РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000960 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби.
Едната е въззивна такава изходяща от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********,
гр.С. против постановеното по т. дело № 359/2020 г. по описа на П.О.С.
решение № 260284 от 28.06.2021 г. в частта, с която ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
*********, гр.С., **** е осъдено да заплати на ИВ. Г. АР., ЕГН **********,
**** следните суми:
- 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 27.05.2017 г. в землището на с.
В., област П., на път ** - **, км. **+***, причинено от В.О.А. при управление
на товарен автомобил - влекач марка „М.**** ** А.“, рег. № № ** **** ** с
полуремарке марка „Ш.К.“ *** ***, рег. № ** **** **, ведно с обезщетение за
забава в размера на законната лихва от датата на подаване на исковата молба
на 11.06.2020 г. до окончателното изплащане,
- 1316, 97 лв., представляваща обезщетение за забава, от които сумата
1
787, 80 лв. обезщетение за забава върху сумата 15 000 лв. за периода
05.12.2019 г. - 10.06.2020 г. и сумата 529, 17 лв. обезщетение за забава върху
сумата от 15 000 лв. за периода 05.12.2019 г. - 09.04.2020 г.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо исковете в пълния им размер.
Другата е частна жалба и е насочена против постановеното по т. дело №
359/2020 г. по описа на П.О.С. определение № 261367 от 13.08.2021 г., с което
е оставена без уважение молба вх.№ 280123/29.07.2021 г. на ЗАД „А.Б.“ АД за
изменение на постановеното на 28.06.2021 г. решение в частта за разноските и
ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, гр.С., **** е осъдено да заплати по сметка на
П.О.С. в полза на бюджета на Съдебната власт, съобразно уважената част от
исковете, държавна такса в размер на още 21,14 лв.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението, иска се отмяната му и постановяване
на друго изменящо решението в частта за разноските.
Въззиваемата страна излага становище за неоснователност на двете
жалби.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 11.06.2020 г. в ПОС е постъпила изходяща от ИВ. Г. АР., ЕГН
**********, гр. П. искова молба против ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********,
гр.С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 27.05.2017 г.
В.О.А. управлявайки товарен автомобил - влекач „М.**** ** А.“ ** **** с
полуремарке „Ш.К. *** ***“, рег. № ** **** ** нарушил правилата за
движение по пътищата и причинил ПТП, при което пострадал ищецът.
Във връзка с това произшествие било образувано НОХД № 4059/2019 г.
по описа на ПРС, по което било постигнато и одобрено споразумение, с което
В.О.А. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.З,
б.А, предл. второ във връзка с чл.343, ал.1, б. Б, предл. второ във връзка с
чл.342, ал.1 НК.
Съответно в исковата молба се сочи, че вследствие на произшествието
ищецът получил счупване в областта на глезена, контузия на главата със
2
счупване на носните кости, контузии на гърдите, корема и крайниците.
Това наложило постъпване на А. в болница, където претърпял
хирургична интервенция. Сочи се, че въпреки бързото му възстановяване за
период от месец и половина той не е могъл да се обслужва сам, имал е
затруднено дишане предвид счупените носни кости и не е могъл да полага
труд за период от три месеца. Изпитвал силни физически болки и страдания,
затруднения да се обслужва сам, имал необходимост от чужда помощ,
страдал от тревожност, безпокойство, притеснение, неспокоен сън и ниско
самочувствие, страх от пътуване с МПС. Сочи се също, че във връзка с
горните травми му се наложило да извърши имуществен разход от 84, 34 лв.,
от които 17, 40 лв. потребителска такса за болничен престой, 40 лв. за
санитарни материали и 26, 94 лв. за лекарства.
Така изложеното се свързва с необходимост от обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди от страна на
виновното за ПТП-то лице.
В тази връзка се сочи, че към момента на настъпване на катастрофата за
товарния автомобил имало сключена с ответника застраховка по риска
„Гражданска отговорност“ и че водачът на същия бил от кръга застраховани
лица. Прави се извод, че за ищеца е налице възможност да търси пряко от
застрахователя дължимото от застрахованото лице обезщетение за
имуществените и неимуществените вреди.
По тази причина той отправил на 14.11.2019 г. до застрахователя искане
за заплащане на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени
вреди. Същият определил размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди на 15 000 лв. и го изплатил.
Според ищеца обаче то е недостатъчно и по този повод имал интерес да
търси пълния размер на дължимото му се обезщетение по съдебен ред.
Отправено е искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца
следните суми:
25 000 лв., представляващи разлика между дължимото му се обезщетение
за неимуществени вреди от 40 000 лв. и доброволно изплатените 15 000
лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба,
- 12 356, 54 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата начислена за времето от 27.05.2017 г. -
3
11.06.2020 г.
- 84,34 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лекарства, заплатена потребителска такса в болнично заведение, санитарни
материали, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане и
- 26, 06 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 84,
34 лв. за периода 27.05.2017 г. - 11.06.2020 г.
С разпореждане от 16.06.2020 г. исковата молба е била оставена без
движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности в същата.
Сред тях е била и такава изразяваща се в липса на посочване на размера
главницата върху, която е изчислено претендираното обезщетение от 12 356,
54 лв.
С молба - уточнение от 26.06.2020 г. е посочено, че то е начислено
върху общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лв. за
времето от датата на деликта 27.05.2017 г. до датата на завеждане на исковата
молба - 11.06.2020 г.
В отговора си ответникът не се оспорва, че по отношение на деликвента
са налице предпоставките за ангажиране отговорността му по чл. 45 от ЗЗД с
оглед одобреното споразумение по НОХД 4059/2019 на ПРС.
Оспорен обаче вида и обема на претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Посочено, че обезщетението за действително претърпените от него
такива е 15 000 лв. и същото му е изплатено от застрахователя, т.е.
претенцията за допълнително заплащане на още 25 000 лв. неоснователна,
респ. прекомерна.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е посочено, че липсват доказателства за това, че същите
са във връзка с уврежданията от катастрофата.
Наред с това е направено и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат с оглед на това, че ищецът бил без поставен предпазен
колан.
По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за забава е
заявено, че същите са неоснователни с оглед липсата на задължения по
главните искове. Наред с това е споменато, че ответникът не е изпаднал в
забава от датата на ПТП-то, а след изтичането на сроковете по чл. 497, ал.1,
т.2 от КЗ. Наред с това е посочено, че претенцията за заплащане на лихва
4
върху разходите за имуществени вреди няма как да е от датата на ПТП-то при
условие, че същите са направени в по-късен момент.
В ДИМ и отговора на същата страните не са изложили нови доводи.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него е изразено становище, че предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя по съдебен ред за репариране на
причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432
от КЗ са налице.
След обсъждане на събрания по делото доказателствен материал е
формиран извод, че дължимото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е 30 000 лв. От същото след приспадане на доброволно
платените 15 000 лв. е прието, че се дължат още 15 000 лв. и за тази сума е
уважена исковата претенция, като искът в останалата си част до пълния
размер е отхвърлен.
По отношение на обезщетението за имуществените вреди е прието, че
искът е основателен за сумата от 17, 40 лв. платена потребителска такса в
УМБАЛ „С.Г.“, а в останалата си част до пълния предявен размер е
отхвърлен.
По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва е прието, че такова се дължи не от датата на
увреждането в какъвто смисъл е текста на чл. 84 от ЗЗД, а от по- ранната дата
измежду тази на уведомяване от страна на застрахования за настъпване на
застрахователното събитие и тази на подаване на претенцията за изплащане
на застрахователно обезщетение от пострадалия с оглед текста на чл. 429,
ал.3 от КЗ. Наред с това е приета за приложима и разпоредбата на чл. 497,
ал.1, т.1 от КЗ и е направен извод, че началният момент, от който се дължи
обезщетение за забава е 15 работни дни от уведомяването-05.12.2019 г.
Така за дължимото обезщетение за имуществени вреди е прието, че се
дължи такова за забава от 0,91 лв., като искът до пълният размер е отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на обезщетението за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди съдът е изразил мнение, че се дължи такова върху
общата сума от 30 000 лв., като за частта от нея платена доброволно/15 000
5
лв./ същото следва да се начислява за времето от 05.12.2019 г. до плащането й
на 09.04.2020 г. и е в размер от 529, 17 лв.
Съответно за сумата от 15 000 лв. присъдена допълнително от съда е
посочено , че такова е дължимо от 05.12.2019 г. до датата на предявяване на
иска и е в размер на 787, 80 лв.
Общо дължимата сума е определена на 1316, 97 лв. и за нея е уважен
иска, като до пълният му размер вкл. за периода 27.05.2017 г.- 05.12.2019 г. е
бил отхвърлен.
С решението ПОС е формирал и извод, че на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС, 653,44 лв. за
ДТ съобразно уважената част от исковете и 100 лв. платени от бюджета на
съда разходи за вещи лица, т.е общата ума от 753 44 лв.
Посочено е също, че на адвоката на ищеца следва да се заплати и
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА определено поотделно за
всеки от обективно съединените с исковата молба искове. Така е посочено, че
се дължат 980 лв. за иска за заплащане на обезщетение неимуществени вреди,
300 лв. за иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и 300 лв.
за иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Общата сума е определена на 1580 лв. и същата е присъдена. Посочено е
съответно и че ищецът дължи разноски по съразмерност на ответника в
размер на 1785, 38 лв.
По повод на частта от решението касаеща разноските от страна на
ответното дружество е подадена молба по чл. 248 от ГПК. С нея то е поискало
преизчисляване на определените от съда разноски с доводи за неправилно
извършени от съда математически операции при съотнасянето на уважените и
отхвърлени части от исковете и респ. направените разноски. На тази база е
отправено искане за изменение на решението в частта определяща дължимите
на ответника от ищеца разноски, както и относно размерите на дължимото
адв. възнаграждение, респ. на дължимите в полза на ПОС държавна такса и
разходи за вещо лице.
По този повод съдът е постановил определение по чл. 248 от ГПК, с
което от една страна е оставил молбата за изменение без уважение, като
същевременно е достигнал до извод, че дължимата в полза на ПОС такса е
определена в по- малък размер и са присъдени още 21, 14 лв.
6
Недоволен от решението е останал застрахователя и е подал жалбата
станала причина за започване на настоящето въззивно производство. Той е
останал недоволен и от определението по чл. 248 от ГПК.
С въззивната жалба решението се обжалва в частта присъждаща
обезщетение за неимуществени вреди за още 15 000 лв. наред с доброволното
платеното такова от застрахователя. Излаганите от жалбоподателя доводи за
незаконосъобразност са свързани с това, че общо определения от ПОС размер
на обезщетението от 30 000 лв. не е съобразен с принципа на справедливост
определен в чл. 52 от ЗЗД, не е съобразен с действително претърпените от
ищеца вреди и с икономическата обстановка в страната.
В жалбата е посочено, че липса на задължение за плащане на още 15 000
лв. прави неоснователно и присъждането на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху тази сума.
По отношение на присъденото обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху доброволно платената от застрахователя сума за
времето до нейното плащане е изразено становище за недопустимост на
решението поради липса на предявен иск за плащане на такова обезщетение.
В частната жалба отново се оспорва начина, по който съдът е изчислил
разноските и е заявено, че дори да се приеме, че размера на адвокатските
възнаграждения подлежи на определяне поотделно за веки от исковете пак е
налице аритметична грешка при определяне на същото по съразмерност.
Посочено е също, че в молбата въобще не е взето отношение по доводите за
грешка при определяне на дължимите от ищеца на ответника разноски, както
и че в производството по 248 от ГПК не са налице предпоставките за
допълнително начисляване на ДТ.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваните актове служебно, а досежно
правилността им с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че един
съдебен акт е невалиден (нищожен), когато не е постановен от надлежен
орган или е постановен от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма
качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожен е и
акт, който не е подписано или не е постановено в предвидената от закона
писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато той е постановено
7
от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта по отношение на решението е нужно
да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че
такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на
иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и
когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай,
когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за
разрешаване на спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
8
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищецът е предявил претенция за заплащане на обезщетение имуществени и
неимуществени вреди до ответното дружество на 14.11.2019 г. С нея е
поискано заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лв. и
такова за имуществени от 84, 34 лв. ведно със законната лихва от датата на
деликта. По повод на същата ответникът е определи обезщетение за
неимуществени вреди от 15 000 лв., което е било изплатено по банков път на
10.04.2020 г.
Това обуславя интереса на на ищеца да претендира заплащане на
обезщетенията в пълния им размер по съдебен ред.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Видно от изложеното по- горе претендираното обезщетение за забава с
оглед направеното уточнение на ИМ след оставянето й без движение от ПОС
касае забавеното плащане на общо изцяло претендираното обезщетение от
40 000 лв. за неимуществени вреди, а не само частта от същото търсена по
съдебен ред, т.е. не може да се говори за произнасяне от страна на ПОС по
непредявена искова претенция
Така изложеното прави обжалваното решение допустимо.
Допустимо се явява и определението по чл. 248 от ГПК при условие, че
ответното дружество е представило списък за разноските и с оглед чл. 80 от
ГПК има право да иска изменение на решението в тази му част.
Това налага да се даде отговор и за правилността на двата обжалвани
съдебни акта.
Във връзка със същата ПАС първо ще прецени тази на определението
по чл. 248 от ГПК.
С молбата по чл. 248 от ГПК застрахователят е обусловил исканото
изменение с това, че неправилно ПОС е приел, че претенциите за
присъждане на имуществени и неимуществени вреди са отделни искове.
Посочено е и че съдът неправилно е приел, че е сезиран с иск за присъждане
на обезщетение за забава и върху доброволно платената от ответника сума от
9
15 000 лв.
На тази база е посочено, че дължимото адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ат ЗА следва да се определи, като хипотетично дължимото такова за
исковете, по които адвокатът е защитавал ищеца съгласно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се отнесе към
уважената част от всеки един от съответните искове.
По отношение на присъденото на самия ответник възнаграждение е
изложено същото становище.
Изразено и становище, че съдът е определил ДТ в по- висок размер с
оглед на факта, че при определянето е и взел предвид произнасянето по
непредявен иск. Посочено е и че платените от бюджета на съда 100 лв. за
вещо лице са присъдени изцяло, а не по съразмерност.
С определението по 248 от ГПК съдът е оставил молбата без уважение,
като е и приел, че уважената част от исковете е 16 864, 45 лв. и се дължат
още 21, 14 лв. за ДТ.
Във връзка с преценка правилността на обжалваното определение
следва да се посочи, че при определянето на дължимите разноски по
съразмерност общо направените такива от дадената страна се отнасят към
спечелената от нея част от предмет на делото. Тя пък се определя чрез
съотнасяне на сумата, за която иска е уважен, респ. отхвърлен, към общия
размер на същия. При няколко искове се отнасят сбора на спечелените/
отхвърлени/ части към общата цена на исковете.
По настоящето дело при определяне на направените от ответника по
споменатия начин разноски по съразмерност се получава сумата от 1785, 38
лв. Такъв е определения и присъден с решението на ПОС размер и то не
следва да се изменя в тази му част.
Съответно при освобождаване на ищеца от внасяне на такси и разноски
същите с оглед чл. 78, ал. 6 от ГПК се дължат по съразмерност т.е. съобразно
уважената част от исковете от ответната страна.
В случая общата сума, за която ответника е осъден е 16 335, 28 лв. и
дължимата за същата ДТ е тази посочена в първоначалното решение - 653, 44
лв.. Това води до извод, че не са налице предпоставки за изменение на тази
част от същото, нито пък са били налице предпоставки за допълнителното
начисляване на сумата от 21, 14 лв.
10
По отношение на платените от бюджета на съда 100 лв. съдът
неправилно е присъдил цялата сума в тежест на ответника. Дължимата от
него по съразмерност част от същата е 43, 60 лв., т.е. решението на ПОС
следва да се измени в смисъл, че дължимата сума е в този размер, а не
посочените в него 100 лв.
Що се отнася до дължимото възнаграждение по чл. 38 от ЗА следва да
се посочи, че действително в чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните адв.
възнаграждения е казано, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Тази
разпоредба обаче следва да се тълкува заедно с текстовете на чл. 7 от
Наредбата. В ал.2 от същите са определени размерите на възнагражденията по
дела с определен интерес, т.е. по оценяемите искове , а в ал. 1
възнагражденията по останалите дела, при които интересът, т.е. цената е
неопределяема. Това води ПАС до извод, че текста на чл. 2, ал.5 от Наредбата
касае делата, респ. съединените в тях искове по чл. 7, ал.1 от Наредбата. Що
се отнася до делата с интерес за ПАС водещ е общият такъв, т.е. сбора от
интереса на всеки един от предявените искове.
В случая при определяне на възнаграждението по чл. 38 от ЗА
дължимото такова по делото съобразно общия му интерес следва да се отнесе
към спечелената от ищеца, респ. ответника част от същия и така да се
определи адв. възнаграждение по съразмерност. В случая общо
претендираната по процесното дело сума е 37 466, 93 лв. Дължимото според
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата възнаграждение е равно на 1654 лв.
Съразмерната част от същото съобразно уважените искове претенции от
16 355, 28 лв. е равна на 722 лв. Съдът с решението си е присъдил сумата от
1580 лв. и същото следва да се измени като се посочи, че дължимата сума е в
размера от 722 лв.
По повод правилността на постановеното от ПОС решение следва да се
посочи, че съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК въззивният съд следва
да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти
обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан
от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
11
искови претенции от този тип на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая от съдържанието на самата въззивна жалба, факта, че
застрахователят е заплатил доброволно обезщетение за неимуществени вреди
от 15 000 лв., а и това, че решението на ПОС е влязло в сила по отношение на
12
присъдените с него имуществени вреди следва извод, че спорът за наличието
на елементите от ФС обуславящи отговорността на деликвента, респ.
застрахователят не е пренесен пред ПАС, а и е разрешен със СПН.
Не е пренесен пред ПАС и спорът за това е или не е налице
съпричиняване.
Това води до извод, че пред ПАС се спори за това какъв е справедливия
размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди
В тази връзка следва да се посочи, че според чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът
му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което
следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал
установяващ характера на увреждането начина, по който то се е отразило на
духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната.
От изслушаната и приета по делото СМАТЕ е видно, че ищецът
вследствие на катастрофата е получил - контузия на главата, контузия
гръдния кош и корема, счупване на носните кости, счупване на малък
фрагмент от глезенния израстък на дясната малкопищялна кост. Споменато е,
че тези травми са предпоставка за поява на болки, които в началото са силни
и с времето затихват. Глезенното счупване е свързано от експерта с трайно
затруднение на движението на десния крак повече от 30 дни и процес на
възстановяване от 45-60 дни. Останалите увреждания се свързват с
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и
възстановяване да 30 дни. Експертът е посочил, че тези прогнозни
медицински срокове биха били по-дълги при настъпило усложняване на
уврежданията, но по делото медицински документи за такова липсвали.
Данни идентични с изложените в експертизата относно
продължителността и начина на възстановяване се съдържат в показанията на
разпитаните по делото свидетели. От същите се установя, че непосредствено
след инцидента ищецът не е бил в състояние да се движи и е имал нужда от
чужда помощ. Той е изпитвал силни болки, имал е натъртвания по тялото и
травми по лицето, което било насинено и със счупен нос. Травмата на крака
13
налагала предвижване с патерици, което пък създавало предпоставки в
затруднения с самостоятелното обслужване и налагало нуждата от чужда
помощ. Счупеният нос пък довел до затруднения в дишането в първите дни
след инцидента. Всичко това според свидетелите продължило около три
месеца, през който период ищецът бил и в отпуск поради временна
нетрудоспособност. Преди ПТП не е имал травми или наранявания.
Така изложеното съобразено с периода на възстановяване и факта, че
ищецът е бил на възраст, която предполага интензивен начин на живот и
желание за привлекателен външен вид води до извод, че за обезщетяване на
претърпените щети следва да се определи сумата от 30 000 лв. При
определянето й ПАС се съобрази с икономическата обстановка в страната
към момента на инцидента, като за сведение на жалбоподателя следва да се
посочи, че това съобразяване не става с буквалното съотнасяне на
минималната и мизерна работна заплата за страната в онзи период към
определеното обезщетение, а на база преценка всички икономически аспекти
имащи значение за водене на нормален живот.
В посочения по - горе смисъл са и изводите на ПОС, което налага
решението в обжалваните му части да се потвърди.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 359/2020 г. по описа на
П.О.С. решение № 260284 от 28.06.2021 г. в частта, с която ЗАД „А.Б.“ АД,
ЕИК *********, гр.С., **** е осъдено да заплати на ИВ. Г. АР., ЕГН
**********, **** следните суми:
- 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 27.05.2017 г. в землището на с.
В., област П., на път ** - **, км. **+***, причинено от В.О.А. при управление
на товарен автомобил - влекач марка „М.**** ** А.“, рег. № № ** **** ** с
полуремарке марка „Ш.К.“ *** ***, рег. № ** **** **, ведно с обезщетение за
забава в размера на законната лихва от датата на подаване на исковата молба
на 11.06.2020 г. до окончателното изплащане,
- 1316, 97 лв., представляваща обезщетение за забава, от които сумата
14
787, 80 лв. обезщетение за забава върху сумата 15 000 лв. за периода
05.12.2019 г. - 10.06.2020 г. и сумата 529, 17 лв. обезщетение за забава върху
сумата от 15 000 лв. за периода 05.12.2019 г. - 09.04.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 359/2020 г. по описа на
П.О.С. определение № 261367 от 13.08.2021 г. в частта, с която е оставена без
уважение молба вх.№ 280123/29.07.2021 г. на ЗАД „А.Б.“ АД за изменение на
постановеното на 28.06.2021 г. решение № 260284 в частта за разноските
относно осъждането на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, гр.С., **** да
заплати по сметка на П.О.С. в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
653, 44 лв. ДТ съобразно уважената част от исковете на ИВ. Г. АР., ЕГН
**********, гр. П., както и в частта, с която ИВ. Г. АР., ЕГН **********, гр.
П. е осъден да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, гр.С., ****
направените от дружеството разноски по съразмерност от 1785, 38 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 359/2020 г. по описа на П.О.С.
определение № 261367 от 13.08.2021 г. в частта, с която е оставена без
уважение молба вх.№ 280123/29.07.2021 г. на ЗАД „А.Б.“ АД за изменение на
постановеното на 28.06.2021 г. решение № 260284 относно разноските за
следното:
осъждането на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, гр.С., **** да заплати по
сметка на П.О.С. в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 100
лв. платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица,.
осъждането на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, гр.С., **** да заплати на
адв. Св. Ст. Т. от АК П., **** адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА
в размер на 1580 лв.
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановеното по т. дело № 359/2020 г. по описа на П.О.С.
решение № 260284 от 28.06.2021 г. в частта присъждаща разноски по чл. 38
от ЗА и такива във връзка с платено от бюджета на П.О.С. възнаграждение за
вещо лице, както следва:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, гр.С., **** да заплати по
сметка на П.О.С. в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 43, 60 лв.
представляваща дължима по съразмерност част от платено от бюджета на
съда възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, гр.С., **** да заплати да
15
заплати на адв. Св. Ст. Т. от АК П., **** адвокатско възнаграждение по чл. 38
от ЗА в размер на 722 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 359/2020 г. по описа на П.О.С.
определение № 261367 от 13.08.2021 г. в частта, с която ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
*********, гр.С., **** е осъдено да заплати по сметка на П.О.С. в полза на
бюджета на съдебната власт още 21, 14 лв. ДТ за производството пред ПОС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16