№ 7403
гр. *****, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110159924 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба в първа фаза - по допускането .
Производството е образувано по искова молба от Ц. Л. П. срещу Т. Ж. П., с
която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот –
апартамент № 29, находящ се в гр. *****, район „********“, ж.к. „*********“, бл. №
***, вх. Б, ет. 2, със стар административен адрес гр. *****, ул. „***********“, сградата
на ЖСК „**********“ – блок № ***, вх. Б, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня
и клозет, с обща площ 81,35 кв.м., при съседи: изток – ул. „***********“ и апартамент
№ 30 – собственост на Д. С. Д., запад – двор на сградата, север – апартамент № 60 –
собственост на В. И. В. и К. И. В., юг – стълбище и апартамент № 30 – собственост на
Д. С. Д., заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 42 с площ от 9,73 кв.м., при съседи:
изток – ул. „***********“, запад – коридор на таваните, север – таван № 41,
собственост на А. Т. К., юг – таван № 43, собственост на С. В. С. и Л. В. С., заедно със
ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 47 с обща площ от 7,15 кв.м., при съседи: изток – мазе
№ 46, собственост на В. Т. Ч. и Х. Т. Ч., запад – коридор на мазетата, север – мазе №
44, собственост на И. С. Н., юг – коридор на мазетата, и заедно с припадащите се
1,266/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото – държавна земя, съставляващо съгласно доказателствен акт за собственост
парцел I от квартал 301 по плана на гр. *****, местността „********, ******** Iч.,
*********“, при съседи съгласно доказателствен акт за собстевност: изток – ул.
„***********“, запад – двор на сградата, север – жилищна сграда на блок № 119
местността ********* и юг – двор на сградата, представляващ съгласно схема № 15-
5.98****-14.09.2023 г., издадена от СГКК – ***** САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 68134.204.83.*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-**-**/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, който самостоятелен обект в сграда с адрес: гр. *****, район „********“,
1
ж.к. *********, бл. № ***, вх. Б, ет. 3, ап. № 29, с предназначение: жилище,
апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 81,35 кв.м., с
прилежащи части: таван № 42 с площ 9,73 кв.м., зимнично помещение № 47 с площ
7,15 кв.м. и 1,266/100 ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.204.83.*.** и 68134.204.83.*.**, под обекта
68134.204.83.*.**, над обекта 68134.204.83.*.**, като самостоятелният обект се намира
на етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.204.**.* с предназначение: жилищна сграда
– многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.204.83.
Ищецът твърди, че имотът е придобит по силата на Нотариален акт № *** от
27.03.1978 г., том VIII, н.д. № ****/1976 г. на нотариус при СРС от неговата баба Ц. В.
П.. и баща му Л. А. П., който към момента е бил в брак с майката на ищеца Емилия
Боянова П. /сега Митева/, поради което поддържа, че ½ ид.ч. от имота е придобита от
баща му и майка му в режим на СИО, прекратена с развода им през 1991 г. Сочи, че
баба му Ц.ка П. е починала през 1990 г., а баща му Л. П. е починал на 21.05.2022 г.
Твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** от
20.10.2023 г., том II, н.д. № ***/2023 г. по описа на нотариус Ваня Кайтазка с рег. №
*** на НК, майка му Е. Б. М. му е дарила ¼ ид.ч. от процесния имот. Въз основа на
изложеното твърди, че е собственик на 5/8 ид.ч. от имота, а ответницата Т. П. – на 3/8
ид.ч. от същия и иска делбата да бъде допускана при сочените квоти. Предявява
привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ответницата да му плаща
обезщетение за ползване на имота докато трае делбеният процес.
В отговора на исковата молба се оспорват твърдените от ищеца квоти в
съсобствеността. Сочи се, че имотът не е придобит на възмездно правно основание от
Л. А. П. по силата на Нотариален акт № *** от 27.03.1978 г., том VIII, н.д. №
****/1976 г. на нотариус при СРС, а че основанието било безвъзмезно – дарение.
Твърди се, че същият е предоставен на Ц. В. П.. като обезщетение в качеството й на
собственик на отчужден от държавата недвижим имот за жилищно строителство по
реда на ЗПИНМ. Впоследствие на 24.08.1972 г. Софийски градски народен съвет дал
съгласие Ц. В. П.. да прехвърли на Л. А. П. ½ ид.ч. от процесния имот като дарение,
въз основа на което е съставен и Нотариален акт № *** от 27.03.1978 г., том VIII, н.д.
№ ****/1976 г. на нотариус при СРС. При условията на евентуалност се поддържа, че е
налице трансформация на лично имущество. Счита, че майката на ищеца Емилия
Митева никога не е притежава идеална част от имота, въз основа на което навежда
довод за липсва на вещно-прехвърлителен ефект на извършеното пред 2023 г. дарение.
Поддържа, че с ищеца са собственици при квоти по ½ ид.ч. Оспорва претенцията по
сметки, като твърди, че не е възпрепятствала достъпа на ищеца да процесния имот.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
установи от фактическа страна следното:
От приложения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище,
строено на държавно място от ЖСК „**********“, бл. ***, м. „*********“, град *****,
№ ***, том VIII, дело № ****/1976 г. от 27.03.1978 г. се установява, че Ц. В. П.. и Л. А.
П. са признати за собственици на жилищно помещение № 29, находящо се в сграда на
адрес гр. *****, ул. „***********“, бл. ***, вх. Б, ет. 2. В акта е посочено, че
молителят е придобил жилището и е станал негов собственик на основание отстъпено
право на строеж върху държавно място с протокол № 17 от 24.07.1967 г. на ИК на
2
СГНС на ЖСК „**********“, общото събрание на която при разпределение на
жилищата е поставило същото в дял на молителя. Посочено е още, че стойността на
жилището е 10 204 лева, от които стойността на отстъпеното право на строеж върху
държавно място е 1320 лв.
Видно от акт за граждански брак № 936 /л. 16/ на 12.10.1975 г. е сключен
граждански брак между Л. А. П. и Е. Б. М., като видно от удостоверение върху акта,
извършено от длъжностно лице, бракът е прекратен с решение № 393/17.10.1991 г.
Последното е приложено по делото /л. 17 – 18/, видно от което бракът е прекратен
считано от датата на влизането му в сила – 17.10.1991 г. От така удостоверените
обстоятелства се установява, че жилището е придобито от Ц. В. П.. и Л. А. П. по време
на брака на последния с Е. Б. М..
За установяване на основанието за придобиване на процесния имот са
представени писмени доказателства. Съгласно Протокол № 14/11.07.1966 г., част
първа – за отчуждаване на имоти на частни лица в полза на държавата за групово или
кооперативно жилищно строителство, и част втора – по обезщетяване на
собствениците на отчуждените имоти, се установява, че Ц. В. П.. е предвидена за
обезщетяване с жилище, съответно на стойността на отчуждения имот или на по-
голяма стойност, при доплащане. Видно от последващ Протокол от 25.11.1967 г. за
обезщетяване на собствениците на недвижими имоти, отчуждени за жилищно
строителство по реда на Закона за плановото изграждане на населените места,
обективиращ решение за определяне на собствениците и освобождаването им от
заплащане на разлики, съгласно чл. 55з ЗПИНМ, за обезщетение на Ц. В. П.. срещу
отчуждения й недвижим имот, съставляващ имот пл. № 2, е определен апартамент №
29 на трети етаж от бл. ***, м. „*********“.
За отчуждения недвижим имот е съставен акт за държавна собственост № 6613
от 11.03.1968 г., в който като предишни собственици на имота, описан като дворно
място от 326 кв.м., находящо се на ул. Чая № 21, кв. 301, парцел 2, м. *********, са
посочени Ц.ка Вл. П., Неделчо Владов, Спас Влад. Стоилов от *****.
Видно от декларация на л. 40 по делото, подписана от генералния директор на
Софийски градски народен съвет, Държавна дирекция за изграждане – *****, издадена
на 24.08.1972 г., Дирекцията дава съгласие Ц. В. П.. да прехвърли собствената си ½ от
правата си по чл. 28 от Правилника за кредитиране на жилищно строителство /ПКЖС/
на сина си Л. А. П..
Автентичността на Протокол № 14/1966 г., на Протокол № 30/25.12.1967 г., на
акт № 6613/1968 г. и разрешение на СГНС от 24.08.1972 г. са оспорени, като в
производството по реда на чл. 193 ГПК са представени официално заверени от
Дирекция „Регионален държавен архив – *****“ и от СО, направление Архитектура и
градоустройство, преписи на същите, поради което съдът приема така описаните
доказателства за автентични и обявява, че ще ползва същите при изграждане на
доказателствените си изводи.
Съгласно представен по делото списък на членовете кооператори на ЖСК
„**********“, бл. ***, м. „*********“, ул. „***********“ като членове кооператори,
за които е отреден ап. 29 в сградата са посочени Ц. В. П.. и Л. А. П.
