РЕШЕНИЕ

гр. Елин Пелин, 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА сложи за разглеждане докладваното от съдията Георгиев гр. д. № 513 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК.

Делото е образувано по искова молба на Б.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се в исковата молба, че страните живеели на съпружески начала. По това време се родили децата им Иван Б.Р. ЕГН **********, Богомил Б.Р. ЕГН ********** и Ани Борисова Реджова ЕГН **********. Твърди се, от юли 2019 г. ответницата Н.В.Г. напуснала жилището им и не се интересувала от децата. Иска се определяне местоживеене на децата при бащата; предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата на бащата и постановяване режим на лични отношения на майката, както следва: майката да има право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 до 16,00 часа, както и 20 дни през лятото, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; осъждане на ответницата да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на 160 лева чрез техния баща и законен представител; осъждане на ответницата да заплати на всяко от децата издръжка за минало време в размер на 160 лева месечно за периода от 27.08.2019 г. до 26.08.2020 г.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата Н.В.Г. не е подала такъв.

            В съдебното заседание ищецът Б.Б.Р. лично и чрез процесуалния си представител адв. Марков поддържа предявените искове.

В съдебното заседание ответницата Н.В.Г. не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представените удостоверения за раждане, че на *** г. е роден Иван Б.Р. ЕГН **********, на 24.09.2013 г. - Ани Борисова Реджова ЕГН **********, на 28.02.2016 г. - Богомил Б.Р. ЕГН **********, а техни родители са Н.В.Г., ЕГН ********** и Б.Б.Р., ЕГН **********.

Видно е от ЕР на ТЕЛК от 03.07.2018 г. че Иван Наталиев Владимиров ЕГН ********** има 65 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ за 3 години по общо заболяване с водеща диагноза епилепсия. Видно е от ЕР на ТЕЛК от 30.06.2020 г. че Богомил Наталиев Владиморов ЕГН ********** има 60 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ за 3 години по общо заболяване с водеща диагноза епилепсия. На 18.10.2020 г. Богомил Б.Р. посетил Център за спешна помощ Елин Пелин с анамнеза - бучка под лявото ухо.

Установява се от показанията на свидетелката Радка Стоилова Реджова (майка на ищеца), че ответницата Н. около три години отивала при майка си и се връщала, а след това окончателно изчезнала. Докато била при тях Н. пиела алкохол, викала и биела Б.. Н. не работила никъде, като им казвали, че живеела с мъж в с. Пасарел.

Установява се от показанията на свидетелката Снежана Станьова Петкова работела в банка, а от доста години познавала страните като клиенти на банката и помагала на последните да подготвят документи за ТЕЛК. Свидетелката Петкова сочи, че ответницата Н. се държала агресивно към съпруга си, но не конкретизира дати или периоди. Свидетелката Петкова сочи, че веднъж казала на ответницата да пази децата си от преминаващи автомобили, а Н. и казала „Да го сгази“. Свидетелката Снежана Станьова Петкова сочи, че бащата Б. се грижил за децата Иван, Ани и Богомил, а Н. не е виждала от повече от година, като живеела с някакъв мъж в с. Ковачевци.

Д”СП” Елин Пелин е представила два социални доклада от 08.10.2020 г. и 22.04.2021 г., в които изразява становище, че след раздялата на родителите основните грижи за децата Иван Б.Р., Ани Борисова Реджова и Богомил Б.Р. се полагат от бащата Б.Б.Р., като същият е осигурил жилищно пространство и задоволителни хигиенно-битови условия в бунгало-общинска собственост, състоящо се от 2 стаи, обзаведени с мебели от първа необходимост и санитарен възел. Б.Б.Р. работи като сметосъбирач в „АСХ“ ООД гр. Елин Пелин с месечно трудово възнаграждение около 800 лева. Б.Б.Р. има подкрепа на разширеното си семейство – майка му Радка Реджова и Ана Г., с която живеел на семейни начала. През учебната 2020/2021 г. Иван Б.Р. бил записан в трети клас в СУ Васил Левски гр. Елин Пелин, а Ани била в първи клас в същото училище.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:

Страните по делото не са сключили граждански брак по реда на СК, не живеят заедно и въпросите за местоживеенето на децата им и упражняване на родителските права не са уредени помежду им. Липсата на съжителство между родителите прави невъзможно съвместното осъществяване на родителските функции и съдът следва да определи кой от родителите ще упражнява родителските права, като се ръководи от интересите на децата, поради което предявеният иск е допустим. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респ. да определи режим на лични отношения между детето и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка. Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето /в този смисъл Решение № 27/03.02.2009г. по гр.д.№ 4294/2007г. на ВКС, ІІІ г.о./. Съдът е длъжен да установи тези интереси, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му. Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определяне на мерките по упражняване на родителските права се изхожда от съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, каквито са възпитателските качества на родителите, полаганите грижи за детето и изразената готовност да го отглеждат и възпитават, привързаността на детето, полът и възрастта му, материално-битовите условия, помощта от близки и пр. обстоятелства от значение за интересите на детето. При преценката за умението на родителя да направлява правилно детето в живота, да му дава положителен пример и да го напътства към положителни постъпки е от значение конкретното проявление на възпитателските качества на родителя и реалните възможности да отделя време и грижи за отглеждането и възпитанието му. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на образование и възпитаване на детето за формирането му като личност.

Установи се, че бащата работи и има сигурни доходи. Същият полага грижи за възпитанието на децата и е осигурил добри условия за отглеждането им. Бащата може да разчита на помощта на майка си и друго лице, с които живее. Децата имат добра емоционална връзка с баща им. Майката не взема никакво становище по предявените искове. С оглед изложеното упражняването на родителските права по отношение на децата следва да се предостави на бащата, тъй като условията на живот, които е създал и грижите, които полага, съответстват на нуждите им към момента. Mестоживеенето на децата следва да се определи в дома на бащата: гр. Елин Пелин, кв. „Върбето“ № 9, ап. 3.

Съдът следва да определи режим на лични контакти между майката и децата и при определянето му взе предвид, че с оглед тяхната възраст същите имат  нужда да контактуват с майка си, поради което следва да  се определи  режим на лични контакти, а именно: майката да  има право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 8,00 до 18,00 часа, като децата да бъдат вземани и връщани на настоящия адрес на бащата, както и един месец през годината по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

По исковете с правно основание чл. 143, ал. 2 СК:

Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете. Според посочената разпоредба, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно детето да не е навършило пълнолетие. Това задължение е общо за двамата родителите и произтича от задължението да се грижат за децата си.

Ответницата не е изразила становище по исковете, но същата е длъжна да плаща издръжка, дори и да е безработна. По делото не се установява понастоящем да страда от заболяване, което да е довело до намаляване на работоспособността й и това да представлява пречка за полагането на труд и получаването на доходи. При тези обстоятелства и независимо от квалификацията същата би могла да намери работа, при която да получава трудово възнаграждение най-малко в размера на минималната работна заплата за страната. 

Съобразявайки нуждите и потребностите на детето Иван Б.Р. с оглед неговата възраст /10 години/, възможностите на всеки от родителите, обстоятелствата, че: ответницата няма установена месторабота и имущество, от което да реализира доходи, а детето Иван има заболяване епилепсия, съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо 300 лв. за издръжката на детето Иван Б.Р., необходими за облекло, обувки, храна и здравни грижи, от която сума ответницата следва да заплаща 160 лв., а бащата - останалата част от необходимата издръжка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възникващите извънредни разходи за детето.

Съобразявайки нуждите и потребностите на детето Ани Борисова Реджова с оглед неговата възраст /7 години/, възможностите на всеки от родителите, обстоятелствата, че: ответницата няма установена месторабота и имущество, от което да реализира доходи, съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо 280 лв. за издръжката на детето Ани Борисова Реджова, необходими за облекло, обувки и храна, от която сума ответницата следва да заплаща 160 лв., а бащата - останалата част от необходимата издръжка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възникващите извънредни разходи за детето.

Съобразявайки нуждите и потребностите на детето Богомил Б.Р. с оглед неговата възраст /5 години/, възможностите на всеки от родителите, обстоятелствата, че: ответницата няма установена месторабота и имущество, от което да реализира доходи, а детето Богомил има заболяване епилепсия, съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо 290 лв. за издръжката на детето Богомил Б.Р., необходими за облекло, обувки, храна и здравни грижи, от която сума ответницата следва да заплаща 160 лв., а бащата - останалата част от необходимата издръжка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възникващите извънредни разходи за детето.

Предявените искове с правно основание чл. 143, ал. 2 СК се явяват основателни до пълните предявени размери от 160 лева.

По исковете с правно основание чл. 149 СК:

Доколкото няма доказателства за конкретната дата или период преди подаване на исковата молба, в които ответницата е напуснала жилището на страните, съдът намира предявените искове за издръжка за минало време за недоказани.  Свидетелката Радка Стоилова Реджова сочи, че ответницата отивала при майка си и се връщала, а след това окончателно изчезнала. Свидетелката Снежана Станьова Петкова сочи, че ответницата се държала агресивно към съпруга си, но не конкретизира дати или периоди. В социалния доклад от 08.10.2020 г. е посочено, че по данни на ищеца от около 2 месеца Н. ***. Съобразявайки горепосочените обстоятелства исковете за издръжка за минал период са неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на разноски, тъй като правилата за присъждане на разноски не намират приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК с оглед характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на непълнолетно дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила (Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК).

С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да заплати държавна такса в размер от 691,20  лв. върху размера на присъдената издръжка, изчислена върху тригодишните платежи за издръжка за неопределен срок в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 ГПК и с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняване на родителските права на децата Иван Б.Р. ЕГН **********, Богомил Б.Р. ЕГН ********** и Ани Борисова Реджова ЕГН ********** на бащата Б.Б.Р. ЕГН **********, като определя местоживеене им на адреса на бащата: гр. Елин Пелин, кв. „Върбето“ № 9, ап. 3.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н.В.Г. ЕГН ********** с децата Иван Б.Р. ЕГН **********, Богомил Б.Р. ЕГН ********** и Ани Борисова Реджова ЕГН **********, както следва: майката има право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 8,00 до 18,00 часа, като децата да бъдат вземани и връщани на настоящия адрес на бащата, както и един месец през годината по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА майката Н.В.Г., ЕГН **********, да заплаща издръжка за всяко едно от децата Иван Б.Р. ЕГН **********, Богомил Б.Р. ЕГН ********** и Ани Борисова Реджова ЕГН **********, чрез баща им Б.Б.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на по 160 (сто и шестдесет) лева месечно, платима до 5 число на съответния месец, считано от подаване на исковата молба на 27.08.2020 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Б.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на ответницата да заплати на всяко от децата Иван Б.Р. ЕГН **********, Богомил Б.Р. ЕГН ********** и Ани Борисова Реджова ЕГН **********, чрез баща им Б.Б.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, издръжка за минало време в размер на 160 лева месечно за периода от 27.08.2019 г. до 26.08.2020 г.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Елин Пелин сумата от 691,20  лв., държавна такса върху уважените искове за издръжки.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: