№ 2251
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330203390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 5 от 14.03.2022г., издадено
от И. Г. Й., на длъжност *** Регионална инспекция по околната среда и
водите - Пловдив, с което на „СТАРХО СО“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Д. Б. К. и Р. П. К.,
на основание чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три
хиляди лева/, за нарушение на чл.166, т.3 и чл.155, ал.1 и ал.2 от Закона за
опазване на околната среда, във връзка с чл.156, т.2 от Закона за опазване на
околната среда.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
неправомерно и неоснователно. Относно нарушението, изразяващо се в
непредставяне на документ посочва, че даденият срок е бил твърде кратък, а
документа е представен преди съставяне на АУАН, поради което случая
следва да се прецени като маловажен такъв. Относно второто нарушение
сочи, че констатациите са неверни, като е нямало изтичане на вода извън
площадката, в който смисъл излага становище. На следващо място поддържа,
че в обжалваното наказателно постановление два пъти е осъществен състава
1
на описаното нарушение, но е наложена една санкция, както и че в същото
наказателно постановление липсва посочване на точно място на нарушението,
както и дата на второто нарушение. Предлага наказателното постановление
да бъде отменено. Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Р.
поддържа жалбата на изложените основания, като също предлага
наказателното постановление да бъде отменено, а също и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна – *** РИОСВ – Пловдив, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата, сочи като неоснователно
становището, че нарушенията са две и взема становище, че то е едно –
неизпълнение на предписанията, а евентуалното опровергаване
неизпълнението на едното от предписанията би се отразило на размера на
наложената санкция. Още посочва, че митническите органи са отделна
държавна служба и нямат задължение да споделят данни, както и че
свидетелите, разпитани по почин на жалбоподателя не установяват липсата на
разлив на улицата, доколкото същите не твърдят, че са наблюдавали точно
момента на проверката, нито могат да гарантират, че шахтата не е била
запушена и др.. Относно срока за представяне на документа сочи, че се
предполага, че дружеството вече разполага с него и не се предвижда да се
снабдява със същия. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, а жалбата – отхвърлена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 27.05.2022г. видно от приложеното известие за
доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез РИОСВ – Пловдив на
06.06.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
2
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.10.2021г., свидетелят В. И. Х. – в качеството и на *** в РИОСВ –
Пловдив, извършила проверка на обект – винарска изба „Вила Винифера“,
находяща се в с.Брестовица, община Родопи, стопанисвана от „СТАРХО СО“
ЕООД. При това установила, че отпадъчни води от измиването на площадката
се стичали през улицата, имало следи от замърсяване.
При проверката, в присъствието на лицето М. С., свидетелят Х.
съставила Констативен протокол № 00011133 от 29.10.2021г., в който дала
следните предписания:
1.Да представи в РИОСВ – Пловдив договор или друг документ от
община Родопи, от който да е видно, че отпадъчните води от винарската изба
са включени в новоизградения колектор на село Брестовица и при какви
условия е разрешено включването – в срок до 05.11.2022г..
2.Да се преустанови изливането на отпадъчни води извън границите на
площадката и да се почисти замърсения терен с отложени утайки.
Същият протокол бил връчен на М. С..
До 05.11.2022г. в РИОСВ – Пловдив не били представени договор или
друг документ от община Родопи, от който да е видно, че отпадъчните води
от винарската изба са включени в новоизградения колектор на село
Брестовица и при какви условия е разрешено включването.
На 22.11.2021г., свидетелят Х. извършила повторна проверка на същия
обект, а именно винарска изба „Вила Винифера“, находяща се в с.Брестовица,
община Родопи, стопанисвана от „СТАРХО СО“ ЕООД, като установила, че
отпадъчни води от площадката на обекта се стичали на уличното платно. За
същото бил съставен Констативен протокол № 00011168 от 22.11.2021г.,
който отново бил връчен на М. С..
На 10.09.2018г. свидетелят *** съставила АУАН № 85/22.12.2021г.
срещу „СТАРХО СО“ ЕООД за нарушение на чл.166, т.3 от Закона за
опазване на околната среда, който АУАН бил съставен в присъствието и
подписан от *** на дружеството. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
3
хода на съдебното следствие свидетел В. И. Х., която помни случая и описва
извършените проверки, направените при същите констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намери показанията на свидетеля Х. за
последователни, логични и непротиворечиви, като кредитира същите.
В този смисъл съдът намери, че показанията на свидетеля Х. не се
опровергават от тези на разпитаните по делото свидетели Р. И. И. и А. Н. Л..
Така същите, макар да сочат, че имат ежедневни наблюдения върху мястото,
не твърдят да са присъствали на същото към момента на проверките,
осъществени от Х., поради което и изнесените от тях общи данни не могат да
обосноват заключението, че конкретните обстоятелства, описани от Х. са
неистинни. Ето защо съдът, макар да кредитира изнесеното от свидетелите Р.
И. И. и А. Н. Л. като последователно и непротиворечиво, не намира, че
същото опровергава соченото от Х..
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – заверени копия от Констативен протокол №
00011133 от 29.10.2021г. и Констативен протокол № 00011168 от
22.11.2021г., от които се установява факта на тяхното съставяне, дадените с
първия от тях предписания, както и лицето на което са връчени; Уведомление
вх.№ 4183/09.12.2021г. по описа на РИОСВ – Пловдив, в едно с приложено
становище от община Родопи, от който се установява дали и кога е изпълнено
даденото предписание за представяне доказателства във връзка с начина на
заустване отпадъчните води от обекта.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл.168 от
Закона за опазване на околната среда, като следва да се съобрази и
приложената Заповед № РД-8/10.01.2011г. на министъра на околната среда и
водите, а тази на актосъставителя - Заповед № РД-73 от 19.04.2021г. на
директора на РИОСВ - Пловдив. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно фактите по твърдяното нарушението, която да ограничава право на
4
защита на жалбоподателя. Атакуваното наказателното постановление
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки това съдът намери, че обжалваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно, предвид следните, самостоятелни по своята
същност причини:
I.На първо място наказателното постановление се явява по същество
неправилно, доколкото не се установява от страна на дружеството
жалбоподател да е осъществен състава на нарушението на чл.166, т.3 и
чл.155, ал.1 и ал.2 от Закона за опазване на околната среда.
Така нормата на чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда
предвижда административнонаказателна отговорност за тези лица, които не
изпълняват предписанията, дадени в констативните протоколи по чл. 155 от
ЗООС.
При това, макар същата разпоредби да не описват в конкретика начина
на „даване“ предписанията, то очевидно е, че същото може да бъде сторено
само с надлежно връчване на протокола по чл. 155 от ЗООС на задълженото
лице.
Такова връчване на юридически субект може бъде осъществено
посредством връчване на лице, което представлява дружеството или което е
упълномощено от лице, представляващо дружеството, да подписва
протоколи, или поне да е натоварено да поема книжа за същото.
Въпреки това, връчване на протокола в горния смисъл на юридическия
субект не може да бъде осъществено с простото му връчване на което и да е
лице, оказало се на мястото на проверката, което има някаква (каквато и да е)
връзка с дружеството, още по малко – когато тази връзка дори не е
установена.
В конкретния случай се установява, че Констативен протокол №
00011133 от 29.10.2021г., с който са дадени съответните предписания, е
подписан и връчен на лицето М. С., посочена като „***“. Дори и по пътя на
трудно приложимата в административнонаказателното производство
„житейска логиката“ да се приеме, че М. С. е „***“ именно в дружество
5
„СТАРХО СО“ ЕООД (обстоятелство, което не е упоменато в констативния
протокол и наказателното постановление), то все пак въззиваемата страна не
представя никакви доказателства и дори на твърди, че М. С. е лице, на което
по някакъв начин е възложено да пописва протоколи или поне да поема
книжа за дружеството. Последното очевидно не може да се изведе и от самата
длъжност „***“, доколкото задълженията на същата са въпрос на конкретика,
за която изцяло липсват данни.
Следва да се посочи, че изцяло в тежест на въззиваемата страна е да
представил всички доказателства относно надлежното връчване на
констативния протокол на субекта, посочен като нарушител.
Ето защо недоказано по делото остава обстоятелството, че на
дружеството – жалбоподател са дадени предписанията в констативните
протоколи по чл. 155 от ЗООС, съответно – недоказано е и неизпълнение тези
указания по смисъла на чл.166, т.3 от ЗООС. Последното мотивира отмяната
на наказателното постановление като неправилно.
II.Отделно от горното и на самостоятелно основание се констатира, че в
АУАН и наказателното постановление е налице противоречие между
мотивната част и диспозитива, доколкото в първата са описани две отделни
нарушения, а е приложена санкционна норма за едно такова.
Както вече бе посочено, с Констативен протокол № 00011133 от
29.10.2021г. са дадени две отделно предписания, а именно
– Дружеството да представи в РИОСВ – Пловдив договор или друг
документ от община Родопи, от който да е видно, че отпадъчните води от
винарската изба са включени в новоизградения колектор на село Брестовица
и при какви условия е разрешено включването – в срок до 05.11.2022г..
– Дружеството да преустанови изливането на отпадъчни води извън
границите на площадката и да се почисти замърсения терен с отложени
утайки.
Неизпълнението на всяко едно от тези предписания следва да
съставлява отделно нарушение на чл.166, т.3 и чл.155, ал.1 и ал.2 от Закона за
опазване на околната среда, защото:
1.Тези две нарушения са извършени на различни дата.
Непредставянето на писмени доказателства в РИОСВ – Пловдив в срок до
6
05.11.2022г. е деяние, осъществено с изтичането на срока, а именно – на
06.11.2022г.. От своя страна – непреустановяването на изливането на
отпадъчни води е деяние, което е осъществено тогава, когато е установено, а
именно – на 22.11.2021г..
2.Двете нарушения имат напълно различен фактически състав,
включително, изпълнителното деяние на едното се изразява в бездействие
(непредставяне писмени доказателства в РИОСВ) в срок, а на другото – в
осъществяване на определено действие (продължаване на действията по
изливането на отпадъчни води).
Впечатление в случая прави, че горното становище се споделя и от
самия административнонаказващ орган, който на страница втора /горе/ от
наказателното постановление съвсем правилно е посочил, че:
„С това свое деяние „СТАРХО СО“ ЕООД, с. Брестовица, ДВА ПЪТИ
е осъществило състава на: чл.166, т.3 и чл.155, ал.1 и ал.2 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/ във връзка с чл. 156 т. 2 от ЗООС.“
При това обаче остава неясно защо при правилен извод по приложение
на материалния закон в мотивната част, административнонаказващият орган
накрая налага санкция за едно нарушение.
Същото води до извод за незаконосъобразност по същество на
наказателното постановление, изразяващо се в неправилно приложение на
материалния закон при налагане на наказанието.
Последното нарушение е изцяло неотстранимо от съда, който не би
могъл да „раздели“ административнонаказателно наказание и тепърва да
определи две отделни такива. Същото мотивира отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 500 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и
7
съдействие /лист 18/.
В случая липсва искане от въззиваемата за намаляване на същото
възнаграждение, още повече следва да се посочи, че последното, съгласно
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се явява такова под минималния
размер, поради което и не може да бъде намалено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2. т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 5 от 14.03.2022г., издадено от
И. Г. Й., на длъжност *** Регионална инспекция по околната среда и водите -
Пловдив, с което на „СТАРХО СО“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление – ***, представлявано от Д. Б. К. и Р. П. К., на основание
чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три
хиляди лева/, за нарушение на чл.166, т.3 и чл.155, ал.1 и ал.2 от Закона за
опазване на околната среда, във връзка с чл.156, т.2 от Закона за опазване на
околната среда.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив
ДА ЗАПЛАТИ на „СТАРХО СО“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата в размер на
500 /петстотин/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8