РЕШЕНИЕ
№ 5036
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:..................................
при участието на секретаря .........................
като разгледа докладваното от ......................... Гражданско дело №
20231110144832 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са от .................... (с предишно наименование .........................
ЕИК .................. срещу С. А. И. по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 367,86 лева, представляваща стойността на
доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги в имот –
................... находящ се на адрес: гр. .........................“ № .....................,
клиентски № ................... за периода от ....................., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19243/2022
г. по описа на СРС, 119 състав – 11.04.2022 г. до окончателното плащане, както
и сума в размер на 6,26 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от .........................., за които суми е издадена Заповед №
21115 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2022 г. по
ч. гр. д. № 19243/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
В исковата молба се твърди, че ................... е доставчик на електрическа
енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на
обособена територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка
на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № ..................,
издадена въз основа на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № ................ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
1
(ДКЕВР) и Лицензия № ........................ за дейност с търговия на електрическа
енергия, с включени права и задължения на „координатор на стандартна
балансираща група“. Твърди че между страните съществува облигационно
правоотношение, предвид че ответницата има открита партида при ищеца с
клиентски № ..................., по подадено Заявление за продажба на електрическа
енергия за битови нужди от ........................, с титуляр - С. А. И., с фамилно име
преди развода .................... за електроснабден обект, находящ се в гр. ...............
на който адрес е доставена електрическата енергия и мрежови услуги за
периода от ..................... По откритата партида ответникът, в качеството на
потребител на електрическа енергия, регулярно бил потребявал и заплащал
цената на доставената и потребена електрическа енергия и мрежови услуги, за
което представя Справка за консумация. Ищецът се позовава на чл. 98а от ЗЕ,
предвид че е краен снабдител спрямо ответника и му продава ел. енергия при
публично известни ОУ. Твърди че е изпълни задължението си за доставка на
електрическа енергия и мрежови услуги за периода от ..................... до
електроснабдения обект, находящ се в гр. ............... Излага, че потребителят
бил задължен да заплаща стойността на консумираната в обекта електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия, като в този
срок ответникът не заплатил дължимите суми и изпаднал в забава, поради
което претендира и обезщетение за забавено плащане за периода от
.......................... Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника
С. А. И.. В депозираното в срок по реда на чл. 414 ГПК възражение с вх. №
.................... по ч. гр. дело № 10477/2022 г. същата е възразила относно
основателността на претенцията с твърдения, че не е потребител на услугите,
предвид че не тя е използвала електрическа енергия в процесния имот, тъй
като не тя е живеела в него, а други лица.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи следните факти: 1/. валидно възникнало
облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия в
процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне
на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното
вземане; 3/. ползване на предоставените от ответника услуги.
Ответникът, чрез депозираното в срок по реда на чл. 414 ГПК възражение
с вх. № .................... по ч. гр. дело № 10477/2022 г., е оспорила претендираните
от ищеца вземания изцяло, което имплицитно включва оспорване на всички
правопораждащи претенцията юридически факти, включително и твърдяното
от ищеца качеството „потребител на ел. енергия“ и които оспорвания на
вземането на кредитора, съгласно ТР 4 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да разгледа в производството по чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай ответницата е оспорила претенциите по основание и
2
размер, т. е. оспорени са твърденията на ищеца както за наличието на
правоотношение между енергийното предприятие и ответника като
потребител на ел. енергия през процесния период, така и за използването от
ответника на претендираното количество ел. енергия. Следователно, в тежест
на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване
в процеса, всички обстоятелства, на които основава иска си.
По първия правно релевантен въпрос относно съществуването на
твърдяното облигационно правоотношение между страните през исковия
период, съдът приема следното:
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен
клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който
регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни
общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР (писмена
форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане (чл. 98а, ал. 4
от ЗЕ). Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ...................., приети на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на
26.11.2007 г. и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на ......................, приети на основание чл.
98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в
сила на 26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на
чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат
за публикуване на реклама, издаден от департамент .......................
Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия
влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в
чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат
при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което
да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се
отразява в допълнително писмено споразумение.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а
купувач – крайният клиент (чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ). След измененията
на ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г.), в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр.
35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува
енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието „битов
3
клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42
ДР (отм.); на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал.
1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени
битови нужди“ и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната
свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент
на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект –
онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика,
респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот (в този смисъл
решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III
ГО). Този извод следва и от клаузите на цитираните Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено
определение на понятието „потребител на електрическа енергия за битови
нужди“, а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на
потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред
продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да
бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този
случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на
ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна
отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.
В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства –
заповед № .................... за настаняване в общинско жилище, издадена от
..................... ..................; заповед № ................... за отмяна на заповед №
.................... за настаняване в общинско жилище, издадена от ..............
..................; договор за наем от ................., сключен между ......................
.................. и С. А. И., се установява, че ответницата е била настанена в
общинско жилище – апартамент № ....................... находящ се на адрес:
.................... т.е. в период, предхождащ процесния период, а след това – на
................. е сключила договор за наем на общинско жилище – .....................,
находящ се на адрес: гр. .........................“, .................. (който адрес съвпада с
регистрирания на ..................... настоящ адрес на ответницата, видно от
справка НБД, изготвена в заповедното производство). Освен изложеното, от
посочените доказателства се установява, че ответницата е била настанена в ап.
2 в жилищен блок ...................... (и трите, находящи се в гр. .........................“),
за който имот ищецът претендира стойността на доставена и потребена
електрическа енергия и мрежови услуги.
С оглед на изложеното, от една страна се установява, че през процесния
период – от ....................., ответницата не е наемател (държател на договорно
основание) на процесното жилище и не е ползвала същото през исковия
4
период, а от друга не се установява, процесното жилище и жилището, в което е
настанена ответницата да са един и същ обект.
Не се установява и твърдението на ищеца, че между страните съществува
облигационно правоотношение по отношение на процесния имот – ...................
находящ се на адрес: гр. .........................“ № ....................., във връзка с
подадено заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди от
........................ от С. А. И., тъй като заявлението се отнася за имот, находящ се
в гр. .................... Дори да се приеме, че абонатният номер съответства на
адреса, посочен в констативен протокол от .................... и се касае за един и
същ обект, то не се установява ответницата да е била наемател (държател на
договорно основание) на процесното жилище през процесния период, поради
което същата няма качеството потребител на енергийни услуги.
Предвид установеното по делото обстоятелство, че през процесния период
ответницата не е собственик на процесния имот, нито вещен ползвател, нито
държател на договорно основание, се налага извод, че договорно отношение
по продажба на ел. енергия с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ, не е възникнало между ищеца и ответника за
процесния имот през процесния период.
С оглед гореизложеното, предявеният главен иск е неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен, като е безпредметно обсъждането на
останалите предпоставки за неговото уважаване.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно
задължение и забава в погасяването на същото.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг, следва да се отхвърли
изцяло и иска за акцесорното вземане за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът, но такива нито са претендирани, нито са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .................... (с предишно наименование
............................... ЕИК .................. срещу С. А. И., ЕГН **********
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С.
А. И., ЕГН ********** дължи на .................... (с предишно наименование
............................ ЕИК .................., сумите, както следва: сумата 367,86 лева,
представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия и
мрежови услуги в имот – ................... находящ се на адрес: гр. .........................“
№ ....................., клиентски № ................... за периода от ....................., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 19243/2022 г. по описа на СРС, 119 състав –.................... до окончателното
5
плащане, и сумата 6,26 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от .........................., за които суми е издадена Заповед №
21115 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2022 г. по
ч. гр. д. № 19243/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6