Р E Ш Е Н И
Е
№
02.03.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети февруари две
хиляди и дванадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3626
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД твърди, че се е
снабдил срещу ответницата В.Г.Ж. със заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1857/2019
г. по описа на РС – Стара Загора за сумата в размер на 1114,85 лв. -
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от
11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2019 г.
до изплащането й, като в изпълнение на указания на заповедния съд предявявал
настоящия иск за установяване на вземането му.
Твърди следните обстоятелства, от които произтича
вземането му:
На 11.12.2017 г. ищецът „Профи Кредит България” ЕООД
сключил с ответницата В.Г.Ж., договор за потребителски кредит № **********,
като длъжник.
Договор № ********** бил сключен при следните
параметри:
- Сума на
кредита: 500 лв.;
- Срок на
кредита: 24 месеца;
- Размер на
вноската: 30,91 лв.;
- Годишен
процент на разходите (ГПР): 49,89 %;
- Годишен
лихвен процент: 41,17%;
- Лихвен
процент на ден: 0,11%;
- Общо
задължение по кредита; 741,84 лв.
Параметрите по избрания и закупен Пакет от
допълнителни услуги били:
- Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 600,24 лв.;
- Размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 25,01 лв.
Предвид гореизложеното, общото задължение по договора,
включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги е както следва:
- Общо
задължение: 1342,08 лв.;
- Общ размер
на вноска: 55,92 лв.;
- Дата на
погасяване: 15-ти ден от месеца.
„ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на
11.12.2017 г. превело парична сума в размер на 500,00 лв. по посочена от
длъжника В.Г.Ж. банкова сметка (***: 11.12.2017 г.).
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно
поетите с договора задължения и е направил само 4 пълни и една непълна
погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в чл.12 от ОУ, а именно: „...КР може да обяви предсрочна изискуемост с
писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: КЛ/СД
просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер...“, била
обявена предсрочната изискуемост на заема. На 15.08.2018 г. за обявената
предсрочна изискуемост на длъжника било изпратено уведомително писмо.
Към настоящия момент погасеното от ответника
задължение по договор за потребителски кредит № ********** бил в общ размер на
272,60 лв.
Неизплатената част от номинала по договора била в
размер на 1114,85 лв. /хиляда сто и четиринадесет лева и 85 стотинки/.
Искането на ищеца до съда е да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземане в полза
на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника В.Г.Ж. в размер на 1114,85 лв.
/хиляда сто и четиринадесет лева и 85 стотинки/, представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата В.Г.Ж.
не е подала писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи Кредит
България” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба
по делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание В.Г.Ж. не оспорва факта, че е сключила с ищеца
договор за заем за 500 лева, които е получила. Твърди, че освен посочените в исковата молба суми като платени, е
платила още 300 лева, а освен това след завеждане на исковата молба платила и
близо 1000 лева и била учудена колко още пари претендира ищецът от нея. Твърди,
че не ги дължи.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 1857/2018г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу В.Г.Ж.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 1 114,85 лева - главница по договор за потребителски кредит № ********** / 11.12.2017 г. и за сумата
от 5,96 лева – лихва за забава, ведно със законна лихва върху главницата
от 29.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство: 25 лева – ДТ и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение. Тъй като
заповедта била връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, в
изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил настоящия иск за
установяване само на част от вземанията му, предмет на издадената заповед, а
именно за вземането за главница.
По делото не е
спорно, а и от представените договор за
потребителски кредит № ********** / 11.12.2017 г. и преводно нареждане от 11.12.2017
г. (л.25), се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило
на В.Г.Ж. заемна сума в
размер на 500 лева, при годишен процент на разходите 49,89%, годишен лихвен
процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0.11%, като общо задължение, включващо
главница и договорна лихва, е посочена сумата от 741,84 лв. Заемателят се е
задължил да върне заема на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които от по 30,91
лева. В договора е посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни
услуги В.Г.Ж. дължи и възнаграждение в размер на 600,24 лева, като общо посочената
в договора като дължима месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги е 55,92лева. Представено е сключеното
между страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 11.12.2017г. с уговорени следните услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна
на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Представени са Общите условия на дружеството и погасителния
план към договора.
По
делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски кредит № **********
/ 11.12.2017 г. (л. 37 от делото), съгласно което изплатената от ответницата сума по договора възлиза
общо на 272,60 лева към дата 08.07.2019г. Съгласно същото извлечение, с тази
сума са погасни изцяло 4 вноски от по 55,92 лева и сумата от 3,55 лева от петата
вноска.
По
делото е представено уведомление с дата 15.08.2018г., изхождащо от ищеца до ответника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, считано от 14.08.2018г. (л. 39 от делото), без да са
представени доказателства за връчване на това уведомление преди завеждане на
настоящото дело.
Видно от представените по делото вносни бележки, за
периода от 08.08.2019г. до 08.01.2020 г., по горепосочения договор за кредит,
ответницата е заплатила на ищеца сумата общо в размер на 620 лева (л.68-72).
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за паричен кредит, подписан и неоспорен от ответницата,
установява възникналото заемно правоотношение между страните по делото, а
получаването на отпуснатата в заем сума от 500 лева се доказва от представеното
преводно нареждане по делото и се признава от ответницата.
В настоящото производство ищецът претендира
установяване единствено и само на сума за главница по договора, а именно на
сумата от 1114,85 лева за главница, видно от изложеното в исковата молба, от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и от
съдържанието на издадената заповед за изпълнение № 1071/03.04.2019г. по ч.гр.д.
1857/2019г. по описа на РС – Стара Загора. Производството по чл. 422 ГПК се явява продължение на
заповедното производство и съвпада по предмет. Затова съдът приема, че е сезиран само с иск за
установяване на главницата (която представлява отпуснатата в заем сума) по
горепосочения договор за кредит.
Видно от
съдържанието на процесния договор дължимата главница по процесния договор за
заем е 500 лева.
Видно от
събраните по делото доказателства ответницата е заплатила на ищеца по договора
за потребителски кредит общо сумата от 892,60 лева (272,60 лева – признато от
ищеца плащане преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и сумата от 620 лева
– за които са представени доказателства от ответницата, че са платени след
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК).
Предвид
горното, съдът намира, че с извършените от ответницата плащания общо в размер
на 892,60 лева, същата е погасила дължимата от нея сума за главница в размер на
500 лева (главницата по договора не е сочената от ищеца сума от 1 114,85 лева),
както и разноските по заповедното производство в размер на 100 лева и
разноските по настоящото производство в размер на 125 лева (25 лева – за ДТ и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 25, ал.1 от НЗПП) и дори е надплатила още 167,60 лева, по следните съображения:
На първо
място, съдът не възприема довода на ищеца и отразеното в извлечението
по сметка за извършените плащания (л. 37 от делото), че с платените от ответницата
суми са погасени частично главница, лихви и възнаграждение за допълнителни
услуги, поради това, че клаузите, с които е уговорено възнаграждението за
допълнителни услуги са нищожни.
Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК
в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
няколко различни услуги. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 600 лева,
надхвърлящо дори главницата от 500 лева по договора за кредит, съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл.21, ал. 3ПК, тези клаузи са
нищожни.
На второ място,
клаузата, с която е уговорена
договорната лихва в годишен размер 41.17% също е нищожна, защото надхвърля
трикратния размер на законната лихва и противоречи на добрите нрави. Съгласно решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№
1106/2003 г., ІІ т.о., решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 г., ІІ г.о., решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№
5093/2007 г., ІІ т.о. и др. противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем
(напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Налице е неравноправно
третиране на кредитополучателя като икономически по-слаб участник в оборота.
Дори да е действителна клаузата за договорна лихва, то с горепосочения
надплатен от ответницата остатък от 167,60
лева, то същият е достатъчен да погаси дължимата договорна лихва до
14.08.2018г. – датата, на която ищецът твърди, че е обявил кредита за
предсрочно изискуем. Защото след тази дата по силата на ТР 3 от 27.03.2019 г. по тълк.дело 3/2017г. на ОСГТК на ВКС не му
се дължи договорна лихва.
По гореизложените
мотиви, искът на ищеца за главница следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен, тъй като с платените суми ответницата е погасила изцяло
главницата, включително е погасила и дължимите разноски по делото, поради което
такива разноски не се присъждат в полза на ищеца, независимо че част от
плащанията са извършени след подаване на исковата молба.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх.В, против В.Г.Ж., ЕГН:
**********,***, иск за установяване съществуването
на вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД за сумата
в размер на 1 114,85 лева -
главница по договор за потребителски
кредит № ********** / 11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2019г. до
изплащането й, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1857/2019г. по описа на РС – Стара Загора, като
неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: