РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4473 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** срещу
П.И.А., ЕЕН **********,*** съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
общ размер на 1578.05 лева, от които:
700,00 лв., представляващи главница за периода от 7.03.2017 г. до 8.08.2017 г.,
по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 4.04.2017 г.; сума в размер на 71,89 лв.
- представляващи договорна лихва за периода от 7.03.2017 г. до 8.08.2017 г.
(падеж на последна погасителна вноска) по отношение на които на основание чл.7,
ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
4.04.2017 г.; сума в размер на 417,24 лв., представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 7.03.2017 г. до 8.08.2017 г.
(падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание
чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от
дата 4.04.2017 г.; сума в размер на 237,83 лв., представляващи неустойка за
предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 4.04.2017 г. (дата на
предсрочна изискуемост); сума в размер на 151,09 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 5.04.2017 г. (денят следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 2042/2019 г. по описа на
ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника, срещу която същият е възразил и по повод, на което е
депозиран и настоящия иск. Твърди се в ИМ, че на 31.10.2017 г. е подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
31.10.2017 г. между ***, и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на което
вземанията на ***, с което задълженията на ответницата, произтичащи от Договор
за паричен заем № *** от дата 21.02.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. сочи се, че в ОУ по договора за заем се съдържат
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Твърди се, че с изрично пълномощно законният представител
на *** е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка.
Излага се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от *** чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо е изх.№ УПЦ-П-СТК/*** от
10.11.2017 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български
пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем, което е
получено лично от него на 16.11.2017 г. Сочи се, че на 21.02.2017 г. ***, като
заемодател и П.И.А. като заемател са сключили договор
за паричен заем с № ***, при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК, с който
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 700,00 лв., представляваща
главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на
отпуснатия заем“. Твърди се, че с подписването на договора за кредит страните
са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от
страна на заемателя, чиито параметри и условия са
описани в предоставения от заемодателя на заемателя
стандартен европейски формуляр и ОУ към договора за заем, с които заметалят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично
и безусловно. Излага се, че с полагането на подписа си на договора за паричен
заем заемателят е удостоверил, че е получил заемната
сума в брой от представител на заемодателя. сочи се, че погасителните вноски,
които заемателят се е задължил да изплаща на
заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. сочи се, че ГПР по
заема е фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на
приложимите ОУ същият не може да бъде променян едностранно от страна на
заемодателя. Сочи се, че страните са постигнали съгласие договорната лихва по
заема да бъде в размер на 71,89 лв. или общата стойност на плащанията по заема
да бъде в размер на 771,89 лв„ която е следвало да се
плати на 12 броя равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 64,33
лв. при първа погасителна вноска 7.03.2017 г. и последна погасителна вноска с
падеж на плащане 8.08.2017 г., която дата е и последна погасителна вноска.
Твърди се, че доколкото заемателят не е изпълнявал в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че
по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост,
съгласно чл. 7, ал. 4 от Договора и ОУ. Излага се, че в конкретния случай,
поради допусната от страна на заемателя забава за
плащане в срок на 3 броя двуседмични погасителни вноски е настъпила автоматично
предсрочна изискуемост, считано от 4.04.2017 г., която дата представлява падежа
на трета погасителна вноска. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4
от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост заемодателят има право
да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която е в размер на 20% от дължимата до
пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница,
договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Твърди се,
че на 4.04.2017 г. заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост
в размер на 237,83 лв., представляваща 20 % от сумата от 1189,13 лв., формирана
от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до
края на срока на договора. Излага се, че съгласно клаузите на сключения договор
за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с
поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването на запис на
заповед от страна на Заемателя; поръчителство на едно
или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; залог върху
движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо
договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа
на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорната главница и лихва. Твърди се, че с подписването на договора за заем,
заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че
в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на
Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Излага се, че
тъй като не е изпълнено задължението на ответника е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 417,24 лева, която е разсрочена на 12 равни вноски,
всяка в размер на 34,78 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем или погасителната вноска, която следва
да заплаща Заемателя е в размер на 99,10 лева. сочи
се, че съгласно ОУ действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска,
същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава
за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми, поради което на ответника е начислено обезщетение за забава в размер на
151,09 лв. за периода от 5.04.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди,
че че заемателят не е
извършил плащане по дължимия към дружеството паричен заем, поради което моли
съд да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи
предявения иск като основателен и доказан, за което развива подробни
съображения. Претендира присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е упражнил
процесуалното си право да депозира отговор на исковата молба. Твърди, че договорът за паричен заем №***/21.02.2017 е нищожен, поради
следното:1. сключеният договор е в противоречие с чл.5 от ЗПК, тъй като
кредиторът не е предоставил на потребителя предварително цялата необходимата
информация във формата на стандартен европейски формуляр, посочващ информация
за потребителските кредити, съгласно приложение 2 от ЗПК. Излага, че
представеният стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация се
различава от параметрите в договора , а така също е непълен и не съдържа
информация за неустойките и обезщетенията за забава при неизпълнение на
договорни задължения; 2. уговорената между страните в чл.8 от Договора клауза
за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
417,24 лв. е неравноправна по арг. на чл.143 т.5 от
ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради което и счита, че искът за заплащане на 417,24
лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, за което развива подробни съображения; 3. сочи се, че не се
дължи заплащане на сумата от 237,83 лв. неустойка за предсрочна изискуемост по
чл.7 ал.4 от Договора, тъй като клаузатя е нищожна като
неравноправна, тъй като предвижда отделно заплащане на 20% неустойка при
предсрочна изискуемост дължимата сума до пълното погасяване на договора
представляваща непогасената главница, лихва и неустойка по чл.8 от Договора.
Оспорва като нищожна и претенцията в размер на 151,09 лв. обезщетение за
забава, както и оспорва иска за заплащане на 71,80 лв. договорна лихва, с оглед
на неравноправните клаузи в договора, които са нищожни. Твърди, че договорения ГПР е нищожен, като
противоречащ на морала, тъй като надхвърля пет пъти законната лихва,
предвиждайки санкции и неустойки, които скрито оскъпяват кредита. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В проведеното по делото о.с.з. особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като претендираните суми са по неравноправни клаузи, което ги
прави нищожни. Сочи, че ако съдът приеме, че ответницата дължи връщане на суми,
то това следва да е само главницата.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№2042/2019
г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1175/03.04.2019 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по
настоящето дело следните суми: сума в размер на 700.00лв. – главница,
за периода от 07.03.2017г. до
08.08.2017г.; сума в размер
на71.89лв. – договорна лихва, за периода
от 07.03.2017г. до
08.08.2017 г.; сума в р-р на
417.24 лв. – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение,
за периода 07.03.2017г. до 08.08.2017г.; сума в размер на
237.83 лв. – неустойка
за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата
04.04.2017г./дата на предсрочна изискуемост/; сума в размер на
151.09 лв. – обезщетение
за забава, за периода от
05.04.2017г. до
01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 01.04.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 31.56лв. за
държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Установява
се от приложената по делото молба за сключване на договор за паричен заем
№0161659/21.02.2017 г., че ответницата по делото е отправила искане до *** за предоставяне на заем в размер
на 800 лева, които е следвало да върне на 14 вноски.
Видно е от
приложения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, че на ответника е направено от ***
предложение да сключи заем в размер на 800 лева, платими на 24 седмични вноски.
Видно е от приложения по делото Договор за
паричен заем № ***/21.02.2017 г.,
сключен между *** и П.И.А., че на
ответника е предоставена заемна сума в размер на 700 лева, която същата се е
задължила да върне, при следните условия: на 12 броя седмични погасителни
вноски в размер на 64,33 лева. В договора страните са уговорили, че ГЛП ще е в размер на 40,08 %, а ГПР ще е в
размер на 49,119 %. Страните са договорили и, че при настъпване на предсрочната
изискуемост заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна
изискуемост, без да уведомява заемателя за това,
която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума,
представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение
на договорно задължение /чл.7, ал.4 от Договора/. Уговорено е и в чл.8, че
договорът за заем ще бъде обезпечен с поне две обезпечения, а именно:
издаването на запис на заповед от страна на Заемателя;
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност
/оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по ред
ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорната главница и лихва. В договора за заем заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в
случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на
Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Приобщен като доказателство по
делото е и погасителен план към процесния договор за
заем, от който се установява, че вноската по кредита, вкл. определената в
договора вноска по отпуснатия кредит и неустойка по чл.8 от същия.
Приложени като доказателства по
делото са и ОУ към договора за заем.
Установява се от приложения по
делото препис на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и
препис-извлечение от Приложение №1 към него от 31.10.2017г., че
заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията, произтичащи от процесния договор за заем, включващо и процесното
вземане.
Видно е от представените по
делото доказателства, че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е налице потвърждение на
извършената цесия от заемодателя.
От представения препис на
пълномощно, изходящо от ***, чрез управителя се установява, че дружеството е
упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД да уведоми от
името на цедента всички длъжници
по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия.
Видно е от представените по
делото доказателства, че ищецът е връчил уведомлението за цесия лично на
ответника.
По делото е прието и изслушано
заключението по допуснатата ССЕ, която съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадена и неоспорена от страните по делото.От изслушаната по
делото ССЕ се установява, че между ответника по делото и *** е сключен договор, по силата на
който на П. А. е предоставен кредит в размер на 700 лева;; че размерът на
договорната лихва е 40,08 % или 7189 лева за периода; че погасителната вноска е
в размер на 64,33 лева с 12 двуседмични вноски, като датата на падежа на
първата вноска е 07.03.2017 г., а на последната 08.08.2017
г.; че дължимата неустойка по изпълнението на задължението по чл.8 от Договора
е в размер на 417,27 лева, която е следвало да се заплати на 12 броя двуседмични
вноски; че лихвата за забава, която е начислена е в размер на 151,09 лева за
периода от 05.04.2017 г. до 02.04.2019 г., че на 04.04.2017
г. на основание чл.7, ал.1 от Договора на ответницата е начислена неустойка в
размер на 20% от дължимата сума при предсрочна изискуемост в размер на 237,83
лева; че ответника не е правил плащане по договора; че ГЛП, съобразно
погасителния план, вкл. и неустойката по чл.8 е в размер на 40,08 %, че ГПР е
49,119 %; че претендираните неустойки от общо 665,07 ева, представляват 93 % от кредита; че претендираните
неустойки по договора и договорна лихва, както и обезщетението за забава,
представляват 1,25 % от усвоената сума по договора; че размерът на договорната
лихва, считано от 07.03.2017 г. до момента на настъпване на предсрочната
изискуемост е в размер на 29,80 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно
отношение между ответника и *** предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор
за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изискуемо, както и размерът на задължението.
Не се спори по делото, че в полза
на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че длъжникът е уведомен
по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя си по сключения между ответника и него договор за заем.
По делото не е спорно и, че: е сключен договор
за паричен заем между *** и П.И.А.;
че на ответника е предоставена заемна
сума в размер на 700 лева, която същата се е задължила да върне, при следните
условия: на 12 броя седмични погасителни вноски в размер на 64,33 лева; че
страните са уговорили, че ГЛП ще е в
размер на 40,08 %, а ГПР ще е в размер на 49,119 %; че при настъпване на
предсрочната изискуемост заемодателят има право да начисли неустойка за
предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за
това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора
сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за
неизпълнение на договорно задължение /чл.7, ал.4 от Договора/; че договорът за
заем ще бъде обезпечен с поне две обезпечения, а именно: издаването на запис на
заповед от страна на Заемателя; поръчителство на едно
или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; залог върху
движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо
договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа
на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорната главница и лихва; че заемателят е декларирал,
че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на
договора не предостави на заемателя договореното
обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно
задължение.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в
самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 7 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /чл. 7 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Поради
изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Видно от представения по делото договор за
прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и приложение № 1 към него вземанията
по процесния договор
срещу ответника са цедирани н. "А.з.с.н.в."
ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по
основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че
приложение № 1 от договора е неразделна част от него. Представено е пълномощно
от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 18/. Предишният кредитор има правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането / по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника, което е
връчено лично на последния. Поради което и съдът приема, е ответникът е
надлежно уведомен за настъпилата цесия.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на
главницата
С исковата молба се претендира главница в размер на
700.00 лева, която е останала незаплатена. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума. От представените по
делото доказателства, а и от изслушаната по делото ССЕ се установява, че процесната сума е
незаплатена от длъжника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу
ответника за главница по договора за заем в размер на 700.00 лева. Падежът и на
последната вноска за главница е изтекъл на 08.08.2017
г., поради което и цялата сума е изискуема.
Поради установяване на дължимостта
на иска за главница основателна се явява и претенцията за законна лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.04.2019 г. до окончателното плащане.
По отношение на възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 71.89
лева за периода от 07.03.2017 г. до последната погасителна вноска 04.04.2017 г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен
процент от 40.08 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в
размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че с оглед срока на
договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната
лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора,
както и автономията на волята, уговорената възнаградителна
лихва не противоречи на добрите нрави, поради което и предявената искова
претенция следва да се уважи и като се вземе предвид, че както към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, така и към датата на о.с.з. срокът на
договора е изтекъл.
По отношение на неустойката:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се
доказват. Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка
да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението
на породено главно задължение, без да е необходимо
същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането
е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което
е действително и неизпълнение
на главното задължение.
Съдът
намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите
нрави:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 417.24 лв. Така
предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза
е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която
печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка
и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че
в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4 от договора.
Поради изложеното
съдът намира, че претенцията за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение следа да се отхвърли изцяло,
поради противоречието на клаузите от процесния
договор на добрите нрави.
Нищожна, като заобикаляща закона е и предвидената в
чл.7, ал.4 от Договора клауза, според която заемателят
дължи неустойка в размер на 20 % от непогасеното задължение при обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. Съдът намира, че клаузата противоречи на закона
/чл.33 ЗПК/,чиято императивна разпоредба предвижда, че при забава на плащанията
на потребителя кредиторът има право само на мораторна
лихва.
По отношение на
лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането,
на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за забава в размер на законната лихва.
Съдът счита, че следва да определи претендираната
законна лихва върху сумата от 700,00 лева такава каквато се е дължала в крайния
срок на договора.
Размерът
на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 47.21 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За
исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 427,44 лв.,съобразно уважената част от иска. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа
и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение
за представителя на ищеца в размер
на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че П.И.А., ЕЕН **********,*** дължи н.
„А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
представлявано от *** сума
в общ размер на 913,45 лева, от които: 700,00
лв., представляващи главница по Договор за заем №***/21.02.2017 г., за периода
от 7.03.2017 г. до 8.08.2017 г.; сума в размер на 71,89 лв. - представляващи
договорна лихва за периода от 7.03.2017 г. до 8.08.2017 г.;сума в размер на 141,56
лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 5.04.2017 г. до 02.04.2019
г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
горницата над признатото за дължимо обезщетение за забава в размер на 141,56
лева до претендираното от 151,09 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
представлявано от *** срещу П.И.А., ЕЕН **********,*** иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 и вр.чл.92 ЗЗД с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 655,07 лева, от които: сума в размер на 417,24 лв., представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 7.03.2017 г. до 8.08.2017 г.
и сума в размер на 237,83 лв., представляващи неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно на дата 4.04.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.И.А., ЕЕН **********,*** да
заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** сумата
от 47.21 лв., представляваща сторени
в заповедното производство по ч.гр.д. № 2042 по описа за 2019 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.И.А., ЕЕН **********,*** да заплати
н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** сумата
от 427,44 лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: