Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 258
гр. Перник,
03.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря
НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 252/2020 г. по описа на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 –
чл. 161 от ДОПК.
Образувано е по
жалба, подадена от „***” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Радомир, ул. ****, представлявано от управителя Е.И.Н.против Ревизионен акт №
Р-22222519001573-091-001/28.10.2019 г., поправен с ревизионен акт №
П-22222519189242-003-001/11.11.2019 г., издадени от С.Н.Г.– началник отдел и
възложител на ревизията и Р.Х.Р.– главен инспектор по приходите и ръководител
на ревизията, в частта, с която са определени задължения за внасяне както
следва: данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения по
ЗДДФЛ в общ размер на 2323.92 лв. за периодите от месец 12.2013 г. до месец
08.2014 г., от месец 11.2014 г. до месец 12.2014 г., от месец 03.2015 г. до
месец 09.2015 г., от месец 05.2016 г. до месец 12.2017 г., ведно със
съответните лихви за забава; осигурителни вноски за Държавно обществено
осигуряване общо в размер на 4073.08 лв. за периодите от месец 12.2013 г. до месец 08.2014 г., от
месец 11.2014 г. до месец 12.2014 г., от месец 03.2015 г. до месец 09.2015 г.,
от месец 05.2016 г. до месец 12.2017 г., ведно със съответните лихви за забава;
вноски за Универсален пенсионен фонд в общ размер на 377.26 лв. за периодите от
от месец 12.2013 г. до месец 08.2014 г., от месец 11.2014 г. до месец 12.2014
г., от месец 03.2015 г. до месец 09.2015 г., от месец 05.2016 г. до месец
12.2017 г., ведно със съответните лихви за забава; задължения за фонд Здравно
осигуряване в общ размер на 586.68 лв. за периодите от месец 12.2013 г. до
месец 08.2014 г., от месец 11.2014 г. до месец 12.2014 г., от месец 03.2015 г.
до месец 09.2015 г., от месец 05.2016 г. до месец 12.2017 г., ведно със
съответните лихви за забава, в която част е потвърден с решение № 73/16.01.2020
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София
при Централно управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Оспорва се
изводът на органите по приходите, че гражданският договор за извършване на
работа чрез личен труд, сключен на 01.11.2011 г. с Л.И.Ш.по съществото си
представлява трудов договор и прикрива наличието на трудовоправно
правоотношение. Аргументирано е становището, че спорният договор има
характеристиките на договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД и по тази
причина не е налице основанието, посочено в ревизионния акт за определяне на
данъчни и осигурителни задължения. Искането към съда е да отмени ревизионния
акт, в оспорената част и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Г. поддържа
жалбата. В допълнително представени писмени бележки излага подробни съображения
за нейната основателност. Моли съда да отмени ревизионният акт в оспорената
част и да присъди направените разноски.
В съдебно
заседание ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – София при ЦУНАП, чрез пълномощника – юрисконсулт КК.***оспорва
жалбата. Изразява становище за законосъобразност на ревизионния акт. Искането
към съда е да отхвърли оспорването като неоснователно. Заявява претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила
като страна по делото.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, намери следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице,
срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, в частта, в която е
потвърден с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Ревизионното
производство е започнало на 21.03.2019 г., с връчването на жалбоподателя на
заповед № Р-22222519001573-020-001/14.03.2019 г., издадена от С.Н.Г.– началник отдел,
компетентна за това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, във вр. с т. І.3
от заповед № РД – 01 – 5/03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП – София, с
която е възложено на Р.Х.Р.– главен инспектор по приходите – ръководител, Е.Ч.С.–
главен инспектор по приходите и К.Д.М.– главен инспектор по приходите да
извършат ревизия на „***” АД, с обхват - данък върху доходите на физическите
лица, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения,
данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, ДОО, вноски за здравно
осигуряване, универсален пенсионен фонд, за периода 01.12.2013 г. – 31.12.2017
г., в срок до 3 месеца. Ревизионното производство е спряно на основание чл. 34,
ал. 1, т. 4 от ДОПК със заповед № Р-22222519001573-023-001/30.04.2019 г. и е
възобновено със заповед № Р-22222519001573-143-001/08.07.2019 г., като е определен
срок за извършване на ревизията до 30.08.2019 г. Всички заповеди са подписани с
валидни към този момент електронни подписи, положени в съответствие със Закона
за електронния документ и електронния подпис, за което са представени писмени
доказателства. Връчени са по електронен
път на „***” АД, за което са приложени удостоверения за връчване по електронен
път в ИС „Контрол“.
В срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК ревизиращите органи по приходите са съставили ревизионен
доклад № Р-22222519001573-092-001/13.09.2019 г., който е връчен по електронен
път на задълженото лице на 16.09.2019 г.
В срока по чл.
117, ал. 5 от ДОПК е постъпило възражение от ревизирания субект, в което е
оспорено приравняването на правоотношението, възникнало с лицето Л.Ш.с трудово
правоотношение и съответно определените
за довнасяне във връзка с това данък върху доходите на физическите лица,
здравни и осигурителни вноски.
В срока по чл.
119, ал. 2 от ДОПК, компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – С.Н.Г.–
началник отдел и възложител на ревизията и Р.Х.Р.– главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията, са издали Ревизионен акт № Р-22222519001573-091-001/28.10.2019
г., поправен с ревизионен акт № П-22222-*********-003-001/11.11.2019 г.,
подписани с валидни към този момент електронни подписи, положени в съответствие
със Закона за електронния документ и електронния подпис, за което са
представени писмени доказателства. С ревизионния акт, в оспорената му по
съдебен ред част са установени и определени за внасяне задължения, както
следва: на основание чл. 42 от ЗДДФЛ данък в общ размер на 2323.92 лв. за
периодите от месец 12.2013 г. до месец 08.2014 г., от месец 11.2014 г. до месец
12.2014 г., от месец 03.2015 г. до месец 09.2015 г., от месец 05.2016 г. до
месец 12.2017 г., ведно със съответните лихви за забава; на основание чл. 4,
ал. 1 от КСО осигурителни вноски за Държавно обществено осигуряване общо в
размер на 4073.08 лв. за периодите от
месец 12.2013 г. до месец 08.2014 г., от месец 11.2014 г. до месец 12.2014 г.,
от месец 03.2015 г. до месец 09.2015 г., от месец 05.2016 г. до месец 12.2017
г., ведно със съответните лихви за забава; на основание чл. 157, ал. 1 от КСО
осигурителни вноски за Универсален пенсионен фонд в общ размер на 377.26 лв. за
периодите от месец 12.2013 г. до месец 08.2014 г., от месец 11.2014 г. до месец
12.2014 г., от месец 03.2015 г. до месец 09.2015 г., от месец 05.2016 г. до
месец 12.2017 г., ведно със съответните лихви за забава; на основание чл. 40,
ал. 1, т. 1 от ЗЗО допълнителни задължения за фонд Здравно осигуряване в общ
размер на 586.68 лв. за периодите от месец 12.2013 г. до месец 08.2014 г., от
месец 11.2014 г. до месец 12.2014 г., от месец 03.2015 г. до месец 09.2015 г.,
от месец 05.2016 г. до месец 12.2017 г., ведно със съответните лихви за забава.
В срока по чл.
152, ал. 1 от ДОПК е постъпила жалба от задълженото лице, с вх. № 2553-04-571/13.11.2019
г., която в съответствие с изискванията на чл. 146 от ДОПК е изпратена на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ и е
регистрирана с вх. № 23-30-67/20.11.2019 г. Последният, в срока по чл. 155, ал.
1 от ДОПК е издал Решение № 73/16.01.2020 г., с което е потвърдил ревизионния
акт, в обжалваната част.
За да определят процесните задължения
за внасяне, органите по приходите са приели, че сключеният между „***” АД и Л.И.Ш.граждански
договор за извършване на работа чрез личен труд от 01.11.2011 г. прикрива
трудово-правни отношения. Аргументирали са се със съдържанието на договора, а
именно: отсъствието на срок; характерът на работата – контрол върху
строително-ремонтни работи, съответстващ на задълженията на „техническия
сътрудник“, съгласно класификатора на професиите; мястото на извършване на
дейността – територията на предприятието; определянето на възнаграждението
съобразно отработеното време; еднократното му изплащане в месеца, в който е
осъществена дейността; утвърждаването на работен график от възложителя,
представляващ индикатор за наличие на работно време; възможността за контрол
върху дейността на изпълнителя, сочеща на йерархическа подчиненост;
осигуряването на материали за извършване на работата от възложителя. Преценили
са като подкрепящи тезата им данните от подавани през целия процесен период
декларации образец № 1 за лицето Л.И.Ш.. Констатирали са, че данните в тях за изплатено
възнаграждение за пълен отработен месец не съответстват на отразеното в
представените от ревизираното лице констативни протоколи към договора от
01.11.2011 г. според които са отработвани до 5 работни дни в месеца.
Между страните няма спор относно
установените в хода на ревизионното производство факти. Безспорни между тях са
обстоятелствата, че изпълняваната дейност от лицето Л.И.Ш.е въз основа на
сключен с „***“ АД граждански договор от 01.11.2011 г. и във връзка с това са
определяни и внасяни, както следва: данъчни задължения върху изплатените
възнаграждения по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ; осигурителни вноски по реда на чл.
6, ал. 11, т. 4 от КСО и вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал.
1, т. 3 от ЗЗО. Посоченото изцяло се подкрепя от писмените доказателства,
събрани в хода на ревизионното производство и тези представени с жалбата и в
съдебно заседание.
С оглед горните фактически установявания,
настоящият състав на Административен съд
– Перник, намира от правна страна следното:
Ревизионният
акт, предмет на съдебно оспорване е издаден от компетентен орган/чл. 119, ал. 2
от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа
всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено е името
и длъжността на издателите, номерът и датата на издаването му, данни за
ревизираното лице, обхвата на ревизията и извършените действия в хода на
ревизионното производство. Изложени са подробни мотиви и е формулирана ясна
разпоредителна част, с която са определени задълженията на ревизираното лице.
Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване. Ревизионният акт е подписан
и датиран. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК към него е приложен
ревизионният доклад, с приложенията му.
Производството,
послужило за издаването на ревизионния акт е протекло при спазване на
предвидените процесуални правила и не са допуснати съществени нарушения на
нормите, които го регламентират. За извършените в хода му действия, органите по
приходите, в рамките на своята компетентност са изготвили протоколи в
изискуемата от закона форма, които на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК се
ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях
обстоятелства.
С оглед
изложеното, съдът намира, че оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията
на закона за материална и териториална компетентност на издателя му, за
спазване на предвидената форма и регламентираната за издаването му процедура.
Затова следва да бъде обсъдено съответствието му с материалния закон.
Спорът по делото е за наличието на
соченото в ревизионния акт основание за установяване
на допълнителни данъци, здравни и
осигурителни вноски. Той произтича от направената от органите по приходите
преценка за правния характер на граждански договор за извършване на работа чрез
личен труд, сключен на 01.11.2011 г. между „***“ АД и лицето Л.И.Ш.и обосноваване
на извод, че с него е прикрито съществуващо трудово правоотношение.
Настоящият състав на Административен
съд – Перник счита, че с обжалвания ревизионен акт са определени за довнасяне
данъци, осигурителни и здравни вноски без да е налице основание за това. Въпросът
за правния характер на правоотношението, възникнало между „***“ АД и Л.И.Ш.въз основа на договор от 01.11.2011
г. не може да бъде разрешаван инцидентно нито в хода на ревизионното
производство, нито при настоящото съдебно обжалване. Аргументите за това са
свързани с разпоредбата на чл. 405а от Кодекса на труда, която регламентира
реда, по който се обявява съществуването на трудово правоотношение, оформено с
друг вид договор. Производството по чл. 405а от КТ е уредено като административно,
с изрично посочване на основанието за образуването му, страните, компетентния
административен орган, вида на административния акт, с който приключва и
правното му действие. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ когато
се установи, че работна сила се предоставя, без да е сключен трудов договор, съществуването на
трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните
органи на инспекцията по труда, с което се определя и началната му дата. Съгласно чл.
405а, ал. 7 от КТ работодателят може да го обжалва по реда на АПК, като това не
спира изпълнението му.
От изложеното следва, че оформено по
друг начин правоотношение, свързано с предоставянето на работна сила, може да
бъде обявено за трудово само с издаването на индивидуален административен акт
по чл. 405а, ал. 1 от КТ, след провеждане на предвиденото в чл. 405а от КТ
производство, страна, в което е работодателя. При наличието на спор относно законосъобразното
оформяне на престирането на труд, той може да бъде разрешен само от компетентния
за това орган, изрично посочен в нормата на чл. 405а, ал. 1 от КТ - контролен
орган на инспекцията по труда.
Органите по приходите не разполагат с
правомощието по чл. 405а, ал. 1 от КТ и не могат инцидентно да приемат, че
сключеният между задълженото лице и трето лице граждански договор прикрива
трудово правоотношение. Те са длъжни да зачетат волята на страните по него и да
извършат преценка в рамките на своята компетентност за законосъобразното
начисляване на данъчните и осигурителните задължения съобразно нейното
обективиране или да сезират контролните органи на инспекцията по труда за
постановяване на акт по реда на чл. 405а от КТ и да спрат ревизионното
производство на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК до произнасянето им. В
настоящия случай, органите по приходите извън обема на правомощията си са
приели, че сключен от задълженото лице граждански договор прикрива трудово
правоотношение и този им извод е решаващ за допълнителното начисляване на
данъчни задължения, осигурителни и здравни вноски. Не са налице нито твърдения,
нито доказателства, че приетото от тях за трудово правоотношение е било обявено
за такова по реда на чл. 405а от КТ. Затова заключението им в този смисъл е
незаконосъобразно, като извършено извън рамките на материалната им компетентност.
По тази причина като са определи за довнасяне данъчни задължения, осигурителни
и здравни вноски по реда съответно на чл. 42 от ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1 от КСО, чл.
157, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, без да е налице трудово
правоотношение, те са издали незаконосъобразен ревизионен акт. Не е установено
по предвидения в закона ред/чл. 405а от КТ/ наличието на посоченото в него
фактическо основание – прикрито с граждански договор трудово правоотношение.
Предвид изложеното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК оспорения ревизионен акт следва да бъде отменен, като
материално незаконосъобразен.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените от него разноски – 50 лв. – заплатена държавна
такса.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-22222519001573-091-001/28.10.2019 г., поправен с ревизионен акт № П-22222519189242-003-001/11.11.2019
г., издадени от С.Н.Г.– началник отдел и възложител на ревизията и Р.Х.Р.–
главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, в частта, с която на
„***” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. ****,
представлявано от управителя Е.И.Н.са определени задължения за внасяне както
следва: данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения по
ЗДДФЛ в общ размер на 2323.92 лв. за периодите от месец 12.2013 г. до месец
08.2014 г., от месец 11.2014 г. до месец 12.2014 г., от месец 03.2015 г. до
месец 09.2015 г., от месец 05.2016 г. до месец 12.2017 г., ведно със
съответните лихви за забава; осигурителни вноски за Държавно обществено
осигуряване общо в размер на 4073.08 лв. за периодите от месец 12.2013 г. до месец 08.2014 г., от
месец 11.2014 г. до месец 12.2014 г., от месец 03.2015 г. до месец 09.2015 г.,
от месец 05.2016 г. до месец 12.2017 г., ведно със съответните лихви за забава;
вноски за Универсален пенсионен фонд в общ размер на 377.26 лв. за периодите от
месец 12.2013 г. до месец 08.2014 г., от месец 11.2014 г. до месец 12.2014 г.,
от месец 03.2015 г. до месец 09.2015 г., от месец 05.2016 г. до месец 12.2017
г., ведно със съответните лихви за забава; задължения за фонд Здравно
осигуряване в общ размер на 586.68 лв. за периодите от месец 12.2013 г. до
месец 08.2014 г., от месец 11.2014 г. до месец 12.2014 г., от месец 03.2015 г.
до месец 09.2015 г., от месец 05.2016 г. до месец 12.2017 г., ведно със
съответните лихви за забава, в която част е потвърден с решение № 73/16.01.2020
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София
при Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на
Националната агенция по приходите да заплати на „***” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. ****, представлявано от
управителя Е.И.Н.сумата от 50 лв. /петедест лева/ представляваща направени по
делото разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/