РЕШЕНИЕ
№ 1498
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110132758 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Л. Д. С., Е. С. С., Б. С. С. и В. И. А..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово
разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците, в
качеството им на наследници на И. Б. А. и на С. Б. С., за осъждането им да заплатят
сумите, както следва:
- Срещу Л. Д. С. за 1/6 части от процесните задължения, представляващи сумите
от: 128,78 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 33,19 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., както и
сума за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на
3,29 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 0,80
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите;
- Срещу Е. С. С. за 1/6 част от процесните задължения, а именно: 128,78 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 33,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., както и сума за дялово
1
разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 3,29 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 0,80 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите;
- Срещу Б. С. С. за1/6 част от процесните задължения, а именно: 128,78 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 33,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., както и сума за дялово
разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 3,29 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 0,80 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите;
- Срещу В. И. А. за 3/6 части от процесните задължения, а именно: 386,34 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 99,57 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., както и сума за дялово
разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 9,87 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 2,40 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателите на ответниците, в качеството им
собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, общ. Лозенец, ул. „Драгалевска“ № 23, вх. Д, ет. 2,
ап. 60, аб. № 278065. Претендира вземанията от ответниците в условията на разделна
отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността на имота, като
сочи, че те са разпределени съобразно посочените по-горе части. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли
съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания съобразно
припадащите им се части. Претендира разноски.
В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове. На първо
място оспорва основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира
вземанията, като отричат наличието на облигационна връзка между страните. В случай
на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност прави
възражение за погасителна давност на част от претендираните суми. Сочат, че не са
налице предпоставки за присъждане на лихви за забава, както и за цена на дялово
разпределение. Оспорват факта на сключен договор между ищцовото дружество и
фирма за дялово разпределение в процесния период. Възразяват и срещу
2
претендирания размер на вземанията.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД ангажира
становище за основателност на предявените искове. Поддържа, че дяловото
разпределение е извършвано в съответствие всички действащи през процесния период
нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
3
От приетата по делото Заповед № РД-35-126 от 07.01.1981 г. на Председателя на
ИК на СОНС процесният имот, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. „“ № , е
определен като обезщетение за лицето Б А. С.. От приетото по делото удостоверение за
наследници на лицето Б А. С., издадено на 01.01.1993 г. от Народен съвет при р-н
„Лозенец“, че след смъртта му, настъпила на 05.11.1992 г. е оставил двама наследници
по закон – С. Б. С. /син/ и И. Б. А. /син/, които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили
процесния имот в равни части. От приложената по делото справка за родствени връзки
на лицето И. Б. А. се установява, че същият е починал на 04.05.2019 г., като е оставил
един наследник – неговата дъщеря и ответник в производството В. И. А., която на осн.
чл. 5, ал. 1 ЗН е наследила притежаваната от наследодателя й ½ ид. част от процесния
имот. По делото е приета и справка за родствени връзки на лицето С. Б. С., от която се
установява, че същият е починал на 04.08.2022 г., като е оставил трима наследници, а
именно ответниците по делото Л. Д. С. /съпруга/, Е. С. С. /дъщеря/ и Б. С. С. /син/,
които на осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН са наследили притежаваната от техния
наследодател ½ ид. част от процесния имот в равни части. Наследственото
правоприемство не се оспорва от ответниците. Налага се извод, че притежаваните от
ответниците ид. части от процесния имот са правилно посочени от ищеца, а именно:
3/6 ид. части за В. И. А. и по 1/6 ид. част за всекиго от останалите трима ответници Л.
Д. С., Е. С. С. и Б. С. С..
Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са собственици на
процесния имот в процесния период, респ. потребители на топлинна енергия.
Неоснователно е направеното възражение, че същите не са реални ползватели на
имота, както и че са адресно регистрирани на друг адрес. Посочените обстоятелства са
ирелевантни относно качеството на потребител на топлинна енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, не е имал отоплителни тела, а само един
водомер за топла вода, подменен на 01.07.2020 г. За периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2021 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на водомерите, като на 05.10.2000 г.
било изключено отоплението на стълбите. Поради факта, че имотът е бил без
отоплителни тела, топлинна енергия за отопление на имота не е начислявана. Поради
неосигурен достъп, топлата вода в процесния период е била начислявана на база
потребители (за 1 лице) по 140 л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба №
Е-РД-04-1, заедно с допълнително количество 8,53 куб. м., тъй като съгл. ал. 3, т. 2 от
посочената разпоредба разликата между отчетеното количество вода, измерено по
водомера пред подгревателя за БТВ, и сумата от отчетените количества от
индивидуалните водомери за топла вода и начислените по ал. 2, т. 2 количества се
разпределя съобразно нормативно установена формула, приложена в процесния
случай. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор,
сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. Начислявана е
единствено ТЕ, отдадена за сградна инсталация на база пълен отопляем обем на имота
съобразно Наредба Е-РД-04-1. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ за
сградна инсталация напълно съответства на отчетената от общия топломер, като е
спазен предвиденият ред за изчисление в нормативната уредба. В заключението
вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е
преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период. В
открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че въпреки, че е налице пропуск за
проверка на топломера през 2020 г., тъй като такава е извършена година по-късно, през
2021 г. и е бил технически изправен, то може да се направи извод, че през целия
процесен период е бил годно за измерване средство, тъй като е невъзможно той да се
4
повреди, да работи известно време, отчитайки неточно, и след това сам да се поправи
през 2021 г.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 792,46 лева, от която 772,72 лв. за топлинна
енергия и 19,74 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки
е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като
тя се изразява в суми за доплащане и за възстановяване за отделните процесни
отоплителни сезони, като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на
дължимия остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период,
отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на
сумата общо 197,30 лв. върху непогасената топлинна енергия и 4,83 лв. върху
непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително поставената задача към
вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято
изискуемост е настъпила след 14.06.2020 г., вещото лице е посочило, че относно
вземането за топлинна енергия това е сума от 237,82 лв., а относно лихвата за забава
върху вземането за топлинна енергия – сумата от 97,49 лв. По отношение на дължимия
размер на главница за дялово разпределение с настъпила изискуемост след 14.06.2020
г., вещото лице е посочило, че се равнява на сумата от 19,74 лв., а относно лихвата за
забава върху нея – на сумата от 4,82 лева.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на
този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по
давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 14.06.2023 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 14.06.2020 г., са погасени по давност. По отношение на предявените вземания за
процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на срока, за който се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило
в експертното заключение непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след
14.06.2020 г., като главница за ТЕ е в размер на 237,82 лева. Предявеният иск за
главница за топлинна енергия следва да се уважи за периода от 14.06.2020 г. до
30.04.2021 г. и за припадащата се на всекиго от ответниците сума съобразно
притежаваната от него ид. част от имота, а именно: по отношение на В. И. А. – за
сумата от 118,91 лева, като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от
386,34 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 13.06.2020 г. като неоснователен; по
5
отношение на останалите трима ответници Л. Д. С., Е. С. С. и Б. С. С. – за сумата от по
39,64 лева, като се отхвърлят за горницата до пълните предявени размери от по 128,78
лева и за периода от 01.05.2019 г. до 13.06.2020 г. като неоснователни.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като най-старото е от м. 04.2020 г.,
изискуемостта на което е настъпила през м. 06.2020 г., видно от данните по делото и
отговора на поставената задача към ССчЕ. Исковете следва да бъдат уважени в пълен
размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответниците не дължат обезщетение за забава в плащането на главницата
за потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
6
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответниците. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сума, пропорционално на притежаваната от тях ид. част от имота
и пропорционално на уважената част от исковете, като: ответницата В. И. А. бъде
осъдена да заплати сумата от 109,64 лева /33,98 лева държавна такса, 12,82 лева
юрисконсултско при първоначално определен минимален размер и 62,84 лева
възнаграждение за вещи лица/, а по отношение на всекиго от останалите трима
ответници Л. Д. С., Е. С. С. и Б. С. С. – сумата от по 36,55 лева /11,33 лева държавна
такса, 4,27 лева юрисконсултско при първоначално определен минимален размер и
20,95 лева възнаграждение за вещи лица/.
На свой ред ищцовото дружество на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК също следва да бъде
осъдено да заплати на ответниците разноски, пропорционално на отхвърлената част от
исковете. Ответниците са заплатили сумата от 200 лева за възнаграждение за вещи
лица, която следва да бъде разпределена пропорционално между тях. Ответницата В.
И. А. е представила доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, като възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото същото не
надхвърля предвидения минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. В
полза на В. И. следва да бъде присъдена сумата от 371,76 лева /74,35 лева
възнаграждение за вещи лица и 297,41 лева адв. възнаграждение/. Останалите трима
ответници са представили доказателство за платено адв. възнаграждение в размер на
600 лева, като с оглед на факта, че не е уточнена припадащата се част на всекиго от тях,
съдът приема, че същото е заплатено в равни части. Възражението за прекомерност на
ищеца е неоснователно, доколкото същото не надхвърля предвидения минимален
размер съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАдС по отношение на всеки ответник. В
полза на Л. Д. С., Е. С. С. и Б. С. С. следва да бъде присъдена сумата от по 173,49 лева
/24,78 лева възнаграждение за вещи лица и 148,71 лева адв. възнаграждение/.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
7
сумата от 118,91 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 14.06.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот
на адрес: гр. София, общ. Л, ул. , ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата от 9,87 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 109,64 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането
на ответника да заплати цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 386,34 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 13.06.2020 г.; както и исковете по
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 99,57 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г. и сумата от 2,40 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г.
ОСЪЖДА Л. Д. С., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
сумата от 39,64 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 14.06.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот
на адрес: гр. София, общ. Лозенец, ул. , ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата от 3,29 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 36,55 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането
на ответника да заплати цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 128,78 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 13.06.2020 г.; както и исковете по
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 33,19 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г. и сумата от 0,80 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
сумата от 39,64 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 14.06.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот
на адрес: гр. София, общ. Лц, ул. , ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата от 3,29 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 36,55 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането
на ответника да заплати цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 128,78 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 13.06.2020 г.; както и исковете по
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 33,19 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г. и сумата от 0,80 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
8
разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г.
ОСЪЖДА Б. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
сумата от 39,64 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 14.06.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот
на адрес: гр. София, общ. Л ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата от 3,29 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 36,55 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането
на ответника да заплати цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 128,78 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 13.06.2020 г.; както и исковете по
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 33,19 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г. и сумата от 0,80 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: да
заплати на В. И. А., ЕГН ********** сумата от 371,76 лева, представляваща разноски
по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: да
заплати на Л. Д. С., ЕГН ********** сумата от 173,49 лева, представляваща разноски
по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: да
заплати на Е. С. С., ЕГН ********** сумата от 173,49 лева, представляваща разноски
по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: да
заплати на Б. С. С., ЕГН ********** сумата от 173,49 лева, представляваща разноски
по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9