№ 819
гр. Плевен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430103187 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.127, ал.2 от СК, във вр. с чл.143 и чл.149 от СК и чл.127а от
СК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от К. КР. СП. с
ЕГН ********** против СТ. Й. ИЛ. с ЕГН **********, в която се твърди, че
страните живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство
се родило детето *** И., роден на ***., на 8 годишна възраст към момента на
завеждане на делото и ученик във 2-ри клас в ***. Твърди се, че родителите
се разделили и детето останало да живее със своята майка. Към момента
живеели на квартира, заплащайки месечен наем от 250лв. Сочи се, че майката
работела на трудов договор като шивачка в *** със среден брутен месечен
доход от около 900лв. Навеждат се доводи, че тя имала всички условия за
отглеждането на детето си. Твърди се, че бащата не бил давал почти никакви
средства за отглеждането на детето след раздялата на страните.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се присъдят на ищцата К.С. за упражняване родителските
1
права по отношение на детето ***, както и се определи местоживеене на
детето при майката; Да се определи съответен режим на лични контакти на
бащата с детето; Да бъде осъден ответника да заплаща на сина си, чрез
неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на
300лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, като се претендира
и издръжка за минало време за една година назад в размер на по 250 лева
месечно или общо за периода в размер на 3000 лева. Претендира се и даване
на разрешение, заместващо липсващото съгласие на да бъде издаден паспорт
за пътуване в чужбина да бъде дадено разрешение малолетното дете *** да
напуска пределите на Република България и да пътува в чужбина до държави
членки на Европейския съюз за почивки и екскурзии, придружавано от
майката или друго упълномощено от нея лице, което разрешение да се даде
за срок до навършването на 18 годишна възраст на детето.
Ответникът С.И. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото, а това се установява и от приложеното
удостоверение за раждане, изд. на ***, че ищцата К.С. и ответника С.И. са
родители на малолетното дете *** И. – роден на ***.
От представеното удостоверение с изх.***, изд. от *** се установява, че
детето е записано във 2б клас на соченото училище за учебната 2020/2021г. и
редовно е посещавало учебните занятия.
Видно е от приложеното удостоверение с изх.***, изд. от *** – ***, че
за периода от м.март 2020г. до м.февруари 2021г. ищцата е реализирала
средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 900лв.
По делото е представен препис на Договор за наем на недвижим имот
от 13.11.2017г., сключен от свидетелката ***, установяващ уговорена наемна
цена от 250лв.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства,
ангажирани от ищцата.
2
Свидетелката *** излага, че е леля на ищцата К.С. и познавала
ответника С.И.. Твърди, че двамата живеели разделени от повече от две
години, като от тогава само майката полагала грижи за детето *** и
осигурявала издръжката му. Твърди също, че тя живеела с ищцата и детето в
жилище под наем, за което плащали наемна цена в размер на 300лв., а
месечните им консумативи били около 200лв. Пояснява, че това жилище
ползвали от около месец и половина, а преди това живеели в друго – също
под наем. Твърди още, бащата упражнявал насилие спрямо съпругата си и в
присъствието на детето, поради което било водено и производство по реда на
ЗЗДН, а за детето имало последици вследствие тези действия на бащата, които
налагали посещаване на психолог. *** сочи, че тя подпомагала племенницата
си в ежедневните грижи за детето ***, както и в осигуряването на месечната
му издръжка, т.к. бащата не давал никаква издръжка и по никакъв начин не
поддържал контакт със сина си.
Свидетелката *** излага в показанията си, че е приятелка на ищцата и
децата им били на една възраст. Сочи, че ищцата й била споделяла, че
съпругът й бил отправял заплахи. Знаела, че те били разделени и бащата не
давал издръжка за сина си. Излага, че за децата, освен разходи за храна, били
правени и такива за учебни помагала, за суми, събирани в училище по
различен повод, за екскурзии, забавления в свободното време.
Съдът възприема обсъдените гласни доказателства, т.к. в тях се излагат
лични възприятия, кореспондират помежду си и не противоречат на други
събрани в производството доказателства.
По делото е изготвен писмен социален доклад от ***, в който се
съдържат изявленията на ищцата, които са наведени и в производството по
делото. Сочи се, че в обитаваното от майката и детето жилище имало всички
необходими условия за отглеждане на малолетния ***. При социалното
проучване детето е проявило силна привързаност към майката и роднините по
майчина линия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съдът е изправен пред хипотезата на чл.127 ал.2 от СК. Така отнесения
за разглеждане спор следва да се разреши изключително, изхождайки от
3
интересите на детето. Установи от събраните по делото доказателства, че
страните не живеят заедно от около две години, като през този период
майката изцяло е поела грижите за детето ***. Стана ясно от гласните
доказателства, че през това време между ответника и детето не е имало
контакти, както и бащата не е давал издръжка или проявявал загриженост за
сина си. Установи се също така, че ищцата е осигурила всички необходими
условия за отглеждане и възпитание на детето.
