Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител против решение № 10/02.02.2006 година, постановено по НАХД № 28/2005 година на Кърджалийския районен съд. С последното е отменена заповед № С – 15-3472-1/ 30.05.2005 година на Министъра на околната среда и водите, с която на “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, на основание чл. 69 от ЗООС, чл. 83 ал.2 от ЗАНН и чл. 14 ал.1, ал.3 и ал.5 и ал.6 от Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми, е наложена текуща месечна санкция в размер на 6 670 лева, считано от 28.04.2005 година. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Противозаконен бил изводът на съда, че Наредбата за реда и определяне на санкции при увреждане и замърсяване на околната среда над допустимите норми в частта й, с която се предвиждало налагането на месечни санкции, противоречала на Закона за опазване на околната среда. В чл. 69 от ЗООС се съдържало нарушението и наказанието. Законът предвиждал специален ред за налагане на санкции, различен от общата разпоредба по чл. 162 от ЗООС. Ал. 2 на чл. 69 от ЗООС препращал към НРОНСУЗОСНДН, в който били предвидени еднократни и текущи санкции. Същите не представлявали нов вид наказание, а подвид на санкциите, предвидени в ЗООС. Несъстоятелен бил и вторият аргумент на съда, че заповедта била немотивирана. Същата съдържала както описание на нарушение, така и посочване на нарушените норми. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди заповедта като законосъобразна. В съдебно заседание Министерство на околната среда и водите София, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си. Не сочи нови писмени доказателства. В съдебно заседание, “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата на Министерство на околната среда и водите София като неоснователна. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се потвърди заповедта на Министъра на околната среда и водите като законосъобразна. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. С решение № 10/02.02.2006 година, постановено по НАХД № 28/2005 година, Ардинският районен съд е отменил заповед № С – 15-3472-1/30.05.2005 година на Министъра на околната среда и водите, с която на “Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, на основание чл. 69 от ЗООС, чл. 83 ал.2 от ЗАНН и чл. 14 ал.1, ал.3, ал.4, ал.5 и ал. 6 от Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми /приета с ПМС № 169/29.07.2003 година, обн. ДВ, бр. 69/2003 година/, е наложена текуща месечна санкция в размер на 6 670 лева, считано от 28.04.2005 година. За да отмени заповедта, съдът е приел следното: съгласно разпоредбата на чл. 69 ал.1 от ЗООС в редакцията му към момента на установяване на нарушението, за такова се предвиждало налагането на санкции. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, редът за определяне и налагане на санкции се регламентирал с наредба. В цитираната редакция на закона не се съдържали видовете санкции. Последните се уреждали от наредбата, като съответствието им със закона, се въвеждало с редакцията на последния от 27.09.2005 година, ДВ бр. 77/2005 година. – с приемането на нова ал.5 на чл. 69. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилагал нормативния акт, който бил в сила по време на извършването му, а ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилагала онази от тях, която била по-благоприятна за нарушителя. Така, поради противоречие между закона и наредбата, съдът е счел обжалваната заповед за незаконосъобразна и основание за отменяването й като такава. На следващо място съдът е обсъдил, че обжалваната заповед е немотивирана, като посочването само на правните основания за издаване на заповедта с цифровото изписване нарушените законови разпореõби, не било достатъчно да се приеме, че заповедта е мотивирана. На това основание съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение от административнонаказващия орган при издаване на заповедта и самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна. Така постановеното решение на районния съд се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, което нарушение се свежда до допускане на грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране. За да се произнесе, касационната инстанция съобрази следното: заповед № NC- 15-3472-1/30.05.2005 година на Министъра на околната среда и водите е издадена за нарушение на чл. 69 от Закона за опазване на околната среда и на чл. 14 ал.1, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 от Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми, въз основа на протокол за проверка № 243/28.04.2005 година, за това, че рудничните и битово- фекалните води от рудник “Еньовче” не отговарят на ИЕО по показатели: ХПК, неразтворени вещества, олово, цинк и манган, за което на “Горубсо Кърджали” АД, гр. Кърджали, на горното основание, е наложена текуща месечна санкция в размер на 6 670 лева, считано от 28.04.2005 година. Предмет на спора в настоящото производство е, налице ли е противоречие между нормата на чл. 69 от ЗООС и разпоредбата на чл. 3 от НРОНСУЗОСДН /приета с ПМС № 169/29.07.2003 година, обн., ДВ, бр. 69/ 05.08.2003 година, в сила от 6.09.2003 година/ така, както е приел районният съд. В тази връзка, следва да бъде обсъдено следното: към датата на установяване на нарушението – 29.03.2005 година с констативен протокол № 243/29.03.2005 година, е действала разпоредбата на чл. 69 от ЗООС /Обн. – ДВ, бр. 91/25.09.2002 година/, съгласно която при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми или при неспазване на определените в разрешителните емисионни норми и ограничения, се налагат санкции. Съобразно ал.2 на същата разпоредба, редът за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми се регламентира с наредба на Министерския съвет. На основание тази разпоредба е приета Наредбата за реда и определяне на санкции при увреждане и замърсяване на околната среда над допустимите норми /Приета с ПМС № 169/29.07.2003 година, обн., ДВ, бр. 69/ 05.08.2003 година, в сила от 6.09.2003 година/. Наредбата, в общите си положения, съдържа разпоредби, които очертават съставите на административните нарушения, аналогични с тези по чл. 69 ал.1 от ЗООС; както и редът, по който се налагат санкции и размерът на същите. С разпоредбата на чл. 3 ал.1 от Наредбата, са определени видът санкции по чл. 69 ал.1 от ЗООС, които могат да бъдат налагани- еднократни и текущи. Дефинирано е понятието “еднократна санкция”, като за всички други увреждания или замърсяване на околната среда, извън посочените, за които се налага еднократна санкция, се налага текуща санкция. С редакцията на чл. 69 ал.1 от ЗООС /изм.- ДВ, бр. 77/27.09.2005 година/, се създава ал.5 на същата разпоредба, съобразно която видовете санкции по ал.1 от ЗООС, се определят на еднократни и текущи. При това положение, налице е противоречие не между разпоредбата на чл. 69 ЗООС и чл. 3 от Наредбата за реда и определяне на санкции при увреждане и замърсяване на околната среда над допустимите норми така, както е приел районният съд, а е налице противоречие между последната и чл. 2 от ЗАНН. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 2 ал.1 от ЗАНН се съдържа принципът на законоустановеност на административните нарушения и наказания. Деянията, които съставляват административни нарушения и съответните им наказания, съобразно тази норма, се определят със закон или указ. Или, недопустимо е с подзаконов нормативен акт, какъвто е наредбата, да се урежда материя, която може да бъде уредена само със закон. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл. 7ал.2 от Закона за нормативните актове, наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Това предполага, нормативният акт от по-висока степен, какъвто е законът да е уредил всички основни трайни обществени отношения, за които се отнася, а с наредбата да се урежда прилагането му. В този ред на мисли, с разпоредбата на чл. 69 ал.1 от ЗООС, за нарушението й, се предвижда налагането на санкции, като в редакцията й при приемане на закона и в сила към момента на установяване на нарушението, няма разграничени видове санкции. Последните се създават с разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, което с оглед на гореизложеното е в противоречие с принципа на законоустановеност на административните наказания, съдържащ се в чл. 2 ал.1 от ЗАНН. Последният е нормативен акт от по-висока степен- законът, регламентиращ общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания. Съобразно разпоредбата на чл.15 от ЗНА, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, в случая ЗАНН. От друга страна, противоречие между чл. 69 ал.1 от ЗООС и чл.3 от Наредбата не е налице. Налице е била законодателна празнота /и то не само по отношение на видовете санкции, а също така актовете, с които се налагат и размерът на санкциите/, която е била запълнена със създаването на ал.2-7 на чл.69 от ЗООС, /ЗИДЗООС, обн., ДВ. Бр. 77/27.09.2005 година/, като с ал.5 се въвеждат видовете санкции- текуща и еднократна. При това положение, съобразно разпоредбата на чл. 3 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като се има предвид, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му и ако до влизане в сила на наказателното постановление, респ. заповедта, последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Така, по време на установяване извършването на нарушението е действала и е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 69 ал.1 от ЗООС в редакцията й при приемане на ЗООС, според която за съответните нарушения на ЮЛ се налагат санкции. При последвалото изменение на разпоредбата, с което се въвеждат видове санкции, е следвало да бъде преценен по-благоприятния за нарушителя закон, който в случая се явява горната разпоредба на закона и това е така, тъй като предвидените с наредбата санкции са различни както по тежест, така и относно периодът им на действие. Във връзка с горното, неоснователен е доводът, поддържан в касационната жалба, че видовете санкции в Наредбата били подвидове на санкциите по чл. 69 ал.1 от ЗООС. На първо място законът /в обсъжданата му редакция от 2002 година/ изобщо не определя видове санкции, за да се явяват тези, уредени в Наредбата като подвидове. Наред с това, както бе обсъдено по-горе, както административните нарушения, така и административните наказания, респ. техните видове, могат да бъдат определени само със закон или указ, съобразно чл. 2 ал.1 от ЗАНН. Аргумент в подкрепа на изводите на съда, че е недопустимо с поднормативен акт да се въвеждат видовете санкции е попълването на законодателния пропуск в разпоредбата на чл. 69 от ЗОСС през септември 2005 година- т.е. ако с наредба би било допустимо създаването на видовете санкции, то законодателят не би ги определил със закон. Още повече, съобразно разпоредбата на чл. 69 ал.2 от ЗООС се предвижда издаването на наредба единствено относно редът за определяне и налагане на санкции, но не и на видът им, като законът относно видът санкции не препраща към наредбата. Едва с последната редакция на чл. 69, с приемането на нова ал. 8 от ЗООС е предвидено, че видът, размерът и редът за налагане на санкции се уреждат с наредба, но едва когато видовете санкции са определени със Закона. Че се касае за законодателен пропуск е видно от прегледа на законодателната уредба на други видове административни нарушения и наказания- напр. по ЗДДС, Закона за акцизите, ЗДвП и пр., като административните наказания за съответните административни нарушения са определени със закона, но не и с поднормативните актове по прилагането им. Предвид обсъденото, касационната инстанция намира изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед за правилни. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Ето защо касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126/2006 година по описа на Ардинския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|