Определение по дело №459/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 437
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20213000500459
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 437
гр. Варна, 11.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500459 по описа за 2021 година

за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. А.М.Н.., особен представител на
С. ХЮС. С. против разпореждане № 191/09.07.2021г. на ОС - Разград,
постановено по в.гр.д. № 14/2021г., с което е върната подадената от нея
касационна жалба против определение № 219/03.06.2021г. по в.гр.д. №
14/2021г. на Окръжен съд – Разград.
В жалбата се излагат подробни оплаквания за недопустимост на
постановения съдебен акт. Навеждат се доводи, че окръжният съд като
администриращ касационната жалба не разполага с компетентност да връща
жалби извън хипотезите посочени в чл.262 от ГПК, включително когато са
срещу постановени негови неподлежащи на обжалване актове. Излагат се
твърдения, че обжалваното с върната й жалба определение подлежи на
инстанционен контрол, а съобразно правилата на функционалната подсъдност
преценката дали това е така следва да направи по-горестоящият съд. Иска се
от настоящата инстанция да обезсили обжалвания съдебен акт и да върне
делото за администриране на частната жалба.
1
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кредит Инс“
АД, в който се изразява становище за недопустимост и незаконосъобразност
на жалбата.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е
процесуално допустима. По същество, настоящият състав намира същата
за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното разпореждане ОС - Разград, в качеството му на
администриращ съд е върнал като недопустима подадената от адв. А.М.Н..
частна касационна жалба против негово определение № 219/03.06.2021г. по
в.гр.д. № 14/2021г., с което по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение
молбата й като особен представител за изменение на постановеното по
същото дело въззивно решение № 60/20.04.2021г. За да постанови този
резултат съдът е приел, че обжалваното определение не подлежи на
касационно обжалване, поради което и подадената срещу него жалба е
недопустима.
Оплакванията за недопустимост на обжалваното пред настоящата
инстанция разпореждане като постановено при липса на компетентност са
неоснователни. В правомощието на администриращият съд е да извърши
преценка дали подадената чрез него жалба е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, дали същата е в срок и дали отговаря на изискванията за
редовност от гледна точка на нейното съдържание и реквизити съобразно
разпоредбата на чл.275 вр. чл.260-261 ГПК. Преценката за допустимостта
/подаването й в срок и срещу подлежащ на обжалване акт/ предхожда и
обуславя предприемането на следващите се действия по администрирането й
– отстраняване на нередовности, ако има такива и изпращането на преписи на
насрещната страна, поради което и същата е в правомощието именно на
администриращия съд. Правото на защита на обжалвалата страна не е
нарушено доколкото тази преценка подлежи на инстанционен контрол.
Действително в съдебната практика е застъпено и обратното становище
/цитираните от жалбоподателя определения на касационната инстанция/, но в
същото време са налице произнасяния и в подкрепа на приетото от настоящия
състав – определение №130/05.02.2014г. на ВКС по ч.т.д. №260/2014г., I т.о.,
2
ТК; определение № 308/22.07.2020г. на ВКС по ч.гр.д. №1613/2020г., III г.о.,
ГК.; определение № 60229 от 8.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1169/2021 г., I
т.о., ТК; определение № 225 от 30.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4051/2020
г., I г. о., ГК и др./.
Следователно обжалваното разпореждане е допустимо. По същество
същото е и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК решенията по въззивни
граждански дела с цена на иска до 5 000 лева не подлежат на касационно
обжалване. По аргумент от чл.248, ал.3 вр. чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на
касационен контрол и постановеното по тези дела определение по чл.248
ГПК.
В настоящия случай е безспорно, че спорът е граждански и цената на
предявените искове е под изискуемия се праг по чл.280, ал.3 ГПК, поради
което и постановеното по този спор въззивно решение по в.гр.д. № 14/2021г.
не подлежи на касационно обжалване. Отчитайки това правилно ОС – Разград
е приел, че подадената частна касационна жалба срещу определение №
219/03.06.2021г., с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК за
изменение на въззивното решение в частта за разноските, е подадена срещу
неподлежащ на обжалване съдебен акт и законосъобразно е върнал същата.
Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 191/09.07.2021г. на ОС - Разград,
постановено по в.гр.д. № 14/2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4