О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2407
21.11.2019г,
гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.Узунов
като разгледа
докладваното от съдията Рабчева ч.гр.д. № 2595/ 2019г.
по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.419, ал.1 ГПК.
Постъпила
е частна жалба с вх.№ 66119/15.10.2019г. от С.С.Х. *** против Разпореждане за
незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 8485/01.10.2019г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 15203/2019г. по описа на ПРС – І бр.с. По изложени съображения ,
основани на разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК се иска отмяна на обжалваното
разпореждане за незабавно изпълнение и постановяване обезсилване на издадения
изпълнителен лист.
Постъпил
е писмен отговор от ответника по частната жалба „УниКредит Булбанк“ АД-
гр.София, чрез адв.К.И.И., преупълномощен от АД „………………….“, с посочен съдебен
адрес:***, пл.“…………….“, № …, ет….. , с който отговор се оспорва частната жалба
като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалвания акт като законосъобразен
и правилен.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери
следното:Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по
чл.419, ал.2 ГПК и ведно с възражение по чл.414 ГПК вх.№ 66116/ 15.10.2019г.,
поради което се явява процесуално допустима.
С
обжалваното Разпореждане от 01.10.2019г. е постановено незабавно изпълнение на
ЗИ на парични задължения въз основа на документ по чл.417,т. ГПК за парични
задължения, както следва: 74900
евро - дължима главница по договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2955261,
сключен на 20.08.2010 г., Анекс № 1 от 25.08.2010 г. и Анекс № 2 от 14.11.2012
г. и Анекс № 3 от 29.04.2014 г., за това, че е предсрочно изискуем; 22020,01
евро - лихва върху редовна главница
за периода 15.06.2015 г. –
20.06.2019 г.; 477,36 евро - лихва за
гратисен период за периода 15.05.2015 г. – 25.09.2019 г.; 9318,41 евро– лихва
за просрочена главница за периода 15.06.2015 г. – 25.09.2019 г.;6636,97 -
наказателна лихва при просрочие за периода 15.05.2015 г. – 25.09.2019 г.;
12220,46 евро - просрочена лихва
/миграция/ за периода 15.05.2015 г. – 25.09.2019 г.; 8,58 евро - периодична такса –
просрочени компоненти за периода 10.05.2019 г. – 25.09.2019 г.; 1332,92 евро -
периодична такса за периода 10.05.2015 г. – 10.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда –
26.09.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото от
4964,47 лева - държавна такса и
4814,69 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение.
Разпореждането за незабавно изпълнение се основава на представен по чл.417,т.2 ГПК документ
от банката-заявител – Извлечение от счетоводни книги с дата 26.09.2019г., в
което извлечение са посочени следните компоненти и данни относно процесния
договор за банков кредит на физическото лице и сключените към него анекси :
Дата/период: Изцяло изискуем, считано от 20.06.2019г. относно главницата в общ размер 74 900 евро; от 15.05.2015г.
относно дължими лихви по договор за кредит
в общ размер от 50 673,21 евро до 25.09.2019г.; към 18.09.2019г. дължими
такси по Тарифата на банката в общ размер 1 341,50 евро, съответно към
датата на извлечението 26.09.2019г. общо дължимо салдо в размер на
126 914.71 евро; общият брой на
вноските за главница, които не са издължени на договорените дати за плащане или
са частично погасени / чл.60, ал.2, т.1 ЗКИ/ в общ размер от 8 191.05
евро, общият брой на вноските за договорена лихва , които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени / чл.60, ал.2, т.1 ЗКИ/ в
общ размер 22 497.37 евро, общият размер на просрочената сума по чл.60,
ал.2, т.1 ЗКИ в размер на 30 688.42 евро; размерът на предсрочно
изискуемата главница – 66 708,95 евро, общият размер на непогасената част
от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща непогасена главница
и непогасена договорна лихва по чл.60, ал.2, т.2 ЗКИ – 97 397,37 евро,
както и размерът на обезщетението за забава за просрочени плащания чл.60, ал.2,
т.3 ЗКИ – 28 175.84 евро.
Със заявлението по чл.417 ГПК е посочено, че заявителят претендира издаване на ЗНИ при упражняване правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението чрез Покана за доброволно
изпълнение, връчена чрез ЧСИ.
С частната жалба жалбоподателят възразява
против така уваженото искане на заявителя за издаване на ЗНИ с доводите за
представен от заявителя нередовен от
външна страна документ, като не са налице посочените в него изискуеми
парични вземания, както следва: 1. приложеното
към заявлението по чл.417 ГПК извлечение от счетоводни книги е представено в
изключително нечетлив вид, поради което не може да се извърши съпоставка и не
може да се установи съществува ли идентичност на данните, съдържащи се в
таблицата на стр.2, с данните , съдържащи се в таблицата на стр.1; не може да
се установи кои вноски като договорени дати и като договорени суми не са
издължени, поради което не може категорично да се установят фактите колко е
общият брой неиздължени вноски по кредита, както и размера на непогасената част
за главницата, размера на непогасената
договорна лихва, размера на обезщетението за забава, всички които
образуват общия размер на дължимата сума/ с оглед приложението на чл.60, ал.2
ЗКИ/, съставляващи вземането на кредитора; посочени са броя на вноските, които
с трудност се разчитат като 49 бр. за главници и 51 бр. за лихви, както и
сумите по тях, но не може да се установи съответствието им с данните, съдържащи
се на стр.2, за които вноски се оспорва и жалбоподателят да е в просрочие по
следващите изложението съображения. 2.
Представеното от заявителя извлечение от счетоводни книги от 26.09.2019г. не
представлява годно изпълнително основание за издаване на заповедта за
изпълнение; по характеристиката си уведомлението на кредитора за обявяване за
предсрочно изискуем кредита представлява едностранно волеизявление, за което на
основание чл.44 ЗЗД важат правилата относно договорите в случаите, в които
законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права или задължения; в
случая се касае за изменение на задълженията по сключения между страните
договор за банков кредит по отношение на срока за изпълнение, свързан с
падежирането на паричните вземания, като настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита настъпва към момента на достигане на едностранното
волеизявление на кредитора до длъжника по арг. от чл.14, ал.1 ЗЗД; в тази връзка удостовереният момент за
извършеното връчване на ПДИ на длъжника на дата 06.08.2019г. следва да се
приеме за правно релевантен относно момента на достигане на волизявлението на
кредитора относно момента на достигане на волеизявлението на кредитора; от
приложеното извлечение от счетоводни книги на банката се успява да се разчете,
че размерът на претендираните вземания са определени като изискуеми към
20.06.2019г. и тъй като кредитът е обявен на длъжника на 06.08.2019г., то
представеното извлечение от счетоводни книги не удостоверява настъпила
изискуемост на претендираните от кредитора вземания, която не се явява
настъпила на 20.06.2019г.;
3. Уведомлението
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, обективирано в ПДИ, връчена чрез ЧСИ П.И., не изхожда от
лице, разполагащо с представителна власт да стори това от името на Банката,
като се сочи – изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост е извършено
от адв.К. И.И.; приложена е Заповед № 0911-44-003322-01 от 22.05.2019г.,
издадена от законните представители на банката Т. П.и Е. М., според която ПДИ и
уведомленията за предсрочна изискуемост трябва да се подписват от всеки от двама
служители на управление на „Необслужвани кредити“, вкл. и регионален директор,
директор и служител на структура от централно управление /клонова мрежа на
банката, с посочената заповед се отменя предходно издадената от 01.08.2017г. В
тази насока се сочи, че по делото липсват
доказателства за изпълнението на тази заповед; 4. В
извлечението от счетоводни книги са посочени суми и вид задължения, които от
една страна не става ясно въз основа на кои договорни основания се начисляват,
а от друга са налице противоречия и взаимоизключващи се данни, като към
заявлението не е приложен погасителен план, за да се установят относими данни в
тази връзка; представеното извлечение от счетоводни книги се оспорва отново
като нередовен от външна страна с възраженията, че за посочената наказателна
лихва за просрочие, дължима на 15.05.2015г.
не става ясно върху каква основа
е изчислена, както и с довода, че към посочената дата банката не е могла да
знае дали длъжникът ще плати вноската
или не, за да се начислява съответната лихва за забава, същото
възражение жалбоподателят прави и за начислената сума от 33,29 лв, дължима към
26.09.2016г.; оспорва се представеното извлечение от счетоводни книги и относно
наличието на неяснота на какво договорно основание се дължат претендираните
вземания : „лихва за гратисен период, просрочена лихва миграция, периодична
такса просрочени компоненти, просрочена лихва миграция; налице е и разминаване
в посочения размер на дълга в ПДИ към 24.06.2019г. с необяснимо по-малък размер
от дълга, посочен към дата 20.06.2019г. в извлечението от счетоводни книги; 5. Представеното извлечение от
счетоводни книги не е заверено от длъжностно лице в кръга на функциите и
правомощията, на което са включени компетенциите за удостоверяване на
обстоятелства, свързани с изготвянето на счетоводен документ, какъвто в случая
се явява „извлечението от счетоводни книги“. В тази насока се сочи, че
представените служебни бележки, с които се удостоверява , че лицата Д.П. и Н. Д.
, не са актуални към издадената заповед от 22.05.2019г. и не се установява, че
са спазени изискванията на тази заповед; служебните бележки за длъжностите,
които заемат тези лица са издадени от 05.07.2017г. за Д. П. и от 17.01.2014г.
за Н. Д., а заповедта на банката с указание за това кой има правото да подписва
извлеченията, е от 22.05.2019г.; в тази връзка се сочи, че за лицето Д. П. има
приложени пълномощни, което не ваши за лицето Н. Д. за това, че същият заема длъжността експерт
управление необслужвани кредити към 26.09.2019г. 6. Заявеното от кредитора просрочие на 50 бр. просрочени вноски се
възразява, че не съответства на действителността, за което жалбоподателят се
позовава на проведено производство по чл.422 ГПК от кредитора, по което е било
проведено т.д.№ 558/ 2016г. на ПОС – 18 гр.с. въз основа на предходно издадена
заповед за изпълнение № 3092/ 04.05.2016г. по ч.гр.д.№ 5553/ 2016г. на ПРС – 14
гр.с., и в което производство по чл.422 ГПК предявеният иск е бил отхвърлен с
влязло в сила съдебно решение; оспорва се включването в настоящата заповед за
незабавно изпълнение данни за договорни лихви за периода 15.05.2015г. –
27.04.2016г. Въз основа на тези доводи и възражения за нередовност на
представения документ по чл.417 ГПК се иска отмяна на обжалваното разпореждане
за незабавно изпълнение.
От подаденото на 26.09.2019 г.
заявление на „УниКредит
Булбанк“ АД- гр.София с приложение на описани в заявлението документи от
кредитора е видно, че искането се
основава на посочен в заявлението документ по чл.417, т.2 ГПК от заявителя –
Извлечение от счетоводни книги от 26.09.2019г, представен в оригинал и копие.
1.
В заповедното производство по реда на чл.417 ГПК, вкл. въз основа на документ
по чл.417, т.2 ГПК, издаването на разпореждане за незабавно изпълнение, въз
основа на което разпореждане се издава изпълнителен лист, се предшества от
извършена от съда проверка за редовността от външна страна на представения
документ и наличието на удостоверено, подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, съобразно изричната разпоредба на чл.418, ал.2 ГПК. Действително представеното извлечение от счетоводни книги
от външна страна представлява оформен документ в табличен вид с вписани
множество данни във връзка с изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ, като самият
документ съставлява компютърна разпечатка, представена с размер на шрифта
по-малък от 8. Представянето на документа по чл.417, т.2 ГПК цели запознаване с
неговото съдържание както от съда с оглед проверката по чл.418, ал.2 ГПК, така
и от кредитополучателя с оглед преценката за неговото оспорване по реда на
чл.419,ал.1 и сл. ГПК и съответно
упражняване правата за подаване на възражение
по чл.414 ГПК. От ответника по частната жалба се прави
възражение, че ЗСч не дефинира задължителните елементи на извлечението от
счетоводни книги, нито шрифт или големина на текста и цифрите, които то
съдържа. В случая обаче кредиторът упражнява правната си възможност за
облекчено събиране на вземанията си по договора за кредит по реда на
заповедното производство на основание чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ въз
основа на представяне на документа - извлечение от счетоводните си книги, което е
част от водената едностранно от самия кредитор счетоводна документация във
връзка с отпуснатия кредит и който е предмет на проверка както от съда с оглед
заявлението по чл.417, т.2 ГПК, така и предмет на запознаване от страна на
кредитополучателя с оглед упражняване правата по чл.414 и чл.419 ГПК. С
разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗКИ е предвидено задължението на кредитодателя да
формулира условията по влоговете и кредитите ясно и по разбираем за клиентите
начин. По аргумент на по-силното основание, оформянето и формулирането на
данните в документа по чл.417, т.2 ГПК, въз основа на който се инициира по -
облекчения ред издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по чл.418 ГПК, следва да бъде също ясно и по разбираем за клиента начин, в
какъвто вид не се приема, че представеното извлечение от счетоводните книги на
кредитора е представено, вкл. с оглед възможността за съпоставка на данните от
стр. 1 на извлечението с тези от стр.2 на същото. В този смисъл възраженията на
жалбоподателя за нередовност на документа по чл.417, т.2 ГПК от външна страна
се намират за основателни.
2. Искането за издаване на ЗНИ се
основава на обстоятелствата, че с оглед неизпълнението на кредитополучателя за
неизплащане на множество погасителни вноски, кредитодателят се е възползвал от
правото си съгласно чл.17 от Анекс №3 от 29.04.2014г. към договора да обяви
цялата останала непогасена част от кредита за предсрочно и изцяло изискуем на датата 20.06.2019г. , като
пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми – главница и лихви, вкл.
такси и разноски. Видно от представените в заповедното производство документи
от заявителя, същият с Покана за доброволно изпълнение , изпратена до длъжника
чрез ЧСИ П.И.,*** действие ОС-Пловдив е обявил за предсрочно изискуеми
вземанията по сключения между страните договор за кредит, в т.ч. главница
74 900 евро, дължими лихви 46773,76 евро и други разходи 359,37 лева,
които вземания са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, считано от датата
20.06.2019г. Посочената ПДИ е връчена на длъжника на 06.08.2019г. Действително
уведомлението на едната страна по договора, в случая на кредитора до длъжника,
с което обявява кредита за предсрочно изискуем, представлява едностранно
волеизявление, за което на основание чл.44 от ЗЗД важат правилата относно
договорите, в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или
прекратяват права или задължения. В случая се касае за изменение на задължения
по сключения между страните договор за банков кредит по отношение на срока за
изпълнение, свързан с падежирането на паричните вземания. С препращащата норма на чл.44 ЗЗД
следователно правоотношението между страните по договора във връзка с
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, съответно изискуемостта на
задълженията настъпва към момента на достигане на едностранното волеизявление
на кредитора до длъжника по арг. от чл.14, ал.1 ЗЗД. С оглед на това и
удостовереният чрез ЧСИ момент за достигане на волеизявлението на кредитора,
обективирано в посочената ПДИ, на
датата на връчване на длъжника –
06.08.2019г. е правно релевантния момент за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В така
представената обаче ПДИ са обявени както
се посочиха за предсрочно изискуеми вземанията за : главница 74 900 евро,
дължими лихви 46773,76 евро и други разходи 359,37 лева, от които само размерът
на главницата се явява съответна на така посочената по размер главница в
представеното извлечение от счетоводни книги, но не и останалите претендирани
акцесорни вземания за дължими лихви и други разходи. С оглед на това и по
тази част от жалбата доводите на частния жалбоподател се възприемат за
основателни.
3.
С депозираната жалба се правят възражения относно представителната власт на
адв.К. И. И. за реализиране връчването на ПДИ за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземанията, което е осъществено в случая чрез ЧСИ П. И. на
основание чл.18, ал.5 ЗЧСИ. Видно от приложените пълномощни адв.К.И.И. е упълномощен от АД „……………………….“ – гр…………… /
л.39 по делото/ , с което дружество
УниКредит Булбанк АД има Рамков договор за събиране на вземания от
01.10.2010г., отделно от което АД „……………………………..“ – гр………… е било
упълномощено на 29.05.2019г. / л.38 по делото/ от Д. К. П. и А. Т. А., последните
в качеството на пълномощници на законните представители Т.А. П. и Е. М., в
качеството им на изпълнителни директори на „УниКредит Булбанк „ АД, съобразно
Пълномощно с рег.№ 3374/ 21.05.2019г. на
Нотариус П. Т., / л.36 по делото/. Без съществено за случая правно значение е, че издадената
Заповед № 0911-44-003322-01/22.05.2019г / л.8 по делото/ е от посочената дата , един ден след
извършеното упълномощаване на лицата Д.
