РЕШЕНИЕ
№ 869
Варна, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА |
|
Членове: |
ДАНИЕЛА СТАНЕВА |
При секретар Н.З. и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от
съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА кнахд № 1493 / 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД Митница Варна, чрез гл.юрисконсулт Х. против решение № 44/21.04.2022г. на ДРС, постановено по НАХД № 297/2021г., с което е отменено Наказателно постановление № 61/ 05.10.2021г. на Директор ТД-МВ-АМ, с което на „СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание чл.234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 55 795.99лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания. В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, защото е постановено при допуснато нарушение на закона, поради което се претендира неговата отмяна. В открито съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи. В условията на евентуалност, поради допуснати процесуални нарушения, без да сочи в какво се изразяват, отправя искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на насрещната страна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Позовава се на влязлото в сила решение на Административен съд – Варна по адм.дело № 760/2021г. Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Девня е образувано по жалба на "Стройтранс 2011" ЕООД против Наказателно постановление № 61/ 05.10.2021г. на Директор ТД-МВ-АМ, с което на дружеството, за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 55 795.99лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.
От фактическа страна е установено, че в края на 2020г. и началото на 2021г., в рамките на последващ контро служители при ТД – МВ – АМ извършили проверка относно дейността на „Стройтранс 2011“ ЕООД, за периода 25.10.2017г. – 25.10.2020г., във връзка с поставянето на стоки под митнически режим. Установено било, че за този период дружеството поддържа търговски отношения с China Gorizont International Trade CI Limited, изразяващи се във внос на стоки от Република Китай. В тази връзка имало подадени 19 бр. митнически декларации и в частност една от тях, а именно под № 20 BG 002002036084 R 4 / 10.09.2020г. Проверяващите се запознали и с други документи – договор, анекс,платежни нареждания, фактури, счетоводна отчетност, като приели, че „Стройтранс 2011“ ЕООД е заплатил на China Gorizont International Trade CI Limited сума, надвишаваща декларираното по тези 19 бр. митнически декларации и в частност по тази с № 20 BG 002002036084 R 4 / 10.09. 2020г. Констатираната сума от неусвоени аванси била добавена към декларираната митническа стойност на стоките по въпросните митнически декларация, при пропорционално разпределение, като по този начин била определена нова митническа стойност. Конкретно за митническа декларация № 20 BG 002002036084 R 4 / 10.09.2020г., с декларирана в нея сума от 20 160. 44 евро = 39 430. 39 лв., чрез добавяне на 195 691. 09 лв., била определена нова такава, а именно 235 121. 48 лв., което довело до извод, че е било избегнато частично заплащане на публични държавни вземания, чийто общ размер е следвало да бъде 55 795.99 лв., от които мито 13 881.47 лв. и ДДС 41 914.52 лв., а не платените 11 438.74 лв., от които мито 2 797.02лв. и ДДС 8 641. 72лв. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на дружеството.
Девненският районен съд е приел, че при съставяне на АУАН и процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е счел, че дружеството не е извършило митническото нарушение по чл. 234 ал, 1 от ЗМ. За да достигне до този извод, съдът е изследвал дали дружеството вносител правилно е декларирало стойността на стоката при извършения внос. ДРС е приел, че при определяне на митническата стойност на стоките , органите на митницата са подходили неправилно. Установено е, че между дружеството-вносител и продавача на стоките -ЧАЙНА ГОРИЗОНТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРЕЙД ЛИМИТЕД има дълготрайни търговски отношения , скрепени със съответните договори. Според тези договори , дружеството жалбоподател плаща на продавача авансови суми за закупуване на стоките от Китай, като в последствие от този аванс се приспада стойността на поръчаните от дружеството стоки. Съгласно договора страните са се споразумели, че плащането на стоките ще става авансово, като индивидуализацията на стоките за всяка поръчка става с фактурата, т.е договорната стойност на стоките за единица бройка е описана във фактурите и условията на плащане.
ДРС се е позовал на решение по адм.дело № 760/2021г. Административен съд Варна. Съгласно мотивите на посоченото решение става въпрос за обичайна търговска практика за извършване на авансови плащания, съобразена с подписаният между страните договор, а не за митническа измама. В този случай, както според АдмСВарна, така и според ДРС, няма събрани безспорни и категорични доказателства от АНО, че договорната стойност на стоките, уговорена между страните е по - висока от декларираната, напротив налице са достатъчно ясни и категорични доказателства , че договорената между страните стойност на стоките отговаря на описаната в издадените фактури. ДРС е кредитирал и заключението на назначената по делото ССчЕ, като нейните изводи се основават на подробна и детайлна проверка в счетоводството на „Стройтранс 2011“ ЕООД. По изложените съображения, въззивния съд е приел, че дружеството е декларирало стоката, предмет на внос, на същата стойност на каквато е договорена между страните, респ. тя не е различна от декларираната, поради което дружеството не е извършило нарушение по чл, 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. С обжалваното наказателно постановление административно - наказателната му отговорност е била неправилно ангажирана за нарушение, което той не е извършил.
Решението на въззивната инстанция е правилно.
На касационната инстанция е служебно известно решение № 5464/07.06.2022г. по адм.д. № 8424/\2021г. на ВАС, което оставя в сила решение № 904/01.07.2021г., постановено по адм.д. № 760/2021г. на АС-Варна. Компетентният съд, който да установи правилната митническа стойност при ЕАД е административният, като за да се приеме, че има нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ следва именно първоинстанционния съд да установи неправилно посочена митническа стойност в ЕАД. В случая по делото не се установява митническа декларация MRN 20 BG 002002036084 R 4 / 10.09.2020г. да е с по-ниска митническа стойност и данъчна основа на стоки от № 1 до № 9, респ. няма разминаване между стойността на декларираната стока и реално платеното мито и данъци.
Предвид на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция , намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати сочените в жалбата нарушения на материалния закон.
Настоящият съдебен състав счита ,че в обхвата на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН не попада изследване допустимостта на обжалвания съдебен акт, тъй като цитираната правна норма въвежда подобно задължение за касационния съд, понеже изрично в чл. 209, т.2 от същия кодекс недопустимостта фигурира като касационно основание .
Съгласно правилото на чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд по реда на глава ХІІ от АПК, но на основанията, предвидени в НПК. Недопустимостта не е разписана като касационно основание в чл. 348, ал.1 от НПК. При тази специфика на правната уредба касационният съд изследва допустимостта на обжалваното решение само при заявено оплакване в жалбата до съда по чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК , а в настоящия случай такова липсва.
В обобщение атакуваното съдебно решение на РС-Варна е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН на ответната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер по 2640лв., съгласно представения списък на разноски, който макар да е оспорен от касатора, отговаря на чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44/21.04.2022г., постановено по НАХД № 297/2021г., по описа на ДРС
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Стройтранс 2011“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от М. С.сумата от 2640лв. /две хиляди шестстотин и четиресет/, представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
||
|
Членове: |