Определение по дело №179/2020 на Административен съд - Разград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер:                                                    27.10.2020 год.                                         Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета  година, в  състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИН МАРИНОВ

 

след като разгледа докладваното от съдията административно дело № 179 по описа  на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248  от ГПК във  вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба на Ю.Д.Р. *** – заинтересована страна по делото, чрез процесуалния представител – адв. С.  с  искане съдът да се произнесе по искането му за направените от него разноски, съгласно представения по делото списък на разноските.

Ответната по молбата страна – Политическа партия „Движение  за права и свободи” не заявява становище в дадения от съда срок.

Като взе предвид изложеното в искането и данните  по делото съдът намира следното:

Ю.Р. е конституиран като заинтересована страна по делото в производството по чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс с определение от 02.10.2020 год., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Оспореното решение на ОИК – Разград  е било благоприятно за него.

По делото е заявил  писмено становище по жалбата, чрез процесуалния си представител - адв. С. /л. 37/.  В единствено проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на Р. е представил в началото на съдебните прения списък на разноските, които съдът е приобщил към материалите по делото.

С Решение № 110 от 15.10.2020 год.  по адм.д. № 179/2020 год. Административен съд – Разград е отхвърлил оспорването.

Съдът констатира, че заинтересованата страна не е направила изрично до съда искане за присъждане на разноските по делото нито в писменото становище, нито в съдебно заседание.  В случая  само е представила списък на разноските.

При тези факти съдът прави следните правни изводи:

От съдържанието на молбата съдът приема, че е налице искане за допълване на съдебно решение в частта за разноските. Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и като подадена от заинтересована страна, за която оспореният акт е бил благоприятен, е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения:

Крайният срок, до който могат да бъдат правени искания за присъждането на заплатените от страната разноски и да бъдат представени доказателства за извършването им, е приключването на устните състезания. С приключването им завършва фазата в процеса, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна би могла да ангажира становище. Следователно с допълнителна молба след приключване на устните състезания или с молба за допълване и изменение на решение в частта за разноските, не могат да бъдат предявявани валидно както искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер, така и доказателства, удостоверяващи действителното извършване на тези разноски.

Страната, която претендира присъждането им, е следвало да направи изрично и ясно  искане за присъждането им в рамките на преклузивния срок за това - до приключване на устните прения.

С т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК се прие, че последният момент, до който страните могат да заявяват исканията си по чл. 78 ГПК и да представят доказателства в тяхна подкрепа, е приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Прието е, че забраната за въвеждане на нови искания и ангажиране на нови доказателства се разпростира и по отношение на акцесорната, но свързана със спорния предмет претенция за разноски. Тази забрана обезпечава приложението на установения с чл. 8 от АПК   и чл. 8 и чл. 9 ГПК основни принципи на административния и гражданския процес за равенство на страните и равно право на защита.   В този смисъл е и Определение № 11514 от 13.09.2013 г. по адм. д. № 14857/2012 г.на ВАС,  Първо отделение, определение № 17 от 11.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6306/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 11 от 06.03.2009 г. по т. д. № 417/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.

В случая устните прения са приключили на 08.10.2020 год., Представянето на списък на разноските пред съда е индиция, че страната е имала намерение да поиска  да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски, но до края на съдебните прения и до края на съдебното заседание, такова изрично искане не е направено. Искането на страната до съда за присъждане на разноските по делото следва да бъде направено изрично, което не е сторено по настящото дело. Ненапразно в чл. 80 от ГПК законодателят е употребил израза „страната, която е поискала присъждане на разноски, представя списък на разноските”.  Ето защо искането за допълване на съдебното решение в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от изложените мотиви Разградският административен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането  на Ю.Д.Р. *** за допълване на Решение №  110 от 15.10.2020 год., постановено   по адм.д. № 179/2020 год. по описа на Административен съд – Разград,  в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

 

Съдия: