РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Русе, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, 7 състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ
адм. дело № 499 по описа
за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Л.В. ***, срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-0819-000967 от 11.06.2020г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка, на
основание чл.171 т. 1, б. “а“ ЗДвП,
„Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до
отпадане на основанието за това“.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
като издадена в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби. Твърди
се, че в хода на административното производство не са събрани доказателства,
относими към предмета на доказване, свързани с посочените в заповедта
фактически основания, обосноваващи нейното издаване.
Претендира се съдът да отмени оспорената заповед и да присъди на оспорващия
направените в производството разноски.
Ответникът в производството – полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор
Пътна полиция Варна, чрез процесуален представител, в писмено становище
релевира възражение за неоснователност на жалбата.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
В оспорената ЗППАМ № 20-0819-000967 от 11.06.2020г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, е посочено, че в сектор
Пътна полиция при ОДМВР Варна е получено постановление на прокурор от РП Варна,
ТП-Провадия, № ТОП-918/28.05.2020г., заедно със съдебнопсихиатрична и
неврологична експертиза, от заключението на които се установило, че В.Л.В.
страда от епилепсия-големи припадъци.
С оглед описаното и за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на други нарушения, прокурорът е разпоредил
препис от постановлението да се изпрати на сектор Пътна полиция при ОДМВР
Варна, за предприемане на действия по компетентност по отношение на издаденото
свидетелство за управление на МВР на В.Л.В..
От представеното по делото постановление на прокурор от РП Варна,
ТП-Провадия, № ТОП-918/28.05.2020г., посочено в заповедта, като основание за
нейното издаване, се установява, че е
прекратено наказателното производство по ДП № 1046/2019г. по описа на РУ на МВР
гр.Провадия, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.б вр.с чл.342, ал.1 от НК, като в мотивите на постановлението е посочено, че В. е осъществил деянието
в състояние на невменяемост, поради краткотрайно разстройство на съзнанието,
причинено от епилептичен припадък с краткотрайна загуба на съзнанието. Посочено
е, че с оглед експертното заключение на комплексната съдебно-психиатрична и
неврологична експертиза, В.Л.В. би могъл да представлява опасност за себе си и
за другите участници в движението. От постановлението се установява, че е
причинил ПТП, поради епилептичен припадък с краткотрайна загуба на съзнанието.
Въз основа на полученото
постановление на прокурор от РП Варна, ТП-Провадия, № ТОП-918/28.05.2020г.,
заедно със съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза, със ЗППАМ №
20-0819-000967 от 11.06.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР
Варна, сектор Пътна полиция Варна, на В.Л.В. е наложена, на основание чл.171,
т. 1, б. „а“ от ЗДвП, принудителна административна мярка - „Временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС на водач до отпадане на основанието за
това“ (л. 1 от преписката).
В ЗППАМ изрично
е посочено, че същата е издадена във връзка получено постановление на прокурор
от РП Варна, ТП-Провадия, № ТОП-918/28.05.2020г., заедно със
съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи
компетентността на органа, издал оспореното заповед : заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи, за определяне на служби за контрол по ЗДП,
както и заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на директора на ОДМВР Варна, за
оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР Варна да прилагат ПАМ по чл.171 от ЗДвП.
По правото
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е
неоснователна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от
вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Съгласно т.3 от заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи, ОД на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Видно от представената заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на директора на
ОДМВР Варна, за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР Варна да прилагат
ПАМ по чл.171 от ЗДвП, той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, между които по т.1.9 и полицейски
инспектори в сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, за цялата територия,
обслужвана от ОДМВР Варна.
Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП, Заповед рег. №
8121з-1524 от 2016 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед №
365з-2747/20.07.2017г. на директора на ОДМВР Варна.
От изложеното следва правният извод, че процесната заповед е издадена в
условията на делегирана компетентност – регламентирана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването
й. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат в постановление
на прокурор от РП Варна, ТП-Провадия, № ТОП-918/28.05.2020г., който акт изрично
е посочен като основание за издаване на обжалваната заповед.
Административният
орган изрично е посочил, че основанието за издаване на заповедта е постановление
на прокурор от РП Варна, ТП-Провадия, № ТОП-918/28.05.2020г., което се основава
на съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза, преписи от които са
представени на административния орган.
Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която
най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Правната норма
на чл. 171, т. 1, б. а ЗДвП предвижда за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения да се наложи принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания - до отпадане на основанието за това. Допустимо е мярката да бъде
наложена не след извършена на водача конкретна проверка на пътя, при която да е
било констатирано поведение в отклонение на психологическите изисквания, а
поради постъпили сведения, включително за издадени прокурорски постановления, водещи до
обосновано предположение, че лицето няма медицинска и психологическа годност да управлява моторно превозно
средство.
В разглеждания случай принудителната административна мярка е наложена след прекратяване
на наказателно производство, поради факта, че В.В. е осъществил деянието в
състояние на невменяемост, поради краткотрайно разстройство на съзнанието,
причинено от епилептичен припадък с краткотрайна загуба на съзнанието.
В хода на наказателното производство е установено, че с оглед експертното
заключение на комплексната съдебно-психиатрична и неврологична експертиза, В.Л.В.
би могъл да представлява опасност за себе си и за другите участници в
движението. От постановлението е установява, че е причинил ПТП, поради
епилептичен припадък с краткотрайна загуба на съзнанието.
От цитираното в заповедта постановление за прекратяване на наказателното
постановление, основаващо се на комплексна съдебнопсихиатрична и неврологична
експертиза, са установени, релевантните за налагане на ПАМ, видими признаци на
отклонение, водещи до обосновано предположение, че лицето няма медицинска и психологическа годност да
управлява моторно превозно средство.
За
прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване на медицинската или психологическата
негодност от лица без специални знания, което е и в съответствие с целта на
закона - да се осигури безопасността на движението на всички участници.
Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност годността
или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установени от специалисти,
гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да
бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура.
Разпоредбата
на чл. 171, ал.
1, б"а" от ЗДвП
намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача,
неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. С
налагането на принудителна административна мярка временно се ограничава правото
на управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по
предвидения в закона ред налице ли са всички медицински или психологически
изисквания за правоспособността на водача. Именно затова законодателят е
предвидил срок за временното ограничение на правото на управление на МПС - до
отпадане на основанието.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като административният орган не е установил по
несъмнен и категоричен начин, че той не отговарял на медицинските или
психологически изисквания за водач на МПС.
Принудителните
административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати
посочено от законодателя противоправно поведение. Техният характер предполага
бързина и внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването
на относимите факти (в случая обективирани в постановление на прокурор от РП
Варна) и подвеждането им към точното правно основание. Законодателят е дал
правомощия на компетентните органи при "видимо" установяване на
несъответствие с медицинските или психологически изисквания да отнемат временно
свидетелство за управление на МПС. Освен това, както вече беше посочено
по-горе, в хода на производството по налагане на ПАМ административният орган е разполагал
с достатъчно доказателства, обосноваващи извода му за наличие на
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171 т.1 б.“а“ ЗДвП за налагане
на ПАМ.
По отношение правната същност на процесната принудителна административна
мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения.
В случая не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничителната принудителна мярка.
Правилно е определен адресатът на заповедта, а именно водача на МПС, за когото
видимо е установено, че не отговаря на медицинските и психологически изисквания.
Предвид изложеното съдът намира, че при постановяване на оспорената в
настоящото производство ЗППАМ № 20-0819-000967 от 11.06.2020г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, не са
допуснати нарушения, които да съставляват основание за нейната отмяна.
Определеният от органа срок на мярката – „до отпадане на основанието за това“ е
съобразен с изрично указания в закона.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските
На ответника следва да се присъди
претендираното от него юрисконсултско възнаграждение, предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК,
във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в размер
на 100.00лв., предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от жалбоподателя.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Л.В. ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0819-000967 от 11.06.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР
Варна, сектор Пътна полиция Варна, с която на В.Л.В. ***, е наложена
принудителна административна мярка, на основание чл.171 т. 1, б.“а“ ЗДвП - „Временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС на водач до отпадане на основанието за това“, като
неоснователна.
ОСЪЖДА В.Л.В.
***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Варна сумата от 100
(сто) лева разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: