Решение по дело №10601/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  19.12.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                         мл.с. Марина Гюрова      

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 10601 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.05.2019 г. по гр.д. № 18546/2015 г., СРС, ГО, 69  с-в е отхвърлил предявените от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК********, искове е правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.98 а, ал.1 ЗЕ и чл.422,ал.1, вр. чл.415  ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че „Е.“ ЕООД, ЕИК********, дължи на „Ч.Е.Б.“ АД,ЕИК********, сумата от 1454,25 лв., представляваща цена на ползвана електрическа енергия клиентски № 200021558774 за периода от 18.09.2012г. до 19.10.2012г., ведно със законната лихва от 28.11.2014г. до плащането, както и сумата от 293,49 лв.-лихва за забава в плащането на главницата за периода от 06.11.2012г. до 12.11.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №65688/2014г. на СРС, 69-ти състав.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.К., Л.В.и Д.С.-членове на УС, от всеки двама заедно, чрез пълномощника по делото адвокат С.З.от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“********с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът правилно е приел, че между страните за процесния период е било налице валидно облигационно правоотношение, но неправилно е приел, че исковете са недоказани, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи реално потребление на електрическа енергия от ответника. Съобразно  приетата по делото ССЕ, ответникът е погасил изцяло задълженията си по главницата в размер на 1747,25 лв. с извършен превод на 11.12.2017 г., като изрично е посочено основанието за извършения превод. Останала е непогасена лихвата за забава от 293,49 лв. за периода от 06.11.2012 г. до 12.11.2014 г. и направените разноски за заповедното и исковото производства.  С извършеното погасяване на главницата след подаване на исковата молба и отговора по нея, ответникът „Е.“ ЕООД е признал дължимостта и основателността на претенциите, поради което за ищцовото дружество е отпаднала необходимостта от ангажиране на СТЕ или други доказателства за реалното доставяне на електрическата енергия. Това обстоятелство е следвало да бъде взето предвид от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена претенцията за лихва за забава на основание чл.422,а.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 293, 49 лв., ведно с направените в заповедното и исковото производство разноски в пълен размер. Претендира разноски и за настоящата инстанция.

Въззиваемата страна  „Е.“ ЕООД, ЕИК******** не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,  вр. с чл. 98 а ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК******** за следните суми: 1454,25 лв., представляваща цена на ползвана електрическа енергия за клиентски № 200021558774 за периода от 18.09.2012г. до 19.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението 28.11.2014г.  до плащането, както и сумата от 293,49 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за периода 06.11.2012 г. - 12.11.2014г. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са били предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника електроенергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Ответникът е ползвал енергията, но за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията за процесния период така, както са предявени в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Е.“ ЕООД, ЕИК******** е оспорил предявените искове по основание и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

От представените по делото писмени доказателства, включително

договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл.20, ал. 5, т. 2 от НППЕЕПРЕМ ДПЕРМ Р10008511/07.01.2009г. се установява, че за процесния период между страните е съществувало облигационно отношение по договор за предоставяне на електрическа енергия при общи условия в имот, собственост на ответника, за който ищецът е открил партида с клиентски № 200021558774. От приетата по делото ССЕ се установява, че посочените в исковата молба две фактури са отразени в счетоводството на „Ч.Е.Б.“ АД, което е водено редовно, че е отразено извършено плащане в счетоводството на ищцовото дружество по посочените фактури на 11.12.2017 г., на стойност 1 454,25 лв. с ДДС, поради което ответното дружество няма дължими суми по тези фактури. В счетоводството на „Ч.Е.Б.“ АД има открита партида, която отразява извършеното снабдяване с електрическа енергия на длъжника. Вещото лице изрично е посочило, че са останали суми само за лихви в размер на 297,84 лв. Извършеното плащане на главницата от страна на ответното дружество само по себе си представлява признание на нейната дължимост и е следвало да бъде взето предвид от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. Освен това, ответното дружество не е оспорило размера на претендираните искове в депозирания от него отговор.

          Ето защо искът за главница се явява неоснователен, но поради плащане. Тъй като същото е било извършено след предявяване на иска, то се дължат лихвите по чл.86, ал.1 ГПК в пълен размер от 293, 49 лв., считано от 06.11.2012 г. до 12.11.2014 г. /според вещото лице претендираните лихви възлизат на 297,84 лв., т.е в по-голям от претендирания размер./ Тъй като сумата е платена след подаване на заявление за издаване на ЗИ и предявяването на исковете, то се дължат разноски за заповедното производство и исковото такова в пълен размер, а именно за заповедното производство 34,95 лв. държавна такса и 74,40 лв. адвокатско възнаграждение/ така, както е посочено в ЗИ/, а за исковото производство довнесената държавна такса от 38,27 лв. и 200 лв. възнаграждение за вещо лице. В представеният по делото списък на разноски е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 133,92 лв., но по делото липсват  доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение и въобще за какво и да било заплащане на такова.    

На основание чл.271, ал.1, изр.1, ІІ пр. ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 293, 49 лв. лихва за забава в плащането на главницата за периода от 06.11.2012 г. до 12.11.2014 г., за която сума е издадена ЗИ по ч.гр.д. № 65688/2014 г. на СРС, ГО, 69 състав и да бъде признато за установено дължимостта на сумата. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските за заповедното и исковото производства в размери посочени по-горе.

В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и предявената претенция въззиваемото дружество следва да заплати на въззивника направените разноски за настоящата инстанция за държавна такса в размер от 34,95 лв. Отново липсват данни за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ОТМЕНЯ решение от 21.05.2019 г. по гр.д. № 18546/15 г. на СРС,  ГО, 69състав в частта, в която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 293, 49 лв. лихва за забава в плащането на главницата за периода от 06.11.2012 г. до 12.11.2014 г., за която сума е издадена ЗИ по ч.гр.д. № 65688/2014 г. на СРС, ГО, 69 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено, че „Е.“ ЕООД, ЕИК********, дължи на „Ч.Е.Б.“ АД,ЕИК********, сумата от  293,49 лв.-лихва за забава в плащането на главницата за периода от 06.11.2012г. до 12.11.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №65688/2014г. на СРС, 69-ти състав.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Р.Б.да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.К., Л.В.и Д.С.-членове на УС, от всеки двама заедно, чрез пълномощника по делото адвокат С.З.от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“********направените разноски за заповедното производство от 34,95 лв. държавна такса и 74,40 лв. адвокатско възнаграждение, а за исковото производство довнесена държавна такса от 38,27 лв. и 200 лв. възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Р.Б.да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.К., Л.В.и Д.С.-членове на УС, от всеки двама заедно, чрез пълномощника по делото адвокат С.З.от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“********направените разноски за настоящето производство в размер на 34,95 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.