Съгласно удостоверение рег. № РКС23-КД00-**-* от 23.05.2023 г., издадено от
Столична община, район ********, имотът, описан в горепосочения нотариален акт, а
именно жилищно помещение № 29, находящо се на втория етаж във вх. Б на бл. *** –
ЖСК „**********“, ул. „***********“, е с настоящ адрес гр. *****, ж.к. „*********“
3
бл. ***, вх. Б, ап. № 29.
Видно от удостоверение за наследници изх. № УГ01-****/22.05.2023 г.,
издадено от Столична община, район ********, Ц. В. П.., починала на 16.05.1990 г., е
оставила като стой единствен наследник по закон сина си Л. А. П.. Последният, видно
от същото удостоверение, както и от удостоверение за наследници изх. № УГ01-
****/22.05.2023 г. е починал на 21.05.2022 г., като е оставил за свои наследници по
закон съпругата си Т. Ж. П. и сина си Ц. Л. П..
Представения по делото Нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот № ***, том II, рег. № ****, дело № *** от 2023 г. от 20.10.2023 г. на
нотариус В. К. рег. № *** в НК обективира дарение от Е. Б. М. в полза на Ц. Л. П. на ¼
ид. част от гореописания недвижим имот.
Приложени са и други писмени доказателства по делото във връзка с ЖСК
„**********“, като част от тях са неотносими, а друга част не установяват нещо
различно от установеното от останалите анализирани по делото писмени
доказателства, включително, че член кооператор е бил и Л. А. П., и че като такъв е
вписан след даденото съгласие от Държавна дирекция за изграждане – ***** на
24.08.1972 г.
По делото е изготвено заключение по съдебно-техническа и оценителна
експертиза, съгласно което актуалният размер на средния пазарен наем е в размер на
800 лв. Вещото лице е установило, че не съществува техническа възможност за
обособяване на имота за ползване в отделни помещения без съвместно ползване на
баня, тоалетна и кухня, като обособяването му за това е свързано със значителни
преустройства, създаване на нефункционални помещения и неудобства за
ползвателите.
Във връзка с предявената от ищеца привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК са
събрани гласни доказателства. От разпитаните по делото свидетели – Пламен Янев, на
страната на ищеца, и Н. С., на страната на ответницата, безпротиворечиво се
установява, че в процесното жилище живее ответницата Т. П., както и че между
страните не е постигнато съгласие за съвместно ползване на апартамента.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Решението по допускане на делбата има установително действие относно
лицата, имотите и частите на всеки от съделителите. Това налага във фазата по
допускане на делбата да бъде установено правото на собственост по отношение на
всеки от съделителите върху имотa, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен
ред, и частите на всеки от тях в имуществената общност. За да се уважи искът за
делба, като се допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са
налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) страните да са носители
на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената
маса вещи; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и
на делба и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Установяването на горните предпоставки е разпределено в доказателствена тежест на
ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:
Спорният въпрос от правна страна касае установяване размера на квотите в
4
съсобствеността, който се свежда изследване на основанието, на което Л. А. П. през
1878 г. е придобил ½ от процесния имот, респективно дали същото предполага
приложение на презумпцията за съвместен принос, а в случай че това е така – оборена
ли е тя в процеса.
Придобиването на имота през 1978 г. е осъществено при действие на първия
Семеен кодекс, в сила от 22.05.1968 г. С чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. (отм.) е въведен
институтът на съпружеската имуществена общност. Тя обхваща вещите и правата
върху вещи, придобити по време на брака. Прието е, че те принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Кодексът не изключва от
общността онези вещи или права върху вещи, придобити по време на брака изцяло или
отчасти с лично имущество на единия от съпрузите. Така наречената "пълна
трансформация" е приета за допустима с т. 3 на ППВС № 5/1972 г. От общността са
изключени онези вещи и права върху вещи, които са придобити със средства, получени
срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал
преди брака, или е получил след сключването му по наследство или по дарение.
Съгласно § 4 от ПР на Семейния кодекс от 1985 г., неговите правила относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества,
придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове, а чл. 19 от
този СК въвежда принципа на имуществена общност между съпрузите досежно
вещите, придобити от тях през време на брака в резултат на съвместен принос, който
се предполага до доказване на противното - т. е. те принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), приложим на основание § 4
ПР СК 1985 г., изисква принос при придобиване на имущество в съпружеска
имуществена общност. Изключени от съпружеската имущества общност поради липса
на съвместен принос са безвъзмездните придобивания – чрез дарение, по наследство,
както и придобитите преди брака – съгласно чл. 19, ал. 1 СК /1985 г./. В чл. 19, ал. 3
СК /1985 г./ е установена оборима презумпция за съвместен принос. Презумпционната
предпоставка за прилагането й е наличието на осъществено през брака придобиване на
възмездно основание. Презумцията за съвместен принос обаче не предполага
възмездност на придобивното основание, а то следва да е несъмнено установено. В
случая липсата на принос е установена по делото от обстоятелство, че имотът е
предоставен за обезщетяване на Ц. В. П.., която впоследствие е прехвърлила ½ от това
свое право на сина си. Не се установява възмездност на това прехвърляне, нито се
установява за придобиване на имота да е заплащана разликата в цената между
отстъпеното право на строеж и на имота, даден за обезщетение, доколкото в Протокола
от 1967 г. се съдържа изрично позоваване на чл. 55з ЗПИНМ с предвидено
освобождаване от заплащане на разлики.
Следователно не е установено Л. А. П. да е придобил ½ от имота на възмездно
основание, което да предполага прилагане на прецумпцията за съвместен принос.
5
Напротив, от установеното отстъпено от майка му право да получи ½ от определеното
за нея обезщетение срещу отчуждения й имот следва безвъзмездност на
придобиването, което изключва съвместния принос.
Ето защо имотът е придобит в съсобственост от Ц. В. П.. и Л. А. П., като на
основание чл. 30, ал. 2 ЗС всеки от тях е притежавал ½ ид.ч., без съпругата на Л. към
момента на осъществяване на придобивния способ – Е. Б. М., да е станала
съсобственик по силата на съпружеска имуществена общност. Тъй като тя не е
притежавала право на собственост, то не произвежда правно действие и е лишено от
вещно-прехвърлителен ефект дарението в полза на ищеца, обективирано в Нотариален
акт за дарение на идеална част от недвижим имот № ***, том II, рег. № ****, дело №
*** от 2023 г. от 20.10.2023 г. на нотариус В. К. рег. № *** в НК.
Въз основа на наследственото правоприемство от Л. А. П., който е и единствен
наследник на Ц. В. П.., и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от
съделителите притежава по ½ идеална част от процесния имот, като делбата следва да
бъде допусната между тях при тези квоти.
По привременната мярка:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на
делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои имоти от кои
наследници ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Определението по чл. 344,
ал. 2 от ГПК има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в
периода от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до
влизане в сила на решението по извършването . Това е акт по спорна съдебна
администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо – не разрешава
материално-плавен спор между страните. Затова и разпределението се извършва най-
рано с решението по допускане на делбата, тъй като с него се разрешават въпросите
досежно наличие на съсобственост, между кои лица и при какви квоти. С
определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК се постановява привременна мярка, която се
предпоставя от наличието на спор между съделителите относно ползването на някой от
или на всички делбени имоти до извършване на делбата, както и от наличието на
ползване на имуществената общност не съобразно правата на всеки един от
съделителите.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК е привременна мярка, при сезиране с
която, съдът действа по аналогичен начин като при претенция по чл. 31, ал. 2 и чл. 32,
ал. 2 от ЗС, но не разрешава материално-правен спор. Предпоставките които съдът
изследва са идентични с тези по чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗС, но за разлика от
произнасянето по исковите претенции, с определението по чл. 344, ал. 2от ГПК съдът
се произнася за в бъдеще, като актът му не се ползва със сила на пресъдено нещо. (в
този смисъл Решение № 87/10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на ВКС, ІІ – ро Г. О.).
При невъзможност за реално разпределяне на ползването на имота, то тогава
приложение ще намери само чл. 31, ал. 2 от ЗС.
За да се уважи искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК по делото следва да се установи
кумулативното наличие на предпоставките: съсобственост върху вещ; лично ползване
на общата вещ само от един от съсобствениците за задоволяване на собствените си
6
нужди, като по този начин той е лишил другите съсобственици от възможността да
ползват общата вещ; както и невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие
за ползването. Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на
привременната мярка е съделителят, претендиращ заплащането на обезщетение по чл.
344, ал. 2 ГПК, да не използва съсобствения имот съобразно правата си, а същият да се
ползва лично от друг съделител.
В случая, от изслушаните свидетелски показания безпротиворечиво се
установява, че имотът се ползва само от ответницата. Не се установява да е постигнато
съгласие между страните за съвместно ползване на имота, като и същото е невъзможно
без значителни преустройства, съгласно заключението по изготвената съдебно-
техническа и оценителна експертиза.
Ето защо, по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде определена сумата, която
ответницата следва да заплаща на ищеца за невъзможността да ползва имота
съобразно дела си в съсобствеността, като сумата следва да се определи като
периодично вземане – месечно, въз основа на средната наемна цена на имота. За
определяне на размера на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът кредитира
заключението на съдебно – оценителната експертиза, според което средният пазарен
наем на апартамента към датата на изготвяне на заключението възлиза на 800 лв. на
месец.
Предвид изложеното по-горе и с оглед квотите на ответницата в
съсобствеността, тя следва да бъде осъдена да заплаща на ищеца по реда на чл. 344, ал.
2 ГПК /като привременна мярка/ сумата в размер на 400 лв. месечно за лишаване от
ползването на притежаваните от него 1/2 ид. ч. от процесния имот, считано от датата
на влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното
извършване.
По разноските:
Ищецът претендира разноски.
В трайната и последователна практика на ВКС се приема, че производството по
съдебна делба е особено исково производство, а регламентиращите го процесуални
норми са специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес.
При наличие на съсобственост върху вещи и вещни права съдебната делба е винаги
възможна и е недопустим отказ от иск за делба, поради което предявяването на такъв
иск не зависи от поведението на другата страна. Причината за завеждането на иска за
делба не е поведението на ответника, а целеният резултат - да се ликвидира
съществуващата съсобственост. Ето защо отговорността за разноски не е уредена като
санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78
ГПК. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и
ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се
понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за
държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатско
възнаграждение се понасят от страните така, както са ги направили. Когато в
делбеното производство са предявени други искове - например по сметки, които
зависят от поведението на ответника по тях, чл. 355 ГПК предвижда присъждане на
разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Последните намират приложение и в
7
случай на оспорване правата на останалите съделители - при оспорване на самия факт
на съществуване на съсобствеността или при спор относно способа, по който следва да
бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения /т. 9 на
Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС, определение № 55/20.04.2010 г. по
гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. №
542/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 47/29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014
г. на ВКС, І-во г. о., определение № 46/23.02.2017 г. по ч. гр. д. № 4824/2016 г. на ВКС,
ІІ-ро г. о. /. Разноски се присъждат в рамките на производството по допускане на делба
на основание чл. 78 ГПК и когато някоя от страните претендира различни квоти от
тези, които й се следват по общите правила при предявен иск или възражение с
различен предмет на доказване от дължимата от съда преценка относно квотите, които
следват по закон.
В делбеното производство намира приложение специалната разпоредба на чл.
355 ГПК, съгласно която всички разноски по делото, направени по повод допускането
и извършването на съдебната делба /включително по повод привременните мерки по
чл. 344, ал. 2 от ГПК/, се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а
направените разноски по повод присъединените искове в делбеното производство
/напр. исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза
на делбата като иск по чл. 42 ЗН, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, иск по чл. 12, ал. 1 ЗН,
инцидентен установителен иск за собственост и др., или облигационни претенции,
разглеждани във втората фаза на делбата, заявени по реда на чл. 346 ГПК като искания
за сметки между съсобствениците/ се заплащат съгласно правилата на чл. 78 от ГПК -
според крайния изход по съответния присъединен иск.
В случая съдът приема различни от твърдените от ищеца квоти, поради което в
полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение. По
отношение на направените разходи за депозит във връзка с привременната мярка,
съдът ще се произнесе при дължимото във втора фаза произнасяне по разноските по
делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между Ц. Л. П., ЕГН ********** срещу
Т. Ж. П., ЕГН ********** по отношение на съсобствения между тях недвижим имот:
апартамент № 29, находящ се в гр. *****, район „********“, ж.к. „*********“, бл. №
***, вх. Б, ет. 2, със стар административен адрес гр. *****, ул. „***********“, сградата
на ЖСК „**********“ – блок № ***, вх. Б, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня
и клозет, с обща площ 81,35 кв.м., при съседи: изток – ул. „***********“ и апартамент
№ 30 – собственост на Д. С. Д., запад – двор на сградата, север – апартамент № 60 –
собственост на В. И. В. и К. И. В., юг – стълбище и апартамент № 30 – собственост на
Д. С. Д., заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 42 с площ от 9,73 кв.м., при съседи:
изток – ул. „***********“, запад – коридор на таваните, север – таван № 41,
собственост на А. Т. К., юг – таван № 43, собственост на С. В. С. и Л. В. С., заедно със
8
ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 47 с обща площ от 7,15 кв.м., при съседи: изток – мазе
№ 46, собственост на В. Т. Ч. и Х. Т. Ч., запад – коридор на мазетата, север – мазе №
44, собственост на И. С. Н., юг – коридор на мазетата, и заедно с припадащите се
1,266/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото – държавна земя, съставляващо съгласно доказателствен акт за собственост
парцел I от квартал 301 по плана на гр. *****, местността „********, ******** Iч.,
*********“, при съседи съгласно доказателствен акт за собстевност: изток – ул.
„***********“, запад – двор на сградата, север – жилищна сграда на блок № 119
местността ********* и юг – двор на сградата, представляващ съгласно схема № 15-
5.98****-14.09.2023 г., издадена от СГКК – ***** САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 68134.204.83.*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-**-**/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, който самостоятелен обект в сграда с адрес: гр. *****, район „********“,
ж.к. *********, бл. № ***, вх. Б, ет. 3, ап. № 29, с предназначение: жилище,
апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 81,35 кв.м., с
прилежащи части: таван № 42 с площ 9,73 кв.м., зимнично помещение № 47 с площ
7,15 кв.м. и 1,266/100 ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.204.83.*.** и 68134.204.83.*.**, под обекта
68134.204.83.*.**, над обекта 68134.204.83.*.**, като самостоятелният обект се намира
на етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.204.**.* с предназначение: жилищна сграда
– многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.204.83, при следните права:
за Ц. Л. П. – ½ ид.ч.
за Т. Ж. П. – ½ ид.ч.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Т. Ж. П., ЕГН **********, да
заплаща на Ц. Л. П., ЕГН ********** сумата от 400 лева месечно за лишаване от
ползването на притежаваната от него 1/2 ид. ч. от апартамент № 29, находящ се в гр.
*****, район „********“, ж.к. „*********“, бл. № ***, вх. Б, ет. 2, със стар
административен адрес гр. *****, ул. „***********“, сградата на ЖСК „**********“ –
блок № ***, вх. Б, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня и клозет, с обща площ
81,35 кв.м., при съседи: изток – ул. „***********“ и апартамент № 30 – собственост на
Д. С. Д., запад – двор на сградата, север – апартамент № 60 – собственост на В. И. В. и
К. И. В., юг – стълбище и апартамент № 30 – собственост на Д. С. Д., заедно с
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 42 с площ от 9,73 кв.м., при съседи: изток – ул.
„***********“, запад – коридор на таваните, север – таван № 41, собственост на А. Т.
К., юг – таван № 43, собственост на С. В. С. и Л. В. С., заедно със ЗИМНИЧНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 47 с обща площ от 7,15 кв.м., при съседи: изток – мазе № 46,
собственост на В. Т. Ч. и Х. Т. Ч., запад – коридор на мазетата, север – мазе № 44,
собственост на И. С. Н., юг – коридор на мазетата, и заедно с припадащите се
1,266/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото – държавна земя, съставляващо съгласно доказателствен акт за собственост
парцел I от квартал 301 по плана на гр. *****, местността „********, ******** Iч.,
*********“, при съседи съгласно доказателствен акт за собственост: изток – ул.
„***********“, запад – двор на сградата, север – жилищна сграда на блок № 119
местността ********* и юг – двор на сградата, представляващ съгласно схема № 15-
5.98****-14.09.2023 г., издадена от СГКК – ***** САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 68134.204.83.*** по кадастралната карта и кадастралните
9
регистри, одобрени със Заповед № РД-**-**/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, който самостоятелен обект в сграда с адрес: гр. *****, район „********“,
ж.к. *********, бл. № ***, вх. Б, ет. 3, ап. № 29, с предназначение: жилище,
апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 81,35 кв.м., с
прилежащи части: таван № 42 с площ 9,73 кв.м., зимнично помещение № 47 с площ
7,15 кв.м. и 1,266/100 ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.204.83.*.** и 68134.204.83.*.**, под обекта
68134.204.83.*.**, над обекта 68134.204.83.*.**, като самостоятелният обект се намира
на етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.204.**.* с предназначение: жилищна сграда
– многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.204.83, считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на
делбата до окончателното извършване, ведно със законната лихва за всяка
месечна вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 344,
ал. 2 ГПК за разликата над сумата от 400 лв. месечно до 500 лв. месечно.
Решението в частта по привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер
на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 1 –
седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата му част може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10