РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Монтана, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Александра Нанова
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20241600500280 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалби на
Ю. ООД гр. *, ЕИК *, М. К. А. от гр. *и ЕТ М. А. –Ю.–Ю.К. гр. *, ЕИК *, подадени чрез
пълномощник адвокат М. Л. срещу решение на РС Лом № 8/10.01.2024г., постановено по
гр. дело № 527/2022г. по описа му В ЧАСТТА, с която е признато за установено по
отношение на тримата жалбоподатели, че сключеният между ЕТ „М. А. - Ю. – Ю.К.“ -
/праводател на „Ю.“ ООД по силата на Договор за продажба на търговско предприятие от
03.10.2016 г./ и М. К. Договор за наем, вписан под вх.рег.№ *, акт № *, том *от 03.08.2015г. в
Служба по вписванията -*, НЯМА ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ, считано от стопанската 2023/2024
г. до стопанската 2034/2035 г. спрямо ищците: Ж. П., ЕГН **********, Ф. Ф., ЕГН
**********, Й. Ф., ЕГН **********, В. Г., ЕГН **********, М. К., ЕГН **********, Т. И.,
ЕГН **********, Д. Т., ЕГН **********, П. П., ЕГН **********, и С. К., ЕГН **********, в
частта относно поземлени имоти, съставляващи земеделски земи, в землището на с. *, обл. *,
с идентификатори по КККР, одобрена 2018 г. : ПИ с идентификатор *, ПИ с идентификатор
*и ПИ с идентификатор *.
Предмет на разглеждане са и въззивни жалби на Ю. ООД гр. *, ЕИК *и ЕТ М. А. –
Ю.–Ю.К. гр. *, ЕИК *, подадени чрез пълномощник адвокат М. Л. срещу решение на РС
Лом № 8/10.01.2024г., постановено по гр. дело № 527/2022г. по описа му В ЧАСТТА, с която
е признато за установено по отношение на двамата жалбоподатели, че сключеният между
тях Договор за аренда, вписан под вх.рег.№ *, акт № *, том *от 07.10.2016г. в Сл.Вп.- *,
НЯМА ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ, считано от стопанската 2023/2024 г. до стопанската 2034/2035
1
г. спрямо ищците относно същите поземлени имоти.
С въззивните жалби от 07.02.2024г. , подадени по пощата на 05.02.2024г. , с
идентично съдържание , се твърди неправилност на решението с доводи, че съдът не е
съобразил водените от ищците съдебни дела за заплащане в качеството им на съсобственици
дължими по договорите плащания, които им действия представляват безусловно приемане
на същите договори. Оспорен е извода на съда, че тези действия на ищците не са относими
към спора, тъй като касаят други стопански години. Твърди се, че веднъж приети,
договорите са противопоставими на ищците. Иска се отмяна на решението в съответните
обжалвани части и отхвърляне исковите претенции, ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемите страни Ж. П., Ф. Ф., Й. Ф., В.Г., М. К., Т. И., Д. Т., П. П. и С. К., с
подаден в срок отговор чрез пълномощник адвокат Д. Ц. оспорват жалбите като
неоснователни . Претендират заплащане на разноски за настоящата инстанция.
В хода на въззивното производство на основание чл. 227 ГПК на мястото на
починалия въззиваем В. Г. са конституирани законните му наследници М.Г., П. Г. и Д. Г. –
Й., които в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Във въззивното производство не са допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбите и становищата на страните, предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивните жалби против първоинстанционното решение в установителните му
части са подадени в срок от надлежни страни в процеса при наличен правен интерес и са
допустими за разглеждане.
Постановеното от РС Лом решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ж. П., Ф. Ф., Й. Ф., В. Г., М. К., Т.И., Д.
Т., П.П. като съсобственици на процесните три земеделски имота и от С. К. като арендатор
по сключен с останалите ищци договор за аренда на същите земеделски имоти, с която са
предявени искове да се признае за установено, че договор за наем, вписан под вх.рег.№ *, акт
№ *, том *от 03.08.2015г. в Службата по вписвания гр. *, сключен между ЕТ „М. А. - Ю.–
Ю. К.“ като наемодател и М. А. като наемател им е непротивопоставим, няма правно
действие , както и искове да се признае за установено, че договор за аренда вписан под
вх.рег.№ *, акт № *, том *от 07.10.2016г. в Сл.Вп.- *, сключен между ЕТ М. А. –Ю.–Ю.К.
като арендодател и Ю. ООД като арендатор им е непротивопоставим, няма правно действие
. С допълнение към исковата молба е поискано непротивопоставимостта да се признае за
стопанските 2022/2023 до края на срока на договорите, както и да се признае за установено,
че правото да се ползват описаните недвижими имоти за периода от началото на стопанската
2022/2023 г. до края на стопанската 2042/2043 г. принадлежи на арендатора С. К. по силата
наДоговор за аренда, вписан с вх.рег.№*, акт № *, том * от 25.02.2022 г. в Служба по
вписванията -*.
Правният интерес от така предявените искове е обоснован със сключен между
2
ищците като съсобственици на имотите с ищцата С. К. договор за аренда на същите имоти ,
вписан в службата по вписвания на 25.02.2022г. с предмет същите земеделски имоти.
С обжалваното решение съдът е уважил установителните искове за признаване в
отношенията между страните, че договора за наем и договора за аренда нямат правно
действие , считано от стопанската 2023/2024г. по отношение на ищците. В останалата част
производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковите претенции при
липса на правен интерес от исканото установяване. За да уважи исковете съдът е приел, че
договорът за наем като действие на обикновено управление от съсобственик, притежаващ
само 1/5 идеална част от имотите, може да бъде сключен само за три години съгласно чл.
229,ал.2 ЗЗД, като съгласно ал. 3 на същия член, ако е сключен за по-дълъг срок, той има
действие за три години стопански години,т.е. до 01.10.2018г.. Приел е, че липсват
доказателства договорът за наем да е потвърден от ищците като съсобственици,
притежаващи общо 3/5 идеални части и образуващи мнозинство по смисъла на чл. 32,ал.1
ЗС . Относно договора за аренда е приел, че е сключен с праводател, притежаващ
миноритарен дял от съсобствеността , поради което и на основание чл. 32,ал.1 ЗС е
непротивопоставим на ищците , притежаващи общо 60 % от съсобствеността, които са
отдали същите имоти под аренда с договор от 25.02.2022г. . От друга страна е приел, че
договорът за аренда като сключен не в предвидената в закона за арендата в земеделието
форма / ЗАЗ/ се конвертира в договор за наем и на основание чл. 229,ал.2 ЗЗД има действие
само за три години. Приел е за неоснователни възраженията на ответниците, че с действията
си по предявяване на искове по чл. 30,ал.3 ЗС срещу съсобственика, сключил оспорените
договори, са приели същите и са се съгласили с действието им.
Между страните няма спор за фактите, установени от първостепенния съд с
обжалваното решение. Не се спори, че ищците ,без С. К., като наследници на Т. Д. , починал
1961 г. притежават общо 3/5 идеални части от недвижими имоти, находящи се в землището
на с. *, обл. *: лозе от 3,181 дка, имот № *, трета категория земя и нива от 46,771 дка, имот
№ *, трета категория земя, както и на други три имота, които не са включени в предмета на
спора. Като наследници на Т.а Д., починала 1962 г. ищците, без С. К., са собственици на 3/5
идеални части от нива в същото землище от 7,300 дка, имот № *, трета категория земя.
Собствеността на наследниците на горепосочените две лица е възстановена с решение на ПК
*, като към настоящия момент имотите са с идентификатори съгласно одобрената за с.
*кадастрална карта.
Безспорно е също така, че ответникът ЕТ „М. А.-Ю.-Ю.К.“ е собственик на 1/5
идеална част от същите имоти , придобита чрез договори за продажба на наследство от
05.12.2014г. с вещно-правен ефект.
Безспорно е , че ЕТ е сключил на 21.07.2015 г. договор за наем на земеделски земи,
вписан на 03.08.2015г. , с който като наемодател е предоставил на М. А. като наемател за
временно ползване земеделска земя в землището на с. *, община *, обл. *- нива от 7,300 дка,
имот № *, трета категория земя; нива от 46,771 дка, имот № *, трета категория земя и лозе от
3,181 дка, имот № *, трета категория земя за срок от 20 години, считано от 01.10.2015 г. с
3
договорена наемна цена 10 лева на дка , платимо авансово в пълен размер за целия срок на
договора.
На 06.10.2016 г. е сключен договор за аренда, вписан под вх.рег.№ *, акт № *, том *от
07.10.2020 г. в Сл.Вп.- *, с който ЕТ “М. А.-Ю.-Ю.К.“, ЕИК *– арендодател е предоставил на
„Ю.“ ООД, с ЕИК *– арендатор за временно ползване земеделска земя в землището на с. *,
община *, обл. *- нива от 7,300 дка, имот № *, трета категория земя; нива от 46,771 дка,
имот № *, трета категория земя и лозе от 3,181 дка, имот № *, трета категория земя за срок
от 20 години, считано от 01.10.2016г. с арендното плащане 20 лева за декар, платимо в срок
до 31.12. на всяка стопанска година.
Представени са и доказателства за сключен от ищците, съсобственици на процесните
три земеделски имоти договор за аренда от 25.02.2022г. с ищцата С. К., с който са й
предоставили за срок от 20 години, считано от 01.10.2022г. ползването на трите имота с
договорено арендно плащане 80 лева на декар за всяка стопанска година, с което се
обосновава правния интерес от предявените установителни искове.
Безспорно е установено по делото, че на 03.10.2016г. е сключен договор, с който ЕТ
"М. А.-Ю.-Ю.К." е прехвърлил на "Ю." ООД търговското си предприятие като съвкупност
от всички права, задължения и фактически отношения, като подписите на страните са
нотариално заверени на същата дата.
Приложени са искови молби от ищците до РС Враца, с които всеки от тях е предявил
против М. А. осъдителен иск на основание чл. 30,ал.3 ЗС за заплащане припадащата им се
част от получената от ответника наемна цена по договори за пренаемане на земеделските
имоти,сключени на 10.07.2020г. и на 30.06.2021г. за стопанските 2020/2021г. и 2021/2022
години. По исковите молби са образувани граждански дела по описа на РС Враца за 2022г. ,
като няма доказателства за постановени по делата решения.
Приложени са и искови молби от ищците до СРС, с които всеки от тях е предявил
срещу Ю. ООД осъдителен иск на основание чл. 30,ал.3 ЗС за заплащане припадащата им
се част от получената от ответника наемна цена по договор , сключен на 22.11.2017г. от Ю.
ООД като наемодател с К.Т.Б. ООД като наемател относно процесните три имота за
стопанската 2019/2020г.. По исковите молби са образувани граждански дела по описа на РС
София за 2022г. , като няма доказателства за постановени по делата решения.
При така установената от събраните по делото фактическа обстановка, от правна
страна съдът приема следното:
С предявените установителни искове, предмет на въззивна проверка, се цели от
ищците установяване по отношение на ответниците, че сключените 2015г. договор за наем и
2016г. договор за аренда нямат правно действие за процесните три земеделски имоти за
исковия период от време- 2023/2024г.- 2035/2036 стопански години.
Доводи за неправилност на обжалваното решение във въззивната жалба са изложени
единствено относно извода на съда, че не е установено ищците съсобственици да са приели
оспорените два договора , въпреки приложените по делото доказателства за предявени от
4
тях искове с правно основание чл. 30,ал.3 ЗС за заплащане припадаща им се част от
получените на основание тези два договора наемно и арендно плащане. По отношение
приетото от съда за договора за наем, че на основание чл. 229,ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗЗД
същият има действие само за три години, както и относно приетото конвертира на договора
за аренда в договор за наем и приложение на чл. 229 ЗЗД и по отношение на него доводи не
са изложени и поддържани.
По отношение действието на договора за наем, сключен на 21.07.2015г. и вписан на
03.08.2015г. в службата по вписания , съдът приема следното:
Договорът е сключен от ЕТ М. А. –Ю. –Ю.К. като наемодател , притежаващ 1/5
идеална част от процесните земеделски имоти, като с него е предоставено ползването на
имотите на М. А. за срок от 20 години. Като сключен от съсобственик с миноритарен дял от
съсобствеността, за да има действие този договор по отношение останалите съсобственици,
следва да е установено същите да са го приели изрично или мълчаливо, тъй като общата вещ
съгласно чл. 32,ал.1 ЗС се управлява по решение на мнозинството- от съсобствениците,
притежаващи дял по-голям от 50 %. По отношение сключения 2015г. договор за наем са
приложими разпоредбите на чл. 228 и ал. ЗЗД относно договора за наем. Съгласно чл. 228
ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за
временно ползване, а наемателят да му заплати определена цена. В съдебната практика и в
правната доктрина е утвърдено разбирането, че сключването на договор за наем
представлява действие на управление. По отношение на съсобствените вещи разпоредбата
на чл. 32, ал. 1 ЗС установява правилото, че общата вещ се управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Сключването на
договор за наем от един от съсобствениците представлява действие на обикновено
управление , като разпоредбата на чл. 229,ал.2 ЗЗД предвижда ограничение в срока , за
който е сключен до три години, като съгласно ал. 3 на същия член , ако договорът е сключен
за по-дълъг срок, то той има действие за три години. При приложение разпоредбата на чл.
229,ал. 3 ЗЗД договорът за наем от 21.07.2015г. , като сключен за 20 години от съсобственик,
притежаващ 1/5 идеална част от имотите, следва да се приеме, че е имал действие по
отношение на останалите съсобственици само за три години – до 01.10.2018г. . Към датата на
сключване на този договор за наем специалният ЗСПЗЗ не е уреждал изрично сключването
на договори за наем с предмет земеделски земи. Разпоредбата на чл. 4а ЗСПЗЗ е приета едва
2018г. със Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ / обн.ДВ бр. 42 от 22.05.2018г./ , като
със същата е предвидено, че земеделска земя може да се отдава под наем от собственика или
от упълномощено от него лице; от лице, което притежава права върху земеделската земя,
включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява земята,
предоставено от собственик или от упълномощено от него лице или от съсобственик или
съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице, като договор за наем
на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици
на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот,
или от упълномощено от тях лице. С § 10 от ПЗР на този закон е предвидено, че договор за
5
наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, сключен до датата на влизането в
сила на този закон, при който не са спазени изискванията на чл. 4а, ал. 1, може да бъде
потвърден от собственика с декларация с нотариално удостоверен подпис, придружена с
копие на договора. Когато имотът е съсобствен, какъвто е настоящият случай, то
декларацията се подава от съсобственика или от съсобствениците, притежаващи повече от
25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от лице, упълномощено от тях с
нотариално заверено изрично пълномощно. Притежаваните от ЕТ права върху имотите към
датата на сключване на договора за наем са 1/5 идеална част или 20 % от съсобствеността. В
срока, предвиден в § 10,ал.2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ- до 31.07.2018г. , по делото няма
доказателства за потвърждаване сключения договор за наем. Извод за приемане на същия не
може да се изведе и от предявените от ищците като съсобственици искове против М. А. през
2022г. пред РС Враца, тъй като видно от исковете молби претенции по чл. 30,ал.3 ЗС са
основани на сключени 2020г. и 2021г. договори за наем между М. А. и трето на спора
дружество, от които обстоятелства, предвид разпоредбите на чл. 229,ал.3 ЗЗД и § 10 ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ не може да се обоснове изрично приемане на договора за наем от 2015г. .
Предвид гореизложеното, съдът приема решението на РС Лом в частта, с която е
уважен установителния иск относно договора за наем от 21.07.2015г. за правилно.
По отношение действието на договора за аренда от 06.10.2016г. , съдът приема
следното:
Договорът е сключен на 06.10.2016г. между ЕТ М. А.-Ю. –Ю.К. като арендодател ,
което предполага същият да притежава собственост върху земеделски имоти, отдадени с
този договор за временно и възмездно ползване на Ю.ООД. Договорът е сключен в
изискуемата се за действителност съгласно чл. 3,ал.1 ЗАЗ в редакция към датата на
сключването му - писмена форма с нотариално заверени подписи на страните, като
предвиденото вписване в службата по вписвания и съответната общинска служба по
земеделие не е условие за действителност, а цели единствено даване публичност.
Невписването няма отношение към възникване на правоотношението (съществуването му),
нито към не неговата валидност.
Независимо от спазване предвидената в закона форма за действителност на
сключения на 06.10.2016г. договор за аренда с обект трите процесни земеделски имоти, то
този договор не е породил правно действие, поради обстоятелството, че към датата на
сключването му арендодателят ЕТ М. А.-Ю. –Ю.К.“ не е притежавал право на собственост
по отношение на процесните три земеделски имоти – нива от 7,300 дка, имот № *, трета
категория земя; нива от 46,771 дка, имот № *, трета категория земя и лозе от 3,181 дка, имот
№ *, трета категория земя, в всички в землището на с. *. Същият е притежавал права в
размер на 2/10 идеални части от имотите по силата на сключени на 15.12.2014г. договори за
продажба на наследство, факт, твърдян от ищците в исковата молба, който не е оспорен в
хода на делото. Безспорно е установено по делото, че на 03.10.2016г. ЕТ М. А.-Ю. –Ю.К. с
писмен договор с нотариално заверени подписи на страните е продал на Ю. ООД
търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения
6
при условията на чл. 15 от Търговския закон. Към датата на сключване договора за продажба
на търговското предприятие в същото се включва и придобитото от ЕТ през 2014г. право на
собственост в размер на 2/10 идеални части от трите земеделски имоти, предмет на
арендния договор. Към 06.10.2016г. , когато е сключен арендния договор , ЕТ не е
притежавал право на собственост върху процесните три имота, обект на арендния договор, а
техен собственик е бил Ю. като купувач на търговското предприятие на ЕТ по сключения на
03.10.2016г. договор. Договорът за аренда, сключен от арендодател , който не е собственик
на земеделските имоти, макар и валиден от формална страна , не е породил правно действие
и не е противопоставим на собствениците на имотите.
Обстоятелството, че договора за прехвърляне на търговското предприятие е вписан в
службата по вписвания и търговския регистър след сключване на договора за аренда не
обосновава друг правен извод, тъй като вписването има само оповестително действие.
Предвидените в чл. 16 ТЗ вписвания не са елемент от фактическия състав на договора за
прехвърляне на търговско предприятие и не се отразяват на правните му последици .
Вписването в имотния регистър е от значение за противопоставимостта на прехвърлянето на
трети лица, които черпят права от страните по договора по чл. 15 ТЗ. Сделката за
прехвърляне на търговско предприятие произвежда своето вещнопрехвърлително действие
от момента на нейното сключване, без значение дали и кога е вписана в търговския регистър
по партидата на отчуждителя и на правоприемника. В тази насока е произнасянето в
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 115 от 01.10.2009 г.,
постановено по т. д. № 308/2009 г. по описа на ВКС, І т. о., решение № 213 от 30.12.2010 г.,
постановено по т. д. № 29/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 33 от 23.03.2017 г.,
постановено по гр. д. № 2591/2016 г. по описа на ВКС, II гр. о. .
С оглед горното към датата на сключване договора за аренда на 06.10.2016г. ЕТ М.
А.-Ю. – Ю. К. не е притежавал права върху процесните три земеделски имоти, поради което
и с договора Ю. ООД не е придобил арендно право да ползва същите. Към тази дата
притежаваните от ЕТ права върху имотите са пременила по силата на договора за
прехвърляне на търговското предприятие от 03.10.2016г. на Ю. ООД.
Без значение при така установеното относно договора за аренда са действията на
ищците като съсобственици, с които са предявили искове срещу Ю. ООД през 2022г. за
заплащане на основание чл. 30,ал.3 ЗС съответната на дела им в съсобствеността арендна
цена. Следва да се има предвид и обстоятелството, че основание на тези искови претенции
не е процесният договор за аренда от 06.10.2016г., а договор за наем, сключен на 22.11.2017г.
между Ю. ООД като наемодател и К.Т.Б.ООД като наемател, поради което и твърденията на
жалбоподателите за приемане на договора за аренда , предвид подадените искови молби, са
неоснователни.
Предвид гореизложеното, съдът приема решението на РС Лом в частта, с която е
уважен установителния иск относно договора за аренда от 06.10.2016г. за правилно.
По отношение подадените частни жалби от Ю. ООД , М. А. и ЕТ М. А. –Ю. –Ю.К. ,
чрез пълномощник адвокат М. Л. срещу определение на РС Лом № 473/17.04.2024г. ,
7
постановено по реда на чл. 248,ал.1 ГПК, съдът приема следното:
С решението в полза на ЕТ „М. А. - Ю. – Ю.К.“ са присъдени разноски в размер на
543 лева, на М. К. разноски в размер на 266.67 лева и на Ю. ООД разноски в размер на
1129.26 лева, всички представляващи платено адвокатско възнаграждение.
С подадени в срок молби с идентично съдържание Ю.ООД , М. А. и ЕТ М. А. –Ю. –
Ю.К. , чрез пълномощник адвокат М. Л. са поискали от съда да измени решението си в
частта относно присъдените им разноски с доводи, че че размерът на зачетените от съда и
намалени съобразно отхвърлена и уважена част на претенцията разноски е изключително
занижен, тъй като: съдът не е отчел, че са проведени повече от две съдебни заседания по
делото и не е съобразен чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/; не са взети предвид пътните разноски на
процесуалния представител на ответниците; не е отчетена сложността на претенцията,
събраните доказателства и продължителността на производството, причинено по вина на
ищците; както и не са присъдени разноски по исковете в недопустимите им части, в които са
оставени без разглеждане. Поискали са присъждане на пълния размер за адвокатско
възнаграждение съобразно основния и допълнителния представени списъци на разноските.
С обжалваното определение , постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът, след като е
разгледал доводите, наведени в молбите за изменение на решението е приел исканията за
неоснователни, оставайки ги без уважение.
С подадените частни жалби с идентично съдържание се поддържа, че определението
е неправилно и противоречи на чл. 78, ал. 3 ГПК, както и на чл. 7, ал. 9 и чл. 2, ал. 8 от
Наредба № 1/04 г. на ВАдв.С. Размерът на зачетените от съда разноски е изключително
нисък и не отговаря на преценката на съда, както в решението, така и в мотивите на
обжалваното определение. Неправилно не са присъдени хонорари по чл. 7, ал. 9 от Наредба
№ 1/04 г. за съдебни заседания след второто /от трето нататък/. По отношение разноските за
пътуване извън населеното място, където е кантората на пълномощника, съдът не е
съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 8 от Наредба № 1/04 г., като разноски в тази хипотеза се
дължат и без доказателства за извършването им, като се позовава на чл. 75 ГПК. Не е налице
и грешка в списъка на разноските спрямо представените договори за правна защита и
съдействие, удостоверяващи разноски по различни пера /основен и допълнителни хонорари/.
Неправилно е определена и съразмерността до присъдения размер, като не е отчетена
разделената част от производството, прекратената част /недопустимите искове/ и частта на
отхвърлените претенции. Иска се отмяна на определението и присъждане изцяло
претендираните разноски по представения списък в пълен размер.
По всяка от подадените частни жалби е депозирано становище от насрещните страни
с доводи за неоснователност.
По съществото на частните жалби съдът приема следното:
Съгласно чл. 78,ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от
него по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска. На основание чл. 78,ал.4
8
ГПК ответникът им право на разноски и при прекратяване на делото . В случая с решението
по делото няма отхвърлена искова претенция, като са уважени исковете на ищците за
признаване за установено, че договорите за наем и аренда нямат правно действие, а всички
останали искания, както и искът за признаване за установено липса на правно действие на
сключен на 22.11.2017г. между Ю. ООД като наемодател и К.Т.Б.ООД като наемател договор
за наем са оставени без разглеждане като недопустими с прекратяване производството.
Според доклада по чл. 146,ал.1 ГПК, който е дал първостепенният съд в проведеното
на 08.11.2023г. съдебно заседание, когато е изменен проекта за доклад в определението по
чл. 140 ГПК № 1109/12.09.2022г. , предмет на разглеждане по делото са три отрицателни
установителни иска – за признаване за установено непротивопоставимост , респективно
липса на правно действие по отношение на ищците на договора за наем от 2015г., на
договора за аренда от 2016г. и на договор за наем от 2017г. с предмет процесните три
земеделски имоти. В съдебното заседание от 08.11.2023г. докладът е допълнен с направените
искания с молба на ищците с вх. № *от 14.12.2022 г. . Според тази молба ищците са
поискали от съда да се произнесе и с диспозитив като признае за установено, че правото да
ползва имотите принадлежи на С. К. за периода от стопанската 2022/2023г. до стопанската
2042/2043 години по сключен с ищците съсобственици договор за аренда от 25.02.2022г. и са
посочили период за който претендират процесните договори да са им непротивопоставими .
Заявеното от ищците искане съдът да установи, че правото на ползване принадлежи на С. К.
по същността си представлява нов иск – положителен установителен, който не е заявен с
исковата молба, а е предявен с последваща молба като пояснения на исковата молба и не са
налице предпоставките на закона за съвместното му разглеждане, наред с първоначално
предявените искове. Изменение на иска е допустимо в хода на делото на основание чл. 214
ГПК, каквото предвид изложените в молбата на ищците обстоятелства не се установява да е
искано и допускано от съда.
С решението по делото съдът е разгледал отрицателните установителни искове и е
признал за установено, че договора за наем от 2015г. и договора за аренда от 2016г. нямат
правно действие по отношение на ищците, като е постановил диспозитив, с който оставя без
разглеждане поради липса на правен интерес исковете в частта за признаване за установено в
отношенията между страните, че двата договора нямат правно действие спрямо ищците за
стопанската 2022/2023 г. и за периода от стопанската 2035/2036 година и следващите до
2042/2043 стопанска година; че догворите са непротивопоствими на сключения от ищците
договор за аренда, както и че правото да се ползват описаните поземлени имоти принадлежи
на арендатора С. К. за периода от 2022/2023 до 2042/2043 стопанска година. При липса на
приет за съвместно разглеждане, наред с първоначалните искове по реда на ГПК
положителен установителен иск, както и допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на
първоначално предявените три иска, то произнасяне на РС Лом с диспозитив по искания,
които не са част от предмета на делото и не представляват самостоятелни искове е
недопустимо.
Предвид така установения предмет на делото, то искът срещу ЕТ „М. А. - Ю.– Ю.К.“
9
, „Ю.“ ООД и М. А. с предмет договора за наем от 2015г. е уважен изцяло, както и искът
срещу ЕТ и Ю.ООД с предмет договора за аренда , като искът срещу Ю. ООД и К.Т. Б. с
предмет договор за наем от 2017г. е оставен без разглеждане като недопустим поради липса
на правен интерес и по този иск производството е прекратено.
При този изход на спора Ю. ООД като ответник и по трите иска на основание чл.
78,ал.4 ГПК има право на разноските, които е направил във връзка с иска с предмет договора
за наем от 2017г. , а по останалите два иска , които са уважение липсва основание за
присъждане на разноски . Установените на страната Ю. ООД разноски по оставения без
разглеждане иск са 480 лева платено адвокатско възнаграждение по сключения с адвокат Л.
договор за правна защита и съдействие от 06.12.2022г. / л. 87 от първоинстанционното дело/ ,
в който изрично е посочено, че по всеки от трите иска е договорено и платено
възнаграждение от по 480 лева. Приложени са и три договора за правна защита и
съдействие – от 06.07.2023г. /л.217/, от 23.08.2023г. /л. 259/ и от 07.11.2023 г., установяващи
платени допълнително по 250 лева адв.възгаждие за явяване в съдебни заседания след
първото, проведени на 19.07.23, на 04.09.23 и на 08.11.23г. или общо 750 лева. Защитата в
тези съдебни заседания е осъществявана и по трите иска, поради което и предвид това, че
два от исковете са уважени, то се дължи на Ю. заплащане на разноски за допълнително
платено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева или общо дължими разноски за
адвокатско възнаграждение 730 лева. Доказателства за заплатени от страната на
пълномощника пътни разходи по делото не са представени, поради което и не е установено
такива да се извършени от страната във връзка със спора и не са дължими.
Страната М. А. е ответник по иска с предмет договора за наем от 2015г., който е
уважен изцяло, поради което и няма право на разноски с оглед изхода на спора по този иск.
Ответникът ЕТ М. А.-Ю. К. е ответника по двата уважени иска , съответно няма
право на разноски с оглед изхода на спора.
На ответниците с постановеното по делото решение , чието изменение в частта за
разноските се иска, са присъдени разноски повече от дължимите им според приетото от
въззивния съд предвид изхода на спора, поради което и молбите им за изменение решението
в частта за разноските с присъждане на пълния размер направени такива са неоснователни.
Обжалваното определение на РС Лом, с което са оставени молбите на частните
жалбоподатели за изменение по реда на чл. 248 ГПК постановеното по делото решение в
частта за разноските като правилно по резултата следва да бъде потвърдено.
Настоящето решение, като постановено по искове, всеки с цена под 5000 лева, не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,ал.3,т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС Лом № 8/10.01.2024г., постановено по гр. дело №
10
527/2022г. по описа му В ЧАСТТА, с която е признато за установено между страните , че
сключеният между ЕТ „М. А. - Ю. – Ю.К.“ - /праводател на „Ю.“ ООД по силата на Договор
за продажба на търговско предприятие от 03.10.2016 г./ и М.К. договор за наем, вписан под
вх.рег.№ *, акт № *, том *от 03.08.2015г. в Служба по вписванията -*, няма правно действие,
считано от стопанската 2023/2024 г. до стопанската 2034/2035 г. в частта относно поземлени
имоти, съставляващи земеделски земи, в землището на с. *, обл. *, с идентификатори по
КККР, одобрена 2018 г. : ПИ с идентификатор *, ПИ с идентификатор *и ПИ с
идентификатор *, КАТО ПРАВИЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС Лом № 8/10.01.2024г., постановено по гр. дело №
527/2022г. по описа му В ЧАСТТА, с която е признато за установено между страните , че
сключеният между ЕТ „М. А. - Ю. – Ю. К.“ и „Ю.“ ООД договор за аренда, вписан под
вх.рег.№ *, акт № *, том *от 07.10.2016г. в Сл.Вп.- *няма правно действие, считано от
стопанската 2023/2024 г. до стопанската 2034/2035 г. в частта относно поземлени имоти,
съставляващи земеделски земи, в землището на с. *, обл. *, с идентификатори по КККР,
одобрена 2018 г. : ПИ с идентификатор *, ПИ с идентификатор *и ПИ с идентификатор *,
КАТО ПРАВИЛНО.
В останалите части решението като необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Лом № 473/17.04.2024г. , постановено по реда
на чл. 248,ал.1 ГПК по гр.дело № 527/2022г. по описа ми, КАТО ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11