Решение по дело №12812/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261430
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 12 януари 2021 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20191100512812
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 26.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №12812 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №157804 от 04.07.2018г., постановено по гр.дело №75144/2018г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, жалбоподателят- ответник А. „П.И.“ е осъден на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на ищеца Л.П.И. с ЕГН********** сумата от 10000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 30.11.201Зг., настъпило на път IІ- 64, км. 24+500м между с.Горна Махала и с.Долна Махала с участието на лек автомобил „Опел Астра" с ДК№******* и безстопанствено животно, ведно със законната лихва от 27.11.2018г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1870 лева разноски.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А. „П.И.“. Жалбоподателят поддържа, че при определяне размера на обезщетението не е съобразена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като не е отчетена възрастта на ищцата, предходното и здравословно състояние и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставяне на обезопасителен колан. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът отхвърлен, евентуално- да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

Ищецът е подал в срок отговор на въззивната, с който оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски.

Евентуалният ответник З.“Л.И.“АД в подадения в срок отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД срещу първия ответник и с правно основание чл.226 от КЗ(отм.) срещу втория ответник.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е направено едва с въззивната жалба, поради което не следва да бъде разглеждано като преклудирано. Жалбоподателят не е подал отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в проведеното първо съдебно заседание пред първоинстанционния съд, като въобще не е взел становище по предявените искове.

В обжалваното решение първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52 от ЗЗД- вида и характера на уврежданията, начина на настъпването им и обстоятелствата, при които са настъпили, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). В съответствие със събраните по делото доказателства- съдебно- медицинските експертизи и показанията на свидетелите е заключението на първоинстанционния съд относно вида и характера на уврежданията, включително преживяната от пострадалата психическа травма. Отчетени са здравословното състояние на ищцата преди настъпването на процесното ПТП, генетичната и предразположеност към определени заболявания и активната и спортна дейност. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира, че определеното от СРС обезщетение в размер на 10000 лева е справедливо и изцяло съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата Л.П.И. е направила разноски в размер на 830 лева за възнаграждение на един адвокат, които следва да и бъдат присъдени изцяло. На ответника З.“Л.И.“АД следва да бъде определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за въззивната инстанция, предвид фактическата и правна сложност на спора и предприетите от юрисконсулта действия.  

Предвид изложените съображения, съдът

 

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №157804 от 04.07.2018г., постановено по гр.дело №75144/2018г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в.

ОСЪЖДА А. „П.И.“ да заплати на Л.П.И. с ЕГН********** сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева- разноски в производството пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА А. „П.И.“ да заплати на З.“Л.И.“АД с ЕИК******** сумата от 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/