Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на
двадесет и седми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм.дело № 1117 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К.К.Д. ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощник
адв. Д. срещу Решение № 2153-03-17/26.03.2019 г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ-Варна, с което на основание чл.117 ал.3 КСО е отхвърлена жалба
вх. № 1012-03-86/28.02.2019 г., подадена от оспорващия К.К.Д., срещу
Разпореждане № 031-004802-3/22.02.2019 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка
с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл.
62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на
системите за социално осигуряване, му е
отпуснато ПОБ, считано от 11.09.2018 г. до 10.03.2019 г., в размер на 16.47 лв.
дневно.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби на КСО и Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент на
Съвета от 29.04.2004 г. Сочат се за неправилни и незаконосъобразни изводите на
административния орган досежно приложението на материалния закон.
Поддържа се, че при изчисляване на ПОБ, при условията
на прилагане на интегрирани схеми за социална сигурност от Регламент (ЕО) №
883/2004 г. органите на НОИ следва да се съобразят с нормата на чл. 62, &1
от посочения регламент, което не е сторено в конкретния случай. Позовава се на
практика на ВАС. Претендира отмяна на оспореното решение като необосновано,
постановено при допуснати нарушения на материалния закон, като се прави искане
за присъждане на разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Д.,
поддържа жалбата. Отправя искане за отмяна на оспорения акт и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът,
чрез процесуални си представител – юрисконсулт К. оспорва жалбата. Релевира доводи, че оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане са законосъобразни. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, становищата и доводите на страните, и след служебна проверка за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Със
Заявление вх. № 031-00-4802/05.10.2018 г., оспорващият К.Д., е поискал
отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, с приложени към
заявлението изискуемите документи по чл. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане
на паричните обезщетения за безработица, включително Заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002, съгласно справка вх. № 031-00-4802-1/05.10.2018 г.
От приложената заповед № 01/11.09.2018г. на „Тотек“ ЕООД - Варна, ЕИК ********* се
установява, че трудовото правоотношение с лицето е прекратено, на основание чл.
325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда КТ), считано от 11.09.2018г. С
Разпореждане № 031-00-4802-1 от 05.10.2018 г., на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на ПОБ, образувано по подаденото от
лицето заявление за изискванe по
служебен път удостоверяване на осигурителни периоди и доходи със СЕД U002 от
компетентната институция на Германия, необходими за преценка правото на парично
обезщетение за безработица на основание чл.54а КСО. На 08.10.2018 г., с писмо
до началника на отдел „Краткотрайни обезщетения по договори“ към Дирекция
„Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ, с копие до заявителя е
изпратено заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи по
законодателството на Германия и приложените към него документи. С писмо от 13.02.2019г.
от горепосочената дирекция до ТП - Варна на НОИ, е изпратен преносим документ U1
за периоди, които се вземат предвид за предоставянето на обезщетения за
безработица, издаден от
компетентната институция на Германия за осигурителните периоди на жалбоподателя
там. С оглед на получения преносим документ U1, относно удостоверяването на
осигурителните му периоди от компетентната институция на Германия с
Разпореждане № 031-00-4802-2/14.02.2019 г., на основание чл. 55 от АПК, е било
възобновено производството по подаденото от жалбоподателя заявление за
отпускане на ПОБ.
С Разпореждане № 031-00-4802-3/22.02.2019 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ на оспорващия е било отпуснато парично обезщетение за
безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл.54б,
ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, считано от
11.09.2018 г. до 10.03.2019г., в размер на 16,47 лв. дневно. В него е посочено
последно прекратяване на осигуряването от 11.09.2018г., на основание чл.325,
ал.1, т.3 от КТ, регистрация в Агенция по заетостта на 17.09.2018 г.,
осигурителен стаж след 31.12.2001 г. - 5 год. и 6 мес. и осигурителен доход за
периода от 11.06.2018 г. до 10.09.2018 г., от който е определен размерът на ПОБ
- 1 784,25 лв.
Д. е
оспорил разпореждането за отпускане на ПОБ пред Директора на ТП на НОИ – Варна
по реда на чл. 117 от КСО с твърдение, че разпореждането на
ръководителя на осигуряването за безработица е незаконосъобразно относно
определения размер на паричното обезщетение и желае същият да бъде преизчислен,
като се вземе предвид и дохода от заетост от Германия, за период от 24 месеца
преди прекратяване на осигуряването, съобразно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл. 61 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 /л. 4- 6 от адм.прeписка/.
С
оспореното в настоящото производство Решение № 2153-03-17/26.03.2019 г. на
Директора на Териториално поделение на НОИ-Варна, жалбата на оспорващия е
отхвърлена като неоснователна. Административният орган, макар и да е зачел за
осигурителен стаж периодът от време положен при осигурител в Германия, е приел,
че няма основание да бъде изчислено дневно парично обезщетение за безработица в
по- голям размер от определения с разпореждането, тъй като в съответствие с
изискванията на разпоредбата на чл. 62, § 1, във връзка с § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/
2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на
системите за социално осигуряване, конкретният размер на обезщетението за
безработица на лицето в разпореждането, е определен само от дохода за периода
при последната му работа – по последното прекратено трудово правоотношение с
работодател в Република България. Ответникът изрично е посочил, че намират
приложение регламентите на общностното право, при зачитане принципите на
примата на правото на ЕС и на прякото прилагане на регламентите и на
задължителния им характер.
Решение
№ 2153-03-17/26.03.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ-Варна,
е връчено на жалбоподателя на 28.03.2019г. чрез упълномощено лице, с
приложено към преписката пълномощно.
Жалбата
срещу Решение № 2153-03-17/26.03.2019 г. на Директора на Териториално поделение
на НОИ-Варна до съда, е подадена чрез административния орган, на 11.04.2019 г.
Сезиращата съда жалба, е подадена от активно процесуално легитимирано лице,
което е адресат на издаденото решение от ответната страна, и чиито права и
законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в
законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, същото е надлежно
упражнено, поради което подадената жалба е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред настоящата инстанция е
образувано по жалба на К.К.Д. против Решение №
2153-03-17/26.03.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ-Варна. Предмет на спора пред него е била жалба
срещу Разпореждане № 031-004802-3/22.02.2019
г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което е отпуснато на Д. парично обезщетение за безработица, считано от 11.09.2018 г. до 10.03.2019 г., в размер
на 16.47 лв. дневно. Това
разпореждане е обжалвано пред ответника, в частта досежно размера на
отпуснатото парично обезщетение за безработица, като е поискано да бъде включен
в основата /базата/ за определянето му и реализирания осигурителен доход в Германия
за периода 08.2015 г. - 06.2018 г., влизащ в рамките на 24- месечния период по чл. 54б, ал. 1 от КСО, за определяне на обезщетението. В мотивите
на обжалваното решение е посочено, че при издаване на разпореждането е
съобразена разпоредбата на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване.
Оспореният
акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. При издаването му съдът не
установи да са налице допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Актът е съобразен с приложимата
материалноправна уредба и с целта на закона.
В
конкретния казус липсва спор по фактите, че са налице всички изискуеми
предпоставки по КСО за отпускане на ПОБ на оспорващия, както и относно периода,
за който същото се отпуска. В тази връзка правилно е приложена правната норма
на чл. 61 от Регламент /ЕО/ №
883/2004
"Специални правила за сумиране на периоди на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост", която е относима именно към преценката дали лицето
е придобило право на обезщетение за безработица, а не към определяне неговия
размер. На практика в казуса, единственият спорен въпрос се свежда до това,
правилно ли е определен размерът на отпуснатото ПОБ, и съответно коя е
приложимата нормативна регламентация за определяне на среднодневния
осигурителен доход /възнаграждение/, за изчисляване на дневния размер на полагащото
се обезщетение за безработица. Жалбоподателят поддържа доводи за нарушение на
материалния закон и необоснованост при постановяване на решението при
неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 62, § 1, във връзка с § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/
2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на
системите за социално осигуряване. Твърди, че неправилно се приема, че размерът
на обезщетението следва да се изчислява без да се съблюдава цялото среднодневно
възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за законоустановения по
българското законодателство 24- месечен период преди датата на прекратяване на
осигуряването по чл. 54б, ал. 1 от КСО, а единствено
среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход от
последната заетост.
След
присъединяването на Република България към ЕС, се прилагат европейските правила
за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза.
Действително всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица
подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените
социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се
начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС
относно координацията на социалната сигурност не заместват националните
системи, а определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани
от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при
прилагане на националните закони.
Към
настоящия момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално
осигуряване, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /ЕО/ № 987/ 2009 на Европейския парламент и
на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/ 2004. С тези разпоредби е
въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и
обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1.
определяне на приложимото законодателство; 2. равенство в третирането; 3.
сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. износ на
обезщетения. По определяне на обезщетенията за безработица, общият принцип на
определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна
дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на
чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този
принцип се съдържа в разпоредбите на чл. 65 от Регламент /ЕО/ №
883/ 2004.
В
чл. 62, § 1 от Регламента
"изчисляване на обезщетения" се предвижда, че компетентната
институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на
обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение
или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или
професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му
месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице
съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член, § 1 се прилага
също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда
специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото
възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за
целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало
законодателството на друга държава членка. Фактите по спора, съобразени с
персоналния и материален обхват на Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално
осигуряване, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми.
Като източник на вторичното право на ЕС, регламентът се прилага пряко, т. е.
съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила,
са пряко приложими във всички държави- членки на ЕС /чл. 288 от ДФЕС/ и са задължителни за
спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална
сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с
разпоредбите на националните законодателства.
В българското законодателство- чл. 54б, ал. 1 от КСО, е въведен изискуем осигурителен период от
24 месеца, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение
за безработица. В казуса, в този 24-месечен период, безспорно се включва период
на осигурена заетост, при който спрямо жалбоподателя, се прилага
законодателството на друга държава-членка. При това положение, съгласно разпоредбата
на чл. 62, § 1, във връзка с § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване, за база
следва да се вземе предвид трудовото възнаграждение или професионален доход,
получавани от осигуреното лице при последната му работа по трудово
правоотношение, с приложение на нормите относно конкретния размер съгласно
българското законодателство. При така цитираната уредба на регламента, пряко
приложима към настоящия спор, обосновава правен извод, че относно размера на
обезщетението за безработица се отчита само осигурителният доход от последната
заетост на лицето. Именно този осигурителен доход, реализиран при последния
осигурител на лицето в Република България е взет предвид в обжалваното решение
и потвърденото с него разпореждане, което води до извода, че размерът на обезщетението,
е правилно определен според посочената нормативна уредба. От приложените по
делото доказателства се установи, че към момента на отпускане на ПОБ с Разпореждане №
031-004802-3/22.02.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП-Варна на НОИ, през последния
осигурителен период за безработица от 11.06.2018г. до 10.09.2018 г.,
жалбоподателят има осигурителен доход 1 784,25 лв. изчислен като осигурителен доход 1 497,92 лв.
от 11.06.2018 г. до 10.09.2018 г. в „Тотек“ ЕООД - Варна, ЕИК ********* и
286,33 лв. от 03.09.2018 г. до 04.09.2018 г. в „Меркюр груп“ - София, ЕИК
*********. В периода на последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването, осигурителния доход, който, служи за определяне
на дневното ПОБ, съгласно чл. 546, ал. 1, от КСО, спрямо жалбоподателят е
прилагано законодателството на друга държава-членка - Германия. В изложения
по-горе смисъл правилно и съобразно разпоредбите на чл. 62, § 1 и 2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004, административният орган е определил дневното ПОБ в
размер 16,47 лв., като е взел предвид само получения от лицето осигурителен
доход на последната му месторабота, за периода от 11.06.2018 г. до 10.09.2018г.,
в размер 1 784,25 лв.
Доходът
получен от източник в Германия, би бил основа за определяне на обезщетението в
случая, само при положение, че Д., не беше започнал работа, след завръщането си
в Република България, при друг работодател. След като той е сторил това, само
получения при последния работодател осигурителен доход е релевантен и относим
към поисканото от него, и отпуснато му ПОБ. Доводите в жалбата, че следва да се
вземе предвид осигурителния доход в целия 24-месечен период по чл. 54б, ал. 1 от КСО, при определяне размера на
обезщетението, не намира опора в цитираните, приложими към случая
материалноправни норми на Регламент 883/2004. Изложените от жалбоподателя
доводи, справедливи от житейска гледна точка, за адекватност на размера на
обезщетението спрямо осигурителния доход, са в пряко противоречие с нормите на
европейското право, поради което и не обосновават наличие на основание за
нарушение на материалния закон, респ. за отмяна на решението. В този смисъл е и
трайната практика на Върховния административен съд по сходни казуси, дадена в
Решение № 3022/09.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2017 г., VI- то отд.;
Решение № 12827/ 23.10.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 3364/2018 г., VI- то отд.; решение
№ 13580 от 9.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 10996/2016г. ., VI- то отд.; Решение № 1092/25.01.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 8424/2016 г., VI- то отд.; Решение № 8501/25.06.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 3363/2018 г., VI- то отд. и др.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на ответника се дължи
присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 100 /сто/ лева.
По
изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от К.К.Д. ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-03-17/26.03.2019 г. на
Директора на Териториално поделение-Варна на НОИ, с което на основание чл.117
ал.3 КСО е потвърдено Разпореждане № 031-004802-3/22.02.2019 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.
54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и
чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за
координация на системите за социално осигуряване, му е отпуснато ПОБ, считано от 11.09.2018 г. до 10.03.2019 г., в размер на
16.47 лв. дневно.
ОСЪЖДА К.К.Д. ЕГН ********** ***
да заплати на ТП-Варна на НОИ, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: