РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2069
гр. Пловдив, 23.10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, ХІІ
състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две
хиляди и деветнадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА
административно дело № 1942 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197,
ал.2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Л.П.А.,
ЕГН ********** ***, действащ в качеството му на ЕТ „Индекс-6-Л.А.“, ЕИК **** против
Решение № 201/12.06.2019г. на Директора
на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което е ПОТВЪРДЕНО Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С180016-022-0069437/25.09.2018г., издадено
от Г.В.- публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП -
Пловдив, на правно основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), ОСТАВЕНА Е БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима
жалба с вх. № 16-3464/08.10.2018г.
по регистъра на ТД на НАП Пловдив в частта срещу запорно съобщение, с изх. № С180016-119-0013768/25.09.2018г.
и е ПРЕКРАТЕНО производството в тази му част,
ИЗПРАТЕНА е административната
преписка по компетентност на Г.В.- публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП -
Пловдив, за произнасяне относно направеното възражение за изтекла погасителна
давност.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон и се претендира за неговата отмяна от Съда. Твърденията на
които се основава жалбата са, че постановлението е издадено в противоречие с
разпоредбите на чл.195 от ДОПК при липса на предпоставките за налагане на обезпечителните
мерки, като се поддържа също така, че наложеното обезпечение е несъразмерно и
неадекватно спрямо обезпечителната нужда, предвид погасяване по давност на част
от публичните задължения по отношение на които са наложени обезпечителните мерки. Поддържа
се и възражение за погасяване по давност на останалата част от публичните
задължения, по отношение на които са наложени обезпечителните мерки. Претендира
се присъждане на сторените разноски по производството. Ангажират се
доказателства.
Ответникът
– Директорът на ТД на НАП – гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П. е на становище за неоснователност на жалбата и моли
Съда да я остави без уважение, като се присъди
и следващото се юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи в оспорения обезпечителен акт и потвърждаващото
го решение на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив.
Административен съд – гр.Пловдив, ІІ отделение, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата,
събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе
предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие
за установено следното :
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от легитимирано лице, за което обжалвания акт е неблагоприятен и при
наличие на правен интерес, поради което и се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна се установява по делото, че процесното
Постановление с изх. № С180016-022-0069437/25.09.2018г. за налагане на
обезпечителни мерки, е издадено на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2, във
връзка с чл. 195, ал. 1-3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Г.В., на
длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, след като е прието, че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 16120000317/2012г. в общ
размер на 26 451,94 лв., в т.ч лихва в размер на 15323,56 лв. и главница в
размер на 11128,38 лв.
С постановлението са наложени обезпечителни
мерки, изразяващи се в :
1.Запор върху вземане от :
- трето задължено лице - НОИ
Териториално поделение – гр.Пловдив, ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТР: ******, адрес
по чл. 8 от ДОПК: ул.“Любен Каравелов“ № 7, п.к. 4003, гр/с.
ПЛОВДИВ, обл. ПЛОВДИВ, представител: Р.И.Д.за сумата
от 26451,94 лв.
От страна на публичния изпълнител е
изпратено Запорно съобщение с изх.№ С180016-119-0013768/25.09.2018г.
на основание чл.202, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.
215,ал.1,т.2 до третото задължено лице - НОИ Териториално поделение –
гр.Пловдив, ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТР: ******, адрес по чл. 8 от ДОПК:
ул.“Любен Каравелов“ № 7, п.к. 4003, гр/с. ПЛОВДИВ, обл. ПЛОВДИВ, представител: Р.И.Д., с което третото лице е
уведомено, че е наложен запор върху сумите, дължими на А. по възнаграждение,
възникнало от служебно/трудово, гражданско или др. правоотношение до размера на
задължението и начислените лихви до издължаване на сумата, в размер на: 26541,94 лв.
Изрично е посочено, че на основание
чл. 213, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ДОПК се запорират
суми на посочения субект, с изключение на:
1.Обезщетения по социално осигуряване, включително за безработица;
2.Социални помощи, предоставени от държавния или общинския бюджет;
3.Сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с
трайни увреждания с намалена работоспособност над 50 на сто и други категории
лица в неравностойно социално положение;
4.Вземания за издръжка, определени от съда;
5.Трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или
стипендия в размер до 250 лв. месечно.
В отговор на полученото запорно съобщение, с
изх.№ 3011-15-356#1#2/26.09.2018г. третото задължено лице е уведомило
публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, че е получено запорно
съобщение за лицето Л.П.А. и, че месечната удръжка в размер на 461,81лв.(за размера над 250,00 лв.) за погасяване на задължението ще се удържа и превежда на
ТД на НАП – Пловдив, считано от 01.10.2018г.
С Разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение, издадено от Г.В.- публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив на
основание чл.230, ал.4 от ДОПК, е разпоредено на
третото задължено лице в 3-дневен срок от получаването му да се прехвърлят запорираните суми в размер на 26451,94 лв. по посочена в
постановлението банкова сметка *** – Пловдив.
Издаденото Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх. № С180016-022-0069437/25.09.2018г., е обжалвано от А.
пред Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, който с Решение № 201 от 12.06.2019г.,
го е потвърдил в тази му част.
За да постанови този резултат горестоящият административен орган е приел за неоснователни
направените от жалбоподателя възражения. Приел е, че обжалваното постановление
съдържа както фактическите, така и правните основания за издаването му. Приел е, че в процесния случай са налице
законовите предпоставки на чл. 195 от ДОПК за налагането на обезпечителни мерки,
като в тежест на жалбоподателя е установено публично вземане, което към момента
на издаване на процесното постановление е в общ
размер на 26 451,94 лв., като същото не е платено доброволно от длъжника в
законоустановения срок. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че
задълженията му не са окончателно установени и изискуеми, е прието, че не само
ревизионният акт или съдебното решение представляват титули, вменяващи
задължения. За налагането на обезпечителни мерки е необходимо вземането да е
ликвидно и изискуемо. Ликвидно е вземането, определено по основание и размер, а
изискуемо - това, на което е настъпил падежа. Задълженията на жалбоподателя за
здравно осигуряване по декларации образец 1, задълженията за данък по ЗДДФЛ и
задълженията за ДОО по декларации образец 6 представляват ликвидни и изикуеми задължения, които подлежат на принудително
изпълнение. Приета е за правилна
констатацията на публичния изпълнител, че ще се затрудни събирането на
установеното и изискуемо публично вземане предвид липсата на съдействие от
страна на задълженото лице, както и с оглед продължителността на периода, през
който не са извършвани никакви действия от негова страна за погасяването му.
Все в тази насока е прието, че самото постановление съдържа всички законоустановени в чл. 196 от ДОПК реквизити, и е издадено
при спазване процедурата, предвидена в глава двадесет и четвърта, раздел I от
ДОПК, като безспорно се установява наличие на обезпечителна нужда.
Каза се, че с Решение № 201 от 12.06.2019г. на
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, е оставена е без разглеждане, жалба с вх. № 16-3464/ 08.10.2018 г. по
регистъра на ТД на НАП Пловдив в частта, с която същата е насочена срещу запорно съобщение, с изх. № С180016-119-0013768/25.09.2018
г. и е прекратено производството в тази му част. В тази насока е прието, че депозираната
жалба се явява недопустима в частта относно претенциите срещу запорно съобщение с изх. № С180016-119-0013768/25.09.2018
г. То не представлява акт, издаван от публичния изпълнител, с който се засягат
права или се вменяват задължения на длъжника. С оглед на това е прието, че запорно съобщение с изх. № С180016-119-0013768/25.09.2018г.
не подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горестоящия
орган, тъй като не е налице правен интерес за жалбоподателя от оспорването му.
С
решението Директора на ТД на НАП гр. Пловдив също така е изпратена административната преписка по компетентност
на Г.В.- публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП -
Пловдив, за произнасяне относно направеното възражение за изтекла погасителна
давност. Прието е, че в конкретния случай А. не е реализирал това правопогасяващо
възражение за погасяване по давност на публичните задължения пред публичния
изпълнител в ТД на НАП Пловдив по отношение на обезпечените му задължения, а
компетентен да се произнесе по направеното за първи път в жалбата до Директора
искане за прилагане на погасителната давност, е публичният изпълнител при ТД на
НАП Пловдив.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от
правна страна :
В случая преди всичко следва да се констатира,
че оспорения административен акт е постановен от надлежно снабден с
правомощията за това, материално компетентен административен орган(така и в този смисъл са Заповед № ЗЦУ- 160/15.02.2019г. на Изпълнителен
директор на НАП и Заповед № 7747/05.06.2019г. на Изпълнителен директор на НАП).
Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не се
констатират нарушения на процесуалния закон. Спор по тези обстоятелства не се формира и
между страните по делото.
Обжалваното
решение, в частта, с която е потвърдено постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е постановено в противоречие с материалния закон и с целта,
която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В последващото съображение ще бъдат
изложени съображенията в тази насока :
Нуждата да се обезпечи изпълнението
на конкретно публично вземане възниква поради опасността публичният изпълнител
да не открие в деня на изпълнението секвестируеми
права на длъжника годни да удовлетворят публичния взискател.
Ето защо в нормата на чл.195, ал. 2 от ДОПК е посочено, че обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение. В конкретния казус, налагането на мерките е основано
именно на обстоятелство, че ще бъде затруднено събирането на публичното
задължение, и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото
на длъжника, т.е. органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на
чл. 195 от ДОПК. В процесното
постановление за налагане на обезпечителни мерки, са изложени мотиви в тази
насока, основани на събраните доказателства по преписката, с оглед изискването
възведено в чл. 196, ал.1, т.3 от ДОПК.
В обсъжданата насока следва да се
посочи, че процесната обезпечителна мярка е наложена
на основание разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК, регламентираща случаите на
налагане на обезпечителни мерки на установено по размер и изискуемо публично
задължение. В този смисъл материално правните предпоставки за налагане на
предварителните обезпечителни мерки са регламентирани в разпоредбата на 195,
ал.1 от ДОПК, съгласно която подлежат на обезпечение установените и изискуеми
публични вземания. В настоящия случай,
противно на твърденията на жалбоподателя, тези предпоставки са били налице при
налагане на обезпечителните мерки и в постановлението на публичния изпълнител са
изложени мотиви в тази насока. Както правилно е приел публичния изпълнител в процесния случай е налице установено и изискуемо публично
вземане на длъжника Л.П.А., действащ в
качеството му на ЕТ „Индекс-6-Л.А.“, в общ размер на 26451,94 лв., в т.ч лихва
в размер на 15323,56лв. и главница в размер на 11128,38 лв. за невнесени в срок вноски за здравно осигуряване по декларации образец 1,
за невнесен в срок данък по ЗДДФЛ и за невнесени в срок вноски ДОО по декларации
образец 6, съставляващи изпълнително основание съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, непогасено в законоустановения срок за доброволно изпълнение.
Така, към момента на постановяване
на процесното постановление, без всякакво съмнение са
били налице предпоставките за налагане на обезпечителни мерки, тъй като е било
налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника, в
общ размер на 26451,94 лв., в т.ч лихва в размер на 15323,56лв. и главница в
размер на 11128,38 лв., непогасено в законоустановения срок за доброволно изпълнение,
като съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, субсидиарно
приложим на основание препращащата норма на чл.§2 от ДР ДОПК това е момента на
преценка на законосъобразността на административния акт. Съгласно изричното
правило на посочената норма, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК обаче, установяването на нови факти
от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване
на устните състезания. В тази насока следва да се съобразят следните издадени
след процесното постановление актове на органите на
ТД на НАП – Пловдив, които не са съобразени нито от публичния изпълнител, нито
от Директора на ТД на НАП-Пловдив : разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК с изх. №С190016-035-0177702/11.01.2019г.,
с което е прекратено производството по изпълнително дело № 16120000317/2012г.
по отношение на лихви за невнесени в срок вноски за здравно осигуряване и ДОО в
общ размер на 996,85лв., както и решение № 304/14.08.2019г. на Директор на ТД
на НАП – Пловдив, с което са обявени за погасени по давност публичните вземания
за лихви за невнесени в срок вноски за здравно осигуряване и ДОО, начислени за периода 08.05.2009г. до
31.12.2009г., установени с Декларация обр.6 №
160020805855037/03.11.2011г. и е отменено разпореждане изх.№ С
190016-137-0006737/19.07.2019г. в тази негова част и последвалото разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително
изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК с изх. №С190016-035-0290560/23.08..2019г., с
което е прекратено производството по изпълнително дело № 16120000317/2012г. по
отношение на лихви за невнесени в срок вноски здравно осигуряване и ДОО в общ
размер на 1978,91 лв. Без всякакво съмнение, тези факти следва да
бъдат изцяло съобразени при
постановяване на решението по настоящия административноправен
спор, с оглед разпоредбата на чл.142,
ал.2 от ДОПК, субсидиарно приложим на основание
препращащата норма на чл.§2 от ДР ДОПК, с оглед на която норма, правно значение
имат и новонастъпилите факти, които променят
съществувалото към момента на издаване на административния акт фактическо и
правно положение.
В
обсъждания аспект наложеният с процесното
постановление запор за обезпечаване на установено и изискуемо публично вземание в общ размер на 26451,94 лв.,непогасено в
законоустановения срок за доброволно изпълнение, в т.ч лихва в размер на
15323,56лв. и главница в размер на 11128,38 лв., е неадекватна обезпечителна
мярка. Обезпечителната мярка представлява едновременно защита и санкция, в
която се състои обезпечението на конкретно вземане. Поради това несъмнено
следва да е налице съответствие между наложената мярка и справедливия интерес
(на лицето) да се задоволи обезпечителната нужда на публичния взискател без ненужно обременяване на лицето. Това
произтича пряко от основните принципи в административното производство, част от
което е и събирането на публичните вземания. Касае се за принципа на
съразмерност залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, приложим по препращане на
§ 2 от ДР на ДОПК в настоящото производство. Съдържанието на посочения принцип
се свежда до упражняване от страна на административния орган на възложените му
правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. И
накрая, в ал. 5 на чл. 6 от АПК е посочено, че административните органи трябва
да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Проявна форма на
този принцип е и правилото залегнало изрично в нормата на чл. 195 ал. 7 от ДОПК, че обезпеченията трябва да съответстват на
вземанията на държавата или общините. В конкретния случай, този принцип е
нарушен, тъй като в процесното постановление запорът
е наложен за установено и изискуемо и публично вземане в общ размер на 26451,94 лв., в т.ч лихва в размер на 15323,56лв. и главница
в размер на 11128,38 лв., което както вече бе казано, в този размер не съществува към настоящия момент, поради
погасяване по давност на част от задълженията по изпълнително дело №
16120000317/2012г. Единствено по отношение на непогасената част от задълженията
по изпълнително дело № 16120000317/2012г. са налице предпоставките за налагане
на обезпечителни мерки по смисъла на чл.195, ал.1, във вр.
с чл.200 и чл.202, ал.2 от ДОПК.
При това положение, неправилно в
обжалваното постановление е посочен размера на установеното и изискуемо задължение
по изпълнително дело № 16120000317/2012г., който не е съобразен с погасяването
на част от задълженията по давност.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания акт – решението на
Директора на ТД на НАП - гр.Пловдив, в частта, с която е потвърдено
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, е незаконосъобразно, както
и незаконосъобразно е и самото постановление, и като такива ще следва да бъдат
отменени от настоящата инстанция.
Тъй като естеството на акта не
позволява разрешаване на административноправния
въпрос по същество, то след отмяната от настоящата инстанция в посочената част,
на основание чл.160, ал.3 от ДОПК делото
ще следва да се върне на публичния изпълнител, като преписка за ново решаване
на въпроса по същество, при съблюдаване на констатациите и изводите направени в
настоящото решение и налагане на нови обезпечителни мерки за обезпечаване на непогасената
част от установеното и изискуемо публично задължение по изпълнително дело №
16120000317/2012г.
Обжалваното решение, в частта, с която е
оставена е без разглеждане, като недопустима жалба с вх. № 16-3464/ 08.10.2018
г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив в частта, с която същата е насочена срещу срещу запорно съобщение, с изх. №
С180016-119-0013768/25.09.2018 г. и е прекратено производството в тази му част,
е постановено в съответствие с материалния закон и с целта, която преследва
законът с издаването на актове от категорията на процесния
такъв. Депозираната жалба пред Директора на ТД на НАП – Пловдив се явява
недопустима в частта относно претенциите срещу запорно
съобщение с изх. № С180016-119-0013768/25.09.2018 г. То не представлява акт, с
който се засягат права и законни интереси или се вменяват задължения на
длъжника, с оглед на което същото не подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горестоящия административен орган, тъй като не е налице
правен интерес за жалбоподателя от оспорването му. Поради изложеното решението
в тази му част е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Обжалваното решение, в частта, с
която е изпратена административната преписка по компетентност на Г.В.-
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП - Пловдив, за
произнасяне относно направеното възражение за изтекла погасителна давност също е постановено в съответствие с материалния закон и с целта, която
преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния
такъв. В конкретния случай А. не е реализирал това правопогасяващо
възражение пред публичния изпълнител в ТД на НАП Пловдив, а компетентен да се
произнесе по направеното за първи път в жалбата до Директора искане за
прилагане на погасителната давност, е публичният изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, на когото правилно е изпратена преписката. Поради изложеното решението в тази му част е правилно и законосъобразно, а
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на поддържаното пред
настоящата инстанция възражение за погасяване по давност на публичните
задължения, по отношение на които са наложени обезпечителните мерки, следва да
се посочи, че този въпрос е извън предмета на настоящия административноправен
спор, с който е сезиран съда и който е законосъобразността на постановлението
за налагане на обезпечителни мерки и на решението на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, в частта, с която същото е потвърдено. Впрочем и за пълнота следва да
се посочи, че както бе казано, с обжалваното решение е изпратена
административната преписка по компетентност на Г.В.- публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране" при ТД на НАП - Пловдив, за произнасяне относно
направеното възражение за изтекла погасителна давност. По повод на това
произнасяне е постановено разпореждане изх.№ С
190016-137-0006737/19.07.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив
и решение № 304/14.08.2019г. на Директор
на ТД на НАП – Пловдив, което е предмет на адм.дело №
2747 по описа на Административен съд – Пловдив за 2019г. Вън от всякакво
съмнение е, че при обявяване по това дело на погасени по давност публични
задължения, различни от приетите с решение
№ 304/14.08.2019г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив, следва публичния
изпълнител да приведе обезпечителната мярка в съответствие с установените и
изискуеми публични задължения на длъжника, към този нов момент.
При посочения изход на делото, основателно се явява искането на ответника
за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от
съда. В случая представителството, осъществено от юрисконсулт, се изчерпва с
процесуално представителство в едно единствено съдебно заседание, а и казусът
не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че
присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било
обосновано. Ето защо, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата в
размер на 50 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид
изричната правна регламентация в чл. 197, ал. 4 от ДОПК, настоящото решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
160, ал. 1, във вр. с чл. 144, ал. 1 и чл. 197
от ДОПК, Пловдивския административен
съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 201/12.06.2019г. на Директора
на ТД на НАП – гр.Пловдив, в частта,
с която е ПОТВЪРДЕНО Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С180016-022-0069437/25.09.2018г., издадено от Г.В.- публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране" при ТД на НАП – Пловдив и Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С180016-022-0069437/25.09.2018г., издадено от Г.В.-
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП – Пловдив.
ВРЪЩА административната
преписка на публичния изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив за налагане на нови
обезпечителни мерки за обезпечаване на непогасената част от установеното и
изискуемо публично вземане на длъжника Л.П.А., действащ в
качеството му на ЕТ „Индекс-6-Л.А.“ по изпълнително дело №
16120000317/2012г., съобразно указанията, дадени в мотивната
част на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.П.А.,
ЕГН ********** ***, действащ в качеството му на ЕТ „Индекс-6-Л.А.“, ЕИК ****
против Решение № 201/12.06.2019г. на
Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, в
частта, с която е ОСТАВЕНА БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима жалба с вх. № 16-3464/08.10.2018 г. по регистъра
на ТД на НАП Пловдив в частта срещу запорно
съобщение, с изх. № С180016-119-0013768/25.09.2018 г. и е ПРЕКРАТЕНО
производството в тази му част, и е ИЗПРАТЕНА административната преписка по
компетентност на Г.В.- публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на
НАП - Пловдив, за произнасяне относно направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА Л.П.А.,
ЕГН ********** ***, действащ в качеството му на ЕТ „Индекс-6-Л.А.“, ЕИК ****, да заплати на Териториална дирекция град Пловдив на Национална агенция за
приходите сумата от 50, 00 /петдесет/ лева, съставляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: