РЕШЕНИЕ
№ 6959
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110165031 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 880,12
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 13.09.2020 г., и разноски за
определянето му, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването.
Ищецът „Алианц България“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил –
лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № В7250РР. Поддържа, че вредите са на стойност
880,12 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са
сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на делинквента – водач на лек автомобил „Опел Кросланд“, с рег. №
Н8326ВУ, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана
ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата.
Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Лев Инс“ АД оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на
причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Счита, че
платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди и е
заплатено за възстановяване на части, които не са в причинна връзка с процесното
ПТП.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
1
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 17.01.2022 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 10.03.2022 г., като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че на
посочените в исковата молба дата и място, между МПС „Тойота Ярис“ с рег. №
В7250РР, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС „Опел Кросланд“, с
рег. № Н8326ВУ, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП; че процесната сума е действително заплатена от
ищцовото дружество, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е
получил регресна покана. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, както и размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвали в
ПТП.
Според показанията на свидетеля Д И И, водач на лек автомобил "Тойота Ярис“, с
рег. № В автомобилът е бил управляван от курсист, като свидетелят е бил обучаващ
инструктор. Сочи, че при подадена команда на курсиста да намали скоростта поради
навлизане в завой, водачът намалил прекалено много, след което последвал удар отзад
от управляващия водач на автомобил "Опел Кросленд“ с рег. №
,
Според показанията на свидетеля Ж. П. Ж., водач на лек автомобил "Опел
Кросленд“, с рег. № , процесното ПТП настъпило, след като спрелият учебен
автомобил на десен завой изведнъж тръгнала, като се включила в движението, без да
даде светлинен сигнал за това. Свидетелят сочи, че нямал възможност да предотврати
удара.
Следва да се даде отговор на въпроса дали автомобил "Тойота Ярис“, с рег. №е
бил спрял, или съшият се е движил с ниска скорост непосредствено преди удара. Съдът
намира, че в тази част следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Ж. П. Ж.,
според когото автомобилът е бил спрял. За да достигне до този извод съдът съобрази на
първо място, че в съставения двустранно подписан протокол от 13.09.2020 г. е
отбелязано, че към момента на удара превозно средство „А“ /"Тойота Ярис“, с рег. № /
е бил в паркирано/спряло състояние. Отделно от това, и в показанията на свидетеля
Димитър Иванов Иванов двукратно се сочи, че автомобилът, управляван от курсиста,
спрял рязко, поради което се съгласил така да бъде отразено и в съставения протокол за
ПТП. Ето защо, от анализа на всички доказателства, следва да се приеме, че вследствие
2
на подадена команда от свидетеля Димитър Иванов към курсиста да намали скоростта,
същият намалил до степен, че автомобилът спрял на пътното платно, след което
продължил, без да подаде светлинен сигнал за потегляне.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за ПТП с
начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ,
която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 1741,73 лева, а изчислена на
база средни пазарни цени на алтернативни резервни части и средни пазарни цени на
труда към датата на ПТП – в размер на 1432,90 лв. Съдът кредитира експертното
заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
действителните вреди – 880,12 лв.
Според между страните е въпросът за вината на водачите за реализиране на ПТП.
При възприетия по-горе механизъм на ПТП, съдът намира, че вина за настъпване на
събитието имат водачите и на двата автомобила. Така, водачът на движещият се отзад
автомобил „Опел Кросланд“, с рег. № застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно
която разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. В случая се установи от свидетелските
показания, че събитието е настъпило около 10 часа сутринта, при ясно и слънчево
време, както и че движещият се отзад автомобил е възприел намиращия се пред него
автомобил "Тойота Ярис“, с рег. № В7250РР, както и че същият е учебен автомобил /в
този смисъл показанията на свидетеля Ж./. Водачът на л.а. „Опел Кросланд“, с рег. №
Н8326ВУ е бил длъжен да съобрази скоростта на движение, като има предвид изцяло
пътната установка, така че да е в състояние да спре при всяко видимо препятствие,
какво безспорно е намиращият се в дясна лента учебен автомобил, към който следва да
се подхожда с особено внимание с оглед на факта, че е възможно да се управлява от
курсист, както е било в случая.
Същевременно, водачът на л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № В7250РР, застраховано
при ищеца по застраховка „Каско”, не е спазил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП,
съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път, а така също и разпоредбата на на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
3
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
В случая обаче въпросът за това какъв е приносът на водача на л.а. „Тойота Ярис“
с рег. № В7250РР не следва да се изследва, тъй като ответникът не е направил в
производството по делото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Анализирайки съдържанието на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и законодателната техника при
изписване на текста, посочвайки, че „обезщетението може да се намали” и
съдържанието на т. 4 и т. 7 на ППВС № 17/63 г., в които се сочи, че „може да се прави
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД”, не би могло да се аргументира тезата за въведено
служебно задължение за произнасяне от съдилищата при определяне на размера на
обезщетението и по въпроса за наличие на принос от страна на пострадалия. По
въпроса, че приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, като съдът не
може служебно да се произнесе по въпроса, е и константната практика на съдилищата:
така напр. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 92/24.07.2013 г. по т.д. №
540/2012 г. на I т.о. на ВКС.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен за
пълния предявен размер, а именно сумата от 880,12 лева, като към нея се прибави и
сумата от 15 лева, претендирана като разноски, за която сума съдът приема, че
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на
чл. 411 КЗ.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. с вкл. ДДС е неоснователно,
доколкото представлява минимално предвиденият размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., като е включен и дължимият ДДС. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 660,00 лева,
представляваща разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение. Не следва да се присъжда внесеният от ищеца по сметка
на РС Варна депозит от 50 лева за разпит на свидетел, доколкото, видно от приложение
по делото протокол от 06.04.2022 г. по ч. гр. дело № г. сумата не е усвоена.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК ********* сумите от:
895,12 лева на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско” обезщетение за
вреди на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № причинени от застрахователно
събитие, настъпило на 13.09.2020 г. в посока с. П с включени разноски за
приключване на застрахователната щета, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021 г. до окончателното й
погасяване;
660,00 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5