Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на шести
февруари през две хиляди и двадесета
година година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7282 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2,
вр.чл.79 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от ”А.з.к.н.п.з.” ЕООД-гр. *** против Р.Г. ***с ЕГН **********,
в която се твърди, че вземанията на ищеца произтичали от Договор за паричен
заем № ***сключен между *** като
Заемодател и ответницата Р.С. като Заемател, сключен при условията на Закона за
потребителския кредит. Сочи се, че с подписването на договора за паричен заем,
Заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем. Твърди се, че съгласно чл. 2, ал. 1 от
договора, Заемодателя се задължил да
предаде в собственост на Заемателя сумата в размер на 300 лева, под формата на
паричен заем, който се усвоявал в брой и бил издаден в случая Разходен касов
ордер № 97 от 30.08.2018 г. Твърди се, че по това правоотношение Заемателят се
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 443.80 лева на 28 двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 31.70 лв. (включваща първоначална
главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Твърди се, че
ответницата Р.С. не извършила плащания, поради което дължимата главница била в
размер на 300.00 лв. Навеждат се доводи, че в чл. 2, ал. 1, т. 6 от договора
страните уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40.26%
или сума в размер на 36.00 лева. Предвид липсата на постъпили плащания,
дължимата към момента на завеждане на делото договорна лихва била в размер на 36.00 лева, начислена за периода
от датата на първата вноска - 13.09.2018 г. до датата на настъпване на падежа
на договора -14.03.2019 г. Навеждат се доводи също така, че съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от договора, Заемателят заявил, че преди
подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга
по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,
предоставена от Заемодателя. Допълнителната услуга осигурявала на Заемателя
приоритетно разглеждане на заявката за кредит и получаване на становище от
Заемодателя в рамките до 20 минути, като в останалите случаи при разглеждането
на заявката и получаването на становище се извършвала в срок до 10 дни. За
извършената допълнителна услуга, Заемателят поел задължението да заплати такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
107.80 лева, като за улеснение на последния, страните се уговорили таксата да
се раздели на равни части и да се включи в размера на всяка от погасителните
вноски. Сочи се, че в настоящия случай, нямало постъпили плащания, поради което
дължимата такса за експресно разглеждане на документи била в пълен размер, а
именно 107.80 лева. Твърди се още, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
Заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител -
физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения, съгласно ал. 2
на същия член, Заемателят дължал неустойка за неизпълнение в размер на 107.80
лева, която страните уговорили да се разсрочи и да се заплаща на равни части
към всяка от погасителните вноски. Така, погасителната вноска, която следвало
да заплати Заемателя била в размер на 39.40 лева. Навеждат се доводи, че
претендираната неустойка представлявала такава за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и
се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните
договор. Клаузата за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му
подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не
се начислявала, а със самото задължение за предоставяне на обезпечение
Заемателят бил запознат преди сключването на договора за заем при попълването
на предложението за сключване на договор за паричен заем. Сочи се, че дължимата
към момента на завеждане на делото неустойка за неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение била в размер на 107.80 лева. Твърди
се, че в чл. 11 от договора Заемателят заявил, че е запознат и съгласен с
Тарифа на ***, която била актуална към
датата на сключване на договора и се намирала както във всеки търговски обект
от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет
страницата ***Тарифата представлявала неразделна част от договора. В последната
било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът
дължал на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия
случай ответницата Р.С. дължала разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер на 145.00 лева. Навеждат се още доводи, че предвид липсата
на постъпили плащания, ответницата била в забава от деня, следващ датата на
първата погасителна вноска по заема, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение сроковете на всички
погасителни вноски били отдавна изтекли, а заемополучателя продължавал виновно
да не изпълнява задълженията си, поради което дължала и обезщетение за забава
на основание чл. 86 ЗЗД върху непогасената главница, в размер на 8.38 лева за
периода от 14.09.2018 г. - деня, следващ датата на първата забавена вноска по
заема до датата на подаване на заявлението - 30.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Твърди
се, че по силата на сключен ***(Цесия) от ***на основание чл. 99 от ЗЗД и ***.,
подписано между *** и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, вземането било прехвърлено в
полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Длъжникът бил уведомен за извършената продажба на задължението му от цедента ***,
чрез пълномощника си „А.з.к.н.п.з." ЕООД, посредством уведомително писмо,
приложено към исковата молба.
Излага
се, че процесните вземания били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и в
производството по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС била издадена съответна заповед
за изпълнение, срещу която постъпило писмено възражение от длъжника в
законоустановения двуседмичен срок.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да се признае за установено съществуването на вземанията на ищеца спрямо
ответницата за следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем № ***:
300.00 лева главница; 36.00 лева договорна лихва за периода от датата на
първата вноска - 13.09.2018 г. до датата на последната вноска по заема -
14.03.2019 г.; 107.80 лева такса за експресно разглеждане на документи; 107.80
лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 145.00 лева разходи и
такси за събиране; 8.38 лева обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
главница за периода от 14.09.2018 г. - деня, следващ датата на първата забавена
вноска по заема до 30.08.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Ответницата не
е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. №***по описа на ПлРС се установява, че исковете са
предявени в законоустановения едномесечен срок от даване на указанията на
заповедния съд, поради което съдът ги намира за допустими.
От
представените преписи на Предложение за сключване на договор за паричен заем,
изходящо от ответницата и Договор за заем №***, сключен между ***, в качеството
на заемодател и Р.Г.С., в качеството на заемател се установява, че по силата на
постигнато между страните съглашение заемодателя е предоставил на заемателя заем
в размер на 300лв. Според обективираното в чл.2 от договора, ответницата е
следвало да върне предоставената й в заем сума на 28 броя седмични вноски,
всяка в размер на 31,70лв. и платима на посочени дати на падеж за периода от 13.09.2018г.
до 14.03.2019г., включващи главница, лихва и такса за експерсно разглеждане. При
това са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,26% или сума в размер на 36лв. и фиксиран
годишен лихвен процент по заема 49,27%.
Според обективираното в чл.1, ал.3 от договора
е било предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 107,80лв. Посочено е в ал.2, че заемателя
бил избрал доброволно да се ползва от сочената
допълнителна услуга, което било декларирано в попълнена форма за онлайн
кандидатстване.
Видно е от
приложения препис на процесния договор, че в чл.4, ал.1 е било обективирано
задължение в тежест на заемателя в срок
до три дни, считано от сключване на договора, да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: 1). Две физически лица поръчители, отговарящи на
определени изисквания или 2). Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. При
неизпълнение на това задължение са предвидили в чл.4, ал.2 неустойка в размер
на 107,80лв., която да бъде заплащана от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Видно е
също така, че според обективираното в чл.11 от договора, заемателя заявил, че бил
запознат с актуалната към същия момент тарифа на кредитора.
Безспорно е
между страните, че заемната сума е била предоставена на кредитополучателя, като
това се установява и от приложения препис на РКО №***
Установява се от
приложения препис на Рамков договор за цесия от ***. и препис-извлечение от ***.,
че заемодателя *** е прехвърлил на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията,
произтичащи от процесния договор за заем ***, сключен с ответницата Р.с..
Представено е и писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.
От представения препис на пълномощно,
изходящо от ***, чрез представляващия го, че дружеството е упълномощило
цесионера „А.з.к.н.п.з.” да уведоми
от името на цедента всички длъжници по вземанията, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от ***.
Това касае и цесиите, извършени във формата на
допълнителни приложения към сочения договор.
Видно е от
приложения препис на уведомление с изх.№***, че с него е било предприето
уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от
процесния договор за заем. Не са ангажирани доказателства, че същото е
достигнало до адресата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се безспорно в производството по делото възникнало облигационно правоотношение
между ответницата, в качеството на заемател и ***, в качеството на заемодател
по сключен между тях Договор №***
Безспорно се
установи също така, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от
договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 300лв.,
при което в тежест на заемателя е възникнало задължението да върне сумата по
уговорения начин и срок.
Не се
спори също така, че ответницата не е извършила плащания по процесния договор,
като падежът на последната дължима вноска е изтекъл на 14.03.2019г.
Преценявайки съществуването на претендираните от ищеца вземания, съдът
намира, че следва да се занимае на първо място с валидността на договорните
клаузи, от които произтичат вземанията. Вярно е, че от страна на ответницата не
е направено възражение за нищожност на клаузи от съглашението, но доколкото
предмет на иска е и реалното им изпълнение, за да прецени основателността на
претенцията, съдът следва да извърши първо преценка относно съществуването на
задълженията. Тази преценка неминуемо включва обсъждане действителността на
клаузите, пораждащи задължението, чието изпълнение се претендира (в този смисъл
е и съдебната практика, изразена в Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по
т.д.№1050/2011г., II т.о.).
Установи се,
че страните са регламентирали фиксиран годишен лихвен размер на възнаградителната
лихва от 40,26%, при което за целия срок на договора същата възлиза на 36лв. Съобразявайки
срока на договора, размерът на
кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът
от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята, съдът
приема, че регламентиращата задължение за възнаградителна лихва клауза не противоречи на добрите нрави.
Съдът намира
за нищожна клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че
заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на заема в размер на 107,80 лв., поради нейната неравноправност. Тази
такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като
потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която
не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 107,80 лв.
Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 от ЗЗП
неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП
– клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне
на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит на документи в
предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така
предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП,
както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса, представлява
и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса
преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съдът
счита, че нищожна се явява и регламентиращата неустойка в размер на 107,80лв.
клауза на чл.4, ал.2 от процесния договор. За да формира извода си съобрази
следното: Процесната неустойка е уговорена за неизпълнение на задължение на
заемополучателя да осигури на кредитора обезпечение след сключване на договора–
осигуряване на двама поръчители, отговарящи на определени условия, сред които
нетен осигурителен доход над 1000лв., липса на задължения по други договори за
кредит или ако имат такива – да са изрядни платци, или като втори вид
обезпечение – банкова гаранция в размера на дължимата по процесния договор
главница и възнаградителна лихва. Касае
се за обезпечения, осигуряването на които обикновено е условие за отпускане на
кредит, за да бъде гарантиран кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията
си. Може да се приеме, че свободата на волята на договаряне допуска едно такова
задължение да възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче
въпроса какви са вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на
това задължение на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да обезщети
очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при липса на
обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере вземанията си
доброволно и разходи за принудителното им
събиране, в това число воденето на съдебни дела и разноски в
изпълнително производство. Съдът намира, че уговорената парична неустойка в един
размер, който е 1/3 от заетата сума, няма как да улесни събирането на кредита
доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране, т.к. те са по Закон дължими на кредитора и в исковото
и изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка значително
увеличава дълга на заемателя и естествено води до затрудняване доброволното му
погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително
събиране. Всичко това навежда на извод, че целта й е неоснователно обогатяване
на кредитора. При тези съображения, съдът счита, че целта, за която е уговорена
процесната неустойка от 107,80лв., излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване
на добрите нрави.
Съдът
намира за нищожна и клаузата в тарифата на кредитора за плащане на такса
разходи за събиране на просрочени задължения. Съгласно чл. 33, ал.2
от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът
намира, че разпоредбите, предвидени в Тарифата на заемодателя за сочената
такса, се явяват в пряко противоречие с чл.33 от от ЗПК. Отговорността за
разноски, въведена в Тарифата на кредитора, представлява по същество неустойка,
дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по
кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането.
С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Отделно от
това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите –
чл. 19, ал.1
от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на
кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, поради което и на това основание тези такси не се
дължат. Регламентиращите ги клаузи са и неравноправни, не са уговорени
индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора, върху която
заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с подписването на
договора. Ето защо, съдът намира, че претендираната сума от 145лв. за разходи
за събиране на просрочени вземания е недължима.
С оглед приетата нищожност на закрепените
в писменато съглашение клаузи, регламентиращи такса за експресно разглеждане на
документи, неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране, съдът счита,
че ответницата е останала след сключване на договора задължена към кредитора за
главницата от 300лв. и уговорената договорна лихва в размер на 36лв.
От
представените преписи на Рамков договор за цесия от ***. и ***. се установи, че
вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит са били прехвърлени от
заемодателя *** в полза н.ищеца „А.з.к.на п.з.” ЕООД.
Доколкото,
обаче, само съществуващи вземания могат да се прехвърлят, сред тях не са
вземанията, произтичащи от приетите за нищожни клаузи.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и
такова от цесионера.
Както
приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД,
а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в
този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда н.чл.290 от ГПК).
В случая,
както се установи от доказателствата по делото, цесионера „А.з.к.на п.з.” ЕООД
е предприел уведомяване на длъжника за извършената цесия, в качеството на
пълномощник на цедента ***, съгласно изрично пълномощно за това действие.
Съдът
намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК, т.к. няма представени доказателства в тази насока.
Въпреки
горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е
връчено лично на ответницата, като приложение
към исковата молба. Както приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение
№ 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78
от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването
на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено
по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
Следва отново да се отбележи, че се касае за уведомление, изходящо от
упълномощено от цедента лице, а не от
цесионера в качеството на последващ кредитор.
С оглед
приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към исковата
молба, съдът счита, че цесията, извършена посредством ***. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от ***., е породила действие спрямо
ответницата и тя дължи плащане на произтичащите от процесния договор за заем
задължения в полза н.цесионера „А.з.к.на п.з.” ЕООД. Това се отнася за
задълженията, произтичащи от валидните договорни клаузи – главница в размер на 300лв.
и договорна лихва в размер на 36лв.
Ответницата
дължи и законната лихва върху непогасените месечни вноски, за периода от датата
следваща падежа на всяка вноска до датата на депозиране на заявлението – 30.08.2019г.
Между страните не е налице спор че размера на мораторната лихва за посочения
период е в претендирания размер от 8,38лв.
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено съществуването
на вземането на ищеца спрямо ответницата за главница по процесния договор за
заем в размер на 300лв., договорна лихва в размер на 36лв. и мораторна лихва в
размер на 8,38лв. за периода от 14.09.2018г. до 30.08.2019г.
Претенцията на
ищеца за установяване съществуването на вземанията му за такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 107,80лв., за неустойка в размер на 107,80лв.
и за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 145лв. следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение
се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26
от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв.
От тях ответницата дължи сумата от 36,75лв., съразмерно частта от вземанията,
чието съществуване се установи в исковото производство.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 125лв. Съразмерно
уважената част от иска, ответницата му дължи разноски в размер на 61,25лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.Г.С. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, следните
суми : сумата от 300лв., представляваща
главница по Договор за паричен заем *** №***; сумата от 36 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 13.09.2018г. до 14.03.2019г. и сумата от 8,38лв., представляваща лихва за забава
за периода от 14.09.2018г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.09.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.09.2019г. по
ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 107,80лв., неустойка в размер на 107,80лв. и разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 145лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Р.Г.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, следните суми: сумата
от 36,75лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 61,25лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: