Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
26.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 9712 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК********, длъжник по изп.д. №
20199210400547 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу постановление /разпореждане
по смисъла на чл. 434 ГПК/ от 17.06.2019г., с което ЧСИ приел за събиране
допълнителен адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя в размер на 72
лв. с вкл. ДДС. Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение /в общ
размер 312 лв. с ДДС/ е прекомерно и несъобразено с Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Единственото
действие, извършено от пълномощника на взискателите, било подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело, поради което се дължало само възнаграждение
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., не и възнаграждение по т. 2 на чл. 10. Не
била налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, а сумите по
изпълнителното дело били събрани. Освен това начислената от ЧСИ пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ била „прекомерна“, като същата се дължала върху
събраното парично вземане по изпълнителния лист, но не и върху събраните
разноски на взискателя. Евентуално поддържа, че таксата по т. 26 следва да е в
намален размер след намаляване размера на адвокатско възнаграждение. Моли съда
да отмен атакуваното постановление от 17.06.2019г., като по този начин
адвокатското възнаграждение остане в минималния размер от 240 лв. с ДДС, както
и да „коригира“ размера на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Претендира разноски за настоящото производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави
евентуално възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК *******,
е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, с които
оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски за
настоящото производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение
за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност
на жалбата.
Жалбата в частта й срещу постановлението на ЧСИ от
17.06.2019г., с което е приет допълнителен адвокатски хонорар
на пълномощника на взискателя, е подадена в
едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението /чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата в тази част е
основателна.
Изп.д. № 20199210400547 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, е образувано по молба от 18.04.2019г. на „ЗАД А.Б.“
АД, чрез адвокат А.Б.,
въз основа на изпълнителен лист от 15.04.2019г.,
издаден по гр.д. № 22377/2017г. на СРС, 142 състав, съгласно който „ЗАД
ОЗК-З.“ АД е осъдено да заплати на взискателя сумата 134.98 лв. – мораторна
лихва, и 673.20 лв. – разноски по делото. С молбата за образуване на делото е
претендирано и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС, а като приложение
са описани препис от фактура и извлечение от банкова сметка.
***мощно на адв. Б., но не и договор за правна защита и
съдействие, с който да е уговорен адвокатски хонорар. Няма приложени и
доказателства за плащане на възнаграждение от взискателя на пълномощника му.
На 22.04.2019г. ЧСИ изпратил на длъжника покана за
доброволно изпълнение, връчена на 23.04.2019г.
С молба от 14.06.2019г. пълномощникът на взискателя
поискал от ЧСИ да извърши справка относно притежаваните от длъжника банкови
сметки. След извършена такава от ЧСИ, с молба от 17.06.2019г. пълномощникът на
взискателя поискал от ЧСИ да наложи запор по банкова сметка *** „Общинска
банка“ АД. На основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. поискал от ЧСИ да присъедини
за събиране допълнителен адвокатски хонорар в размер на 72 лв. с ДДС. Като
приложение към молбата са описани препис от фактура ведно с извлечение, но
такива не се намират в преписа от изпълнителното дело.
С атакуваното
постановление от 17.06.2019г. ЧСИ присъединил за събиране допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 72 лв. с ДДС.
По наложения запор всички суми, дължими съгласно поканата
за доброволно изпълнение, са преведени по сметка на ЧСИ на 24.06.2019г., а на
26.06.2019г. ЧСИ превел на взискателя сумата 874.18 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която
се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата й редакция, за
защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. -
1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая в приложения препис от изпълнителното дело, за който
се твърди да е в цялост, не се съдържат доказателства за плащане на адвокатско
възнаграждение на взискателя, вкл. на претендираното допълнително такова в
размер на 72 лв. с вкл. ДДС, касаещо спора по настоящата жалба. Страниците на
изпълнителното дело са последователно номерирани, като няма липсващи страници,
поради което съдът приема, че по изпълнителното дело не са били представени такива
доказателства. Поради това незаконосъобразно ЧСИ е приел разноски на взискателя
в размер на още 72 лв., а атакуваното постановление /по правната си същност
разпореждане/ следва да бъде отменено.
Жалбата в частта й срещу начислената от ЧСИ
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е процесуално недопустима.
Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, като в мотивите към т. 2 е разяснено,
че това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение,
която в тази си част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.
Доколкото в жалбата се твърди, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не следва да се
начислява върху целия размер на адвокатското възнаграждение /вкл. върху
първоначално приетия размер от 240 лв. с ДДС/, следва да се приеме, че се
атакува разпореждането на съдебния изпълнител, съдържащо се в поканата за
доброволно изпълнение, в която е посочен и размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 23.04.2019г. Жалбата
срещу определената с поканата за доброволно изпълнение такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е
подадена на 27.06.2019г., след изтичане на преклузивния 7-дневен срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, поради което в тази част жалбата е просрочена и като такава -
недопустима.
Заявеното евентуално искане за редуциране размера на
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер на адвокатското
възнаграждение също е недопустимо. С атакуваното постановление от 17.06.2019г. ЧСИ
не се е произнасял по размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ върху приетото
допълнително адвокатско възнаграждение от 72 лв., поради което жалбата в тази
част няма предмет. В производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът се произнася по
законосъобразността на актове и действия на съдебния изпълнител, но не може за
първи път да се произнася по въпроси от негова компетентност.
По тези съображения жалбата в частта й относно
начислената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде
оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Само за пълнота съдът
намира за необходимо да отбележи, че няма зависимост между приетия размер на
адвокатското възнаграждение на взискателя и дължимата пропорционална такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ. Съгласно тази разпоредба, пропорционалната такса се събира „за
изпълнение на парично вземане“, върху събраната сума, т.е. само върху паричните
вземания по изпълнителния лист, не и върху разноските по изпълнението.
При този изход и изричните
претенции, разноски за настоящото производство се следват и на двете страни.
Доказано направените такива от жалбоподателя са в размер на 25 лв. – държавна
такса, и 360 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което е заплатено,
видно от представените договор за правна защита и съдействие и преводно
нареждане. Пред настоящата инстанция делото не е било усложнено от фактическа
и/или правна страна, поради което съдът намира възражението на ответника по
жалбата за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, като
възнаграждението следва да бъде намалено на 240 лв. с ДДС /чл. 10, т. 5 вр. чл.
§ 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/. Или, съразмерно с уважената част от жалбата, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 12.50 лв. – за
държавна такса, и 120 лв. – за адвокатско възнаграждение, общо 132.50 лв.
Доказано направените от
ответника по жалбата разноски са в размер на 240 лв. – адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, което е заплатено, видно от представените фактура и
извлечение от сметка. Релевираното от жалбоподателя възражение за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като възнаграждението е в
минималния размер по чл. 10, т. 5 вр. чл. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно с прекратената
/оставена без разглеждане/ част, жалбоподателят дължи на ответника по жалбата
разноски за настоящото производство в размер на 120 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 13473/27.06.2019г. на „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК********, в частта й срещу начислената такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ, като процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на „ЗАД ОЗК-З.“ АД,
ЕИК********, постановление /разпореждане по смисъла на чл. 434 ГПК/ от
17.06.2019г. по изп.д. № 20199210400547 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на
КЧСИ, с което съдебният изпълнител приел за събиране допълнителен адвокатски
хонорар на пълномощника на взискателя в размер на 72 лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 81 ГПК
сумата 132.50 лв. /сто тридесет и
два лева и 50 ст./, представляваща разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК********, да заплати на „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 81 ГПК
сумата 120.00 лв. /сто и двадесет
лева/, представляваща разноски за настоящото производство.
Решението в частта, с която
жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.