Решение по дело №5547/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2041
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20195330205547
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 2041, гр. Пловдив, 07.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 10.10.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5547/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление №  19-1030-006214/16.07.2019г. на Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на Д.А.П., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение по чл.104а от ЗДвП; и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із–2539 на МВР е постановено да му се отнемат общо 12 /дванадесет/ контролни точки.

         Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от  процесуалния си представител – адв. К.Т.,  който поддържа жалбата, като навежда допълнителни доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването НП.

         Въззиваемата страна – Сектор „ПП” към  ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.          

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 На 18.06.2019г. около 16:50 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Oбединител” № 18, докато изпълнявали служебните си задължения                                        по следене за пътни нарушения, свид. С.С.К., заедно с колегата си Д.И.Б., забелязали преминаващият покрай лек автомобил „Тойота Ланд Крузер”,  с Рег. № ******, управляван от водача Д.А.П.,  ЕГН  **********. На контролните органи им направило впечатление, че последният управлявал описаното МПС, разговаряйки по телефона, който държал с ръце и свалил за кратко, за да не бъде забелязан от тях, след което продължил да разговаря по него.  Водачът управлявал описаното МПС без колан.  При това положение, контролните органи го настигнали със служебния мотор, преустановили движението на процесния автомобил и констатирали нарушенията.

Констатациите били определени като нарушения по чл. 104а от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 199841/18.06.2019г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя П., който се запознал със съдържанието му и го подписал с изричното отбелязване „Не” в графата за възражения.  Получил и препис от акта.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 19-1030-006214/16.07.2019г.

         В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят С.С.К., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.  От показанията на свидетеля се установява, че докато изпълнявал служебните си задължения за нарушения по ЗДвП, заедно с колегата си Б., на колето след Панаира на ул. „Брезовско шосе”, забелязали преминаването покрай тях на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер”,  с Рег. № ******, управляван от жалбоподателя, който по същото време  разговарял по телефона, държейки го с ръце, същият го свалил за кратко, за да не бъде забелязан от тях, след което продължил да разговаря по него.  Жалбоподателят управлявал описаното МПС без колан. Поради констатираните нарушения се наложило, да бъде достигнат със служебния  мотор от контролните органи и преустановено движението на автомобила. 

 Съдът възприема показанията на свидетеля К. като достоверни, обективни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

 Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото писмени доказателства: оригинал на АУАН и Наказателно постановление с разписка за връчването му, справка за нарушител/водач, копие от оправомощителна заповед.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

 По делото са налице категорични и безспорни доказателства и за извършени от жалбоподателя П. административните нарушения по чл.104а от ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 18.06.2019г. около 16:50ч. в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Oбединител” №18 управлявал лек автомобил „Тойота Ланд Крузер”,  с Рег. № ******, без да е поставил предпазния колан, с какъвто е било оборудвано това моторно превозно средство, въпреки задължението за това, и е използвал по време на движение мобилен телефон без устройство, позволяващо ползването без участието на ръцете, въпреки забраната за това. Тези обстоятелства се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя К.. Отделно това, извършването на посочените административни нарушения се установява по несъмнен начин и от приложения по преписката АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила не беше оборена от жалбоподателя, който не ангажира доказателства, с които да обоснове твърденията си.

Нещо повече самият жалбподател, при съставянето на АУАН за вменените нарушения, изрично отбелязал, че няма възражения, при което се е съгласил с фактическите констатации.

Нарушенията са правилно подведени от актосъставителя в АУАН, и от административнонаказващия орган в НП, а описанието на нарушенията е отразено пълно, точно, недвусмислено, така че жалбоподателят да разбере за какво негово поведение е ангажирана отговорността му. Актът и постановлението са издадени от компетентни лица, в изпълнение на възложените им правомощия, видно от приложената оправомощителна заповед, и в законоустановените срокове за това.

Ето защо неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи описанието на нарушенията и обстоятелствата, на които се основават те, защото по никакъв начин не се е рефлектирало върху правото на защита на наказаното лице, като сочените от последното доводи са наведени единствено с цел да бъде освободено от отговорност. На следващо място, Съдът не отчете и твърдените задрасквания в АУАН и неяснота в дата на преписа от него, поради което и тези възражения не се споделят от настоящата инстанция.

Правилно наказващият орган е приложил съответните на нарушенията санкционни разпоредби – съответно на чл.183, ал.4 т.6 от ЗДвП, предвиждаща за нарушението по чл.104 а от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лева, и на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер на 50 лева. Наложените наказания  са във фиксиран от закона размер, който не подлежи на ревезиране от страна на Съда.

По делото не се установяват основания за приложение на разпоредбата по чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираните нарушения и обстоятелствата по същите разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение за разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, както и на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Напротив, прави впечатление и се установява от приложената по делото Справка за нарушител/водач, че жалбоподателят многократно е нарушавал разпоредбите на ЗДвП - безспорна индиция, че настоящата му проява не е изолиран случай и единствено с налагане на определните глоби би се постигнал поправителният и превантивният ефект на административното наказание. 

В съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539 на МВР, с наказателното постановление са били отнети общо 12 контролни точки, от които 6 контролни точки за нарушението по чл.104а от ЗДвП и                                6 контролни точки за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.

Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №                                                 19-1030-006214/16.07.2019г. на Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на Д.А.П., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение по чл.104а от ЗДвП; и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із–2539 на МВР е постановено да му се отнемат общо 12 /дванадесет/ контролни точки.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                    

                                                            

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.Г.