РЕШЕНИЕ
№ 121/29.5.2019г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при секретар:Е. Колева
прокурор: Пламен Михайлов
като разгледа докладваното
от съдията Димов
ВНОХД № 120 по описа за
2019 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба на подсъдимата А.А.В., чрез адв. Ст. И. от ВАК и от подс. М.К.Г.,
чрез адв. А.Д. от ВАК, против Присъда № 289, постановена на 12.11.2018 год. по
НОХД № 5789/2017 год. по описа на РС – гр. Варна, VІ – ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
С атакувания съдебен акт ПОДСЪДИМИЯТ М.К.Г.
е бил признат ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 17.08.2016
година, в град Варна, действайки като помагач, в съучастие с А.А.В.
(извършител), причинил на К.Т.А. две средни телесни повреди, както следва:
разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на нанесена
дълбока порезна рана по лявата буза на лицето, с дължина 8-9 см. и дълбочина
1,5 см., навлизаща в устната кухина, с прерязване на мимическата мускулатура на
лявата буза, лигавицата и подлигавичните тъкани над долната челюст и прерязване
на клон на лицевата артерия с последващ обилен кръвоизлив, следкръвоизливна
анемия и спадане на хемоглобина до 75 мг/%, както и обезобразяване на лицето,
вследствие на нанесена порезна рана по лицето, оформила се като добре видим
линеен ръбец /белег/ с белезникаво-розов цвят, разположен по-ниско от околната
кожа с дължина 11 см., започващ от брадичката, минаващ по лявото рамо на
долната челюст и издигащ се към лявата буза, който обективно загрозява лицето, поради което и на основание чл.129 ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 и чл.54 от НК му НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК
ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.304 от НПК оправдал подсъдимия Г. да
е извършил престъплението като съизвършител.
Със същият акт признал подсъдимата А.А.В. ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 17.08.2016 година, в
град Варна, действайки в съучастие като извършител с М.К.Г. (помагач),
причинила на К.Т.А. две средни телесни повреди, както следва: разстройство на
здравето, временно опасно за живота, вследствие на нанесена дълбока порезна
рана по лявата буза на лицето, с дължина 8-9 см. и дълбочина 1,5 см., навлизаща
в устната кухина, с прерязване на мимическата мускулатура на лявата буза,
лигавицата и подлигавичните тъкани над долната челюст и прерязване на клон на
лицевата артерия с последващ обилен кръвоизлив, следкръвоизливна анемия и
спадане на хемоглобина до 75 мг/%, както и обезобразяване на лицето, вследствие
на нанесена порезна рана по лицето, оформила се като добре видим линеен ръбец
/белег/ с белезникаво-розов цвят, разположен по-ниско от околната кожа с
дължина 11 см., започващ от брадичката, минаващ по лявото рамо на долната
челюст и издигащ се към лявата буза, който обективно загрозява лицето, поради
което и на основание чл.129 ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК
ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил
подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 170.66 лева в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР - Варна и 105.00
лева в полза на държавата по сметка на Районен съд - Варна.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил
подсъдимата В. да заплати направените по делото разноски в размер на 170.66 лева в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР - Варна и 105.00
лева в полза на държавата по сметка на Районен съд - Варна.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил
подсъдимия М.К.Г. да заплати на НБПП – София сума в размер на 200 лева, представляваща възнаграждение
на назначения му в хода на наказателното производство служебен защитник за
осъществена защита в хода на Досъдебното производство по ДП № 1702/2016 година
по описа на Трето РУ-ОД-МВР-Варна.
ПРИСЪДАТА се атакува от подсъдимия Г. и подсъдимата В., чрез защитниците,съответно
адв. Д. и адв. И. от ВАК.
От защитата
на подс. Г. се излагат доводи, че присъдата е неправилна, предвид направения
анализ на доказателствата, поради което съдът е достигнал до неверни фактически
изводи, като изцяло се оспорва авторството на деянието. В жалбата се прави се
искане за повторен разпит на свидетелите, пострадалата и повторна СППЕ.
Моли първоинстанционният
акт да бъде отменен и подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Защитата на
подсъдимата В. излага доводи, че постановената от първоинстанционният съд
присъда е неправилна, незаконосъобразна и некореспондираща с доказателствения
материал. Не се правят доказателствени искания.
Прави се
искане първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и постановен нов с който
подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното обвинение.
В закрито
заседание с определение №105, постановено на 05.02.2019 год. въззивният съд по
реда на чл.327 от НПК е приел, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на свидетелите, пострадалата, както и назначаването на СППЕ.
Жалбоподателят
М.Г., редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд явява
се лично и със служебният защитник – адв. Д. от ВАК.
Жалбоподателят
А.В., редовно призована за съдебното заседание пред въззивния съд явява
се лично и с упълномощения защитник – асв. Ст. И. от ВАК.
Пред
въззивния съд защитата на двамата подсъдими поддържат
жалбите по изложените в тях основания и молят съда да признае подсъдимите за
невинни и да ги оправдае по възведеното обвинение.
Защитата на подс. Г., счита, че единствено и
само на показанията на частната обвинителка се базира постановената осъдителна присъда.
При
даване на последна дума двамата подсъдими се
присъединяват към становищата на защитата.
В
съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура
намира жалбата за неоснователна. Моли настоящата инстанция да потвърди
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Счита, че
първоинстанционният съд в пълнота е установил обективната истина по делото и е
изложел аргументи за осъдителната присъда. Намира, че по делото са събрани и
други доказателства в подкрепа на осъдителната присъда и тя не почива
единствено на показанията на пострадалата.
След преценка на доводите сочени в жалбата,
становището на защита и на представителя на ВОП, както и след цялостна проверка
на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският
окръжен съд намира и приема за установено следното:
ВЪЗЗИВНИТЕ
ЖАЛБИ са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока за
обжалване и от надлежни страни. Разгледани по същество се преценяват като
неоснователни, поради следните съображения.
Производството пред Варненски районен съд е
било образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия М.К.Г. и срещу подсъдимата А.В. за
престъпление по чл. 129, ал.2, вр., ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр., ал.1 от НК, като е протекло по общия процесуален
ред.
В
хода на производството пред първата инстанция не се установяват нарушения на
процесуалните правила, с оглед реда по който проведено съдебното производство.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като от събраните по
делото доказателства, могат да се направят фактическите заключения, които е
извел ВРС.
В
съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на
доказване, ВРС е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната
фактическа обстановка:
Двамата подсъдими Г. и В.
живеели на семейни начала в гр.Варна. В един период от време обаче се разделили
и подс. Г. започнал да поддържа връзка със св. К.А., която продължила около две
години. През лятото на 2016 год. двамата прекратили отношенията си и подс. Г.
отново заживял с подс. В..
Към 17.08.2016год. подс. Г. и
св. А. вече се били разделили. На посочената дата, вечерта свидетелите К.А., Т.
А. (баща на А.), А. и Д. (баба на А.) седели на пейката пред домовете
си, находящи се в гр. Варна на ул. „Огоста“. Около 21:00 ч. покрай тях минал подс. Г. и
направил знак на св. А. да отиде при него. Действията му били възприети от св.
А. който му казал, че няма работа с дъщеря му, че е женен и да отива при жена
си. Подс. Г. не казал нищо, а влязъл в съседния имот. Малко по-късно се върнал,
като казал на св. А. да отиде с него да пият кафе. Последната се съгласила и тръгнала
с него в посока към намиращата се наблизо църква. В един момент св. А. видяла,
че от една от уличките идва жената на подс. Г. - подс. В. и хукнала да бяга.
Двамата подсъдими хукнали след нея викайки и „стой ма курво“. Подс. Г.
настигнал св. А., хванал я и я задържал. При тях дошла и подс. В. носейки в
ръцете си бутилка от „Кока кола“. Подс. В. счупила бутилката в земята, след
което, с острата част от счупената бутилка, порязала св. А. по лицето в
областта на лявата буза, горна и долна устна. По същото това време подс. Г.
държал св. А. за ръцете да не мърда и я ритал по краката.
В резултат на разреза от
лицето на А. започнало да тече обилно кръв и двамата подсъдими си заминали, а св.
А. останала на улицата. Покрай нея минала св. Г. и видяла, че цялата е в кръв. А.
я помолила за малко вода и Г. и донесла такава, като взела водата от намиращата
се наблизо къща. После св. Г. се прибрала в дома си разказала на майка си какво
е видяла. Междувременно окървавената А. била видяна и от малки деца, които
видели на улицата св. Т. Ан. и му съобщили, че майка му е окървавена. Св. А. се
паникьосал, хукнал веднага към дома си и разказал на дядо си - св. А. какво е
разбрал от децата. На свой ред св. А. веднага побягнал надолу към църквата и
намерил дъщеря си.
Последната била обляна в кръв
и едвам се държала на краката си. Св. А. завел дъщеря си у дома и веднага след
това излязъл пак на улицата да търси превоз за да я откара в болницата. Отишъл
в намиращия се наблизо магазин за хранителни стоки стопанисван от св. С. З. и
го помолил да откара с колата си св. А. в болницата. Последният се съгласил и
откарал св. А. и св.А. в спешния център на МБАЛ „Св.Анна“ в гр.Варна.
Междувременно св. А. била
уведомена от сина си, че А. е пострадала и веднага отишла в дома на А..
Последната вече била заминала с баща си в болницата като А. видяла само
окървавените й дрехи.
Св. Арифова оставила малкото
си дете на св. Д. – баба на А. и баба на съпруга на А. след което заедно с
друга жена на име Ж. отишли в спешния център на МБАЛ „Св. Анна“. Там двете
намерили св. А. и баща й. Пред баща си и пред св. А. св. А. разказала, че е
била наряза от подс. В., а през това време подс. Г. я държал. Междувременно тъй
като кръвоизливът на А. не могъл да бъде овладян от медиците в спешния център
на МБАЛ „Св.Анна“, последната била транспортирана до МБАЛ „Св.Марина“, където
била оперирана и останала на стационарно лечение до 21.08.2016год.
Видно от заключението на
назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно дадена съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице
д-р С., в резултат на удара нанесен му от подсъдимия на инкриминираната дата
пострадалият е получил счупване на носните кости водещо до изкривяване на
носната преграда, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане кразкъсно-контузна
рана, кръвонасядания и травматичен оток по гърба на носа като счупването на
носните кости водещо до изкривяване на носната преграда наляво, стесняващо
общия носов ход и налагащо оперативно лечение е обусловило постоянно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Видно от заключението на
назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно дадена СМЕ № 22-2017 изготвена от в.л. д-р В.С. в
следствие на описания инцидент св. Кр. А. е получила порезна рана по лицето -
по лявата буза, горната и долната устни, с прерязване на мимическа мускулатура
и на клон на лицевата артерия, с обилен кръвоизлив и следкръвоизливна анемия до
хемоглобин 75 мг/% /спадане от 114 мг/% при приемането в ЛЧХ/ като наличието на
дълбоката порезна рана по лявата буза на лицето, с дължина 8-9 см и дълбочина
1,5 см, навлизаща в устната кухина, с прерязване на мимическа мускулатура,
лигавицата и подлигавичните тъкани над долната челюст и прерязване на клон на
лицевата артерия с последващ обилен кръвоизлив, следкръвоизливна анемия и
спадане на хемоглобина до 75 мг/%, са обусловили разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Съгласно заключението на
експерта установеното порезно нараняване на лявата буза е резултат от действие
на предмет с режещ ръб и би могло да бъде получена от удар със счупен стъклен
предмет /бутилка/. Порезните рани по устните биха могли да са продължение на
раната от лявата буза. Тези рани са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Видно от заключението на
назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно дадена допълнителна СМЕ № 232-2017 изготвена от същото в.л. д-р
Стефанов, при проведения допълнителен преглед на св. А. на 11.07.2017г. е
установен слабо забележим линеен ръбец /белег/ по лявата буза в областта на
левия устен ъгъл, с белезникав цвят, разположен на нивото на околната кожа с
хоризонтален ход и дължина 3см.. Под него, започващ от брадичката, минаващ по
рамото на долната челюст и издигащ се към лявата буза, се установява добре
видим дъговиден ръбец /белег/ с белезникаво-розов цвят, разположен по-ниско от
околната кожа, с дължина 1 см. Този белег е добре видим, обективно загрозява
лицето и в този смисъл обуславя обезобразяване на лицето. В заключението си
експерта сочи, че установените белези са последица от порезни рани по лицето,
нанесени с предмет с режещ ръб, каквито са счупени части от стъклен предмет
(бутилка, чаша), както и евентуално друг вид предмети с режещ ръб (нож,
ножица).
От заключението на назначената
в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза изготвена от вещите лица д-р К. и (психиатър) и Р. Г.
(психолог) се установява, че св. К.А. страда от Лека умствена изостаналост, но
независимо от дефицитите в интелектуалното си ниво, тя е в състояние да
възприема и възпроизвежда фактите от действителността и нейните показания могат
да се кредитират като годни. Моментът на инцидента е бил емоционално много
наситен за А., което е довело до неговото дълбоко запомняне и възпроизвеждане.
Тя преживява инцидента като психотравма и това е причина за емоционалния й
дискомфорт. А. преживява с тревожност и срам нараняването на лицето си.
От справката за съдимост на подсъдимите се
установява, че Iсъщите
са с чисто съдебно минало.
ПО ЖАЛБАТА
ЗА НЕОБОСНОВАНОСТ И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ:
Жалбата е неоснователна и следва да
остане без уважение. Това е така поради следните съображения:
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимите,
които се правят пред ВОС, тъй като същите са били направени и пред
първоинстанционния съд, който е отговорил мотивирано и обосновано на всички тях /видно от мотивите
на съда/, като същите се възприемат от настоящия състав на ВОС, поради което не
следва се преповтарят.
Същите се
свеждат до това, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и некореспондираща с доказателствения материал, поради което
съдът е достигнал до неверни фактически изводи, като изцяло се оспорва
авторството на деянието, тъй като не било доказано както от обективна, така и
от субективна страна.
Въпреки това
настоящият състав на ВОС следва да отбележи, че фактическата
обстановка е била правилно установена от ВРС, а направените правни изводи –
законосъобразни.
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ събраните
доказателства и на тази база е постановил атакуваният съдебен акт. Осигурена е
била процесуална равнопоставеност на страните и възможност за устно изложение
по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните
факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Съдът
е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт
от предмета на доказване в процеса. Събраните доказателства са ценени съобразно
формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса
извършено ли е престъплението или не, за което спрямо обвиняемия е предявено обвинение е анализирана подробно
доказателствената съвкупност, в която решаващо значение са данните от гласните
доказателствени средства, при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, данните от писмените
доказателства и точно, чрез кои е установено поведението и действията на
подсъдимия. След като е установено по несъмнен начин, че обвиняемите са осъществили
състава на инкриминираното деяние, правилно са били осъдени по предявеното им
обвинение по
чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 от НК за подс. Г. и по чл.129,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за подс. В..
Изводът,
че обвиняемите са осъществили състава на престъплението от обективна и
субективна страна е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните
гласни и писмени доказателства и на техния задълбочен анализ.
Посочената фактическа обстановка първостепенният съд е възприел въз
основа на подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на
наказателното производството доказателства: показанията
на всички разпитани по делото свидетели (А. и А. (в това число и тези давани в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал в
хода на съдебното следствие по реда на чл. 281 от НПК), А., З., Д., А. и Г., показанията
на вещите лица д-р С., д-р К. и Р. Г., заключения по назначени съдебни
експертизи – медицински (основна и допълнителна такава) и комплексна
(психиатрична и психологична), справка за съдимост и всички останали събрани в
хода на наказателното производство писмени доказателства в това число
медицинско удостоверение №971/2016год., издадено от д-р С., Епикриза издадена
от клиника по лицево-челюстна хирургия при МБАЛ „Св. Марина“ Варна по отношение
на св. А. и друга медицинска документация касаеща здравословното състояние на
същата.
Същата е правилно установена и се възприема от
настоящият състав на въззивния съд.
Заключенията на вещите лица правилно са били приети от
съда, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания
и опит в съответната област.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от всички
събрани по делото доказателства, които категорично установяват, че:
1./ Подс. М.К.Г. ***, действайки като помагач, в съучастие с А.А.В. (извършител), причинил
на К.Т.А. две средни телесни повреди, както следва: разстройство на здравето,
временно опасно за живота, вследствие на нанесена дълбока порезна рана по
лявата буза на лицето, с дължина 8-9 см. и дълбочина 1,5 см., навлизаща в
устната кухина, с прерязване на мимическата мускулатура на лявата буза,
лигавицата и подлигавичните тъкани над долната челюст и прерязване на клон на
лицевата артерия с последващ обилен кръвоизлив, следкръвоизливна анемия и
спадане на хемоглобина до 75 мг/%, както и обезобразяване на лицето, вследствие
на нанесена порезна рана по лицето, оформила се като добре видим линеен ръбец
/белег/ с белезникаво-розов цвят, разположен по-ниско от околната кожа с
дължина 11 см., започващ от брадичката, минаващ по лявото рамо на долната
челюст и издигащ се към лявата буза, който обективно загрозява лицето;
2./ Подс. А.А.В. ***, действайки в съучастие като извършител с М.К.Г.
(помагач), причинила на К.Т.А. две средни телесни повреди, както следва:
разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на нанесена
дълбока порезна рана по лявата буза на лицето, с дължина 8-9 см. и дълбочина 1,5
см., навлизаща в устната кухина, с прерязване на мимическата мускулатура на
лявата буза, лигавицата и подлигавичните тъкани над долната челюст и прерязване
на клон на лицевата артерия с последващ обилен кръвоизлив, следкръвоизливна
анемия и спадане на хемоглобина до 75 мг/%, както и обезобразяване на лицето,
вследствие на нанесена порезна рана по лицето, оформила се като добре видим
линеен ръбец /белег/ с белезникаво-розов цвят, разположен по-ниско от околната
кожа с дължина 11 см., започващ от брадичката, минаващ по лявото рамо на
долната челюст и издигащ се към лявата буза, който обективно загрозява лицето.
Всички тези доказателства в своята съвкупност
очертават фактическата обстановка и сочат, че има извършено престъпление и
негов автор са именно подсъдимите М.К.Г. и А.А.В..
За установяване авторството на извършеното деяние правилно първоинстанционният
съд е кредитирал показанията на пострадалата А., допълнени
в качеството им на пряко доказателство от косвените подкрепящи ги доказателства
– показанията на свидетелите А. и А., пред когото тя подробно е разказала за
случилото се, както и от заключението на кредитираните СМЕ изготвени от в.л. С.,
медицинските документи по делото свързани с лечението на пострадалата –
епикризи и комплексната СПЕ с психологическо изследване изготвена от в.л. д-р К.
и Р.Г..
При така установената фактическа обстановка, доводите
на защитата, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин, и,
че е нарушен материалния и процесуалния закон се явява неоснователно.
Вината на подсъдимите се доказва по несъмнен начин, както беше посочено малко по- горе от
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдебно - медицинската
експертиза, СПЕ, както и от другите писмени доказателства.
Въззивният съд споделя изцяло съображенията на
първостепенния съд досежно кредитираните показания на свидетелите, както
заключенията на вещите лица, така и писмените доказателства по делото.
В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е
кредитирал, показанията на пострадалата свидетелка К.Т.А., тъй като те се
подкрепят от показанията на другите двама свидетели, както и от писмените
доказателства по делото. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил
убедителни доказателства, които се споделят и от състава на въззивния съд, тъй
като са подкрепени най – вече от заключението на комплексната СПЕ. Разпитани в
съдебно заседание и двамата експерти
категорично са заявили, че пострадалата свидетелка А., че тя може да бъде годен
свидетел, като капацитета й на свидетел зависи от средата където се намира и
емоционалното й състояние. Показанията на тази свидетелка са подкрепени също
така от обективните находки – причинените увреждания,
констатирани от заключението на вещото лице по назначената СМЕ.
Въпреки, че не е мотивирал изрично, но видно е, че
първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимите, което се
споделя от настоящия въззивен състав на съда, тъй като те се явяват защитна
позиция, противоречаща на останалите доказателствени средства и доказателства с
която цели да избегнат наказателната репресия.
По тези съображения ВОС
приема, че описаната фактическа обстановка е доказана по изисквания от чл.303 НПК несъмнен начин и въз основа на тези факти трябва да бъдат правени правните
изводи.
Поради това съставът на въззивния съд
намери, че правните изводи, които е извел първостепенният съд при
така установените факти, че подсъдимите са осъществили с действията си от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК за подс. М.Г. и оправдан да е извършил
деянието като съизвършител и по чл. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК, за под. А.В. са правилни и законосъобразни.
Обоснован и правилен е изводът
на първоинстанционният съд, че в случай пряк извършител на изпълнителното
деяние по причиняване на увреждането е подс. В., която е нанесла удара със
счупената бутилка в лицето на пострадалата и е причиняла срязването, а подс. Г.
е участвал в престъплението като помагач, тъй като е нямал пряко участие в
причиняването на увреждането, но е улеснил извършването на престъплението като
е хванал А. и я държал за ръцете да не мърда докато В. е нанесла съставомерния
удар с бутилката.
По тази причина и правилно ВРС
е оправдал последният (подс. Г.) да е осъществил престъплението като извършител
по смисъла на чл.20, ал.2 от НК и го осъдил да е сторил това като помагач в
хипотезата на чл.20, ал.4 от НК.
Правилно съдът е приел, че от
субективна страна деянието е извършено при наличието на общ и пряк умисъл у двамата
подсъдими.
Същите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
последици и са ги искали. Подс. Г. е съзнавал, че деянието му улеснява
извършителката В. и също като нея е искал настъпването на престъпния резултат.
Умисълът на двамата подсъдими се извежда по категоричен начин от техните
обективни действия, с които за причинени уврежданията на пострадалата А..
При
определяне на вида и размера на наложеното наказание:
При така посочената правна
квалификация и след като съобрази изискванията на специалната и генералната
превенция ВРС правилно е приел, че за престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 от НК на подс. М. Г. следва да се наложи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК
се отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Правилно ВРС е приел, че за
престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК на подс. А. В. следва да се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК се
отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Обосновано наказанията
наложени и на двамата подсъдими са били индивидуализирани при условията на чл.
54 от НК, наложени при смекчаващи отговорността обстоятелства и при липса на
отегчаващи такива.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства обосновано съдът е приел чистото им съдебно минало и липсата на
други общественоопасни прояви.
Така наложените наказания
лишаване от свобода са справедливи. С тях се постигат целите на генералната и
специалната превенция.
Първоинстанционният съд е взел отношение
съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК относно направените по делото разноски.
Законосъобразно съдът е възложил на всеки от
подсъдимите припадащата му се част от направените в хода на наказателното
производство разноски за съдебни експертизи и изслушване на вещи лица.
Пред
настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което и не се дължат.
Въззивният
съд, след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяване или
отмяна на обжалваната присъда.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Присъда № 289, постановена на 12.11.2018 год. по НОХД №
5789/2017 год. по описа на РС – гр. Варна, VІ – ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./