№ 3428
гр. Варна, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501766 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК
Подадена е частна жалба от Ж. Т. Р., чрез пълн. адв. П.Н., против
определение № 6360/13.06.2020г. на ВРС по гр.д.№7372/2021г., с което е
отхвърлена молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и
допълнение в частта за разноските на решение №1192/27.04.2022г.,
постановено по гр.дело №7372/2021г. по описа на ВРС.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на
определението, като се твърди, че в случая не са налице предпоставките по
чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответното дружество е станало причина за
предявяване на иска. Сочи се, че ищцата е била търсена по телефона от страна
на ответното дружество и при плащане на каса са установени задължения към
ответното дружество в размер по-голям от уговорения. Моли да бъде
отменено постановеното определение и присъдени претендираните разноски
на основание чл.78 от ГПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството е образувано по искова молба на Ж. Т. Р., чрез пълн.
адв. П.Н., срещу „СИТИ КЕШ” ООД за приемане за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата 1536,75 лв., представляваща сбор от 10 месечни
неустойки за периода 13.04.2020г. – 11.01.2021г. по договор за паричен заем
КРЕДИРЕКТ №405556 от 11.03.2020г. В отговора на ИМ ответникът е
направил признание за основателност на претенцията, с оглед на което е
уважен предявения иск. Разноски в полза на ищеца не са присъдени въз
1
основа на извода, че ответникът не е станал причина за завеждане на иска.
Подадената от ищеца молба с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без
уважение с определение №6360 от 10.06.2022г. Съдът е приел, че ответникът
не е станал причина за завеждане на производството с извънпроцесуалното си
поведение, като освен това е признал иска, с което е мотивирал извод за
неоснователност на молбата.
На разглеждане подлежи въпроса дали ответникът с поведението си
е станал повод за завеждане на делото. Доколкото е безспорно, че в отговора
на исковата молба е обективирано признание относно недължимост на
претендираните суми, определящо е извънпроцесуалното поведение на
ответника. Твърди се, че ответното дружество е претендирало заплащане на
сумите за неустойки в телефонни разговори, както и че при проверка на
касите на Изи Пей са установени задължения в по-голям размер, но
доказателства в потвърждение не са ангажирани. Въз основа на горното съдът
счита, че поведението на ответника не е станало причина за завеждане на
производството, поради което не следва да бъдат възлагани в негова тежест
направените от ищеца разноски.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6360/13.06.2020г. на ВРС по гр.д.
№7372/2021г., с което е отхвърлена молба с правно основание чл.248 от ГПК
за изменение и допълнение в частта за разноските на решение
№1192/27.04.2022г., постановено по гр.дело №7372/2021г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от ТР
от 12.08.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на основание чл.274, ал.3, т.2 вр.
чл.280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2