Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
19.03.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 4792
по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 234520 от 10.10.2017г. по гр.д. № 72388/2014г. Софийски районен
съд, 74 състав: Изнесъл на публична продан допуснатия до делба недвижим имот - апаратамент
№ 42, находящ се в гр. София, район „*******, състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.15 кв. м, при съседи по
нотариален акт: стълбище, апартамент № 14, двор и улица, заедно с прилежащото
мазе № 18, при съседи по нотариален акт: коридор, мазе № 17, А.П., ведно с 5.691
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.1106.292.2.42 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор
на АГКК, при квоти от правото на собственост: ½ идеална част за Р.О.Н.,
ЕГН **********, ¼ идеална част за Д.Н., ЕГН **********, и ¼
идеална част за С.Д.К., ЕГН **********; Осъдил Д.Н., ЕГН **********, и С.Д.К.,
ЕГН **********, да заплатят на Р.О.Н., ЕГН **********, всеки поотделно сумата
от по 5 343.75 лв. по предявената по реда на чл. 346 ГПК претенция за
увеличената стойност на притежаваната от всеки от тях по ¼ идеална част от съсобствения имот в резултат
на направените от нея подобрения в същия, ведно със законната лихва, считано от
15.02.2016г. до окончателно изплащане на задължението, както и да й заплатят
направените разноски по делото в размер на 1 007.60 лв. На основание чл. 355 ГПК всеки от
съделителите е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса - Д.И.Н. и С.Д.К.
- сумата 1 234.40 лв., и Р.О.Н. – сумата 2 041.30 лв.
С определение № 342175 от 19.02.2018г., постановено по същото дело,
решението е изменено в частта за разноските, като Д.Н. и С.Д.К. са осъдени да
заплатят по сметка на СРС държавна такса в размер на още 806.10 лв., както и да
заплатят на Р.О.Н. сумата от още 113.02
лв. – разноски във връзка с исковата й претенция по чл. 346 ГПК.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците Д.И.Н. и С.Д.К., които
го обжалват в частта, с която всеки от тях е осъден да заплати сумата от по
5 343.75 лв. за извършени от съделителката Н. подобрения в съсобствения
имот, с оплаквания за частична недопустимост, а в останалата обжалвана част - за
неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Решението
било процесуално недопустимо в частта, с която ответниците са осъдени да
заплатят за извършени подобрения в имота суми в размер над 3 305.25 лв.
всеки. Налице било произнасяне свърхпетитум, тъй като предявеният от ищцата с
молба от 15.02.2016г. и приет за разглеждане от СРС на 16.02.2016г. размер на
сметки за извършени подобрения по чл. 346 ГПК бил 6 610.50 лв., като се
претендирали по 3 305.25 лв. от всеки от ответниците. Като постановено в
нарушение на диспозитивното начало в процеса, решението в тази част следвало да
бъде обезсилено и съответно да бъде намалена държавната такса, която са осъдени
да заплатят, с 427.50 лв. В допустимата обжалвана част решението било
неправилно. Неправилно първостепенният съд приел, че част от извършените от
ищцата промени в имота имат характера на подобрения. Извършени промени в
съсобствен имот от лице, което единствено го ползва, имали характер на
подобрения само ако са довели до изменения в имота, които са повишили цената
му. От 2005г. ищцата ползвала имота, поради което извършените шпакловки,
боядисване с латекс, смяна на тапети, подмяна на част от подови настилки били в
резултат на обикновено изхабяване, свързано с ползването на имота, за
запазването му в добро и годно за обитаване състояние. Поради това
претендираните подобрения по т. 1 – т. 9 в молбата на ищцата от 15.02.2016г.
били необходими разноски, а не подобрения. Същото се отнасяло и до претенцията по
т. 25 – ремонт на покрива. Поради това извършените ремонтни работи по
допълнителната СТЕ по посочени в жалбата пунктове и стойности, общо на стойност
3 825.80 лв., следвало да се изключат от стойността на подобренията и по
отношение на тях претенцията да се отхвърли. Неправилно също СРС приел, че за
извършените в съсобствения имот подобрения ищцата има право да получи
по-голямата стойност между направените разходи за тях и увеличената стойност на
имота. Съдът правилно приел, че ищцата е владелец на своята идеална част и
държател на частите на другите съсобственици. В този случай обаче обезщетението
следвало да се определи по правилата на чл. 61 ЗЗД за водене на чужда работа
без пълномощие. Тъй като в този случай съсобственикът е действал и в свой
интерес, другите съсобственици следвало да отговорят за направените разноски
само до размера на обогатяването им, като отговорността им се ограничавала до
по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената
вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Ищцата не доказала и
размера на разходите, които е направила, поради което исковете следвало да се отхвърлят изцяло. Обстоятелството, че
допълнителното заключение на СТЕ дало оценка на претендираните от ищцата
разходи не означавало автоматично, че тя е направила тези разходи. Подобренията
в имота били направени без съгласие на ответниците, но и без изричното им
противопоставяне, тъй като въззивниците не живеели в България, нямали достъп до
имота и никаква възможност да се информират какво върши в него другият
съсобственик. С влязло в сила решение по гр.д. № 41257/2014г. на СРС, 88 състав
ищцата по претенцията по сметки била осъдена да заплати на въззивниците
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Въпреки че знаела, че не е единствен
собственик на имота, ищцата правела в него преустройства /присъединяване на
тераса към кухня, ремонт на тоалетна чрез изграждане на зидария итонг/, което
било начин за злоупотреба с права, тъй като това накърнявало правата на
въззивниците, които можело да не желаят тези подобрения. Например външната
топлоизолация и минерална мазилка били направени през 2015г., в хода на
делбеното производство и след първоначалния оглед от вещото лице /защото не
били описани в основното заключение на СТЕ/ и не били взети предвид при
определяне пазарната стойност на имота/, но след това били включени в
претендираните от ищцата подобрения. Поради това молят съда да обезсили
частично първонстанционното решение в недопустимата му част, а в допустимата обжалвана
част да го отмени, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с
което да отхвърли претенциите за подобрения. Претендират разноски, като за тези
във въззивното производство представят списък по чл. 80 ГПК. Въззивницата Н.
излага съображения в писмена защита от 18.12.2018г.
Въззиваемата страна Р.О.Н. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като допустимо и правилно.
Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Съображения излага в писмена защита от 21.12.2018г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу обжалваем съдебен акт, поради което съдът
следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която ответниците
по претенциите по сметки са осъдени да заплатят на ищцата обезщетения за
извършени подобрения в делбения имот за разликите над претендираните по
3 305.25 лв. от всеки ответник до присъдените с решението по 5 343.75
лв. С молбата от 15.02.2016г., с която ищцата е заявила претенциите си за
подобрения, от всеки от ответниците е претендирана сумата от по 3 305.25
лв., върху тези суми е внесена държавна такса и за тези размери са приети претенциите
в проведеното на 16.02.2016г. съдебно заседание. Увеличение на претенциите не е
допускано в първата инстанция, нито такова е искано от ищцата след установената
от допълнителното заключение на СТЕ увеличена стойност на имота. Поради това,
като постановено в нарушение на диспозитивното начало в процеса,
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в посочената недопустима
част на основание чл. 270, ал. 3 ГПК.
По правилността на решението в допустимата обжалвана част:
Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.
С влязлото в сила на 30.06.2015г. първофазно решение е допуснато извършването на съдебна делба между
Р.О.Н., Д.Н. и С.Д.К., на следния недвижим имот: апаратамент
№ 42, находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, ж.к. „*******, състоящ се
от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.15
кв. м, при съседи по нотариален акт: стълбище, апартамент № 14, двор и улица,
заедно с избено помещение № 18, при съседи по нотариален акт: коридор, мазе №
17, А.П., ведно с 5.691 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавна земя, представляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 68134.1106.292.2.42 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при квоти: ½ идеална част за Р.О.Н., ЕГН
**********, ¼ идеална част за Д.Н., ЕГН **********,и ¼ идеална
част за С.Д.К., ЕГН **********.
С молба от 15.02.2016г. съделителката Р.О.Н. е заявила претенции по сметки по
реда на чл. 346 ГПК за сумата от общо 6 610.50 лв., по 3 305.25 лв. от
всеки от ответниците, като е претендирала и законната лихва върху главниците от
подаване на молбата до окончателното плащане. Изложила е твърдения, че е
извършила подобрения в съсобствения имот без съгласие, но и без противопоставянето
на останалите съсобственици, на обща стойност 13 221 лв. Претендираните
подобрения са подробно описани в молбата по пера в 25 точки, с посочено време
на извършване и уточнено с молба, представена в
открито съдебно заседание на 05.04.2016г. В проведеното на 16.02.2016г. първо
открито съдебно заседание във втората фаза на делбеното производство
претенциите са приети за разглеждане в делбеното производство до заявените
размери.
От приетото в първоинстанционното производство допълнително заключение на
СТЕ, което не е оспорено от страните, а съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява стойността на претендираните от ищцата подобрения
към момента на извършването им, определена по средни пазарни цени. Общата
стойност на подобренията, съгласно заключението, е 13 073 лв., като в тази
стойност не са включени твърдяното подобрение по т. 18 – аспиратор „Фабер“, и
по т. 25 – ремонт на покрива на сградата. Съобразно дадената с основното заключение
на СТЕ, също неоспорено, пазарна стойност на процесния апартамент от
102 065 лв., и установените подобрения в имота, вещото лице е дало
заключение, че увеличената стойност на имота в резултат на подобренията е 21 370
лв.
От приетото и неоспорено копие от квитанция от 29.08.2015г. се установява,
че ищцата е заплатила сумата 270 лв. за ремонт на покрива на сградата, в която
се намира процесният апартамент № 42.
Разпитаният по делото свидетел С.М., сестра на ищцата и племенница на
ответницата Д.Н. установява: Свидетелката знае апартамента в ж.к. „Разсадника“,
посещавала го е по 3 – 4 пъти седмично. Ищцата и съпругът й направили много
подобрения в имота на три етапа. В имота имало тапети, по пода мокет и балатум,
в банятна имало плочки частично. През юли 2011г. били махнати тапетите и била
направена шпакловка, била поставена теракота в кухнята и в коридора, в стаята –
ламинат. В кухнята сменили казанче, шкаф и мивка. На балкона сложили само
дограма, стените си стояли, само сложили ПВЦ дограма. През 2011г. сменили дограмата в хола и кухнята, а през 2015г.
сложили ПВЦ дограма и в стаята. На втория етап през 2013г. правили тоалетна и
баня, сложили фаянс и мазилка, направили освежаване, а през 2015г. освен
дограмата на другата стая направили и външна изолация на целия апартамент,
както и вътрешна изолация в кухнята. През 2015г. сложили щори в хола и в
кухнята. За ремонта на покрива през 2015г. само Р. платила. Никой не се
противопоставял на ремонтите. В кухнята нямало уреди, през 2013г. сложили
аспиратор в кухнята и климатик в хола. Сменени били мивка, казанче и тоалетна.
От 1993г. до 2005г. никой не живеел в апартамента. Сестра й живеела там от
2005г. Към момента на разпита /25.04.2017г./ никой не живеел в апартамента.
Свидетелката С. А.установява, че за първи път се видяла с Д.Н. през 1993г.,
която й споделила, че са инвестирали сума за реновиране на апартамента в ж.к.
„Разсадника“, бл. 28, за да могат да го отдават под наем. След ремонта
свидетелката разговаряла няколко пъти с Д. и я попитала за апартамента, тъй
като той бил много близо до жилището на майка й и искала да отсяда там под
наем, но то винаги било отдавано под наем, винаги било давано на друг човек. Д.
не искала да се меси, защото сестра й си докарвала допълнителни доходи. Свидетелката
няма наблюдения кой живее в апартамента след 2005г.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира като цяло
показанията на св. М.като достоверни, преки и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства – заключението на допълнителната СТЕ,
обсъдената по-горе квитанция, както и приетите и неоспорени договори,
приемо-предавателен протокол и гаранция във връзка с поставената ПВЦ дограма,
щори и тоалетно казанче. Приетото във въззивното производство съдебно решение
по друго дело не е от естество да обуслови извод за недостоверност на
показанията на този свидетел. И по настоящото дело свидетелката твърди, че към
2017г. сестра й не живее в апартамента, живяла е там от 2005г., без да е
установено до кой точно момент.
Показанията на св. А.не установяват релевантни за спора факти – същата няма
впечатления за имота след 2005г., нито преки впечатления преди 2005г. – в тази
част показанията й възпроизвеждат споделено от ответницата Н..
От правна страна: Съгласно чл. 346 ГПК, в първото заседание след допускане
на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като
посочат и доказателствата си. Заявените по този ред претенции представляват
обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни
искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението,
стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на
делбата.
При определяне правната квалификация на претенциите
следва да се съобрази задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 6/1974г. и ТР №
85/1968г. в неотменената с постановлението част, касаещи отношенията между
съсобственици, когато един или няколко от съсобствениците извършат подобрения в
съсобствения имот. С ППВС № 6/1974г. са дадени
разрешения за различни хипотези, които могат да съществуват при владението на
съсобствен имот. Така ако съсобственикът владее и частите на другите
съсобственици за себе си, той е владелец на целия имот и има правата за
извършените подобрения по чл. 72 и чл. 74 ЗС; Ако съсобственикът не е
владелец на частите на останалите съсобственици, а е държател на тези части, по
отношение правата на съсобственика, извършил подобренията, намира приложение
чл. 30, ал. 3 ЗС - ако те са извършени със съгласието на останалите
съсобственици; Ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и
без противопоставяне от тяхна страна, отношенията следва да се уредят по
правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60 – чл. 63 ЗЗД, а ако
останалите съсобственици са се противопоставили - по правилата на чл. 59 ЗЗД. Когато
ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става
по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, ответниците-съсобственици отговарят само
до размера на обогатяването - т.е. се присъжда по-малката сума измежду
направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. Отношенията
с останалите съсобственици за необходимите разноски за запазването на имота се
уреждат от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС. В този смисъл е константната практика на ВКС
– решение № 74/21.02.2012г. по гр.д. № 660/2011г., ІІ ГО, решение № 127/06.07.2016г. по гр.д. № 5847/2015г. , І ГО,
решение № 339/10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010г., І ГО, решение № 487/30.11.2011г.
по гр.д. № 1503/2010г., І ГО, решение № 315/25.10.2012г. по гр.д. № 1189/2011г.,
І ГО и др.
Според решение № 108/08.07.2015г. по гр.д. № 415/2015г.
на ВКС, І ГО и цитираните в него други решения на ВКС, в основанието на
претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд
имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното
право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни
отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията
между подобрителя и собственика на имота, но определянето на действителното
правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от
подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния
закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на
исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Въведените в
исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията
в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба
начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената
стойност на вещта“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обедняването“,
„до размера на обогатяването“, „връщане на необходимите и
полезни разноски“), не ограничават съда да даде защитата според
действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти,
които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и
предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за
съда.
В случая, с оглед фактическите твърдения на ищцата по
претенциите по сметки – че е извършила подобренията като владелец на своята
½ идеална част и в свой интерес и като държател на идеалните части на
ответниците, които подобрения са извършени без съгласието, но и без изричното
противопоставяне на съсобствениците, предявените осъдителни искове срещу
другите двама съделители имат правното си основание в чл. 61, ал. 2 ЗЗД – по
отношение на подобренията по т. 1 до 24 от молбата. В т. 25 се претендират
разходи за направени необходими разноски за имота – заплатена от ищцата сума в
размер на 270 лв. за ремонт на покрива на сградата, в която се намира
процесният апартамент, поради което претенциите за заплащане от ответниците на
по 1/4 от тази сума следва да се квалифицират по чл. 30, ал. 3 ЗС.
От неоспореното допълнително заключение на СТЕ и
кредитираните свидетелски показания се установи по безспорен начин, че ищцата е
извършила в съсобствения имот подобренията, описани в т. 1 – 16, т. 19 – 21 и
т. 23 - 24 от молбата от 15.02.2016г. За неоснователни съдът намира доводите в
жалбата, че свалянето на съществувалите тапети и направата на шпакловка на
стени и таван и боядисването им, смяната на подови покрития /мокет и балатум/ с
теракот и ламинат, представляват необходими разноски за имота, а не подобрения.
Необходимите
разноски са свързани с наложителността да се запази съществуването на имота,
който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило
съществено, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им.
Това са разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване
намаляването на стойността на вещта. За разлика от необходимите разноски,
полезните разноски (подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота
и които не са били необходими за запазването и съхраняването му, но обективно
водят до увеличение на стойността на имота (ППВС № 6/1974г., т. 6). В случая описаните по т. 1 – 9 ремонтни работи не са такива, необходими за запазване съществуването на имота, нито без
извършването им имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено.
При липсата на данни за изрично противопоставяне от страна на въззивниците,
обезщетението следва да се присъди съобразно чл. 61, ал. 2 ЗЗД със заплащане на направените от ищцата
разноски за подобренията върху собствените на ответниците идеални части,
доколкото в случая по делото се установява, че увеличената в резултат
подобренията стойност на имота е по-голяма от направените разходи за извършване
на подобренията. Неоснователен е доводът, че по делото няма доказателства за
размера на разноските, направени от ищцата за подобряването на общия имот, тъй
като разходите за тези подобрения са остойностени от вещото лице към момента на
извършването им, а заключението не е оспорено от страните по делото.
За неоснователни съдът намира и доводите на въззивниците
във връзка с твърдяната „злоупотреба с права“ от ищцата. Извършените от последната
подобрения в имота са увеличили стойността му, както се установява от
допълнителното заключение на СТЕ, поради което не може да се приеме, че правата
на ответниците са нарушени.
Същевременно не следва да се присъжда обезщетение за
претендираните по т. 17, 18 и 22 от молбата подобрения – аспиратор в кухнята,
климатик и вътрешни щори на 4 бр. прозорци в кухнята и на балконска врата на
дневната. Аспиратор в кухнята не е остойностен от вещото лице, а няма и доказателства
за реално платена от ищцата сума за такъв. С т. II.8 от ППВС № 6/1974г. е
прието, че движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане
на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение. Поставените
в имота вътрешни щори и климатик не представляват подобрение, тъй като са
движими вещи, отделянето на които не би довело до съществено увреждане на
имота.
Или, съобразно кредитираното допълнително заключение на
СТЕ, за направените от ищцата подобрения в имота, описани по т. 1 – 16, т. 19 –
21 и т. 23 - 24 от молбата от 15.02.2016г.,
направените разходи към момента на извършване на подобренията възлизат на 12 297.62
лв. Съразмерно с дяловете си в съсобствеността, всеки от ответниците дължи на
ищцата на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от по 3 074.40 лв. За направените
от ищцата разходи по т. 25 от молбата - за ремонт на покрива, съобразно чл. 30,
ал. 3 ЗС всеки от ответниците й дължи сумата от по 67.50 лв. Или общо дължимата
от всеки от ответниците сума по претенциите по сметки възлиза на по 3 141.90
лв. До този размер претенциите са основателни, а за разликите до пълните им
предявени размери от по 3 305.25 лв. са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Предвид частичното несъвпадение на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частите, с която предявените по реда на чл.
346 ГПК претенции по сметки са уважени за разликите над 3 141.90 лв. до
претендираните размери от по 3 305.25
лв. и вместо това исковете се отхвърлят за тези разлики. В останалата допустима
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищцата разноски за
първата инстанция във връзка с претенциите по чл. 346 ГПК за разликата над 946.32
лв., при съобразяване, че с определението по чл. 248 ГПК на ищцата са присъдени
още 113.02 лв. Няма доказателства въззивниците да са направили разноски в
първата инстанция във връзка с претенциите по сметки, поради което такива не им
се присъждат.
При този изход, разноски за настоящото производство се следват и на двете
страни. Направените от въззивниците разноски са в размер на 213.75 лв. –
държавна такса, и 730 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение; Направените от
въззиваемата разноски са в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от жалбата, на въззивниците се
следват разноски в размер на 388.86 лв., а на въззиваемата – в размер на 176.39
лв.
Цената на всеки от предявените по реда на чл. 346 ГПК осъдителни искове е
3 305.25 лв., т.е. под 5 000 лв., поради което и съобразно чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 234520 от 10.10.2017г., постановено по гр.д. № 72388/2014г. на
Софийски районен съд, 74 състав в частта,
с която Д.Н., ЕГН **********, и С.Д.К., ЕГН **********, са осъдени да заплатят
на Р.О.Н., ЕГН **********, по предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по
сметки за извършени в делбения имот подобрения всеки поотделно разликите над претендираната от всеки
ответник сума от по 3 305.25 лв. до присъдените с решението суми от по
5 343.75 лв., като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 234520 от 10.10.2017г., постановено по гр.д. № 72388/2014г. на
Софийски районен съд, 74 състав в частта,
с която Д.Н., ЕГН **********, и С.Д.К., ЕГН **********, са осъдени да заплатят
на Р.О.Н., ЕГН **********, по предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по
сметки за извършени в делбения имот подобрения всеки поотделно разликите над 3 141.90 лв. до
претендираната от всеки ответник сума от по 3 305.25 лв., заедно със законната лихва върху тези
разлики от 15.02.2016г. до плащането,
както и в частта, с която Д.Н., ЕГН **********, и С.Д.К., ЕГН **********,
са осъдени да заплатят на Р.О.Н., ЕГН **********, разноски по делото над сумата от 946.32 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 346 ГПК от Р.О.Н., ЕГН **********, срещу Д.И.Н.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за разликата над 3 141.90 лв. до пълния му предявен размер от
3 305.25 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 346 ГПК от Р.О.Н., ЕГН **********, срещу С.Д.К.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за разликата над 3 141.90 лв. до пълния му предявен размер от
3 305.25 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 234520 от 10.10.2017г., постановено по гр.д. № 72388/2014г. на
Софийски районен съд, 74 състав в частта,
с която Д.И.Н., ЕГН **********, и С.Д.К., ЕГН **********, са осъдени да
заплатят на Р.О.Н., ЕГН **********, по предявените по реда на чл. 346 ГПК
претенции по сметки за извършени в делбения имот подобрения всеки поотделно сумата
от по 3 141.90 лв., заедно със законната лихва върху тези суми
от 15.02.2016г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.О.Н., ЕГН **********, да заплати
на Д.И.Н., ЕГН **********, и С.Д.К., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК
сумата 388.86 лв. /триста осемдесет
и осем лева и 86 ст./, представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.И.Н., ЕГН **********, и С.Д.К., ЕГН **********, да
заплатят на Р.О.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 176.39 лв. /сто седемдесет и шест лева
и 39 ст./, представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната част решението по гр.д. № 72388/2014г. на Софийски районен
съд, 74 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.