Определение по дело №306/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 231
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Корнелия Колева
Дело: 20204000600306
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 23123.09.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви наказателен състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ПЛАМЕН ПОПОВ
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20204000600306 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 341, ал. 2 вр. чл. 440, ал. 2 от НПК.

С определение № 62 от 27.08.2020 г. по ЧНД № 605/2019 г. на Окръжен съд –
Плевен е оставена без уважение молбата на осъдения И. В. Б. , понастоящем в Затвора
гр. Плевен, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Против определението е подадена въззивна частна жалба от адвокат Б. Й. от АК
– Плевен като защитник на осъденото лице И. Б.. Наведено е оплакване за
неправилност. Иска се отмяна на обжалваното определение, като се уважи молбата на
лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване.
Настоящият състав на въззивния съд, като обсъди направените с жалбата
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на
правилността на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на възззивна проверка съдебен акт
и от легитимирано лице. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, съдът може да постанови условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето
поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното
наказание, а в случаите на опасен рецидив – не по-малко от две трети от него.
Видно от приложените по делото доказателства, осъденият Б. търпи наказание
1
лишаване от свобода, постановено с присъда от 20.07.2018 г. на Областен съд Ст.
Пьолтен, Република Австрия по дело № 39 Hv 48/18i – 97 за извършено престъпление
по §127, 128, ал.1, т. 5, 129, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1, 130, ал. 1 и ал. 3 от Наказателния
кодекс на Република Австрия, което е прието за изпълнение с определение от
31.07.2019 г. по ЧНД № 2180/2019 г. по описа на Софийски градски съд. Това
престъпление е съответно на престъплението по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Наложеното наказание лишаване от
свобода е в размер на три години и шест месеца и е с начало на изпълнението –
15.03.2018 г. Към 27.08.2020 г. Б. има фактическо изтърпяно наказание от две години,
пет месеца и дванадесет дни. От работа са му зачетени три месеца и девет дни. Общо
изтърпяното наказание към 27.08.2020 г. е две години, осем месеца и двадесет и един
дни. Остатъкът от неизтърпяното наказание лишаване от свобода към горепосочената
дата е в размер на девет месеца и девет дни.
Б. е осъден за престъпление, което не представлява опасен рецидив и е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание. Следователно, първата
предпоставка, предвидена в чл. 70, ал. 1 от НК, е налице.
По друг начин стои въпросът по отношение на втората кумулативно дадена
предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
При първоначалната оценка на Б. е бил отчетен риск от рецидив от 29 т. За
периода на изтърпяване на наказанието си осъденият е увеличил риска от рецидив с
тринадесет пункта, като същият е нараснал до 42 т. и се определя в средни стойности.
В становището на затворническата администрация са посочени проблемни зони, които
остават непреодолени. Констатирани са липса на самокритичност и нежелание за
преоценка, контакти с криминално проявени лица и дефицити в уменията за мислене
на осъденото лице.
По време на престоя си в затвора лишеният от свобода Б. се е включвал в
предлаганите му трудови дейности, като е полагал доброволен неплатен труд по
смисъла на чл. 80 от ЗИНЗС, назначен е на щатна длъжност ,,шофьор“ на служебен
автомобил и е работил на външни обекти. Посочено е, че отношението му към
възпитателната дейност и плана на присъдата е отчасти позитивно. По време на
престоя си в затвора Б. няма получени награди, както и не са му налагани
дисциплинарни наказания. Същият е извършил дисциплинарно нарушение, като е
внесъл в мястото за лишаване от свобода забранена вещ – мобилен телефон.
Предвид изложеното следва извод, че корекционният процес по отношение на
осъдения не е приключил. Увеличаването на риска от рецидив спрямо предходния
отчетен такъв не удовлетворява изискванията на чл. 70, ал. 1 от НК. Поведението на Б.
е в рамките на обичайните изисквания към всеки, който търпи наказание лишаване от
свобода. Същото се явява правило за поведение на изолираните от обществото, а не
изключение, което да води до предсрочното му освобождаване. В конкретния случай
не са събрани доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода,
а следователно и за прилагане института на условното предсрочно освобождаване.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че при продължаване на поправителното
въздействие в условията на контролираната среда на местата за лишаване от свобода
може да се очаква положително въздействие и затвърждаване тенденцията към
2
спазване на законите и общоприетите правила и забрани.
При така установените по делото фактически обстоятелства,
първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице кумулативните
предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване на лишения
от свобода И. Б.. Необходимо е изпълнението на присъдата да продължи по плана й, за
да се постигнат в максимален обем целите на чл. 36 от НК. Предвид изложеното,
определението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните съображения и на основание чл. 440, ал. 1 вр. чл. 345 от НПК,
Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 62 от 27.08.2020 година по ЧНД № 605
/2020 година на ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3