Предвид горното, съдът счита, че изцяло в интерес на детето е
родителските права да се предоставят за упражняване на майката, при която
се определи и местоживеенето му. Следва да се осигури възможност на
бащата да има лични контакти с детето, т.к. в интерес на последното е да бъде
изградена и поддържана връзка с този родител. Предвид на това, че детето не
е имало контакти с баща си от две години и последните такива са били
свързани с проява на физическа агресия от ответника, както стана ясно от
гласните доказателства, то съдът счита, че подходящ би бил следния режим
на лични контакти - бащата да осъществява контакти детето всяка първа и
трета събота на месеца за времето от 10.30ч. до 19.30ч. в населеното място по
мистоживеене на детето. Съдът счита, че следва да се осигури и възможност
през лятото бащата да прекарва десет дни със сина си по време, което не
съвпада с ползването на платения годишен отпуск на майката.
Ищцата е отправила до съда искане да бъде осъден ответника да й
заплаща, като майка и законен представител на малолетното им дете, месечна
издръжка в размер на 300 лв. За ответника съществува безусловно
задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК да издържа своето
малолетно дете. При определяне размерът на издръжката, съгласно нормата
на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето, което има
право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи.
Законодателно е определен само минималния размер на издръжката, която
родителят дължи на детето си - една четвърт от размера на минималната
работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано от 01.01.2020г. МРЗ е в размер
на 610лв. или една четвърт от нея се определя на 152,50лв., а считано от
01.01.2021г. размерът на МРЗ е 650лв. (ПМС № 331/26.11.2020 г.), при което
една четвърт от нея възлиза на 162,50лв.
4
В конкретния случай, при определяне на необходимата на детето ***
месечна издръжка, съдът съобрази следните обстоятелства: Детето предстои
да навърши девет годишна възраст 2021г., като от доказателствата по делото
се установи, че през учебната 2020/2021г. е бил ученик във втори клас, а за
следващата учебна година следва да продължи обучението си в трети клас. Не
се установиха специфични потребности за него, но са налични обичайните
такива ежемесечни за храна; закупуване на облекло; обувки; пособия и
материали, свързани с учебния процес; разходи за книги и развлечения; за
екскурзии и почивки. С оглед на това, съдът счита, че ежемесечната сума,
която би могла да задоволи потребностите на детето е в размер на поне около
350лв. месечно.
Съдът счита, че ответника следва да поеме 200лв. от тази издръжка. Не
се събраха доказателства за реализираните от него месечни доходи, но с оглед
трудоспособната му възраст и липсата на данни за влошено здравословно
състояние, съдът приема, че той може реализира доход поне в размер на
минималната работна заплата, позволяващ му да заплаща издръжка в размер
на 200лв. за сина си ***.
Съдът приема, че останалата част от издръжката следва да се осигури
от майката. Същата полага непосредствените и ежедневни грижи за детето,
които също са оценими, но пък от друга страна, с оглед размера на
реализираните от нея доходи, би могла да поеме разликата в издръжката на
малолетния ***.
Предвид изложеното, съдът счита, че на основание чл.143, ал.2 от СК
ответника следва да бъде осъден да заплаща на ищцата, като майка и законен
представител на малолетното им дете *** издръжка в размер на 200 лв.
месечно, считано от датата на предявяване на иска – 20.05.2020г. до
настъпването на предвидените в закона условия за изменение или
прекратяване на издръжката, с падеж на всяка дължима месечна вноска – пето
число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска. Исковата претенция в останалата част до претендирания
размер от 300 лв. месечно следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Ищцата претендира заплащане на издръжка за минало време за период
5
от една година преди завеждане на делото, т.е. за периода от 20.05.2020г. до
20.05.2021г. Поначало издръжката се дължи само за бъдеще време. Но от това
правило законодателят е допуснал едно изключение с разпоредбата на чл.149
от СК, според която издръжка за минало време може да се търси най-много за
една година преди завеждане на иска. За този период ищцата претендира
месечна издръжка за детето в размер също на 250лв. или общо за 12 месечния
период в размер на 3 000лв. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че и през посочения период детето е
имало обичайните потребности за възрастта си, при липса на специфични
такива. Съдът приема, че бащата е следвало да участва в тези разходи със
сума в размер на 170лв. (при минимално дължима по Закон за същия период
издръжка от 152,50лв.). Не се установи дали бащата е бил трудово зает през
този период, но във възможностите му е било да реализира доходи, за да
участва в издръжката на децата си, което е негово безусловно задължение.
Предвид горното, съдът счита, че за процесния период от една година
преди завеждане на исковата молба в тежест на ответника следва да се
присъди издръжка в полза на сина му *** в размер на 170лв. месечно или 2
040лв. за целия период, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. Исковата претенция по чл.149
от СК в останалата част до пълния претендиран размер от 3 000лв. следва да
се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Съдът обсъди и претенцията на ищцата за даване на разрешение,
заместващо съгласие на бащата, за издаване на паспорт на детето и
пътуването му в чужбина.
Този спор следва да бъде решен от сезирания съд, като се изследва и
отчете най-доброто в интерес на детето.
Съдът отчита като обективен показател за необходимост от пътуване в
държавите членки на Европейския съюз факта, че Република България е член
на тази общност и детето ***, като гражданин на държава-членка се явява и
гражданин на Съюза. Едно от основните права на гражданите на ЕС е правото
им да се придвижват и да пребивават свободно в рамките на територията на
държавите членки. Поради това би било ограничаващо това основно право
решение на съда, което не позволява пътуване на детето в рамките на
6
Европейския съюз без да са налице основателни причини за подобно
ограничение.
Установи се в случая, че чичото на детето по майчина линия живее във
*** и е безспорно, че посещенията при семейството му ще способстват за
поддържане на близка емоционална връзка с роднините по майчина линия,
което безспорно е от полза за нормалното психическо развитие на едно дете.
В същото време е безспорно, че пътуванията на едно дете в други
държави – на екскурзии, почивки или гостувания, биха довели до
обогатяване на мирогледа и общата му култура, биха съдействали за
личностното му развитие и приобщаване към живот в свободно и
многонационално общество.
При всички тези безспорни ползи за детето, правото му да напуска
пределите на страната не следва да бъде ограничавано. Още повече, че в
случая не се дава разрешение за преместване местоживеенето на детето в
друга държава, а единствено за епизодични пътувания.
Предвид изложеното съдът счита, че изцяло в интерес на малолетното
дете е даването на разрешение, заместващо съгласие на бащата, за снабдяване
с паспорт и за пътуване в чужбина - в сочените държави. Съдът обаче счита,
че разрешението следва да се даде за срок от пет години, какъвто е срокът на
валидност на международния паспорт. След изтичане на този срок, в случай
на необходимост и при липса на съгласие от страна на бащата, детето може
отново да заяви искане за снабдяване с нов паспорт и за напускане на
страната.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 600лв. за
адвокатско възнаграждение и 80лв. за държавна такса.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника
следва да да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уважения иск
по чл.143, ал.2 от СК в размер на 288лв. и върху уважения иск по чл.149 от
СК в размер на 81,60лв. Общо дължимата държавна такса се изчислява на
369,60лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
7
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 127, ал.2 от СК, малолетното дете
*** И. с ЕГН ***, да живее при своята майка К. КР. СП. с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето *** И. с ЕГН ***, на майката К. КР. СП. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на бащата СТ. Й. ИЛ. с
ЕГН ********** с детето *** И. с ЕГН ***: бащата да се вижда с детето всяка
първа и трета събота на месеца за времето от 10.30ч. до 19.30ч. в населеното
място по местоживеене на детето, както и да го взема при себе си за десет дни
през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК СТ. Й. ИЛ. с ЕГН
********** да ЗАПЛАЩА на детето *** И. с ЕГН ***, чрез неговата майка
и законен представител К. КР. СП. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в
размер на 200 лв., считано от датата на предявяване на иска – 20.05.2021г. до
настъпването на предвидените в закона условия за изменение или
прекратяване на издръжката, с падеж на всяка дължима месечна вноска – пето
число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до
претендирания размер от по 300 лв. месечно, като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК СТ. Й. ИЛ. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на детето *** И. с ЕГН ***, чрез неговата майка и законен
представител К. КР. СП. с ЕГН **********, сумата от 2 040лв.,
представляваща неплатена издръжка за времето от 20.05.2020г. до
20.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 20.05.2021г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълният размер от по 250лв.
месечна издръжка или общо за периода 3 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а от СК, ДА СЕ ИЗДАДЕ паспорт на
детето *** И. с ЕГН ***, с родители: майка К. КР. СП. с ЕГН ********** и
8
баща СТ. Й. ИЛ. с ЕГН **********.
НАСТОЯЩОТО решение замества съгласието на бащата СТ. Й. ИЛ. с
ЕГН ********** за издаване на паспорт на детето *** И..
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а от СК, детето *** И. с ЕГН ***, да
напуска пределите на Република България и да пътува в чужбина до държави
– членки на Европейския Съюз, придружавано от майката К. КР. СП. с ЕГН
********** или упълномощени от нея лица, без да е необходимо за това
съгласието на бащата СТ. Й. ИЛ. с ЕГН **********, за срок от пет години,
считано от влизане на решението в сила.
НАСТОЯЩОТО решение замества съгласието на бащата СТ. Й. ИЛ. с
ЕГН ********** за пътуване на детето *** И. в чужбина до държави –
членки на Европейския съюз.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. Й. ИЛ. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на К. КР. СП. с ЕГН **********, сумата от
680лв., представляваща деловодни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК СТ. Й. ИЛ. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на
369,60лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9