Решение по дело №10629/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5195
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20171100110629
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.София, 10.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10629 по описа за 2017 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищците Д.Г.Н. и Д.Г.А., са предявили искове срещу „З.К.„Л.И.“ АД, за сумата от по 200 000 лв. (частичен от 250 000 лв. за всеки един), ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането - 07.07.2016 г. до окончателното им изплащане, обезщетения за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на смъртта на тяхната майка - Д.Т.А.,  вследствие на деликт по чл. 45 ЗЗД, осъществен на 07.07.2016 г. в гр. Банкя.

Сочат, че на посочената дата около 09,20 ч., водачът М.Г.Д.управлявал  лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. ********, в гр. Банкя по ул. „Цар Освободител”, с посока на движение от ул. „Бор” към ул. „Хъшове”. В района преди спирка на МГТ № 2245 „улица Бор“, водачът е загубил управление над автомобила, превозното средство се отклонило надясно, автомобилът се качил с двете си десни гуми върху тротоарната площ, на която е разположена спирка на автобусния транспорт и ударил с предната си дясна част в областта на десния фар, Д.Т.А., като причинил смъртта й. От този инцидент и двамата ищци сочат, че са претърпели и ще продължават да търпят до края на живота си неизмерими болки и страдания от внезапната и трагична смърт на тяхната майка. Преди до почине сочат, че и двамата са поддържали отлични отношения с нея. Контактът между тях никога не е бил прекъсван през годините, дори и след като всеки един от ищците е създадал свое собствено семейство. Със смъртта й всеки от ищците преживява продължителен емоционален стрес, който продължават да изпитват и към настоящия момент.

Ищците поддържат, че към датата на настъпване на застрахователното събитие по отношение на увреждащия лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с регистрационен номер ******** е налице застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, полица №BG/22/l 16000875968, валидна от 01.04.2016 г. до 31.03.2017 г. Сочат, че с молба с вх. № L-1655/17.05.2017 г. сезирали ответната З.К.извънсъдебно да заплати обезщетения за неимуществени вреди, по която претенция няма произнасяне.

Ответникът „З.К.„Л.И.“ АД оспорва исковете по основание  и размер, като сочи, че оспорва описания механизъм на настъпване на пътнотранспортно произшествие, за който не се съдържат изобщо данни в писмените доказателства по делото. Оспорва фактическото твърдение, че е настъпило пътнотранспортно произшествие на посочената дата – 07.07.2016 г., при което да е настъпила смъртта на Д.Т.А.. Не оспорва застрахователното правоотношение, а сочи, че е налице образувана щета № 0000-1000-03-17-7286 от 17.05.2017 г.

Оспорва твърдението между ищците и пострадалата да са съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да обуславят претендирания размер на парична сума. Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като дължими за неопределен период. На самостоятелно основание счита, че следва да бъде взето предвид, че поради непредставяне на всички необходими доказателства за приключване на щетата по доброволен ред, съгласно чл.409 от КЗ, лихва не следва да бъде присъждана, като във връзка с чл.108, ал. 2 от КЗ,  като срокът за произнасяне  е 6 месеца от дата на претенция.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 2520 от 11.07.2016 г. на Столична община, район „Лозенец“, Д.Г.Н. (дъщеря) и Д.Г.А. (син) са наследници по закон на Д.Т.А., починала на 08.07.2016 г.

С влязла в сила присъда от 28.02.2017 г., постановена по н.о.х.д .№5637/2016 г. по описа на СГС, НО, 28 състав, М.Г. Д., е признат за виновен в това, че на 07.07.2016г., около 9,20 ч., в гр. Банкя, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ********, по ул. „Цар Освободител“, с посока на движение от ул. „Бор“ към ул. „Хъшове“ е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Т.А. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Безспорно по делото е обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищците деликвент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника, освен това се установява от представената справка от базата данни на Информационен център към Гаранциония  фонд.

            Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно по делото са установени всички елементи досежно фактическия състав на непозволеното увреждане, включително и обстоятелството, че при пътнотранспортното произшествие е причинена смъртта на Д.Т.А., като възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

Относно обезщетението за причинени имуществени вреди

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищците Д.Г.Н. и Д.Г.А. и починалата, и факта, че са изгубили своята майка, както и ще продължават да страдат от загубата на морална опора и помощ. От показанията на свидетелите В.П.П.и Е. Г.Г. се установява връзката на обич, взаимопомощ, привързаност и доверие в семейството на Д.Т.А., както и че двете й деца, ищци в настоящето производство, изключително тежко са преживели     загубата й. Д.А. е била жизнена жена, която се е грижила за домакинството със сина й и е поддържала много топли отношения с нейната дъщеря. Съобразявайки се с тези обстоятелства и икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на по       120 000 лв. за всеки ищец, като до пълния предявен размер следва да бъдат отхвърлени.

Законната лихва върху присъдените обезщетения следва да бъде начислена от 17.08.2017 г., по аргумент от чл. 108, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ  датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията за доброволно плащане (депозирана на 17.05.2017 г.).

Относно разноските

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на всеки един от ищците, възнаграждение за адвокат, в размер на по 5676 лв., по представените договори за правна защита и съдействие от 21.08.2017 г., съразмерно на уважената част на исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищците следва да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, сумата от 160 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от исковете,  сумата от 9600 лв. - държавна такса.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                                       Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „********да заплати на Д.Г.Н. ЕГН ********** и Д.Г.А., ЕГН **********,***, офис 9, адв. П.С., на основание чл. 432 КЗ, сумата от по 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) на всеки един от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Д.Т.А., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 07.07.2016 г., в гр. Банкя, на ул. „Цар Освободител“,  по вина на М.Г. Д., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ********, към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъденото обезщетение до пълния предявен размер от по 200 000 лв. (частичен иск от общия размер от по 250 000 лв.всеки иск), като неоснователен, както и за законова лихва върху главницата по всеки иск от 07.07.2016 г.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „********да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.Г.Н. ЕГН ********** и Д.Г.А., ЕГН **********, сумата от  сумата от по 5 676 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

ОСЪЖДА Д.Г.Н. ЕГН ********** и Д.Г.А., ЕГН **********, да заплатят на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от исковете, сумата от  160 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, държавна такса в размер на 9 460 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: