РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Монтана, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20231630201021 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Й. И“ ЕООД, ЕИК хххх, представлявано от Р. В.
Й., седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Л” № Х, ет. Х, ап. Х,
срещу Наказателно постановление № 12-2300111 от 31.07.2023 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Монтана, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
(две хиляди лева), за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).
С жалбата се изразява становище за неправилност на обжалваното
наказателното постановление. Изтъква, че наказателното постановление е
издадено при допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Счита, че не е посочено неизпълнение на конкретна принудтелна
административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1-7 от КТ. Моли да бъде
отменено обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно уведомен, не се явява и
не се представлява.
1
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда”- Монтана, чрез
процесуален представител ст. юрисконсулт С. К, моли съда да потвърди
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Подробни
доводи излага в писмена защита. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2023 г. св.Л. Р. и св. К. С. – инспектори в ДИТ - Монтана,
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на обект ОУ
„ОП“ в с. М, ул. „ГД“ № ХХ, който се ремонтирал от „Й. И“ ЕООД.
Инспекторите констатирали шест на брой нарушения на трудовото
законодателство, за чието отстраняване и предотвраряване на вредните
последици отправили, съответни предписания с принудителни
админситративни мерки на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Срокът на
отстраняване бил до 10.05.2023г. Предписание №4 от отправените е гласяло:
„Работодателят да постави на последното ниво на изграденото скеле
ограждения (парапети) от всички страни. Основание чл. 199, ал. 2 от Наредба
№7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване (МИБЗУТРМРО)“. Проверката се изъвършила в присъствието на
представител на дружеството – Р. Й. и е съставен протокол №
ПР2315725/15.05.2023г.
На 02.06.2023г. св. Л. Р. – главен инспектор в ДИТ - Монтана и св. К. С.
– инспектор в ДИТ – Монтана, направилили повторна проверка на обекта -
ОУ „ОП“ в с. М, за да проверят дали са спазени предписанията дадени по
предходната. Инспекторите отново констатирали редица нарушения, сред
които и нарушението установено с предходната проверка за липсата на
ограждения на последното ниво. Съставен е протокол № ПР 2320948/
15.06.2023г., с който отново са дадени предписания за отрстаняване на
нарушенията с принудителни админситративни мерки на основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ, сред които отновно отправили предписание №4
„Работодателят да постави на последното ниво на изграденото скеле
ограждения „Парапети“ от всички страни. Основание чл. 199, ал. 2 от
Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
2
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване (МИБЗУТРМРО)“ .
Предвид направените констатации св.Л. Р. - главен инспектор в ДИТ –
Монтана, съставил в присъствието на св. К. С. – инспектор в ДИТ и С. Ш.,
АУАН № 12-2300111/04.07.2023г. спрямо жалбоподателя „Й. И“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХ за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, за това че не е
изпълнил предписание на инспекцията по труда, дадено в протокол за
извършена проверка от 05.05.2023 г., под номер 4.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 12 – 2300111/
31.07.2023г. на Директор на ДИТ – Монтана, с което на основание чл. 416, ал.
4 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено админситративно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали:
показанията на св. Л. Р. - актосъставител и св. К. И, както и от приобщените
писмени доказателства по делото, които настоящият състав е приобщил по
надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели като логични и последователни,
подкрепят се от писмените доказателства по делото и не съдържат
противоречия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждането на делото по същество, съдът следва да осъществи
цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и
наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП, видно от
съдържанието им, са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
3
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до порочност на административнонаказателното производство или до
нищожност на съставения АУАН или издаденото НП. Със съставянето на
АУАН на соченото като нарушител лице се вменява конкретно извършено
нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на
извършване. Съдът намира, че в случая АНО е спазил императивните
изисквания на ЗАНН, като както АУАН, така и НП отговарят на същите, и
нарушението е достатъчно детайлно описано, с цялата фактология на
правопораждащия го фактически състав.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ „Който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателят „Й. И“ЕООД, ЕИК хххх, не е изпълнил
даденото му в точка 4 от инспекторите на ИТ предписание в протокола за
проверката № ПР2315725 от 05.05.2023 г.
Видно е от доказателствата по делото е, че по време на извършената
проверка на 05.05.2023 г. е установено нарушението по чл. 199, ал. 2 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г., а именно на обекта, ремонтиран от
жалжоподателя „Й. И“, не са били поставени на последното ниво на
изграденото скеле ограждане (парапети) от всички страни, като по този начин
дружеството – жалбоподател, не е осигуряло безопасност на работещите в
обекта при работа на височина. Съгласно протокол № ПР
2320948/15.06.2023г. това нарушение не е отстранено при следващата
проверка на 02.06.2023г., въпреки отправените предписания и срокът за
отстраняването им до 10.05.2023г.
При установяване на административното нарушение, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя, спазени са изискванията на ЗАНН и КТ
при съставяне на АУАН и впоследствие при изготвяне на обжалваното НП. В
този смисъл съда намира наведеното от жалбоподателя възражение за липса
на конкретно посочено нарушение за неоснователно. Неоснователно е и
възражението за непосочване на неизпълнената принудителна
административна мярка по чл. 404, ал. 1 от КТ. Принудителната
4
административна мярка е включена във фактическото описание на
нарушението и е описана точно и конкретно. Според настоящия състав не е
допуснато съществено процесуално нарушение, с което да е било ограничено
правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е
санкциониран.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то
субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана.
За нарушението по чл. 415 от КТ е предвидено административно
наказание „имуществена санкция“ от 1500 до 10 000лв. Съдът намира, че
досежно размера на наложеното наказание, същото е над минималното,
предвидено в закона.
Вземайки предвид тежестта на извършеното нарушение, свързано с
неизпълнение на задължения за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, настоящият състав намира, че правилно
административнонаказващият орган е определил наложената имуществена
санкция в размер клонящ към минимума, а именно 2000 лв. Правилно АНО е
отчел по – високата тежест на нарушението, обусловена от създаването на
предпоставки за настъпването на инциденти, които застрашават живота и
здравето на работниците в строителния обект. Доколкото няма данни за
извършени други нарушения от дружеството, за които то да е било наказано с
влязло в сила наказателно постановление. Ето защо, съдът намира, че
наказанието следва да се редуцира към минималния в закона размер – 1 500
лв., защото не са налице други доказателства, от които може да се заключи,
че дружеството е санкционирано за други извършени нарушения с влезли в
сила наказателни постановления, а процесното нарушение е с типичната за
вида си обществена опасност - /в този смисъл Решение № 251/13.06.2022 г.
по канд 223/2022 г. на Административен съд – Монтана/.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, жалбоподателят
„Й. И“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д
вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 27е от НЗПП, отчитайки действителната правна и
фактическа сложност на делото, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
5
На основание горното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 12-2300111 от 31.07.2023 г. издадено от Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" – Монтана, с което на основание чл. 416, ал.
5 от КТ на „Й. И“ ЕООД, ЕИК хххх е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), за нарушение
по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание от 2 000 лв. на 1 500 лв.
ОСЪЖДА "Й. И“ ЕООД, ЕИК хххх да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Монтана сумата от 100 лева, представляваща
направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Монтана, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6