Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …...../…………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2006 по описа
за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „М.9.“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище ***, подадена чрез представляващия Лучиан
Антов Фрайков, против НП №
416597-F473579/08.03.2019год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ЦУ на НАП, с което на търговеца е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено е при допуснати съществени
нарушения на процес. правила и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание за въззивното
дружество, редовно призовано, представител не се явява.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество изразява
становище, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
извършеното нарушение. Моли НП да бъде потвърдено.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 30.01.2019год. около
12:30часа, свидетелите К. и В., и двамата инспектори по приходите, извършили проверка в търговски обект –
магазин/склад за търговия с входни и интериорни врати, находящ се в гр.Варна,
ул. „Орех“ №1 и стопанисван от въззивното дружество. В хода на проверката
проверяващите установили, че в обекта има въведено в експлоатация фискално
устройство, което разполагало с функциите „служебно изведени“ и „служебно въведени“ суми. Изведен бил
междинен финансов отчет от устройството, а св. Т. съставил и опис на наличните
пари в касата. При съпоставка между фактическата касовата наличност и тази
отразена на фискалното устройство проверяващите установили положителна разлика
в размер на 6000лв. Според отразяванията на касовия апарат следвало в касата да
няма пари – отразени били продажби на стойност 2724лв., която сума била след
това отразена като служебно изведена, а в касата като налична била установена
сума в размер на 6000лв. за която сума св. Т. вписала в описа на паричните
средства в касата, че е нейна лична сума.
Установената налична сума в
касата в размер на 6000лв. не била отразена на касовия апарат, чрез функцията
„служебно въведени суми“ с която функция разполагал касовия апарат.
Констатациите от проверката били
обективирани в КП № 0275940.
На 22.02.2019год. срещу
въззивното дружество бил съставен АУАН № F473579, в който било посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
Актът бил предявен и връчен на
надлежно упълномощено от представляващия дружество лице.
Срещу акта било подадено писмено
възражение в което по същество се оспорвало извършването на нарушение.
На 08.03.2019год., въз основа на
акта, началника на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП издал атакуваното НП
като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006год. на МФ, но нарушението не води до неотразяване на приходи и на
основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1000лв.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали П.К. (актосъставител)
и В. (свидетеля по акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат
възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната
конкретика.
Като свидетели показания са дали
и Я.Т. и Г.К. – служителки на въззивното дружество, както и К.Д. – упълномощено
от страна на представляващия дружеството жалбоподател лице по отношение на
контактите с НАП.
В показанията си пред съда св.Т.
сочи, че проверката е била извършена в нейно присъствие, че тя показала на
данъчните къде стоят парите – били в бюрото където тя седяла, както и че тя
била попълнила формуляра за опис на парични средства в касата.
В показанията си пред съда св. К.
сочи, че не е присъствала по време на проверката, но знаела, че е била
извършвана такава. Сочи, че в обекта имало само един касов, както че парите от
продажбите веднага отчитали на шефа. Нямали точно обособено място за каса, а ги
държали в някой шкаф докато шефа дойде да му ги дадат.
В показанията си пред съда св. Д.
сочи, че е упълномощено лице от страна на управителя на въззивното дружество и
е отишла в обекта докато се е извършвала проверка от НАП, а след това
осъществявала и последващата комуникация с
институцията. Заявява, че доколкото й било известно констатираната разлика била
от средства оставени от управителя в обекта.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Протокол за извършена проверка № 0280139/30.01.2019год.,
пълномощно изходящо от Лучиан Антон Фрайков към К.
Иванова Д., Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год. на ИД на НАП, дневен
финансов отчет от 30.01.2019год. изведен към момента на проверката, справка за
лица работещи в проверявания обект, опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката, справка за регистрирани от страна на
въззивното дружество фискални устройства, възражение от въззивника срещу АУАН и
приложени към него копия от два клена от 30.01.2019год. от две фискални
устройства.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност
не водят на различни правни изводи.
При
извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват нарушението за което повдигнато обвинение от
обективна страна, посочени са нарушената законова норма, както и
обстоятелствата при които е било извършено нарушението в това число дата на
неговото извършване - 30.01.202019год., както и място на извършване. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила в досъдебната фаза на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази
връзка неу споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.
Съдът след
като прецени всички доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие, че е налице извършено нарушение по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
В случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин
от събраните писмени и гласни доказателства бе установено, че към момента на
проверката в стопанисвания от въззивното дружество обект, в касата към фискално
устройство фактически имало сума в размер на 6000лв., а според отразяванията на
касовия апарат е следвало в касата да няма парични средства.
В тази насока са приложените към АНП дневен финансов отчет от ФУ, опис на
фактически наличните парични средства в касата на това ФУ, протокола от
извършена проверка както показанията на разпитани в хода на съдебното следствие
свидетели Т., В. и К.. Видно от дневния финансов отчет изведен към момента на проверката на място в
него като получена в брой до момента сума е отразена такава в размер на
2724.40лв., която след това е отразена и като изведена от касата.
От друга страна видно от обясненията които Т. е дала по време на
проверката на място в съставения от нея опис на парични средства в касата
установената сума представлява нейни лични пари ,т.е. не е сума от реализирани
в обекта и неотчетени на ФУ продажби.
От друга страна, не е спорно по
делото, а и по категоричен начин от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, както и от приложения към АНП дневен финансов отчет от датата
на проверката се установява, че ФУ въведено в експлоатация в обекта е
разполагало с функции служебно въведени/изведени суми.
Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.
на МФ и това е доказано по безспорен и
категоричен начин.
В жалбата
си въззивникът е изразил становище за недостоверност на констатациите отразени
в КП като изложил собственото си виждане по въпроса, но очевидно без да е
наясно с фискалната терминология. В тази връзка следва да се отбележи, че
термина разчетна касова наличност означава сумата която съобразно отразяванията на касовия
апарат следва да е налична в касата на ФУ към момента на извеждане на отчета, без значение какви въвеждания
или извеждания на суми са били правени и отразявани преди това, фактическата
наличност е сумата която фактически е налице в касата. При спазване на
законовите изисквания и отразяване на всички продажби, съответно отразяване на
всяко въвеждане (внасяне на допълнителни суми в касата за правене на
разплащания например, лични средства и т.) или извеждане на суми от касата
извън случаите на продажби разчетната касова
наличност и фактическата такава следва да са равни. Следва да бъде отбелязано и
това, че извеждане на пари от касата означава сумата да не се намира в нея.
В случая
АНО правилно е отчел, че нерегистрираната сума не е резултат от реализирани и
нерегистрирани сделки, доколкото доказателства за това не са били налице. В
хода на проверката св.Т. е дала писмени обяснения, че сумата е лични средства,
съответно нарушението не е свързано с неотразяването на приходи, дал е правилна
квалификация на деянието като такова по чл. 185, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДДС и му е наложил наказание в размер на над минималния към средния
предвиден в закона – имуществена санкция в размер на 1000лв.
Като
отчете, че нарушението е първо за въззивното дружество (доказателства в
подкрепа на противното няма) от една страна и от друга липсата на мотиви в НП
досежно размера на наложеното наказание, съдът счете, че така наложеното на
въззивника наказание е завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в
минимален размер ще постигне целите предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН,
поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на
наложеното наказание имуществена санкция на 500лв.
Що се касае
до изложеното в жалбата твърдение, че сумата установена в касата – 6000лв. била
оборот от продажби отчетени от друго фискално устройство и св. Т. била
уведомила при проверката за това, то не се подкрепя от доказателствата по
делото. Дори обаче и това да е вярно, доколкото действително е видно, че
въззивника има регистрирани и две ФУ без стационарни обекти, то в никакъв
случая наличие в касата на сума от сделки отразени на друго ФУ не влече
несъставомерност на нарушение по чл.33, ал.1 от Наредбата защото и тези суми (представляващи
оборот от продажби отразени на другото ФУ) при положение че се намират в касата
на процесното стационарно такова следва да бъдат отразени като „служебно
въведени“. Касата следва устройството когато е мобилно и няма определен
търговски обект,а когато ФУ е регистрирано за стационарен обект – касата е в
съответния обект.
Доколкото
нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с останалите случаи на подобни нарушения то не може да бъде определено и като
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид на
всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на
наложеното наказание имуществена санкция от 1000лв. на 500лв.
Водим от
горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 416597-F473579/08.03.2019год.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на “М.9.“
ЕООД ЕИК ********* е наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006год. на МФ като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на
500лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: