимо да я коментира.
Обобщено, първата инстанция като е намерила, че основанията по чл.7,
т.4 и т.5 ЗЕЕЗА са налични и е отказала да изпълни молбата на * власти за
екстрадирането на Г. за провеждане на наказателно преследване срещу него
за убийството на Х. е нарушила закона.
Всичко това диктува извода, че решението на Хасковския окръжен съд в
тази си част е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че при наличието на
положителните предпоставки и отсъствието на отрицателните такива молбата
на * съдебни власти за екстрадирането на М. Г. в Република * с цел
наказателно преследване само за престъплението, квалифицирано като
„запланувано убийство“ /по чл.82, ал.1-а, вр. чл.38, ал.1 от Наказателния
закон на Република */ е основателна и следва да бъде уважена.
Решението, в частта, с която на основание в чл.7, т.6 ЗЕЕЗА е оставена
без уважение молбата на * съдебни власти за екстрадирането на М. Г. в
Република * с цел наказателно преследване само досежно престъплението
„членство в организация, образувана за извършване на престъпление“ поради
настъпила погасителна давност за наказателно преследване е обосновано и
законосъобразно и в тази си част следва да бъде потвърдено.
7
Ето защо и на основание чл. 20 от ЗЕЕЗА Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 154/28.11.2022г. по чнд № 526/2022г., в частта, с
която Хасковският окръжен съд е отказал екстрадиция и предаване на
съдебните власти на Република * на М. Л. Г. /M. L. G./, роден на 08.06.1959 г.
в гр. *, *, Република *, гражданин на Република * с персонален номер *,
поискан от съдебните власти на Република * с цел наказателно преследване за
престъплението, квалифицирано като „запланувано убийство“ /по чл.82, ал.1-
а, вр. чл.38, ал.1 от Наказателния закон на Република */, извършено на
18.12.2002г. и разследвано по дело № 2022/10069/подготвителен номер
2004/121619/ на 4-ти второинстанционен съд – * и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА екстрадиция и предаване на съдебните власти на Република
* на М. Л. Г. /M. L. G./, роден на 08.06.1959 г. в гр.* , *, Република *,
гражданин на Република * с персонален номер *, поискан от съдебните власти
на Република * с цел наказателно преследване за престъплението,
квалифицирано като „запланувано убийство“ /по чл.82, ал.1-а, вр. чл.38, ал.1
от Наказателния закон на Република */, извършено на 18.12.2002г. и
разследвано по дело № 2022/10069/подготвителен номер 2004/121619/ на 4-ти
второинстанционен съд –*.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154/28.11.2022г. по чнд № 526/2022г., в
частта, с която Хасковският окръжен съд е отказал екстрадиция и предаване
на съдебните власти на Република * на М. Л. Г. /M. L. G./, роден на 08.06.1959
г. в гр. *, *, Република *, гражданин на Република * с персонален номер *,
поискан от съдебните власти на Република * с цел наказателно преследване за
престъплението, квалифицирано „членуване в организация, образувана за
извършване на престъпление“ /по чл.220, ал.1-4 от Наказателния закон на
Република */, извършено на 18.12.2002г. и разследвано по дело №
2022/10069/подготвителен номер 2004/121619/ на 4-ти второинстанционен
съд – *.
На основание чл. 34, ал.1 ЗЕЕЗА разноските за екстрадицията,
направени на територията на Република България, остават за сметка на
Държавата при условията на реципрочност.
8
На основание чл.20, вр. чл.17, ал.7 ЗЕЕЗА ВЗЕМА мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо М. Л. Г. /M. L. G./, роден на
08.06.1959 г. в гр. *, *, Република *, гражданин на Република * с персонален
номер * до фактическото му предаване на съдебните власти на Република *.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението да се изпрати в срок от 24 часа на
Министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава и на
Върховната касационна прокуратура на РБ за издаване на постановление за
изпълнение на екстрадицията.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9