№ 223
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600245 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат З. Д., в качеството му на
упълномощен защитник на лишената от свобода Т. В. Р., против определение
№415/01.11.2022 год., постановено по ЧНД №514/2022 год. по описа на
Окръжен съд – Сливен, с което е отхвърлена молбата на Р. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното
й с присъда по нохд № 486/2022г. на ОС-Варна наказание лишаване от
свобода.
В жалбата е наведено оплакване за необоснованост на постановеното
определение. Изтъква се, че съдът не е съобразил всички налични данни по
делото, свидетелстващи за постигнато поправяне на осъдената по време на
изтърпяване на наложеното й наказание, включително не е отчел адекватно
оценката на риска от рецидив при Р., чийто стойности счита, че не разкриват
сериозна опасност от извършване на ново престъпление. С горните
съображения се прави искане за отмяна на атакуваното определение и
постановяване на ново, с което да се уважи молбата на лишената от свобода
за условно предсрочно освобождаване.
Жалба срещу акта на първата инстанция е подадена и от осъдената Т. Р.,
която счита, че отказът на съда да постанови условното й предсрочно
освобождаване е в нарушение на законовите стандарти по прилагане на този
институт. Изразявайки несъгласие с преценката на първостепенния съд
относно представените по делото доказателства, осъдената изтъква, че
взетото по делото решение е предопределено от становището на юриста на
затвора и прокурора, които са изразили отрицателно становище за условното
й предсрочно освобождаване. Заявява, че престоят в затвора й е помогнал да
осъзнае противообществените си постъпки и „да се промени към по-добро“.
Изтъква, че въпреки крехкото й здраве, е полагала труд, справяйки се добре
1
със поставените й задачи. Сочи също участието си в организирани
мероприятия. Моли за уважаване на молбата за условно предсрочно
освобождаване.
Срещу депозираната от защитника жалба е постъпило писмено
възражение от началника на Затвора – гр.Сливен, в което се поддържа
позиция, че на етапа от изтърпяване на наложеното й наказание, осъдената Р.
не е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Сочи се, че в
периода на поправително въздействие не е отчетена промяна, като стойността
на риска от рецидив при нея е запазен непроменен спрямо първоначалната
оценка и е останал в горните стойности на среден – 92 точки. В тази връзка се
поддържа, че направената от съда преценка за отсъствие на предпоставките за
условно предсрочно освобождаване на Р., е правилна и съобразена с
приложените по делото доказателства.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на
подадената жалба. Поставяйки акцент върху актуалната оценка ни риска от
рецидив при осъдената Р., прокурорът се присъединява към изводите,
застъпени в атакуваното определение относно липсата на доказано поправяне
на последната, предпоставящо условното й предсрочно освобождаване.
Предлага въззивният съд да потвърди определението на ОС-Сливен като
обосновано и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото,
като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по
чл.440 ал.2 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд, установяващо се като
такова по чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК, е образувано по молба
на лишената от свобода Т. В. Р. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода,
наложено й с определение № 19/20.05.2022г. по нохд № 486/2022г. по описа
на ОС- Варна.
В рамките на развилия се пред ОС-Сливен открит съдебен процес са
събрани всички необходими доказателства, способстващи изясняването на
релевантните по делото факти и решаване на основния въпрос, а именно
налице ли са основанията по чл.70 ал.1 от НК за условното предсрочно
освобождаване на осъдената Р..
Обсъждайки събраните по делото доказателства в аспекта на дължимата
преценка за наличие на критериите по чл.70 ал.1 от НК, първостепенният съд
правилно е достигнал до извод за формално придобито от осъдената Р. право
на условно предсрочно освобождаване. Данните по делото установяват, че с
присъда по нохд № 486 / 2022г. по описа на ОС – Варна /определение за
2
одобряване на споразумение за решаване на делото/ Т. В. Р. е призната за
виновна в извършване на престъпления по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК
и по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за които при условията на чл. 23, ал.1 от
НК на същата е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, търпимо при първоначален строг режим. Определението е влязло в
сила на 20.05.2022г.
Осъдената Р. е за втори път в затвора - постъпила в Затвора – Сливен на
24.05.2022г. Наложеното й наказание по нохд № 486 / 2022г. по описа на ОС –
Варна е с начало на изтърпяване - 12.04.2022г.
Информацията, съдържаща се в представената пред ОС-Сливен писмена
справка от началника на Затвора-Сливен за изтърпяно от осъдената Р.
наказание лишаване от свобода, свидетелства, че към 01.11.2022 год. /датата
на постановяване на атакуваното определение/ последната е изтърпяла
фактически шест месеца и двадесет дни, като е зачетено и времето на
положен общественополезен труд – шест дни и арест – два дни. Остатъкът за
изтърпяване по данни от цитираната справка е пет месеца и два дни /спр. л.35
от ЧНД № 514/22г. на ОС-Сливен/. Съобразявайки горните данни,
първостепенният съд правилно е приел, че осъдената Р. формално е
придобила право на условно предсрочно освобождаване.
Формирайки изводите си относно степента на постигнато поправяне на
лишената от свобода Р., първостепенният съд е извършил задълбочен анализ
на комплекса доказателства, свидетелстващи за поведението на осъдената и
резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо нея по време на
изтърпяване на присъдата. При съобразяване с обективираните в
затворническото досие на лишената от свобода Р. сведения и отразените
такива в докладите, касаещи оценката по чл. 155 от ЗИНЗС и постигнатите
при изпълнение на индивидуалния план на присъдата резултати, съдът е
достигнал до обосновано заключение, че същите не свидетелстват
корекционното въздействие върху осъдената да е способствало постигане в
значима степен на целите по чл.36 от НК, което да даде основание за
уважаване на подадената молба за условно предсрочно освобождаване.
Данните по делото сочат на високо ниво на криминогенност в
поведението и живота на осъдената Р., предпоставено от предишни нейни
осъждания за престъпления от различен вид, както и констатирана
злоупотреба с наркотични вещества. Обосноваващи този извод са и
резултатите от проведеното й първоначално тестване, разкриващи стойности
от 92 точки – горен диапазон на среден риск от рецидив, с идентифицирани
зони с нужда от въздействие: „Управление на финанси и доходи“, „Начин на
живот и обкръжение“, „Употреба на наркотици“, „Употреба на алкохол“,
„Емоционално равновесие“, „Мисловни умения и поведение“ и “Нагласи”.
Констатациите в отделните раздели сочат, че наркотичната зависимост на Р.,
както и алкохолната такава, са един от факторите, обуславящи престъпното й
поведение. Тези зависимости при нея е установено също, че имат за
3
последица промяна в негативен аспект на физическото и психическото й
здраве, като същите са и сред факторите, обуславящи емоционалната й
неустойчивост и трудности при интегриране на социалните норми. Проблеми
са идентифицирани и в уменията й да планира действия, както и да
прогнозира резултати от собствената си активност. Също така са разкрити
сериозни дефицити в умението за учене от минал опит и затруднения при
изграждане на алтернативи. При изследването на нагласите на Р., е направено
заключение, че тя не разбира всички фактори с криминогенен потенциал,
които са в основата на извършените от нея престъпни деяния.
Проведената в периода на престоя й в затвора корекционна работа с Р.,
видно от представените в докладите резултати, не е довела до промяна в
цифровото изражение на риска от рецидив, като същият е запазен на 92 точки
при направената й оценка през месец октомври 2022г. Отразените във
формулярите за периодична атестация на лишената от свобода сведения
разкриват, че единственото понижение от 2 точки е в стойностите на раздел
“Образование, обучение и трудова заетост”, което е резултат от включването
на Р. в трудова дейност, без това да повлиява стойностите на крайната оценка.
На тази основа именно е и възприето от страна на затворническата
администрация, че пенитенциарното третиране на Р. следва да продължи,
като се работи в посока осъзнаване от последната на факторите, довели до
криминалното й поведение, преосмисляне и изграждане на нови мисловни
модели и цялостно осъзнаване необходимостта от промяна на начина й на
живот.
Съобразявайки горните данни, разкриващи задържане на стойностите в
оценката на риска от рецидив и вреди в границата на средния такъв за
осъдената Р., както и отчитайки, че идентифицираните проблемни области в
криминогенния профил на последната са останали без съществена промяна,
ОС-Сливен правилно е достигнал до извод, че целените с присъдата
поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект, не са постигнати в
необходимия обем и дълбочина. Основателно в тази връзка съдът е мотивирал
нужда от продължаване на корекционно – възпитателната работа с Р.
съобразно индивидуалните потребности на последната, отразени в оценката
на риска от рецидив и вреди.
Въззивната инстанция отчита наличните по делото данни,
свидетелстващи за трудова активност на осъдената по време на престоя й в
затвора, както и участие на последната в организираните мероприятия и
групови работи, за които в случая намира, че макар да свидетелстват доброто
й поведение, не са достатъчни за извод, че целите на наказанието са
постижими и без по-нататъшното му ефективно изтърпяване. Изграждането
на позитивни нагласи към трудовия процес, както и сътрудниченето в
различните общопенитенциарни дейности и мероприятия, организирани в
условията на затворническата среда, е само част от процеса на превъзпитание,
завършването на който обаче изисква постигане на цялостна положителна
4
промяна в профила на осъдения, без да са налице съществени дефицити,
които да повлияват в неблагоприятен план поведението му на свобода. В
конкретиката на данните по делото се установява, че общопенитенциарното
въздействие върху Р. няма за резултат цялостно и устойчиво коригиране на
идентифицираните в оценката й на правонарушител проблемни области, а
напротив - промяната при нея е едва в начален етап. Тази констатация, както
правилно е възприел окръжният съд, налага единствения извод, че работата с
нея в условията на затворническа среда следва да продължи до постигане в
пълнота на целите, заложени в плана на присъдата.
Относно развитите в жалбата на осъдената доводи, че решението на ОС-
Сливен е предопределено от становищата, ангажирани от юриста на затвора и
прокурора, съдът намира същите за неоснователни. Позицията на началника
на затвора или упълномощения от него представител, както и на прокурора,
изразени в съдебния процес по разглеждане молбата на осъдено лице за
условно предсрочно освобождаване съобразно регламента на чл. 437, ал.2 и
чл. 439, ал.5 от НПК, не обвързват съда в решението му относно наличие или
не на предпоставките по чл.70 от НК. По конкретното дело съдът е изпълнил
задължението си да изследва внимателно и задълбочено всички представени
по делото доказателства за поправяне на лишената от свобода Р., при което
същият е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, че изискуемата
втора предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК, не е налице.
По изложените съображения АС-Бургас намира, че атакуваното
определение, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №415/01.11.2022 год., постановено по
ЧНД №514/2022 год. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5