Р Е Ш Е Н И Е
№ 518 13.03.2024 г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и първи февруари две хиляди
двадесет и четвърта година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КнОП
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
касационно
административнонаказателно дело № 29 по описа за 2024 г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
Д.Д.А. като пълномощник на ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. “Македония“ № 3 и съдебен адрес:*** обжалва Решение № 263/07.07.2023 г. по
а.н.д. № 29/2023 г. на РС - Дупница.
Релевираното касационно основание е по чл. 348
ал. 1 т. 1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се
свързва с доказано противоправно деяние по относимия санкционен състав. Моли се
за отмяна на решението и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. В
писмена молба поддържа касационната жалба.
В
приложена писмена молба, ответникът, чрез адв. А. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото, съгласно представен
списък.
Отделно, с частна жалба С.В.Г.,
чрез адв. Л., обжалва Определение № 297/26.07.2023 г. по а.н.д. № 29/2023 г. на
РС – Дупница.
В писмен отговор процесуалният
представител на НТУ, юр. А., моли частната жалба да се отхвърли и да се остави
в сила определението.
Представителят
на КнОП дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и не са налице касационните основания за неговата отмяна,
поради което моли за оставяне в сила на решението.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбите и материалите по делото на
районния съд, намира жалбите за допустими като подадени от представители на
легитимирани правни субекти с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК
в преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № BG31052022/5800/Р8-1057/21.11.2022 г. на Директора на Национално тол
управление /НТУ/ към АПИ, с което на С.В. Греув, на основание чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона
за пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 18.05.2022 г. в 00.21 часа, по път А-3, при км. 72+831,
който е включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1
на Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерски съвет е засечено от контролно
устройство на АПИ да преминава без заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2
от Закона за пътищата, състав от ППС товарен автомобил „ИВЕКО МЛ 75 Е 17“ с
рег. № Е ****КМ, с обща техническа допустима маса под 12 тона, е засечено
да се движи от контролно устройство с ид. № 10091. Съставен е снимков материал
със запис от нарушението. На 31.05.2022 г. в 09.54 часа на ГКПП – Логодаж на
излизане от страната посоченото ППС е управлявано от нарушителя, като при
извършена проверка в информационната система по номера на ППС е установено
посоченото управление на ППС, за което е съставен АУАН.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснати
съществени процесуални нарушения досежно правната квалификация на нарушението,
недоказаност на деянието относно неговото авторство и маловажност на случая.
Съдът е установил нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, тъй като в
АУАН и НП не е посочена относимата материално правна норма, като употребата на
чл. 179 ал. 3а от ЗДвП като нарушена материално правна норма и санкционна
такава представлява неправилно приложение на материалния закон и е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Описанието
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не обосновават
признаците от състава на нарушението по чл. 179 ал.3а от ЗДвП, като не е
посочена и нарушената правна норма съдържаща задължителни предписания, чието
неизпълнение обосновават деянието по горния текст. Задълженията за водачите,
които управляват ППС от категорията на чл. 10б ал. 3 от ЗП по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, са посочени в чл. 139 ал. 7 от ЗДвП и неизпълнението именно на последните,
осъществяват изпълнителното деяние на нарушението по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП –
обстоятелства, които не са отразени в АУАН. По посочените правни доводи съдът е
отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с
чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Правилен
е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в съдържанието
на АУАН и НП досежно реквизита по чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, а именно – описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и липсата на посочена нарушена законова
разпоредба. Правната квалификация на деянието съдържа нормата на чл. 179 ал. 3а
от ЗДвП, която е санкционна такава. Относимото нарушено правило за поведение се
съдържа в нормата на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на
касатора, че нормата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП съдържа едновременно нарушеното
правило за поведение и санкцията. Сходното съдържание на двете правни норми не санира
пропуска за прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради
самостоятелното действие на двете норми. Липсата на посочена относима към
деянието правна квалификация представлява съществено нарушение на процедурата
по административно наказване досежно императивно предвиденото съдържание на
АУАН и НП, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за отмяна
на НП.
В
случая обаче се явява недоказано и авторство на деянието. Нормата на чл. 179
ал. 3а от ЗДвП въвежда като субект на отговорността водача, който управлява ППС
от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС.
Обвинението срещу дееца е в първата хипотеза на санкционната норма – за това,
че на 18.05.2022 г. при с. Усойка, на път А-3 в посочената отсечка от пътя и в
посочения час управлява описаното ППС в обхвата на платена пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, което
действие се приравнява на неизпълнение на задълженията за установяване на
изминато разстояние. Размерът на дължимата тол такса по см. на чл. 10б ал. 4 от
ЗП се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни по реда,
предвиден в наредбата по чл. 10 ал. 7 от ЗП или чрез закупуване на маршрутна
карта, като част от декларираните тол данни представлява броя оси на ППС. Доказателствата
по делото на районния съд установяват обективните съставомерни елементи от
състава на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, но не и авторството на деянието на датата по
обвинението.
Настоящият
състав на съда счита за недоказано управление на 18.05.2022 г. на посоченото
ППС от наказаното физическо лице. Във възражението на лицето срещу АУАН не се
съдържа признание за управление на съставомерната дата. Тежестта за
установяване на авторството принадлежи на АНО. В резултат на проявената от съда
активност е установено, че в извършената проверка в системата на ИТС, от
получената информация липсват данни за самоличността на водача на датата по
обвинението - на 18.05.2022 г. и няма данни кое лице е управлявало ППС. При тези
доказателства, необоснован е извода на АНО за управление от наказания субект.
Липсата на доказано авторство на деянието води до незаконосъобразност на
оспореното НП.
Отделно
от горното е налице и нарушение на материалния закон. Доказателствата по делото
сочат, че за посочения участък от пътя: с. Усойка, бордовото устройство на автомобила
не е отчело тол данни. По делото са налице доказателства, че е заплатена
частично дължимата тол – такса, което не се и оспорва от страните. Незаплащането
на останалата дължима тол - такса, в случая би осъществила състава на чл. 179
ал. 3б от ЗДвП, а не на чл. 179 ал. 3а. Неправилното посочване на нарушената
правна норма, води до незаконосъобразност на издаденото НП, съответно до
неговата отмяна.
На
основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
На
ответната страна да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева
за настоящето касационно производство, доколкото е представен договор за правна
защита и съдействие и фактура за заплатени в брой 720 лева.
По
частната жалба, съдът счита, че оспореното определение е незаконосъобразно,
поради неправилно прилагане на процесуалния закон. По препращане от чл. 189 ал.
14 от ЗДвП за неуредените случаи по съставянето на актовете, издаването и
обжалването на НП и фишове и по
изпълнение на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Към
момента на образуване и приключване на делото пред районния съд в процедурата
по оспорване на НП и понастоящем е в сила чл. 63д ал. 1 от ЗАНН /нова – ДВ, бр.
109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, даваща право на страните да искат
присъждане на разноски в съдебните производство по реда на АПК. Нормата е препращаща
относно реда за присъждане на разноските към правилата на АПК. Разпоредбата на
чл. 143 ал. 1 от АПК дава възможност за присъждане на деловодни разноски при
отмяна на оспорения акт, какъвто е случая по делото на районния съд.
Препращането към реда на АПК е пълно,
поради което е приложимо правилото на чл. 144 от АПК и за неуредените случаи, каквото е искането
за изменението на решението в частта за разноските, субсидиарно приложими са
правилата на ГПК, включително процедурата по чл. 248 ал. 1 от ГПК за изменение
на решението в частта за разноските. Това означава, че има процесуален ред за
произнасяне по исканото изменение, противно на приетото от районния съд в
оспорения акт. Горното налага отмяна на оспореното определение на районния съд
от 26.07.2023 г., като молбата за изменение на решението на ДРС в частта за
разноските е основателна. В нарушение на правилото на § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
районният съд не е присъдил дължимия ДДС върху възнаграждението от 480 лева,
тъй като адвоката е регистрирано лице по ЗДДС. Касационният съд намира, че
присъденото като основа за разноските възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредбата отговаря на фактическата сложност по делото. Изложеното налага отмяна
на определението на ДРС и изменяне на
решението в частта за разноските, с присъждане на допълнително възнаграждение
от 96 лв. за платения ДДС.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 263/07.07.2023 г.
по а.н.д. № 29/2023 г. на РС – Дупница, в отменителната част.
ОТМЕНЯ Определение № 297/26.07.2023
г. по а.н.д. № 29/2023 г. на ДРС и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 263/07.07.2023 г.
по а.н.д. № 29/2023 г. на ДРС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА НТУ към АПИ да доплати на С.В.Г.
сума за деловодни разноски в размер на още 96 /деветдесет и шест/ лева за
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното дело.
ОСЪЖДА Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, да заплати на С.В.Г., със съдебен
адрес:***, сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, дължими разноски по
касационното дело.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.