Решение по дело №117/2021 на Районен съд - Исперих

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 260149, 18.10.2021г., гр.Исперих

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

          На седми октомври през 2021 година,

          в публично заседание, в състав:

                                                                                                 Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Детелина Витанова,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 117 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.

Постъпила е искова молба от П.Н.Т., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:*** против А.Т., роден на ***г., гражданин на РТурция, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. Заявява желание, след прекратяване на брака и занапред да възстанови предбрачното си фамилно име М. Не претендира за издръжка между съпрузите, както и за ползване на семейно жилище, каквото не притежавали. Твърди, че от брака си нямат родени деца. Сключили граждански брак в РТурция, който бил първи по ред за ищцата и трети по ред за ответника. Обитавали къща с дворно място – собственост на родителите на ответника. Последният не давал на съпругата си да ходи на работа, не й давал пари, не й купувал вещи. Използвал я единствено да гледа тежко болната му майка, която била на легло. Иначе еднолично харчел пенсията на майка си и не отделял нищо за съпругата си. Не получавала обич и уважение от страна на мъжа си. Той бил иманяр и със седмици не се прибирал у дома си. Започнал извънбрачна връзка с рускиня, като не криел изневярата си и упреквал съпругата си, че не може да му роди дете. Заявил, че занапред ще продължат да живеят по този начин, като тя ще се грижи за болната му майка, а рускинята щяла да бъде същинската му съпруга. На 14.02.2019г. съпрузите се разделели и до момента са във фактическа раздяла. Живеят в различни държави, като ищцата се прибрала в РБългария, а ответникът останал да живее в РТурция. Отчуждили се напълно, всеки е устроил живота си и имат различни интереси. Ищцата счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изцяло по вина на ответника, не вижда смисъл в по-нататъшното му съществуване и е решила непоколебимо да се разведе.

Ответникът А.Т., роден на ***г., гражданин на РТурция, без регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България и с неизвестен адрес в чужбина, е редовно призован по реда на чл.48 от ГПК – чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”. В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, назначеният на ответника по реда на чл.48, ал.2 от ГПК особен представител – адв.В.К.,***, представя писмен отговор вх.№ 261827/31.08.2021г., като счита предявените искове за допустими. В съдебно заседание и въз основа на събраните доказателства, ангажира становище за прекратяване на брака между страните, но по вина на двамата съпрузи, като не възразява по отношение на останалите искания, вкл. и за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак страните по делото са сключили граждански брак в РТурция, М, съставен Акт за граждански брак № 0054/25.05.2015г. на Община-Исперих. Същото установява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си - Т. вместо предбрачното си фамилното име М.

От брака си страните нямат родени, осиновени или припознати деца, което се установява от представеното по делото Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, изх.№ АОУ 286 от 19.02.2021г., издадено от Община-Исперих на името на ищцата П.Н.Т..

Разпитаната по делото свидетелка М Ю Х от с.П, обл.Разградска – майка на ищцата, потвърждава с показанията си пред съда описаните в исковата молба обстоятелства относно взаимоотношенията между съпрузите и съвместния им живот. Твърди, че проблемите между съпрузите започнали една година след сключването на брака, когато ответникът започнал да изневерява на съпругата си. П. стояла вкъщи да се грижи за неговата болна 80-годишна майка, а той ходел по чужди жени. Имали голяма възрастова разлика помежду си. Ходел да търси антични предмети, злато и сребро, но не давал пари на жена си. За нейните потребности получавала финансова подкрепа от майка си, която й купувал това, от което има нужда. Отношенията между съпрузите станали нетърпими, когато ответникът довел любовницата си вкъщи. Тогава П. не издържала и напуснала мъжа си. От 2019г. съпрузите били в трайна фактическа раздяла, като не поддържат никаква връзка помежду си и не са изразили желание да заживеят отново заедно.

В производството по делото ищцата е направила съдебни и деловодни разноски в размер на 45.00 лева, от които: 25.00 (двадесет и пет) лева – заплатена ДТ при образуване на делото и 20.00 лева – заплатена държавна такса за призоваване на ответника чрез Държавен вестник, но не претендира за заплащането им. От бюджета на съда е изплатена, на основание чл.83, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК сума в размер на 400.00 (четиристотин) лева –възнаграждение за особен представител на ответника. Ответната страна не е направила деловодни разноски.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. При изрично искане на ищцовата страна за произнасяне относно вината и при условията на чл.49, ал.3 от СК, съдът приема и следва да се прогласи, че вина за настъпилото в брака разстройство има мъжът, изразяваща се в безотговорно и нехайно отношение към семейния начин на живот. Демонстрирал е противобрачно поведение с неуважение към съпругата си, изневяра, неполагане на грижи и неосигуряване на издръжка за семейството си. Подобно поведение показва неговото несериозно отношение към брака и брачния партньор. Това негово поведение е станало и основната причина за влошаване на отношенията между съпрузите и последвалата раздяла помежду им. За установяване на горните обстоятелства съдът изцяло кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка, която пресъздава непосредствените си впечатления за брачното съжителство и взаимоотношенията между съпрузите и съдът няма основание да счита показанията й за предубедени или пристрастни. Близкото й родство с ищцата в случая е спомогнало за преките й наблюдения вълху брачния живот на дъщеря й, предвид естеството на тези отношения, които са достояния на най-близкия и тесен кръг от хора в семейството. Същевременно по делото не са събрани каквито и да било доказателства, сочещи на виновно противобрачно поведение от страна на ищцата – съпруга. При това положение единствено възможният за съда извод е, че разстройството в брака е настъпило по вина на мъжа. Между страните са изчезнали взаимното доверие, разбирателство и уважение един към друг. Очевидно съпрузите нямат интерес един към друг и желание да живеят заедно като семейство. Между тях са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и нормално свързват брачните партньори – обич, доверие и разбирателство, взаимност, единомислие, съпричастност към интересите и желанията на партньора. Трайно не живеят заедно. Не консумират пълноценно брака си. При тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.

Съпрузите нямат спор за ползване на семейно жилище. Не претендират за издръжка помежду си.

След прекратяването на брака и при условията на чл.53 от СК, съпругата-ищца следва да носи занапред предбрачното си фамилно име Мехмед, съобразно желанието й, заявено пред съда.

При горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 (петдесет) лева – дължима окончателна ДТ при приключване на делото, както и на основание чл.78, ал.6 от ГПК - сумата от 400.00 (четиристотин) лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен предеставител на ответника.

Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 00**/25.05.2015г. на Община-Исперих, ГРАЖДАНСКИ БРАК между П.Н.Т., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:*** и А.Т., роден на ***г., гражданин на РТурция, без регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България и с неизвестен адрес в чужбина, поради настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРОГЛАСЯВА, че ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има СЪПРУГЪТ А.Т., роден на ***г.

ПОСТАНОВЯВА че, след прекратяването на брака и занапред ищцата П.Н.Т., ЕГН-********** ще носи ПРЕДБРАЧНОТО си ФАМИЛНО ИМЕ – М.

ОСЪЖДА А.Т., роден на ***г., гражданин на РТурция, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 (петдесет) лева - дължима окончателна ДТ по производството, както и сумата от 400.00 (четиристотин) лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен предеставител на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: