Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 26.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов в.гр.дело №12812 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №157804
от 04.07.2018г., постановено по гр.дело №75144/2018г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, жалбоподателят-
ответник А. „П.И.“ е осъден на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на ищеца Л.П.И.
с ЕГН********** сумата от 10000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на ПТП от 30.11.201Зг., настъпило на път IІ- 64, км. 24+500м
между с.Горна Махала и с.Долна Махала с участието на лек автомобил „Опел Астра"
с ДК№******* и безстопанствено животно, ведно със законната лихва от
27.11.2018г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1870 лева разноски.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника А. „П.И.“. Жалбоподателят поддържа, че при определяне размера на
обезщетението не е съобразена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като не е отчетена
възрастта на ищцата, предходното и здравословно състояние и наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставяне на обезопасителен
колан. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът отхвърлен,
евентуално- да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендира
разноски.
Ищецът е подал в
срок отговор на въззивната, с който оспорва същата като неоснователна. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски.
Евентуалният
ответник З.“Л.И.“АД в подадения в срок отговор оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са при
условията на евентуалност искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД срещу
първия ответник и с правно основание чл.226 от КЗ(отм.) срещу втория ответник.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните
мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат е направено едва с въззивната жалба,
поради което не следва да бъде разглеждано като преклудирано. Жалбоподателят не
е подал отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в
проведеното първо съдебно заседание пред първоинстанционния съд, като въобще не
е взел становище по предявените искове.
В обжалваното
решение първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни
към размера на обезщетението факти и обстоятелства, съгласно изискванията на
чл.52 от ЗЗД- вида и характера на уврежданията, начина на настъпването им и
обстоятелствата, при които са настъпили, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). В
съответствие със събраните по делото доказателства- съдебно- медицинските
експертизи и показанията на свидетелите е заключението на първоинстанционния
съд относно вида и характера на уврежданията, включително преживяната от
пострадалата психическа травма. Отчетени са здравословното състояние на ищцата
преди настъпването на процесното ПТП, генетичната и предразположеност към
определени заболявания и активната и спортна дейност. Въз основа на събраните в
първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира, че
определеното от СРС обезщетение в размер на 10000 лева е справедливо и изцяло
съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Ето защо въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата Л.П.И. е
направила разноски в размер на 830 лева за възнаграждение на един адвокат,
които следва да и бъдат присъдени изцяло. На ответника З.“Л.И.“АД следва да
бъде определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
за въззивната инстанция, предвид фактическата и правна сложност на спора и
предприетите от юрисконсулта действия.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№157804 от 04.07.2018г., постановено по гр.дело №75144/2018г. по описа на СРС,
ГО, 76 с-в.
ОСЪЖДА А. „П.И.“ да заплати на Л.П.И. с ЕГН********** сумата от
830 (осемстотин и тридесет) лева- разноски в производството пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
А. „П.И.“ да заплати на З.“Л.И.“АД с ЕИК******** сумата от 100 (сто) лева- юрисконсултско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/