К. П. и А.Т. А., тъй като действията по упълномощаване на АД“ ……………………………..“ –
гр…………… във връзка с връчване на уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ, вкл. за
препълномощаването с тези права, е реализирано от лицата Д. К.П. и А. Т. А.
след датата на издаване на заповедта от 22.05.2019г., а именно на 29.05.2019г.
Следователно възраженията в тази насока на жалбоподателя относно извършено
връчване на ПДИ от адв.К..И. поради липса на представителна власт са
неоснователни.
4. Формулираните в този пункт възражения
относно наличието на неяснота у жалбоподателя относно съответните договорни
основания, на които са начислени посочените суми и вид задължения, както и за
това, че не е приложен погасителен план към извлечението от счетоводни книги, са неоснователни. По аргумент от разпоредбата на чл.60, ал.2
ЗКИ за оформяне на извлечението от счетоводни книги относно главното и
акцесорните вземания не се изисква посочване на съответното конкретно договорно
основание /клауза/ от съдържанието на
самия текст на договора между страните, освен посочване на номера и датата на
сключения договор , какъвто е посочен в случая и представен в приложение :
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР2955261/ 20.08.2010г.,
както и не се изисква прилагане на погасителен план.
5. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя относно лицата подписали издаденото извлечение от счетоводни
книги от 26.09.2019г. , съответно Д.П. на длъжността Мениджър Управление
„Необслужвани кредити“ и Н. Д. на длъжността Експерт Управление „Необслужвани
кредити“, в частност които възражения касаят предимно лицето Н. Д.. Съобразно
цитираната Заповед № 0911-44-003322-01/22.05.2019г / л.8/ по делото извлеченията
от счетоводни книги следва и имат право да се подписват за първи подпис – вкл.
от Мениджър към Управление „Необслужени кредити“, за каквато длъжност е налице Служебна бележка изх.№ 338/ 05.07.2017г. на Банката относно
подписалата извлечението служителка – Д. К. П.. Съобразно същата заповед за втори подпис
следва и има право да се подписват лицата на длъжностите, вкл. Експерт Управление „Необслужвани кредити“, в
каквото насока е представена Служебна
бележка изх.№ 20/ 17.01.2014г. на Банката
относно служителя Н. Г. Д. за заемане на длъжността от 22.04.2013г. Следователно възраженията на жалбоподателя в
горната насока не съответстват на представените по делото доказателства относно
правоимащите да подписват представеното от банката извлечение от счетоводни
книги длъжностни лица.
6.
Доводът в този пункт от жалбата, основан на развило се производство по
предходно издадена ЗИ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 5553/2016г. и развилото се впоследствие исково производство по чл.422 ГПК по т.д.№ 558/ 2016г. на ПОС, са неотносими и неоснователни към настоящото
развило се ново производство по чл.417 ГПК въз основа на подаденото ново
Заявление по чл.417 ГПК на датата 26.09.2019г., по което е образувано
заповедното производство по ч.гр.д.№ 15203/2019г. по описа на ПРС – І бр.с.
Това е така, тъй като с отхвърлянето на исковете на кредитора по т.д.№
558/ 2016г. на ПОС – 18 с-в, правните последици от издадената ЗИ по
ч.гр.д.5553/2016г на ПРС – ХІV гр.с . за
изпълнение и събиране на вземанията по нея са отпаднали, а наличието на
някакво дублиране на суми по вземанията в настоящата ЗИ по по ч.гр.д.№ 15203/2019г. по описа на ПРС – І
бр.с. е предмет на изследване и установяване в бъдещото производство по чл.422 ГПК.
По
така изложените по-горе съображения в първата част на изложението на настоящото
определение обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение следва да се
отмени, като се обезсили издадения въз основа на него изпълнителен лист.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК,
въззивният съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед №
8485/01.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 15203/2019г. по описа на ПРС – І бр.с. и
ОБЕЗСИЛВА издадения на „УниКредит Булбанк „ АД гр.София въз основа на това
разпореждане изпълнителен лист от 03.10.2019г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: