М О Т И В И
на СГС, 23 с-в по НОХД
№ 2
197/2017г.
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу В.Д.К. за това, че на 01.08.2016г.
около 14:30ч. в гр. София при управляване на тежкотоварен автомобил - марка
„Мерцедес”, модел „Спринтер 313 ЦДИ”, с peг. № *******по пътното платно на бул.
„Ломско шосе” в района на №40 по посока ул. „Х.С.”, при маневра обратен завой
за преминаване посока бул. „Рожен“ , нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно:
чл. 25, ал.1 от ЗДвП:“Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява е
тяхното положение, посока и скорост на движение.”;
чл. 38 от ЗДвП: (1) Завиването в обратна посока се
извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението.
(3) При недостатъчна широчина завиването в обратна
посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на
завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се
от лявата му страна пътни превозни средства;
чл. 63 от ППЗДвП : (1) Надлъжната пътна маркировка се
използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за
движение, и за очертаване на неговата граница; т.2 „Двойна непрекъсната линия“
- M2. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат,
като реализирал ПТП с попътно движещият се по бул.
„Ломско шосе” в лявата лента за движение посока ул. „Х.С.” мотоциклет -
марка „Ямаха”, модел “ 400”, с peг. № *******с
водач Й. П.Н. с ЕГН **********, и по непредпазливост причинил смъртта на
водача на мотоциклета марка „Ямаха”, модел „400”, с peг. № *******-
Й. П.Н. с ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
Съдът е конституирал наследниците
на починалия Й. П.Н. – неговите родители П.Н.И.
с ЕГН ********** и С.А.И. с ЕГН ********** в
качеството на частни обвинители в наказателното производство.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на
съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка, видно от която
подсъдимият К. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.
”в”, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. В тази насока прокурорът намира за
установено по категоричен начин по делото допуснатите от подс. К. като водач на
ППС нарушения на правилата на чл. 25,
ал.1 и чл. 38 от ЗДвП и чл. 63 от ППЗДвП, намиращи се в причинно- следствена
връзка с настъпилото произшествие и смъртта на водача на мотоциклет именно по описания
в обвинителния акт механизъм на реализиране на произшествието. Предлага на съда
подсъдимия К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му
бъде наложено наказание съгласно правилото на чл.54 от НК в размер на 4 (
четири) години „лишаване от свобода” при първоначален общ режим и кумулативно предвиденото наказание лишаване
от право да управлява МПС също за срок
от 4 ( четири) години .
Общият повереник на двамата частни
обвинители - адв. Е.М. пледира за
постановяване на осъдителна присъда по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение
и счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. В подкрепа на
становището си посочва, че по делото са установени всички елементи на
престъпния състав – съставомерният резултат, авторството на деянието и неговия
механизъм. Пледира на подс. К. да бъде наложено максималното предвидено в
закона наказание от 6 ( шест) години „лишаване от свобода“, като черпи
аргументи за искането си от извършените от подс. К. многобройните и груби
нарушения на ЗДвП, довели до смъртта на сина на доверителите й, както и от
отношението на подсъдимия към стореното – липса на елементарно човешко
съчувствие към жертвата от една страна, а от друга – демонстрираното чувство на
безнаказаност. Предвид изложеното, позовавайки се и на създадената обществена
непоносимост към подобни груби нарушения на ЗДвП, и с оглед на генералната
превенция, адв. М. счита, че справедливо се явява наказанието от 6 ( шест)
години „лишаване от свобода“. Повереникът претендира и направените от доверителите
му разноски по делото.
Частният обвинител П.
И. поддържа заявеното от
повереника си без да излага собствени доводи по съществото на делото.
Частният обвинител С.И., освен че поддържа
заявеното от повереника, изтъква необратимостта на загубата си и поведението на
дееца след настъпването на ПТП, поради което счита за справедливо единствено
налагането на най-тежкото предвидено в закона наказание от 6 (шест) години „лишаване от свобода“.
Подсъдимият К. двукратно се ползва от правото си да
даде обяснение по повдигнатото му обвинение и заявява ( в о.с.з., проведено на 19.06.2017г.),
че на инкриминираната дата паркирал успоредно на движението управлявания от
него микробус на бул. „Ломско шосе“, след което и с включени аварийни светлини
предприел от най – дясната лента обратен завой, въпреки че знаел, че маневрата
е била забранена. Затова подсъдимият изчакал два цикъла на светофарната уредба
(намираща се на около 50 метра) и след като възприел времевите интервали на
разрешителния за посоката на движение светлинен сигнал, бавно започнал да
извършва обратния завой. Когато предната част на микробуса била пресякла
двойната непрекъсната линия на бул. „Ломско шосе“, той възприел удар, спрял и
установил, че в средната част на микробуса се е ударил мотоциклет. Подс. К.
твърди, че моторът е преминал на червен – „забранителен“ режим на светофарната
уредба и счита, че ударът е изцяло по вина на водача на мотоциклета, а
единственото допуснато от него административно нарушение е пресичането на
двойната непрекъсната линия. Сочи, че времето е било слънчево и ясно, пътната настилка – суха, а микробусът, който
бил с десен волан – технически изправен и с поставени странични огледала за
обратно виждане. В допълнително депозираните от подсъдимия обяснения ( в
о.с.з., проведено на 29.09.2017г.) – по същество имащи характер на възражения -
същият оспорва заключението на КМАТЕ и базирайки се на показанията на
свидетелите счита, че ПТП е било непредотвратимо.
В хода на съдебните прения упълномощеният защитник на
подсъдимия К. – адв. С.П. поставя акцент на поведението на мотоциклетиста,
установено по делото. На първо място спира вниманието си върху избраната от
мотоциклетиста скорост на движение, като намира за неразрешена, позовавайки се
на събраните по делото гласни доказателствени средства. На второ място счита,
че неправилно експертите са преценили скоростта на движение на микробуса на 10
км./ч., а не 5 км./ч. На следващо място намира за недоказано по делото, че
мотоциклетът е бил технически изправен, като в тази насока се позовава на
събраните писмени доказателства, от които се установява, че не е преминал
технически преглед и е бил без гражданска отговорност. Защитникът поставя
въпроса относно възможността на мотоциклетиста да избегне удара, тъй като по
делото е установено, че не е имало други МПС в
конкретния пътен участък и липсата на спасителна маневра адв. П. отново
обяснява с избраната висока скорост на движение, позовавайки се на
свидетелските показания, от около 60-70 км./ч. На последно място защитникът се
спира на наказанието, като акцентира, че престъплението , за което е обвинен
подзащитния му, е извършено при форма на вина „непредпазливост“; подзащитният
му е признал престъпването на двойната непрекъсната линия; К. е неосъждан и без
висящи наказателни производства, пенсионер, инвалид, женен. Тези установени
обстоятелства за дееца според защитника правят искането за ефективно осъждане
от страна на прокурора и частното обвинение за необосновани. Адв. П. моли за
налагане на наказание, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
В хода на съдебните прения подс. К.
заявява, че той никого не е ударил, а в неговия автомобил се е ударил друг,
който не е реагирал, въпреки че е имал възможност. Счита, че не е виновен, тъй
като той е могъл да пази участниците в движението пред него, зад него, но тези
отстрани – не, поради което заключава, че „всичко“ е бил в ръцете на моториста;
самият той не е могъл да направи каквото и да било, за да спре, като след
удара спирял „на секундата“.
В предоставената му последна дума подсъдимият К. отправя към съда искане за
обективност.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Д.К. е роден на ***г.
в гр. Русе, българин, български гражданин, женен, със средно образование,
неосъждан, пенсионер, живущ ***, ЕГН **********, с добри характеристични данни
по местоживеене. Същият е получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване
от 07.01.1991г., след като с експертно решение на ТЕЛК № 499/26.02.1991г. му е
призната трета група инвалидност, считано от 07.01.1991г. Подсъдимият е
правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление № *********,
кат. В, С, на отчет в ОПП - СДВР, валидно до 09.07.2017г., без данни за нарушения
на правилата за движение по пътищата.
На 01.08.2016г., около 14.30ч.,
пострадалият Й.
П.Н. ( роден на ***г., старши лейтенант в Българската армия, със свидетелство
за правоуправление № *********, кат.А, В, на отчет в ОД МВР – Русе, валидно до
29.04.2018г.) управлявал в гр. София мотоциклет марка „Ямаха”, модел “ 400”, с peг. № ЕН *****собственост
на К.С.Г. от гр.Плевен. Мотоциклетът не бил преминал периодичен преглед за
проверка на техническата му изправност ( последният такъв бил извършен на
22.04.2014г.), нито имал задължителната застраховка „ Гражданска отговорност“ (
последната такава била сключена за периода от 22.04.2014г. до 21.04.2015г.), но
по делото не са налични данни за негова техническа неизправност, като гумите на
двуколесното ППС били с нормален грайфер. Пострадалият Н. управлявал
мотоциклета по бул. „ „Ломско шосе” в посока на движение изхода на гр. София с
поставен предпазен шлем ( каска).
Също на посочената дата - 01.08.2016г.
– подс. В.К. *** товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с peг. № *****,
собственост на „Теопаст“ ЕООД, с 5 врати, бял на цвят. Микробусът бил
технически изправен, въпреки че мястото на водача било разположено в предната
му дясна част ( бил с т.нар. десен волан), която техническа особеност неминуемо
затруднявала видимостта на водача при предприемане на маневра, свързана с
необходимост от видимост вляво. Подс. К. ***, в означените за паркиране места в
района на № 40 на булеварда, най-вдясно
на платното за движение в посока от ул.„Св. Петка Търновска“ към ул. „Христо
Силянов“.
Бул. „Ломско шосе“ в района на
№40 бил предназначен за движение на ППС и в двете посоки, пътят бил с асфалтово
покритие (дребнозърнест асфалт), сух, без дупки и неравности, без наклон, с по
едно платно за движение в двете посоки, всяко от които се състояло от по две
ленти. Дясното платно ( в посока от ул.„Св. Петка Търновска“ към ул. „Христо
Силянов“) на бул. „Ломско шосе“ се състояло от две ленти за движение с широчина от по 3.00м., разделени с „единична
прекъсната линия“ – М3 ( „ на ППС е разрешено да я пресичат“ - чл. 63, ал. 1,
т. 3 от ППЗДвП), след това били обособени и паркоместа с широчина 2.5 м. Лявото
( в посока от ул.„Св. Петка Търновска“
към ул. „Христо Силянов“) платно за движение на бул. „Ломско шосе“ се състояло от две ленти за движение,
разделени с „единична непрекъсната линия“ – М1 ( „ на пътните превозни средства
е забранено да я застъпват и пресичат“ - чл. 63, ал. 1, т. 1 ППЗДвП) с широчина съответно 2.9 м. и 2.7 м., след
които се намирала велоалея с широчина от
2.7 м., като последната била отделена от платното за движение с двойна
непрекъсната линия.
Платната за движение на бул. „Ломско
шосе“, предназначени за движение в двете посоки, били разделени едно от друго с надлъжна пътна
маркировка „ двойна непрекъсната линия“ - M2 ( „ на пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат“ - чл. 63, ал. 1, т. 2 ППЗДвП).
Времето на 01.08.2016г. било сухо и слънчево, с отлична видимост.
Около 14.30ч. на посочената дата подс.
В.К. привел в движение управлявания от него микробус „ Мерцедес Спринтер“ с peг. № *****,
като излязъл от реда на паркираните на бул. „Ломско шосе“ автомобили и предприел маневра „обратен завой“ по бул.
„Ломско шосе“, въпреки забраната за извършването на такава маневра,
обективирана в наличието на маркировка „ двойна непрекъсната линия“ - M2 ( „ на
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“ - чл. 63, ал.
1, т. 2 ППЗДвП) между двете платна за движение в различните посоки на
булеварда. Подс. К. при извършването на
маневрата включил аварийните светлини на микробуса ( т.е. неговите мигачи) и
със скорост от около 10 км./ч. предприел обратния завой. В същото време
мотоциклетът „Ямаха” с с peг. № ЕН *****управляван от пострадалия Й. П.Н., след
като преминал на разрешителен („зелен“) сигнал на светофарната уредба,
регулираща движеното на кръстовището, образувано от ул. „Св.Петка Търновска“ и
бул. „Ломско шосе“, се движел по бул.
„Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Св. Петка Търновска“ към ул. „Х.С.“
със скорост от около 45 км/ч в лявата от двете ленти по посока движението му.
Подс. К. не възприел движещото се от лявата му страна двуколесно МПС, поради
което и продължил движението на микробуса по платното за движение на бул. „Ломско шосе“, навлизайки в лентата за
движение на мотоциклета, когато последният се намирал на разстояние от 20 метра
от т.а. На 3,71 метра преди мястото на удара мотоциклетът
легнал на лявата си страна – действие, предизвикано от водача му с цел предотвратяване на удара чрез забавящо
движение, породено от триенето на мотора с асфалта. Независимо от това действие
на водача на мотоциклета последвал удар между предната част на мотоциклета в
зоната на колонката между двете леви врати на товарния автомобил. Мястото на
удара по широчина на пътното платно било на 7.9 метра вляво от десния край на
платното за движение на бул. „Ломско шосе“, считано от ул. „ Св.Петка
Търновска“ към ул. „Кирил Драганов“,
т.е. в лентата на движение на мотоциклета, а по дължина – на 37 м. след кръстовището,
образувано от ул. „св. Петка Търновска“ и бул. „Ломско шосе“.
Мотоциклетът се ударил със скорост
от около 40 км./ч. в микробуса, като предното колело на двуколесното МПС влязло
под прага на т.а. и до момента на окончателното спиране на т.а. ( който не
спрял незабавно, а продължил движението си няколко метра) мотоциклетът бил
влачен от задната лява гума на автомобила, при което било оставено задиране под
форма на дъга по асфалта. При изпадането от мотоциклета, водачът му Й.Н. се
ударил в предната гума на товарния автомобил, от което настъпили травматични увреждания в областта на гръдния
кош и корема отдясно, с характер на охлузване и оприличаващи се на буквата „Х“
и цифров код съставен от 5-6 елемента, получени по механизма на позитивно негативен отпечатък
от контакт с елемент от гумата на моторното превозно средство, след което тялото
му се завъртяло и заело поза успоредно на микробуса с крака, сочещи предните
гуми.
В следствие на удара и непосредствено след него настъпила
смъртта на пострадалия Й.Н.. Причината
за смъртта му е тежката съчетана гръдна и коремна травма с разкъсване на
жизненоважни органи и излив на кръв в гръдната и коремна кухини.
При извършената аутопсия на трупа на Н. били
установени следните травматични увреждания: 1. Гръдна травма - разкъсване на околосърцевата
торбичка; разкъсване на дясна камера на сърцето; хемоторакс - излив на кръв в
количество 1500 мл. в лява гръдна половина и 300 мл. в дясна; счупване на
гръдната кост в областта между трето и четвърто ребро; двустранно счупване на
ребрата - отдясно от 4-то до 8-мо, счупени по задномишнична линия, 7-мо и 8-мо -
счупени по медиоклавикуларна линия, отляво
от 1-во до 4-то ребро - счупени по
паравертебрална линия; белодробна контузия;2. Коремна травма - разкъсване на слезката; експлозивно
разкъсване на черния дроб; разкъсване на жлъчния мехур; кръвонасядане на хилуса
на десния бъбрек; химоперитонеум – излив на кръв в коремната кухина в
количество 100 мл.; 3. Счупване на двете
кости на лявата премишница; открито счупване на лакътната кост на дясната
предмишница; 4.Охлузване в дясната тилна област на главата; охлузвания в
областта на лявата предмишница; разкъсно-контузна рана в областта на лявата
длан; охлузвания в областта на гръдния кош и корема; кръвонасядане на
мускулатурата в дясната кръстна област; охлузвания в областта на дясното бедро,
подбедрица и стъпало; охлузвания в областта на лявото бедро, коляно и в
основата на втори, грети и четвърти пръст на лявото ходило; 5. Анемия на
вътрешните органи; 6. Хипертрофия на лява камера на сърцето.
Всички травматични увреждания са получени
приживе от значителни по сила удари с или върху твърди тъпи предмети.
Уврежданията добре отговарят и могат да бъдат получени в условия на ПТП, при
мотоциклетна травма, като счупването на
ребрата и гръдната кост са получени в резултат на директния удар в гумата и части
на товарното превозно средство, разкъсването на околосърцевата
торбичка,сърцето и контузията на белите дробове са получени както от директния
удар, така и от инерционното въздействие върху вътрешните органи; разкъсването
на органите в коремната кухина-слезка,черен дроб и жлъчен мехур,както и
кръвонасядането на хилуса на десния бъбрек са резултат както от директния удар,
така и от инерционното въздействие върху органите. Установената
разкъсно-контузна рана в областта на лявата длан на ръката добре отговаря и
може да се получи от удара и триенето в дръжката на кормилото. Счупването на
костите на предмишниците са резултат от директен удар в терена и частите на
автомобила, като откритото счупване на дясната предмишница е възможно да е
получено и индиректно и да е свързано с натиска в областта на дланта на ръката
от дръжката на кормилото. Охлузването в тилната област на главата може да бъде
получено в момента на изпадане на каската. Всички останали травматични
увреждания-охлузвания в областта на дясното бедро, подбедрица и
стъпало;охлузвания в областта на лявото бедро,коляно и в основата на втори,
трети и четвърти пръст на лявото ходило са резултат както от удари в части на
мотоциклета, така и от падането на терена и тангенциалното действие /триене/ на
тялото в асфалтовата настилка.
Произшествието
било възприето от множество хора, намиращи се в близост, част от които
незабавно подали сигнал на тел.112. Дошлите на мястото на произшествието органи на
реда извършили оглед на местопроизшествие, а медиците от „Спешна помощ“ констатирали
смъртта на Й.Н..
На 31.08.2016г. И.И.– служител във „С.“ ЕАД предал за
нуждите на разследването по делото компакдиск с видеозапис от 01.08.2016г. за
времето от 14.00ч. до 15.00ч. от охранителна камера на банката, която заснела
произшествието и който запис бил обект на видео-техническо изследване.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия К.,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля В.А., дадени в
хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля К.М. ,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Й.Х., дадени в хода
на съдебното следствие, показанията на свидетеля В.Н., дадени в хода на
съдебното следствие, както и показанията й, депозирани на д.п. от 15.08.2016г.
на л.л.24 - 25 от д.п. , приобщени на осн. чл. 282, ал.5, вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК, показанията на свидетеля А.В., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля З.З., дадени в хода
на съдебното следствие, показанията на свидетеля Т.К., дадени в хода на съдебното
следствие както и показанията му, депозирани на д.п. от 12.08.2016г. на л.л.20
- 21 от д.п. , приобщени на осн. чл. 282, ал.5, вр. ал.1,т.2,пр. 1 и 2 от НПК, заключение
на СМЕ на труп № 522/2016 г. /л.л. 66-71 от д.п./, потвърдено при разпита на
експертите в съдебно заседание, заключението на единична авто-техническа експертиза (АТЕ) /л.л. 31-33 от д.п./, потвърдено при
разпита на експерта в съдебно заседание, заключение на тройна комплексна медико
авто-техническа експертиза ( КМАТЕ) /л.л.40-57 от д.п./, потвърдено при разпита на експертите в
съдебно заседание ведно с допълненията към него при разпита на експертите в о.с.з.,
проведено на 29.09.2017г., заключение на видео-техническа експертиза /л.л. 60-61
от д.п./, потвърдено от експертите при
разпита им в съдебно заседание, констативен
протокол /л. 130 от д.п./, протокол за
оглед на местопроизшествие от 01.08.2017г. /л.л. 2-4 от д.п./ с приложени към него скица /л.л.5-6 от д.п. / и албум с
фотоснимки /л.л.7-11 от д.п./, фиш за спешна медицинска помощ от 01.08.2016г.
/л. 105 от д.п./, свидетелство за съдимост на подсъдимия /л. 10 от
съд.дело/, удостоверение за наследници
на Й.Н. /л. 94 от д.п./, препис извлечение от акт за смърт на Й.Н. /л. 95 от
д.п./, писмо от СДВР – отдел „Охрана на обществения ред, оперативни обекти и
видеонаблюдение“ от 10.08.2016г. / л. 103 от д.п./, писмо от МВР – Дирекция „Национална
система 112“ от 08.08.2016г./л. 103 от д.п./, характеристика на подсъдимия / л.
144 от д.п./, разпореждане на Столична Дирекция за пенсионно осигуряване от
12.04.1001г. /л. 17 от съд. дело/, опис
на щети от Лев инс /л. 18 от съд.дело/, експертно решение на ТЕЛК от
26.02.1991г. / л.- 19 от съд. дело/, справка от СДВР – Н „ПП“ /л. 20 от д.п./, писмо
от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ от 12.07.2017г. с приложено
удостоверение за техническа изправност на ППС /л.л. 51 – 51 от съд.дело/, писмо от Гаранционен
фонд от 26.06.2017г. с приложена справка от база данни към информационния му
център /л.л. 55 – 56 от съд.дело/, писмо от ОД на МВР – Плевен, сектор „ПП“ 06.07.2017г.
с приложени документи за регистрация за мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *******/л.л.
57-59 от съд.дело/, удостоверение за сключен граждански брак от СО – р-н
Сердика / л.л. 145 от д.п. и 102 от съд.дело/.
При формиране на изводите си по
фактите съдът не обсъжда представения в заверен превод на български език технически
характеристики на „Ямаха XJR
400-1“, тъй като същият не представлява документ – писмено изявление на
конкретно лице, поради което и не е в състояние да удостовери съдържащите се в
него данни.
Преди да приеме така описаната фактическа
обстановка, съдът обсъди противоречията в доказателствените средства.
Относно обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото, съдът констатира съществени противоречия единствено относно
скоростта на движение на мотоциклета, участвал в пътнотранспортното
произшествие и предхождащото му преминаване през кръстовището, образувано от
бул. „Ломско шосе“ и ул. „Св.Петка Търновска“
със следващата от това възможност на подсъдимия К. да предотврати удара
с мотоциклетиста, а оттам и в наличието на престъпление. Противоречията относно
тези съществени за правилния изход на делото факти са налични в гласните
доказателствени средства и способите за събиране и проверка на доказателства.
Така в обясненията си ( дадени в о.с.з. на 19.06.2017г.) подс. К. твърди, че причината
за произшествието е преминаването на забранителен ( червен светофар) на
мотоциклета с висока скорост ( „…..пресичам двойната непрекъсната линия, в този
момент в мен се удря друго МПС, което аз няма как да видя……в мен се удря
странично въпросния мотор. Нито съм го
засякъл. А и в този момент, както другите коли чакат на светофара, така и той
също би трябвало да чака на светофара червения сигнал….Когато гледах на
светофара нямаше никакъв мотор, нямаше никакво движение…..), което противостои
на свидетелските показания на К.М., В.Н.
и Т.К. ; налични са противоречия между самите свидетелски показания и между тях
и заключението на КМАТЕ относно скоростта на движение на мотоциклета – така св. З.З. я определя на 40-45 км/ч., св. Т.К. – на
60 – 70 км./ч., св. В.А. – около 60 км./ч., а експертите по КМАТЕ - на около 45
км./ч. Ето защо и за посочените обстоятелства в съответствие с чл.305, ал.3,
изр. 2 от НПК следва да бъдат изложени подробни съображения.
По отношение на останалите включени в главния предмет
на делото обстоятелства противоречия между източниците на интересуваща делото
информация не съществува. Така времето и мястото на деянието еднозначно се установява
от протокола за оглед на местопроизшествие от инкриминираната дата ( с
приложения фотоалбум със снимки) и гласните доказателства – обясненията на
подсъдимия и показанията на всички
присъстващи на произшествието лица, установяващи и управляваното от подс. К.
МПС. Техническата му изправност е доказана както чрез заключението на АТЕ ( л.л.
31-33 от д.п.), така и от обясненията на самия подсъдим, а включените аварийни
светлини при извършената маневра „обратен завой“ – от безпротиворечивите
обяснения на подсъдимия, които не се оборват от друго събрано по делото
доказателство. Заключението на АТЕ ( л.л. 31-33 от д.п.) установява също и
липсата на данни за предхождащи произшествието неизправности на мотоциклет
„Ямаха“, като констатираните при огледа му деформации на МПС са вследствие на
удара с тежкотоварния автомобил.
От обясненията
на подс. К., подкрепящи се от показанията на всички разпитани свидетели –
очевидци на произшествието се
установява, че подсъдимият е предприел маневра „обратен завой“ на бул. „Ломско
шосе“ в района на № 40. Описаните в протокола за оглед на местопроизшествие констатации
установяват и конкретните особености на пътния участък – настилка, наклон,
маркировка, обособяването на две платна за движение в различните посоки на бул.
„Ломско шосе“ и тяхната широчина. Несъмнено се установява от гласните и писмени
доказателствени средства, че пътната настилка е била суха, времето – слънчево,
а в конкретния времеви период движението по пътната артерия не е било
натоварено. Мястото на удара по дължината и широчината на пътното платно несъмнено
се установява както от констатациите в огледния протокол и от приложените към
него фотоснимки ( съпоставени с установеното от свидетелските показания, че
микробусът не е преустановил движението си преди или незабавно след удара, а се
е придвижил още няколко метра), така и от заключението на КМАТЕ, при която вещите лица са съобразили както обективните находки по делото, така и особеностите
на пътния участък и изводите им са с висока степен на достоверност, обусловена
от комплексното изследване на всички относими към това обстоятелство фактори.
Липсват противоречия в доказателствените източници
относно настъпилия съставомерен резултат и причините за настъпването му, както
и за уврежданията по тялото на водача на
мотоциклета. От приетото по делото заключение на съдебно - медицинска експертиза на труп № 522/2016 г. ( потвърдено
в тази си част и от заключението на КМАТЕ по т.1 ) се установяват уврежданията
по тялото на Й.Н., при извършената негова
аутопсия, групирани, както следва: 1. Гръдна травма - разкъсване на
околосърцевата торбичка; разкъсване на дясна камера на сърцето; хемоторакс -
излив на кръв в количество 1500 мл. в лява гръдна половина и 300 мл. в дясна; счупване
на гръдната кост в областта между трето и четвърто ребро; двустранно счупване
на ребрата - отдясно от 4-то до 8-мо, счупени по задномишнична линия, 7-мо и
8-мо - счупени по медиоклавикуларна
линия, отляво от 1-во до 4-то ребро - счупени по паравертебрална линия; белодробна контузия;
2. Коремна травма - разкъсване на
слезката; експлозивно разкъсване на черния дроб; разкъсване на жлъчния мехур; кръвонасядане
на хилуса на десния бъбрек; химоперитонеум – излив на кръв в коремната кухина в
количество 100 мл.; 3. Счупване на двете
кости на лявата премишница; открито счупване на лакътната кост на дясната
предмишница; 4.Охлузване в дясната тилна област на главата; охлузвания в
областта на лявата предмишница; разкъсно-контузна рана в областта на лявата
длан; охлузвания в областта на гръдния кош и корема; кръвонасядане на
мускулатурата в дясната кръстна област; охлузвания в областта на дясното бедро,
подбедрица и стъпало; охлузвания в областта на лявото бедро, коляно и в
основата на втори, грети и четвърти пръст на лявото ходило; 5. Анемия на
вътрешните органи; 6. Хипертрофия на лява камера на сърцето.
Вещите лица посочват, че установените
травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и по време и начин съответстват да са получени при процесното ПТП. Причина
за смъртта на Й.Н. е тежката съчетана гръдна и коремна травма с разкъсване на
жизненоважни органи и излив на кръв в гръдната и коремна кухини. Налице е
установена пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между травматичните
увреждания в резултат на пътния инцидент и смъртта на водача Н..
Установените
травматични увреждания на мотоциклетиста са интерпретирани най – задълбочено в
т.6 на тройната КМАТЕ в насока механизъм на получаването им, като експертите
сочат, че мотоциклетът бил влачен
от задната лява гума на автомобила, при което било оставено задиране под форма
на дъга по асфалта, а при изпадането от мотоциклета, водачът му Й.Н. се ударил
в предната гума на товарния автомобил, от което настъпили травматични увреждания в областта на гръдния
кош и корема отдясно, с характер на охлузване и оприличаващи се на буквата „Х“
и цифров код съставен от 5-6 елемента, получени
по механизма на позитивно негативен отпечатък от контакт с елемент от
гумата на моторното превозно средство; счупването на ребрата и гръдната кост са
получени в резултат на директния удар в гумата и части от товарното превозно
средство, разкъсването на околосърцеваната торбичка, сърцето и контузията на
белите дробове са получени както от директния удар, така и от инерционното
въздействие върху вътрешните органи; разкъсването на органите в коремната
кухина-слезка, черен дроб и жлъчен мехур, както и кръвонасядането на хилуса на
десния бъбрек са резултат както от директния удар, така и от инерционното
въздействие върху органите; установената разкъсно-контузна рана в областта на
лявата длан на ръката добре отговаря и може да се получи от удара и триенето в
дръжката на кормилото; счупването на костите на предмишниците са резултат от
директен удар в терена и частите на автомобила, като откритото счупване на
дясната предмишница е възможно да е получено и индиректно и да е свързано с
натиска в областта на дланта на ръката от дръжката на кормилото; охлузването в
тилната област на главата може да бъде получено в момента на изпадане на
каската; всички останали травматични увреждания-охлузвания в областта на
дясното бедро, подбедрица и стъпало;охлузвания в областта на лявото
бедро,коляно и в основата на втори, трети и четвърти пръст на лявото ходило са
резултат както от удари в части на мотоциклета, така и от падането на терена и
тангенциалното действие /триене/ на тялото в асфалтовата настилка. Съдът напълно
кредитира медицинското обяснение на начина на получаване на травмите от
пострадалия, тъй като почива на експертната интерпретация на обективно
установените негови травматични увреждания, съпоставени с другите обективни
находки ( състояние на пътна настилка, на подбитостите на т.а. „Мерцедес“
и на състоянието на мотоциклета), поради
което изгради изводите си относно начина на получаване на уврежданията въз
основа на експертното заключение, което не е изолирано, а в отделните си части
се подкрепя и от свидетелските показания.
Заключението на тройната комплексна
медико-авто-техническа (КМАТЕ) е
категорично за обстоятелствата, че опасната зона за спиране на мотоциклет
„Ямаха“ за конкретните пътни условия и скорост от 45 км./ч. е 28 метра, а на
т.а. при скорост на движение от 10 км./ч. е от порядъка на 4 - 5 м.;
отстоянието на мотоциклета до мястото на удара, при скоростите на двете МПС, от
момента, в който т.а. е навлязъл в лентата на мотоциклета е 20 м. , т.е. от
момента на навлизане на т.а. в лентата на двуколесното превозно средство,
мотоциклетистът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Експертите,
изготвили КМАТЕ, са категорични, че при създалата се пътна обстановка и
скоростта, с която се е движел, мотоциклетистът не е имал техническа възможност
да предотврати удара с автомобила чрез спиране; водачът на т.а. е могъл да
предотврати произшествието, като преди да предприеме маневрата пропусне
движещия се попътно от лявата му страна мотоциклет и едва след това извърши
безопасно маневрата.
Съдът
кредитира изцяло и заключението на изготвената и приета по делото
видео-техническа експертиза, обективираща заснетото от охранителна камера на „С.“
ЕАД произшествие, установяваща, че в 14.56.25ч. „автомобил 1“ се изнася по
пътното платно с маневра наляво, след което в кадър се появява най-вероятно
мотоциклетист, движейки се по бул. „Ломско шосе“по посока на ул. „Х.С.“, който
видимо се движи с голяма скорост, след което се удря отстрани на „автомобил 1“
и пада на пътното платно; видеозаписите са с резолюция 704 х 576 пиксела и
камерата заснема с 25 кадъра в секунда.
Фактите
на не обремененото съдебно минало подсъдимия, добрите му характеристични данни,
обстоятелствата на здравословния и
семейния му статус, както и наличието на
правоспособност за управление на МПС на двамата водачи се установяват от
приложените по делото свидетелство за съдимост, характеристика, удостоверение
за сключен граждански брак, експертно заключение, разпореждане на органите на
държавното осигуряване и констативен протокол.
От
представените писма от ИИ „АА“, от Гаранционен фонд, от ОД на МВР – Плевен се установяват данните за регистрация за
мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *******и отрицателните факти за липса на преминал
периодичен технически преглед и сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Относно спорните по делото обстоятелства - скоростта
на движение на мотоциклета, участвал в пътнотранспортното произшествие и
предхождащото му преминаване през кръстовището, образувано от бул. „Ломско
шосе“ и ул. „Св.Петка Търновска“ - са налице противоречия между самите гласни
доказателствени средства и между част от тях и заключението на КМАТЕ.
Както бе посочено по-горе в изложението, противоречиви
данни относно преминаването на червен
/забранителен сигнал на светофарната уредба от страна на моториста се поддържа
от подсъдимия в дадените от него обяснения, на които противостоят свидетелските
показания на К.М., В.Н. и Т.К., които възпроизвеждат възприятия от преминаващ
на зелен / разрешителен сигнал на мотоциклета. Съдът намери за достоверно
свидетелстването на К.М., В.Н. и Т.К. и прие, че пострадалият водач Н. е преминал на зелен/разрешителен сигнал на
работещата светофарна уредба, регулираща движението на кръстовището, образувано
от бул. „Ломско шосе“ и ул. „Св.Петка Търновска“, респ. не цени обясненията на
подсъдимия за това обстоятелство. Основание
за това доказателствено разрешение се явяват както оценката на качествената
характеристика на източниците на доказателства, така и съпоставката на тяхната
вътрешна убедителност, изводима от последователността и логичността им. На
първо място следва да бъде посочено, че за нито един от свидетелите К.М., В.Н.
и Т.К. ( както и за останалите свидетели ) по делото не са налични данни за
предубеденост и/или заинтересуваност от изхода на делото, тъй лицата не се
намират в каквито й да било отношения със страните по делото, а
неволно/случайно са придобили възприятия за процесния инцидент. Липсата на
предубеденост и/или тенденциозност на посочените свидетели се противопоставя на
данните, изходящи от най – заинтересуваното от благоприятен за него изход на
наказателното производство лице – привлеченото към наказателна отговорност,
което едновременно с изясняването на обстоятелствата по делото, упражнява
правото си на защита по повдигнатото му обвинение със следващата от това
възможност да изтъква благоприятстващи положението му обстоятелства. В този смисъл анализът на качествената
характеристика на гласните доказателствени средства води до извод за
достоверност на свидетелските показания на К.М., В.Н. и Т.К., а не на
обясненията на подсъдимия, които им противоречат. На следващо и най – важно
място и тримата свидетели възпроизвеждат
непосредствените си възприятия по ясен, хронологично подреден и категоричен
начин, докато в обясненията си подсъдимият прави изводи за сигнала на
светофарната уредба от предхождащи и последващи събитието негови възприятия. Така
св. С. М. е категорична, че мотоциклетът е спрял на кръстовището и потеглил на
зелен/разрешителен сигнал „…и се загледахме към мотора….и светофарът беше на
червено. Светофарът ги пусна и мотора тръгна заедно с всички коли и ние се обърнахме…“,
като такава непосредственост на възприятията и сигурност при възпроизвеждането
им се наблюдава и при показанията на св. В.Н. и Т. К. – св. Н.: в д.п. „ …видях как един
моторист минава на зелен светофар през кръстовището на бул. „Ломско шосе и ул.
„Св. Петка Търновска“….“ и в хода на съдебното следствие - “…Моторът беше спрял
на светофара и след това ние продължихме….“; св. К. : в д.п. „ … за колите,
идващи по бул. „Ломско шосе“ посока от надлез „Надежда“ към ж.к. „Обеля“ светеше
зелен светофар….“ И в хода на съдебното следствие: „…и се намирах на
кръстовището образувано от бул. „Ломско шосе и „Св. Петка Търновска“ и чаках на
кръстовището на светофара, за да пресека. За мен в този момент светеше
забранителен сигнал. Аз видях, че мотора се движеше от ляво. Моторът премина
през кръстовището. На мен ми светеше червен сигнал на светофарната уредба, така
че на мотора трябва да му е светело зелено…“ . От друга страна подс. К. твърди,
че мотористът е преминал на забранителен/ червен сигнал на светофара, изхождайки
от предхождащи и последващи това събитие фактори – „…колите, които трябваше да
пропусна, според обвинението въобще не се движеха, защото ги беше спрял
светофара, а за да се убедя, че ги беше спрял светофара, изчаках два цикъла на
светофара и чак тогава предприех тази маневра, която знам, че е нарушение….А и в този момент, както
другите коли чакат на светофара, така и той също би трябвало да чака на
светофара червения сигнал. В момента след удара, поглеждам към светофара, защото
се стъписах и виждам, че светофара свети червено….Слизам и виждам мотора, но
колите които бяха на светофара продължаваха да чакат и някъде след 15-20 сек. след удара колите
тръгнаха….Моето впечатление, моето виждане, усещане е, че това, че този мотор е
префучал на червено, защото всички коли бяха спрели….В момента, в който спират,
аз тръгвам, защото използвам началото на цикъла на светофара. Не мога да си позволя лукса да го правя в
средата или в края на цикъла. Аз вече съм хванал ритъма на цикъла и в началото
на цикъла тръгвам….“. Ето защо съпоставката на вътрешната убедителност на
свидетелските показания с обясненията на подсъдимия също води до извод за
достоверност на първата група гласни доказателствени средства. В този смисъл
съдът прие, че обясненията на подсъдимия К. за това обстоятелство не отговарят
на обективната действителност, недостоверни са и представляват единствено израз
на правото му на защита, поради което не ги цени, а изгради изводите си за този
факт на основата на показанията на св. К.М., св.В.Н. и св.Т.К..
Вторият факт, за който по делото са налични
противоречия касае скоростта на движение на мотоциклета. Така св. З.З. я определя на 40-45 км/ч., св. Т.К. – на
60 – 70 км./ч., св. В.А. – на около 60
км./ч., а експертите по КМАТЕ - на около
45 км./ч.
Тук пред скоби следва да бъде посочено, че гласните
доказателствени средства за това обстоятелство са пряко свързани с
индивидуалните възможности на конкретното лице да осмисли и възпроизведе подобно
динамично събитие, още повече, че се касае до двуколесно МПС със
съответните специфики на движение, т.е.
неминуемо определянето „ на око“ на скорост на движение на ППС е строго
субективно и е функция от множество фактори, наслагването на които обуславят
извод за конкретната скорост на движение, възпроизведена от свидетеля. В този
смисъл е напълно нормално и житейски разбираемо свидетелите да сочат различна
скорост на движение на мотоциклета, в диапазон дори от 30 км./ч., именно поради
силно изразения субективен момент при определянето й без технически средства. В
тази смисъл и некредитирането на показанията на част от свидетелите не води до автоматичен извод за тяхната
недостоверност в цялост, а по изложените по – горе причини - за неправилно
възприемане на факти от действителността, без данни за опит да бъде
облагодетелствана страна в процеса и въведен в заблуждение съдебния състав.
Съдът прие за установено по делото, че скоростта на
движение на мотоциклет “Ямаха“ преди падането
му на пътното платно и съответно удара в т.а. „Мерцедес“ е около 45 км./ч.,
кредитирайки заключението на КМАТЕ, тъй като същото почива не на субективна
преценка за този факт, а е изведен въз основа на обективни критерии експертен
извод и не цени показанията на св. Т.К.
и св. В.А. за това обстоятелство. Видно от самото експертно заключение
на КМАТЕ по задача № 3 и разпитът на вещото лице П. в хода на съдебното
следствие ( в о.с.з., проведено на 29.09.2017г.), в
основата на извода за скоростта на движение на мотоциклета стоят
техническите данни, съдържащи се в записа на пътно-транспортното произшествие
от охранителната камера на „ С.“ ЕАД – „….скоростта е определена на база видеозапис ….На база
програмата е възможно преглеждането на записа по кадри. Съгласно
Видео-техническата експертиза записът е с 25 кадъра в секунда и на база
изминато разстояние в рамките на 9 кадъра, което е описано тук - разстоянието е две широчини на автомобили и
междина между тях и на база това изминато разстояние за тези 9 кадъра е
изчислена скоростта, т.е. по технически начин….“. Т.е. експертите са направили
извода си въз основа на анализа на обективни/технически находки, при които
субективният момент дефинитивно е изключен и следователно – годни да обосноват
извод с висока степен на достоверност. Ето защо и съдът прие, че заключението
на КМАТЕ е изготвено въз основа на
единствено установените по делото обективни находки, а направените от
експертите изводи в максимална степен благоприятстват положението на подс. К. и в този аспект са съответни на
разпределението на доказателствената тежест по смисъла на чл. 103, ал.1 и ал.2
от НПК в процеса, като и се подкрепят от останалия доказателствен материал и в
частност – показанията на св. З., повредите на участвалите в ПТП превозни
средства, броят и естеството на причинените в резултат на удара на пострадалия
травматични увреди. Определянето на скоростта на движение на мотоциклета към
момента на удара на не по - малка от 40 км/ч. от експертите по КМАТЕ също
почива на обективно установените данни по делото – деформациите на двете МПС и
травматичните увреди на пострадалия, поради което също е с висока степен на
достоверност, в състояние да обоснове направения от съда извод за това
обстоятелство.
Мнимо противоречие съдът констатира в заключенията на
видео –техническата експертиза и КМАТЕ – в първото скоростта на мотоциклета е
определена като „ голяма“, а във второто
– на около 45 км./ч. Противоречието е мнимо, тъй като неопределеността и субективизмът на понятието „голяма” отнесено към скоростта на
движение е ясно застъпено в отговора на в.л. В. при разпита му, проведен в
о.с.з. на 21.09.2017г.: „…чисто субективно, спрямо движението на другите обекти
сме го казали….“, т.е. обективно противоречие между посочването на „голяма“
скорост и определянето й от порядъка на 45 км./ч. не съществува.
В обясненията си и в хода на съдебните прения подс. К.
и защитникът му оспориха приетата от експертите в КМАТЕ скорост на движение на
т.а. „Мерцедес“ от 10 км./ч. при извършването на маневрата „обратен завой“ и
съответно определеният спирачен път от 4-5 метра. Съдът прие, че това оспорване
е неоснователно, тъй като не държи сметка на изминатото от микробуса от
потеглянето му от спряло състояние до момента на удара разстояние по пътното
платно на бул. „Ломско шосе“ от над 6 м. със следващото ускоряване на движеното
му при извършването на забранената маневра „обратен завой“, така и с установените
от опитните правила забавяне реакцията на водача след удара, времето, необходимо
за сработване на спирачния механизъм и за нарастване на спирачното закъснение –
все фактори, които вещите лица са отчели при изчисленията си, поради което и
съдът прие заключението на КМАТЕ в тази му част за обосновано и технически
издържано и го постави в основата на изводите си по фактите.
В заключение съдът кредитира показанията на
свидетелите ( извън посочените по - горе части на св. К. и св. А.
) , обясненията
на подсъдимия ( извън посочените по-горе части) и изцяло заключенията на
изготвените по делото експертизи и писмени доказателства и доказателствени
средства по делото.
При
така установените факти съдът приема следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимият
В.Д.К. е осъществил състава на
престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От
обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал тежкотоварен
автомобил - марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 313 ЦДИ”, с peг. № *******– моторно
превозно средство по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП.
Съдът, като съобрази изразеното в
ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по
смисъла на чл. 342, ал.1, пр.3 от НК включва всички действия или бездействия с
приборите и механизмите на превозното средство, независимо дали същото се
намира в покой или в движение. В настоящият случай подс. К. е взаимодействал с уредите
за управление на автомобила, който е привел в движение и е имал възможност да въздейства и съответно
определя неговата посока и скорост на движение.
На инкриминираната дата и място подсъдимият К. е
управлявал МПС в нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал.1 от ЗДвП: “Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява е тяхното положение, посока и скорост на движение.”; чл. 38 от ЗДвП:
(1) Завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по
посока на движението; (3) При недостатъчна широчина завиването в обратна посока
може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото
пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата
му страна пътни превозни средства и чл. 63 от ППЗДвП : (1) Надлъжната пътна
маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено
платното за движение, и за очертаване на неговата граница; т.2 „Двойна
непрекъсната линия“ - M2 „на пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат“, в резултат на
което е реализирал пътно – транспортно произшествие, довело до смъртта на
водача на мотоциклет „Ямаха“ Й. П.Н..
Видно
от приетия по делото механизъм на настъпване на ПТП между управлявания от
подсъдимия товарен автомобил и мотоциклетът с водач Й. Н., подсъдимият в
нарушение на изискванията на чл.25, ал.1 и чл. 38, ал.1 и ал.3 от ЗДвП и чл.
63, ал.1,т.2 от ППЗДвП е предприел
забранена на конкретния пътен участък
маневра, от забранено на пътното платно място, без да отдаде предимство на
попътно движещото се двуколесно ППС и без да се убеди, че с маневрата си няма
да създаде опасност за минаващите покрай него участници в движението. Несъмнено установено по делото е, че
маневрата „обратен завой“ на бул. „********е
била забранена посредством пътната маркировка „двойна непрекъсната линия“ - M2,
поставена между двете платна за движение; също така е категорично установено,
че водачът К. е предприел маневрата от реда на паркираните успоредно на
движението превозни средства, а не от лявата лента на движение и без да отдаде
предимство ( пропусне) попътно движещия се от лявата му страна мотоциклет „Ямаха“ и без да убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него. Същевременно подсъдимият и водач на МПС К. е имал обективна
възможност да се въздържи от активно поведение ( привеждане в движение на
управлявания от него т.а. за извършване на забранената маневра, изчакване на
движещите се с предимство ППС и почиваща на обективни фактори убеденост за
незастрашаване на участниците в движението) и е могъл да предотврати удара, ако
е съобразил поведението си дори с едно от посочените правила на чл.25, ал.1 и
чл. 38, ал.1 и ал.3 от ЗДвП и чл. 63, ал.1,т.2 от ППЗДвП .
Именно
в резултат на посочените нарушения и като пряка последица от неизпълнението на
задължението за въздържане от действие в конкретната пътна обстановка подс. К. е
причинил смъртта на Й. П.Н.. Налице е пряка причинно следствена връзка между активните
противоправни ( в нарушения на установените правила за безопасност) действия от
водача К. и осъществените общественоопасни последици, тъй като при спазването им
от страна на подсъдимия К. не би настъпил противоправния резултат – смъртта Й. Н. като следствие от настъпилия удар с
товарния автомобила.
Не
е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК ( случайно деяние), тъй като в
конкретния случай подсъдимият К. е проявил в качеството си на водач на МПС
активно поведение при нормативно установено задължение за бездействие, с оглед
на което той обективно сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара.
Поради изложеното съдът намира, че съставомерният резултат се дължи на
виновното поведение на подсъдимия и не е
налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК – случайно събитие.
Общественоопасният резултат не би настъпил, ако подсъдимият бе изпълнил което и
да било от визираните в чл.25, ал.1 и чл. 38, ал.1 и ал.3 от ЗДвП и чл. 63,
ал.1,т.2 от ППЗДвП изисквания, каквато обективна възможност е била налице.
Именно неговото противоправно поведение е било едно от необходимите условия,
станали причина за настъпване на съставомерната последица, което обосновава и
причинната връзка между нарушенията на правилата за движение по пътищата и
настъпилия противоправен резултат.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия К. непредпазливо под
формата на небрежност. Подсъдимият е съзнавал, че нарушава правилата на ЗДвП, извършвайки забранена
маневра, започвайки я от забранено на пътното платно място, без да се
убеди, че с маневрата си няма да създаде опасност за минаващите покрай него участници
в движението. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на смъртта на друго лице ( в
случая Й.Н.) при управлението на МПС, но за него е съществувало задължение, а същият е и могъл, при
ангажиране на интелектуалните си възможности, да предвиди възможното настъпване
на общественоопасните последици от неизпълнението на правилата за движение по
пътищата – причиняването на смърт на друго лице и е могъл да съобрази
поведението си по начин, че да не допуска настъпването й.
Определящото
при детерминиране формата на вината на водача при престъпленията по транспорта
е отношението на дееца към последиците, предвидени към съответния състав от НК,
а не отношението към нарушаване на съответните правила за движение. В случая по делото не са събрани каквито и да
било доказателства ( а и липсва подобно обвинение за по – тежко
наказуемо престъпление), които да сочат, че подс. К. да е целял (искал)
или допускал ( отнасял се е безразлично) смъртта на починалия Й. Н., като
следва да бъде обсъдена формата на вина на водача към нарушаването на правилата
за безопасност на участниците в движението по пътищата, т.е. не психическото
отношение на подсъдимия към общественоопасния резултат, обективно настъпил по
делото – причиняването на смърт, а към нарушаването на съответните правила,
гарантиращи безопасността на участниците в движението по пътищата. В случая от
приетите за установени факти касателно поведението на подсъдимия К. при
управлението на т.а. „Мерцедес Спринтер” на инкриминираната дата и
механизмът на реализиране на ПТП следва извод, че извършването на маневрата
„обратен завой“ се дължи на негово умишлено ( под формата на пряк умисъл) отношение към спазване правилата за
движение (чл.25, ал.1 и чл. 38, ал.1 и ал.3 от ЗДвП и чл. 63, ал.1,т.2 от ППЗДвП),
доколкото същият е съзнавал забранеността ( противоправността) на предприетото
от него активно поведение, което от своя
страна се явява негативно въздействащ върху пътната обстановка фактор,
логически и закономерно явяващ се предпоставка за настъпване на ПТП и въпреки
това е започнал осъществяването му, което
сочи във волеви аспект на пряк умисъл у водача за нарушаването на правилата
за движение – ясно осъзнаване на противоправността на предприетите действия като е искал /
целял този последващ резултат с каквато насоченост е било поведението му,
свързано с начина на управление на т.а. „Мерцедес“.
Това обстоятелство обаче не
рефлектира върху квалификацията на деянието, а е обстоятелство от значение при
определянето на наказанието ( така ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г.,
т.3,б.”б”).
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от две до шест години, поради което съдът, отчитайки и разпоредбата на
чл.39, ал.1 от НК следва да отмери наказанието в тези рамки.
При
индивидуализацията му съдът отчете като смекчаващи обстоятелства необременото
съдебно минало на подсъдимия, липсата на данни за други допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата, добрите му характеристични данни, пенсионна
възраст, влошено здравословно състояние, дадените от него обяснения, спомогнали в
по-голямата си част за разкриване на обективната истина по делото.
Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието, изразена чрез механизма на
извършеното и в частност нарушаването на няколко основополагащи правила за безопасността
на движението по пътищата, формата
на вина при нарушаването им – пряк умисъл,
управлението за тежкотоварен автомобил, застрашаващ в по-голяма степен ( с
оглед размерите и теглото му) безопасността на останалите участници в
движението, уязвимостта на жертвата – водач на двуколесно МПС и нейната
сравнително млада възраст, което определя по-високата степен на конкретното
деяние в сравнение с това от съответния вид.
В
заключение, съобразявайки относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите
отговорността на дееца обстоятелства, съдебният състав счете, че евентуалното
разрешение, поискано от прокурора и частното обвинение, да се постанови наказание
„лишаването от свобода” около средния (
4 години) или максималния ( 6 години) би надхвърлило легитимните цели на
наказанието, които в този случай несъмнено са отлично реализуеми с приложението
на института на чл. 54 от НК, но в размер
под средния, предвиден в закона, което в най- пълна степен съответства на установения
по делото комплекс от смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца
обстоятелства. Ето защо
настоящият съдебен състав счете, че
съответно на престъплението (чл. 35, ал.3 от НК) се явява определянето
на наказанието при условията на чл.54 от НК, но при превес на смекчаващите отговорността на К. обстоятелства,
над минималния, но под средния, предвиден в закона размер на наказанието
„лишаване от свобода“, като ръководещи за това разрешение се явяват най – вече ниската
степен на обществена опасност на личността на дееца, правеща строгостта при определянето на наказанието в разрез с целите на специалната и генерална
превенция. Предвид изложеното съдът
на основание чл. 54 от НК определи наказанието
„ лишаване от свобода“ в размер на 3 (три) години. Последяващо смекчаване на наказателната
отговорност на подс. К. в случая според съдебния състав не се явява удачно, тъй
като не би държало сметка за обективно настъпилия общественоопасен резултат,
изразен в смъртта на пострадалия, конкретните обстоятелства на произшествието и
форма на вина на дееца при нарушаването на основополагащи за безопасността на
участниците в движението правила.
По отношение на наложеното наказание „лишаване от
свобода” съдът прецени, че същото не следва да бъде изтърпяно ефективно, а
изпълнението му отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК. Деецът не е осъждан,
деянието е извършено по непредпазливост,
данните за личността му са добри – същият е пенсионер, инвалид, женен, поради
което и ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” не се налага.
Ето защо и като съобрази и формалното наличие
на предпоставките за приложение на чл. 66, ал.1 от НК, съдът отложи
изпълнението на наказанието за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на
присъдата в сила, като счете, че така определената максимална продължителност
на изпитателния срок е съответна на конкретното престъпление и ще изиграе в
достатъчна степен превъзпитателна и превантивна роля.
На основание чл. 343г от НК, вр. чл. 343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр.
чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши подс. К. от право да управлява МПС за срок от 5 (пет)
години, явяващ се над средно предвидения, съобразно правилото на чл. 49, ал.2
от НК. Основание за токова разрешение, извън комплекса на отчетените по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността му
обстоятелства, се явява както отчитането на факта, че подсъдимият е
извършил флагрантно нарушаване на множество основополагащи за безопасността на
участниците в движението правила, свързано с едни от най –честите жертви на
произшествия – водачи на мотоциклети ,
което го определя като опасен за околните водач, така и проявеното от подс. К.
отношение към спазване правилата за движение и обективирано в неговите
обяснения ( „… По този обвинителен акт има едно- единствено нещо, което бих
приел и приех, че е така - това е
пресичането или настъпването на двойната непрекъсната линия, което само по себе
си е само едно административно нарушение…След като съм вече настъпил двойната
непрекъсната линия, в мен се удря странично
въпросния мотор. Нито съм го засякъл…На тези, които са пред мен в
движението, съгласно ЗДвП , тези които са пред мен мога да ги пазя, тези които
са след мен –също отчасти, да не се натресат или нещо подобно, но тези които са
отстрани - аз нямам какво да направя. Аз, ако не бях там, той щеше да се удари
в друг участник по силата на инерцията…За това казвам, че да, нарушил съм
пресичането на двойната линия, но нямам никакво отношение относно удара на
моториста. Бях в неподходящ момент на неподходящо място в тази секунда...),
анализът на които показва липсата на каквато и да било критичност към установените
правила за безопасност и го определя като особено опасен за околните водач.
Съдът съобрази и факта, че управлението на МПС не е свързано с упражняване на
професия от подсъдимия, поради това наложи
кумулативно предвиденото наказание „ лишаване от право на управление на МПС“
близо до максимално предвидения в закона размер.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият К. бе осъден да заплати в полза на Държавата по
сметка на СДВР сумата от 862.78лв. ( осемстотин шестдесет и два лева и 78
стотинки), представляваща направени разноски по делото в д.п. и в полза на ВСС
– 740.00 лв.( седемстотин и четиридесет лева), представляваща направените в
съдебното производство разноски.
Предвид изричното искане от страна
на повереника на частните обвинители за
присъждане на направените от тях разноски и на основание чл.189, ал.3 от НПК
подс. К. бе осъден да заплати солидарно
на съпрузите и частни обвинители П.И. и С.И. сума в размер на 1 100.00 лв. ( хиляда и сто) лева,
представляваща възнаграждение на упълномощения им повереник в д.п. и съдебното
производство пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ
в СГС: