Р Е Ш
Е Н И Е
№ 32/11.01.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на тринадесети декември
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Павлина
Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1749 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД срещу И.Г.К..
Ищецът твърди, че на 06.08.2015 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД като
кредитор и ответникът като кредитополучател сключили договор за потребителски паричен кредит № 1940768, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 3 000 лв., срещу задължението да
върне сума в общ размер на 4 606,53 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната
лихва по него, при условията, посочени в
договора и общите условия към него, както следва: договорна
лихва в размер на 1 082,96
лв., 60 анюитетни месечни
погасителни вноски, в размер на 76,78
лв., като първата
погасителна вноска била платима на 01.09.2015 г., а последната – на
01.08.2020 г. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 1 458,42 лв. Съгласно
чл. 12, ал. 1 от ОУ към договора, при забава в плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
На посоченото основание, на ответника
било начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в общ размер на 74,46 лв. за периода от 01.04.2017 г. до 05.02.2018 г. Тъй като той не
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът му бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б.
„а" от Общите условия. Сочи се
още, че на 18.10.2017 г. бил подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания с
Приложение № 1 към него, на основание
чл. 2.1 от рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 20.12.2016 г., сключени между „Агенция за събиране на вземания" ООД и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" АД, по силата на които
гореописаните вземания срещу ответника били прехвърлени на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Ищецът в качеството си на
цесионер бил
упълномощен от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което имал изрично пълномощно. Писмото се било върнало в цялост с отбелязване върху обратната
разписка „непотърсена пратка". Сочи
се и че за заплащането на процесните суми подал
заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 368/2018 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но
тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи на
ищеца следните суми: 2 603,06 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит
№ 1940768 от 06.08.2015 г.; 165,04 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 18.10.2017 г.;
68,12 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2017 г. до 05.02.2018 г.; прехвърлени на 18.10.2017 г. с индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, а при условията
на евентуалност се
иска да се осъди И.Г.К. да плати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД същите
суми. Претендират се и
направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
Ответникът счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Твърди, че липсвало извършено валидно съобщаване по смисъла на чл.
99 ал. 4 ЗЗД за прехвърлянето на вземанията с договора от 18.10.2017 г., поради
което то не породило действие по отношение на длъжника. Ето защо ищецът не бил легитимиран да предяви
искове срещу ответника за събиране на
неиздължените
по договора за паричен кредит суми. Недопустимо било и твърдението, че длъжникът следвало да се счита уведомен за предсрочната изискуемост на договора за
паричен кредит, считано от 12.01.2018 г. посредством уведомлението за извършена цесия. Оспорват се и размерите на
претендираните суми, като по отношение на
договорната/възнаградителната лихва се
поддържа, че не била уговорена в договора, а и била прекомерна на
основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Предвид
изложеното се иска да бъдат отхвърлени предявените искове и да се присъдят на ответника направените по делото разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.08.2015 г. ответникът и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" АД
са сключили договор за потребителски
паричен кредит № 1940768, който наред с погасителния
план и преференциалните условия към него и Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" АД са
представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и
посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2014 г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания между от 18.10.2017 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД е прехвърлило
на ищцовото
дружество свои вземания,
подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника.
С писмо към същия договор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД е потвърдило извършената цесия съгласно
горепосочения договор.
С пълномощно от 20.12.2016 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания" АД с
правото да уведоми от негово име
длъжниците за извършената цесия.
С писма изх. № УПЦ-П-УКФ/1940768 от 24.10.2017 г. и изх. № УПЦ-С-УКФ-1940768 от 04.01.2018 г. ищецът,
в качеството си на пълномощник на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" АД, е уведомил
ответника за извършената цесия и го е
поканил в 5-дневен срок от получаването да погаси задължението.
Според представените обратни разписки към известията
за доставяне писмата са непотърсени от получателя.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 368/2018 г. по описа на РС - Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 2536/06.02.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед № 159/07.02.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 2 603,06 лв. – главница по договор за кредит от 06.08.2015 г. с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" АД, 165,04 лв. – договорна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 18.10.2017 г., 68,12 лв. обезщетение за
забава за периода от 01.04.2017 г. до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски от 56,72 лв. – държавна такса
и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 12.06.2018 г. на ищеца е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е
сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че кредитът по
процесния договор е бил усвоен от безкасово от ответника, чрез превеждане на
сумата от 3 000 лв. по негова сметка. Той е погасил 19 бр. погасителни
вноски, като размерите на дължими суми от него са: 671,58 за падежирала главница и 2 603,06 лв. за предсрочно
изискуема главница; 165,04 лв. – договорна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 18.10.2017 г. и 69,57 лв. - лихва за забава за периода от 01.04.2017 г. до 05.02.2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.
2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу
длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между
ответника и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" АД е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието на това правоотношение е
подробно регламентирано в представените
договор № 1940768
от 06.08.2015 г., погасителния план и преференциалните условия към
него и Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД. Тези съглашения са подписани и
от ответника, като автентичността им не е оспорена от него. Ето защо следва да се
приеме, че са породили уговорените с тях правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит в размер на 3 000,00
лв., който е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и
размери. На следващо място няма спор, а и от заключение на вещото лице Д.К. се
установява, че ответникът не е погасявал текущите си задължения съобразно
уговореното, като е заплатил само 19 от дължимите вноски. Следователно, в случая са били налице
предпоставките на чл. 12, ал. 2, б. „а“, предл. 2 от Общите условия за обявяване на предсрочна изискуемост на целия
кредит. Следва да се има предвид обаче, че съгласно т.
18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,
и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това право следва, обаче да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В мотивите
към т. 18 е
прието и че извлечението от счетоводните книги на
банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ,
удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да
направи кредита предсрочно изискуем. С подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за
предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е
съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът
узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за
изпълнение – чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което задължението за остатъка от
кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението.
Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са
налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи
употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.
418, ал. 3 ГПК. Задължителната съдебна практика приема и че разрешенията на т. 18 на
цитираното тълкувателно решение са приложими и по отношение на договори за
потребителски кредит с небанковите финансови институции - Решение №
123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. От представените по делото обратни
разписки към известията за доставяне е видно, че писмата до ответника са
върнати до ищеца с отбелязване, че не са потърсени от получателя. Уместно е да се посочи и че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, каквото се поддържа в случая,
или по някакъв
друг начин след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение действително има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване, обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност
на предявения иск, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, като на
основание т. 11.б от цитираното
по-горе тълкувателно решение е недопустимо в исковото
производство по иск, предявен по реда на по чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл са Решение №
129/09.11.2015 г. по т. д. № 1977/2014 г., на ВКС,
II т. О., Решение № 161/08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 77/10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г. на ВКС, II т.о. Ето защо съдът приема, че към релевантния момент не са
налице изискуеми вземания за заявените суми, възникнали на предявеното
основание – така и в Решение № 165 от 22.12.2014 г. по т. д. № 1784/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т. о. и много други. За пълнота на изложението трябва да се отбележи, че в исковата молба и в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение липсва
разграничение на падежирани и непадежирани суми към датата на подаването им, както и няма петитум за установяване
съществуването на вземане само за изискуемите
задължения по кредита. Поради това и съдът не дължи съобразяване на просрочените от ответника към
момента на депозиране на заявлението задължения, падежирани с оглед уговорения в
договора техен срок за изпълнение. С оглед недоказаността на
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на целия кредит, безпредметно е да се обсъждат
останалите доводи на страните във връзка с прехвърлянето на вземанията и клаузите на договора.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсват доказателства за заплатено от него адвокатско
възнаграждение. По делото е
представено единствено пълномощно на адв. Десислава Филипова, по не и договор за правна помощ, в
който да са вписани размера и начина на плащане на възнаграждението й. След като не е доказано
извършването на разноски в производството, те не могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
В този смисъл са и задължителните
указания, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу И.Г.К., ЕГН ********** ***, главни установителни и евентуални осъдителни искове за следните суми: 2 603,06 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № 1940768 от 06.08.2015 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и И.Г.К.; 165,04 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 18.10.2017 г.; 68,12 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2017 г. до 05.02.2018 г.; прехвърлени на 18.10.2017 г. с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 368/2018 г. по описа на Районен съд Хасково, до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър
Вунов/