Р Е Ш Е Н И Е
№
05.06.2019г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина
Карталска, като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д. № 1285/2019г. по
описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от „***“, с ЕИК ***, представлявано от Д.Д. - ***, чрез ***.Ц.С. против Г.С.О.
с ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че на ответника бил отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта. Твърди, че на
21.06.2017г. ответникът активирал картата, предоставена от ищцовото дружество,
като разполагал с максимален кредитен лимит 1500 лева. Ищецът твърди, че кредитът
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати, плащания чрез
терминални устройства и др., осъществявани чрез издадената кредитна карта.
Ищецът твърди, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такса за
обслужване за използвания период съобразно определения годишен лихвен
процент. Ищецът твърди, че ответникът
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2017г., когато е
последното плащане по картата, а балансът бил минус 1675,20 лева. Кредиторът
твърди, че това го принудило да блокира използването на картата. Твърди, че
правил многократни опити да се свържи с ответника да го покани да изпълни
задълженията си. Твърди, че към датата на подаване на заявлението, задължението
по кредитната карта на ответника било в размер на 1675,20 лева, от която сума
главница в размер на 1446,91 лева, договорна лихва за периода 01.09.2017г. до
08.02.2018г. върху използваната сума в размер на 228,29 лева, обезщетение за забава от 08.02.2018г. до 11.09.2018г. в
размер на 86,76 лева. Твърди, че за дължимите суми е образувано ч.гр.дело, по
което била издадена заповед за изпълнение. Твърди, че ответникът бил уведомен
за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което му
било указано, че може да заведе установителен иск. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи
1446,91 лева главница, 228,29 лева договорна лихва за периода 01.09.2017г. до
08.02.2018г., 86,76 лева обезщетение за забава за периода 08.02.2018г. –
11.09.2018г. При условия на евентуалност предявява осъдителни искове за същите
суми.
Ответникът не представя писмен
отговор.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства приема следното :
Ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е образувано ч.гр.дело №6927/2018г.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С
разпореждане от 14.01.2019г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск. Искът е заведен в едномесечния срок, което го прави допустим.
Установява се от
представения по делото договор, че между страните бил сключен за потребителски
кредит, с който ищцовото дружество е отпуснало на ответника и револвиращ такъв.
Установява се, че картата може да бъде закрита от кредитодателя при просрочие
над три месеца. Към договора е изготвено Приложение, в което има тарифа и
лимити. Установява се от приложението, че условията на договора са годишен
лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90%. Видно е, че договорът
е сключен през 2015г., а съгласно чл.19, ал.4 ЗПК (в сила от
23.07.2014г.), годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Законната лихва е 10 %, поради което
съдът приема, че определената в договора лихва не я надвишава пет пъти и тази
клауза не представлява нищожна клауза.
Установява се, че на 14.02.2018г. до ответника е изпратена покана за
погасяване на задълженията по кредита. Не са представени доказателства тази
покана да е стигнала до ответника. Копие от поканата е изпратена до ответника
заедно с исковата молба, но ответникът не е представил писмен отговор, в който
да оспори получаването и. По тези съображения, съдът приема, че с писмена
покана, ответникът е поканен да заплати главница в размер на 1446,91 лева,
договорна лихва в размер на 228,29 лева и обезщетение за забава в размер на
2,42 лева, като общо дължимата претендирана сума е в размер на 1677,62 лева.
По делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза,
заключението на която съдът е приел като правилно и компетентно. Установява се
от заключението, че сумата от 1500 лева е преведена от картата по банкова
сметка ***.06.2017г., а единствената внесена сума е в размер на 120 лева на
14.08.2017г. Установява се от заключението, че последното плащане по кредитната
карта като погасен падеж е 01.08.2017г., а от 01.09.2017г. е преустановено
плащането като падежна дата и съгласно счетоводните книги на ищеца,
задължението е било в размер на 1677,62 лева, от които 1446,91 лева непогасена
главница и 228,29 лева непогасена договорна лихва за периода 01.09.2017г. до
08.02.2018г., когато е датата на изпращане на поканата за доброволно плащане.
Установява се от заключението, че главницата включва 1393,03 лева просрочена
главница и 53,88 лева просрочена застраховка. Установява се от заключението, че
лихвата за забава върху главницата за периода от датата на поканата за
доброволно плащане до датата на подаване на заявлението е в размер на 86,76
лева.
При така изложеното, съдът счита, че предявените искове са основателни
изцяло и следва да бъдат уважени, като следва да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 1446,91 лева (1393,03
лева главница, 53,88 лева просрочена застраховка) се явява основателен изцяло
до предявения размер. Основателен се явява и предявения иск за дължима
непогасена договорна лихва за периода 01.09.2017г. – 08.02.2018г. и следва да
бъде уважен изцяло до предявения размер от 228,29 лева. С оглед неоспореното от
ответника връчване на поканата за доброволно плащане, изцяло основателен се
явява и предявеният иск за дължимост на лихва за забава в размер на 86,76 лева.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в исковото производство в размер на 372,64 лева, от които 122,64 лева
държавна такса, 100 ***.възнаграждение и 150 лева за вещо лице, както и
разноските в заповедното производство в размер на 35,24 лева държавна такса и
50 лева ***.възнаграждение.
Тъй като съдът счита, че предявените установителни искове са основателни,
то не следва да се произнася по евентуално предявените осъдителни искове.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.О. с ЕГН **********
***, че дължи на „***“,
с ЕИК ***, представлявано от Д.Д.- ***, сумата от 1761,96 лева, от които 1446,91 лева главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.10.2018г. до
окончателното й изплащане, сумата от 228,29 лева възнаградителна лихва върху
главницата за периода 01.09.2017г. – 08.02.2018г. и сумата от 86,76 лева представляваща
обезщетение за забава за периода 08.02.2018г. до 11.09.2018г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 4291/02.10.2018г. по ч.гр.дело 6927/2018г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.С.О.
с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „***“, с ЕИК ***, представлявано от Д.Д. - ***, сумата от 372,64
лева., направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.С.О.
с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „***“, с ЕИК ***, представлявано от Д.Д. - ***, сумата
от 85,24 лева съставляващи
направени разноски по ч.гр.д.№ 6927/2018г. на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: