Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 04.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 05.11.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1773 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско
дело № 1773/2020 г. по описа на Районен съд- К. е образувано от „Б.Д.“ АД, със
седалище н адрес на управление:***, чрез пълномощника: ст.юрисконсулт Д.Г.-Б.
срещу М.Д.М., ЕГН **********,***, с
правно основание: чл. 415 от ГПК с цена
на иска: 1 011,96 лева.
Ищецът чрез процесуалния си
представител сочи, че с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК на „Б.Д.“ АД и приложени към него документи по чл.417 т.2 ГПК, а
именно-извлечение от счетоводните книги на банката по кредитна сметка №******от
18.01.****г, Договор за стоков кредит №******от 01.03.2018г и Общи условия по
договори за стокови кредити, както и доказателства за настъпила предсрочна
изискуемост-уведомление с изх.№**********/16.01.2018г и известие за доставянето
му ***********, банката в качеството си на заявител поискала от РС-К.
издаването на Заповед и изпълнителен лист по реда на чл.418 ГПК срещу М.Д.М. с
ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател за следните суми: сумата от
660,46лв главница, сумата от 218,96лв договорна лихва от 27.03.2018г. до 17.01.****г.;
сумата от 12,54 лв. лихва за забава от 27.03.2018г до 17.01.****.г, сумата от
120,00 лв такси и несъдебни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от 660,46 лв., считано от 18.01.**** г. Основания за издаване на
изпълнителното основание било връщане на дължими суми, произтичащи от сключения
с кредитополучателя М.Д.М. Договор за стоков кредит №******от 01.03.2в18г. По
подаденото заявление било образувано ЧГД №***/****г по описа на РС гр.К..
Съдът е издал Заповед № **/22.01.****
г. на изпълнителен лист.
Сочи, че при ЧСИ Р.М€, рег.№***
на КЧСИ било образувано изпълнително дело №*******0400026 за принудително
събиране на сумите по листа от длъжника М.Д.М.. В хода на изпълнителното
производство ЧСИ е връчил на длъжника
покана за доброволно изпълнение, ведно с приложена към нея Заповед| №** и
изпълнителен лист по ЧГД №***/****г на РС-К. по реда на чл.47,ал.5 ГПК, за
което съдебният изпълнител уведомил заповедния съд с писмо с вход.№****/23.06.2020г,
приложено към ЧГД №***/****г. Съгласно изменението на ГПК с ДВ бр.86 от 2017г,
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47,ал.5 ГПК било
предпоставка за предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК срещу длъжника.
Сочи, че с договор за стоков
кредит №******от 01.03.2018г „Б.Д.“ АД предоставила на М.Д.М. с ЕГН **********
кредит за в размер на 660,46 лева за закупуване на телевизор и заплащане на
удължена гаранция към телевизора към търговеца „Технополис България“ ЕАД, както
и за заплащане на застрахователна премия по пакет, „Стандарт“ на „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама
застраховане“ ЕАД. Срокът за издължаване на кредита бил 18 месеца, считано от
01.03.2018г. Кредитът бил усвоен безкасово и еднократно, така, както е
договорено в т. 3 от Договора за кредит: 599,00 лв по сметка на
търговеца-продавач „Технополис България“ ЕАД, и 61,46 лева по сметка на
застрахователите.
Сочи, че с уведомително писмо от 01.03.2018 г. банката
уведомила търговеца Технополис България ЕАД ,че между банката и ответника М.М. е сключен договор за кредит за финансиране на 100% от
покупната цена съгласно издадени фактури №********/469, и е гарантирала
изплащането на покупната цена на търговеца, поради което търговецът е предал
стоката на кредитополучателя М., видно от декларацията на гърба на
уведомителното писмо. Търговец Технополис България ЕАД е предоставил на банката
дубликат на фактури №********** и №********** от 01.03.2018г,съгласно които
сумата от 529 лв.за закупуване на телевизора и сумата от 70,00 лв за удължена
гаранция на стоката са платени по банков път.
Сочи, че на 01.03.2018г
кредитополучателят М. подписал съгласие
за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка на кредитополучателите по стокови кредити, подписан между „Б.Д.“ АД
в качеството и на застрахован. и „Групама Животозастраховане“ ЕАД и
„Групама застраховане“ ЕАД в качеството им на
застрахователи с включени покрити рискове по пакет „Стандарт+“
.
За предоставения кредит
кредитополучателят се задължил да заплаща фиксирана лихва, която е в размер на
37,65%. Договорената падежна дата е 27-мо число на месеца.
Сочи, че кредитополучателят М.М. допуснал забава в погасяването на задълженията и по
отпуснатия кредит, като не е погасил следните месечни вноски по лихва и/или
главница до получаване на уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост, както следва: на 27.03.2018г-48,58лв, на 27.04.2018г-48,58лв, на
27.05.2018г-48,58лв,на 27.06.2018г-48,58лв,на 27.07.2018г-48,58лв,на
27.08.2018г-48,58лв,на 27.09.2018г-48,58лв,на 27.10.2018г-48,58лв. До момента
на подаване на настоящата искова молба по кредита не били постъпвали
погасявания. Кредитополучателят не бил погасил частично или изцяло нито една
погасителна вноска по отпуснатия кредит.
Сочи, че на основание
т.12.1. от раздел VI „Отговорности и санкции“ на Общите условия на „Б.Д.“ АД по
договори за стокови кредити, неразделна
част от сключения договор за кредит, „Б.Д.“ АД упражнила правото си да обяви
целия непогасен остатък от главницата по кредита за предсрочно изискуем. От
известие за доставяне било видно, че уведомлението било получено от лице на
адреса на 14.11.2018 г. - сестрата на
кредитополучателя Зорка Манева.
Моли съда да
постанови съдебно решение, с което признае за установено по отношение на
ответника, че „Б.Д.“ АД има вземания срещу М.Д.М. с ЕГН ********** *** в
качеството му на кредитополучател по Договор за стоков кредит №******от
01.03.2018г и Общи условия по договори за стокови кредити, с размер на
вземанията както следва: сумата от 660,46 лв. главница, сумата от 218,96лв
договорна лихва от 27.03.2018 г. до 17.01.**** г.; сумата от 12,54 лв. лихва за забава от 27.03.2018 г. до 17.01.****
г. , сумата от 120,00 лв такси и несъдебни разноски, ведно със законната лихва
върху главницата от 660,46 лв, считано от 21.01.**** г. до окончателното
изплащане на вземането. |
Претендира за разноски в
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На
същия са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея.
Ищцовото дружество „Банка ДСК“ ЕАД е редовно
призовано за датата на съдебното заседание, за тях се явява юрисконсулт Д. Б., която заявява, че поддържа исковата претенция и претендира
за постановяване на неприсъствено решение.
Редовно призован за датата на съдебното заседание,
ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в негово
отсъствие.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: заверени преписи от следните документи:
Договор за стоков кредит №******от 01.03.2018 г., погасителен план и ГПР, Общи
условия по договори за стокови кредити; Извлечение от кредитна сметка №******за
периода 01.03.2018г. - 10.08.2020г.; Фактури №*/**********, № ************** от
01.03.2018г.; Уведомително писмо до Технополис България ЕАД и декларация за
получаване на стоката; Сертификат на застраховано лице по групов
застрахователен договор за застраховка на кредитополучателите по стокови
кредити №******; Съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица
по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучателите по
стокови кредити; Уведомление с изх. №**********/16.10.2018г за предсрочна
изискуемост; известие за доставяне *************;
Извлечение от сметка ************ за периода 01.03.2018г . - 10.08.2020 г.;
Заповед № ** и изпълнителен лист от 22.01.**** г., издадени по ч.гр.д. №***/****
г. РС-К.; молба за образуване на изп.дело с вх. №****/31.01.****
г.; Разпореждане №**** от 24.06.**** Г. на РС-К. по ч.гр.д. №***/****г.
Приложено
е ч.гр.д. ***/**** г. по описа на РС-К. към кориците на делото.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 02.11.2020
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание,
като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ***/**** г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 75,00 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 125,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощник старши юрисконсулт Д. Б., по
Заповед за изпълнение № **/22.01.**** г. по ч.гр.д. № ***/****
г. по описа на РС-К., следните суми: 660,46 лева /шестстотин
и шестдесет лева и 46 ст./ – главница; 218,96
лева – договорна лихва от 27.03.2018
г. до 17.01.**** г.; 12,54 лева – лихва за забава от 27.03.2018 г. до
17.01.**** г.; 120,00 лева – такси и
несъдебни разноски; законна лихва от 21.01.**** г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник старши юрисконсулт Д. Б., сумата от 200,00
лева /двеста лева и 00 ст./ за направените съдебно и деловодни разноски по
ч.гр.д. ***/**** г. и по настоящото
производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на РС-К..
Районен съдия: